Какво понижение очаквате на жилищните имоти?

[Бате Пешо]

Трогна ме, че даже и се разплаках ( съвсем сериозно ). Явно много обичаш жена си, за да спасиш връзката си и това, което си преживял.

Знам за една камара в момента разбити семейства, които живеят фиктивно и не могат да си позволят и да се разведат дори понеже баМките са ги заклещили с ипотеката - не си говорят помежду си, но съжителстват в едно жилище ( делят си хладилника даже и т.н. ), а жените се плющят напред-назад кат' побъркани, щот' и те са на зор и гледат да пестят разходи кат' се продават за секс за една почерпка примерно, за цигарки и т.н. Демек, кой каквото им подхвърли, че имат и деца. Какви ДЕЦА ще пораснат в такива семейства, мога само да гадая ...

П.П. Наистина и аз като Начев съжалявам, че около 9 месеца само четях форума и не се намесих малко по-рано, че аз поне съм пълен простак, когато се налага и се включих едва в началото на 2008 г.

Но ме разплака определено! Дълъг съвместен живот ви желая и не се притеснявай за случилото се, аз ако взема да говоря колко грешни решения съм вземал през живота си, трябва да напиша цял телефонен указател от случки, но винаги си признавам грешката светкавично и после се смея на себе си, к'ва съм шматка бил. То, по-голяма шматка от мИня няма май, ама това е друга тема ...

Та, грешните решения са нормално нещо и добре, че не сте направили драми от това и да си разбиете семейството, особено ако си имате и дечица вече. Пари се изкарват, пари се губят - всичко е въпрос на нагласа, че няма как да имаш само печеливши решения. Т.е. провала е част от успеха и така .... важното е човек да успява да се изправи, като падне. Някои го наричат да има ДУХ! Та, пожелавам ви го искрено за семейството, защото явно много я обичаш.

Поздрави!

Маранди това че едно семейство не си обслужва ипотеката не е основание за обиди помежду им или пък неговорене или пък плющене за цигари и алкохол.Път без изход няма.Когато имаш чувството че всички врати пред теб са затворени ослушай се и се огледай внимателно Господ отваря една нова врата и съдбата те насочва накъде да тръгнеш.Когато желанията на човека не стават на момента трябва търпение и упоритост а не кавги плющене и тем подобни.Решения има много.Вярвам че този пич вече е намерил вярното.И се радвам че е запазил семейството си.Желая му успех и дано по скоро намери начин да си имат собствено жилище.Само упоритите и търпеливите успяват.По важното е да имаш дом а не къща.Познавам доста семейства с апартаменти в София,в голям провинциален град и една или две къщи на село които не се разбират и не живеят добре.

[Pastir2]

Бат ви Маранди ги разправя верни работи.

Много хора са заедно, само защото са формирали некакъв вид икономически съюз, а първоначалните причини, поради които са решили да живеят заедно, ги няма отдавна (демек, посегали са си).

И аз минах през такъв етап - след 5 годишно съжителство, ми се наложи да си дигам багажа. При мен се усложни ситуацията от факта, че не изявих желание да взема нито една от съвместните ни покупки. 10 000 лева ми струваше изнасянето, за да закрепим положението на битово ниво - кола, бяла техника, мебели и купища други дебни ралти, без които не може.

Ако немаше икономически елемент, може би щех по-рано да се премахнем от съвместното съжителство, ама...

[marandi]

Попаднах тук лятото на 2007 (година след като бяхме взели апартамента) - тогава за първи път започнаха да ми минават мисли да го продаваме, но по друг повод - понеже и двамата с жена ми нямаме някакви наследствени имоти, продадохме двустайната панелка на майка й, за да купим този апартамент. Бях много против този ход, защото тъщата е точно като по вицовете, доста номера ни беше правила за 10 години брак и предупреждавах жена ми, че няма да издържи под един покрив с нея. Така се и оказа, ама кой да ме слуша... Тогава за първи път й предложих да го продадем, да й купим пак някакво малко жилище и да се спасяваме... Но като си хвърлил маса време, нерви с майстори (защото правихме основен ремонт) и пари, не ти се разделя с имот... Оттук си научих и другия урок - не ти ли е уютно, при някакви подобни роднински отношения, казваш майната му и на парите и на хвърления нахалост труд и се спасяваш, че иначе по-лошо... Така де, оттогава чета какво се пише тук и постепенно започнах да проумявам колко лекомислено съм си сложил чатала на врата с тази ипотека. До края на 2008-ма на 2-3 пъти правех на жена ми подобни предложения - и ако дотогава го бяхме продали, не само че щяхме да купим на тъщата двустаен или гарсониера, а ние щяхме да сме напред с едно 20 хил. лева, но... не било писано, все някой я разубеждаваше. Предупреждавах я какво съм чел тук, че нещата ще тръгнат по пътя на американските ипотеки, тя обаче казваше: "То по тия форуми всеки си пише каквото си иска, тук няма да стане така." Е, в крайна сметка стана, та оттук и третия научен урок - не се води по женски акъл!

Трогна ме, че даже и се разплаках ( съвсем сериозно ). Явно много обичаш жена си, за да спасиш връзката си и това, което си преживял.

Знам за една камара в момента разбити семейства, които живеят фиктивно и не могат да си позволят и да се разведат дори понеже баМките са ги заклещили с ипотеката - не си говорят помежду си, но съжителстват в едно жилище ( делят си хладилника даже и т.н. ), а жените се плющят напред-назад кат' побъркани, щот' и те са на зор и гледат да пестят разходи кат' се продават за секс за една почерпка примерно, за цигарки и т.н. Демек, кой каквото им подхвърли, че имат и деца. Какви ДЕЦА ще пораснат в такива семейства, мога само да гадая ...

П.П. Наистина и аз като Начев съжалявам, че около 9 месеца само четях форума и не се намесих малко по-рано, че аз поне съм пълен простак, когато се налага и се включих едва в началото на 2008 г.

Но ме разплака определено! Дълъг съвместен живот ви желая и не се притеснявай за случилото се, аз ако взема да говоря колко грешни решения съм вземал през живота си, трябва да напиша цял телефонен указател от случки, но винаги си признавам грешката светкавично и после се смея на себе си, к'ва съм шматка бил. То, по-голяма шматка от мИня няма май, ама това е друга тема ...

Та, грешните решения са нормално нещо и добре, че не сте направили драми от това и да си разбиете семейството, особено ако си имате и дечица вече. Пари се изкарват, пари се губят - всичко е въпрос на нагласа, че няма как да имаш само печеливши решения. Т.е. провала е част от успеха и така .... важното е човек да успява да се изправи, като падне. Някои го наричат да има ДУХ! Та, пожелавам ви го искрено за семейството, защото явно много я обичаш.

Поздрави!

[Peter(Petar)]

Кредитния рай се харесваше от отдавна изчезналите герои (или едва дишащи някои) - АфтърДарк, Джоан, Веско от Варна, Петър от Немско и много други - ако някой иска може да допълни списъка с брадъри. А последния от Немско доколкото си спомням преди 1 година се кълнеше че всички, които предричахме краха на пазара на имоти ще се изпокрием като мишки след 1 година (сега) и ще пишем с нови никове...

Трагедия са брадърите, дори нямат вече сили и най-вече време да защитават тезата си - най-вече защото имат да изплащат по 2-3 кредита - нали са горди собственици на кредити...

Каква е тезата на брадърите, че да трябва години наред да я защитават из форумите?!

[luboil]

Докато си губех времето попаднах на следното забавно четиво (долу е линка, защото е авторско):

http://www.izbuhni.com/2010/09/blog-post_11.html

Ето как някои некоректни агенции за недвижими имоти Ви ХВАЩАТ НА ВЪДИЦАТА

„Доде има ахмак свят, бай ти Ганьо изпуска ли келепира...“

Веднъж една жена на име Радка Ставрева решила, че иска да си купи жилище във Варна. Вече била прочела няколко книги за бързо забогатяване, ама видяло се то, че ще се тегли кредит.

Мозъчето на Радка се плакнело в сладки мечти по бъдещия имот и макар да нямала готовност да тегли кредит веднага, решила да поогледа как вървят цените на апартаментите.

Слязла до будката, купила вестник „Позвънете“, а след туй и списание „Варненски имоти“ за всеки случай. Като всяко съвестно момиче, изпипващо нещата, просто искала да има по-голяма широкообхватност на пазарна информация, която тя жадно щяла да попие само след минути.

Наплюнчила пръсти и съсредоточено запрелиствала печатните издания. За нейна изненада, страниците били ФРАШ с изгодни оферти, които напирали да грабнат радкиното внимание. Поосвестила се малко от внезапно сполетялата я радост и с потна от вълнение ръка, набрала първата оферта, която си била оградила със зелен химикал.

За зла беда обаче апартамента вече бил капариран. Прозвънила още две три оферти, но тъгата в сърцето й натежала като стоманобетон, понеже и те били капарирани. Тъй като била зодия овен, младата девойка не се спирала пред нищо. Докато си лакирала ноктите на левия крак, прозвънила още 10 „яки“ оферти от imot.bg, но чувала все едно и също, а именно „Съжаляваме, но апартаментът вече е капариран. А Вие какво всъщност търсите, можем да Ви предложим много други апартаменти? Защо не заповядате в нашия офис?“.

Младата жена си долакирала изящните нозе и връхлетяна от нова вълна любопитна надежда, решила да заповяда в един от офисите, който се намирал някъде там зад Община Варна.

На вратата я посрещнал едър мъж с костюм и вратовръзка. Усмихнал се професионално и я поканил да седне. През целия разговор не спирал да демонстрира знания и най-вече способността си да говори с големи цифри и бързо да изчислява проценти от трудни суми. Докато комуникирали, дебелите му пръсти шарели от време на време върху калкулатора като малки, неуморни кебапчета. В крайна сметка решили да гледат някакви апартаменти, които хич не били в радкините нужди и представи и..... тука вече не ми се пише, защото тази история сигурно е до болка позната на много купувачи.

Може би много често сте попадали на такива оферти в печатните и интернет издания, които сякаш са ТОЧНО това, което търсите. Освен това цената е ТОЧНО тази, която можете да си позволите. Гадната истина е, че въпросните оферти никога не са съществували.

Целта на тези фиктивни обяви, които аз наричам „въдички“, е да служат на съответната НЕКОРЕКТНА агенция да Ви привлече като купувач и от там нататък да започват да Ви показват РЕАЛНИТЕ си оферти, които изобщо не са това, което търсите. Това е във ВАШ ущърб поради следните причини:

1. По презумпция Ви смятат за глупак (ако поне два пъти сте се хващали на този номер, наистина сте глупак).
2. Некоректни са с Вас от самото начало (вероятно и до края)
3. Губят Ви времето докато Ви занимават с излишни разходки насам-натам
4. Създават грешна представа у Вас за състоянието на пазара и докато чакате да се появи поредната „яка оферта“, за да не я изпуснете този път, някой друг който е наясно, реализира покупка на добър апартамент.
5. По някое време Ви писва и започвате да слагате всички агенции под общ знаменател, например „всички са мошенници“ и изпускате възможността да работите с някой, който наистина може да ви е от полза, понеже вече сте си казал „Всички са един дол дренки“.
(Последното е и в наш ущърб и в ущърб на всички други агенции, които работят коректно с клиентите си).

Това, което аз не разбирам е, защо се води такава политика от някои фирми и то в дългосрочен план. Много купувачи се светват почти веднага, а на тези, които тепърва започват да търсят, ще се радваме да спестим тези излишни преживявания.

Като заключение искам да кажа, че всички съвпадения с реални лица и ситуации са си БАШ истина. Може да проверите това още утре. Вече знаете как и къде.

п.п 1. Този текст по никакъв начин не цели да накърни репутацията на рекламните издания. Те не носят отговорност за обявите, които се публикуват в тях.Напротив, точно некоректното поведение на някои агенции води спада в рейтинга им.

п.п 2. Понякога наистина се случва някой апартамент да е продаден, но се получава като в приказката за лъжливото овчарче.

п.п 3 Името „Радка“ не е случайно и в никакъв случай не е подложено на ирония. Просто една от детските ми мечти беше да имам клиентка на име „Радка“ и тя още не се е осъществила.




Миро Христов

[Бате Пешо]

Попаднах тук лятото на 2007 (година след като бяхме взели апартамента) - тогава за първи път започнаха да ми минават мисли да го продаваме, но по друг повод - понеже и двамата с жена ми нямаме някакви наследствени имоти, продадохме двустайната панелка на майка й, за да купим този апартамент. Бях много против този ход, защото тъщата е точно като по вицовете, доста номера ни беше правила за 10 години брак и предупреждавах жена ми, че няма да издържи под един покрив с нея. Така се и оказа, ама кой да ме слуша... Тогава за първи път й предложих да го продадем, да й купим пак някакво малко жилище и да се спасяваме... Но като си хвърлил маса време, нерви с майстори (защото правихме основен ремонт) и пари, не ти се разделя с имот... Оттук си научих и другия урок - не ти ли е уютно, при някакви подобни роднински отношения, казваш майната му и на парите и на хвърления нахалост труд и се спасяваш, че иначе по-лошо... Така де, оттогава чета какво се пише тук и постепенно започнах да проумявам колко лекомислено съм си сложил чатала на врата с тази ипотека. До края на 2008-ма на 2-3 пъти правех на жена ми подобни предложения - и ако дотогава го бяхме продали, не само че щяхме да купим на тъщата двустаен или гарсониера, а ние щяхме да сме напред с едно 20 хил. лева, но... не било писано, все някой я разубеждаваше. Предупреждавах я какво съм чел тук, че нещата ще тръгнат по пътя на американските ипотеки, тя обаче казваше: "То по тия форуми всеки си пише каквото си иска, тук няма да стане така." Е, в крайна сметка стана, та оттук и третия научен урок - не се води по женски акъл!

С жените само мъжката.Като много искат да си изкарат пари или да си намерят някой който ще им слугува на капризите.А тъщата шут отзад и да върви където си иска.Ти като си се оженил да не си поел ангажимент да издържаш родата на жена си!!!!!!!!!!!!Не бива да се вземат важни решения за много пари под въздействието на емоции.Може би квартирата е била по правилното решение.А жените нека си мрънкат.Тя и мойта мрънкаше ама аз го преместих в другия крачол тя си мрънка аз си правя каквото си знам.Истинския мъж никога не противоречи на жена си и никога не я слуша или пък се води по женски акъл.

[zloblivi_podritvaniq]

...

Попаднах тук лятото на 2007 (година след като бяхме взели апартамента) - тогава за първи път започнаха да ми минават мисли да го продаваме, но по друг повод - понеже и двамата с жена ми нямаме някакви наследствени имоти, продадохме двустайната панелка на майка й, за да купим този апартамент. Бях много против този ход, защото тъщата е точно като по вицовете, доста номера ни беше правила за 10 години брак и предупреждавах жена ми, че няма да издържи под един покрив с нея. Така се и оказа, ама кой да ме слуша... Тогава за първи път й предложих да го продадем, да й купим пак някакво малко жилище и да се спасяваме... Но като си хвърлил маса време, нерви с майстори (защото правихме основен ремонт) и пари, не ти се разделя с имот... Оттук си научих и другия урок - не ти ли е уютно, при някакви подобни роднински отношения, казваш майната му и на парите и на хвърления нахалост труд и се спасяваш, че иначе по-лошо... Така де, оттогава чета какво се пише тук и постепенно започнах да проумявам колко лекомислено съм си сложил чатала на врата с тази ипотека. До края на 2008-ма на 2-3 пъти правех на жена ми подобни предложения - и ако дотогава го бяхме продали, не само че щяхме да купим на тъщата двустаен или гарсониера, а ние щяхме да сме напред с едно 20 хил. лева, но... не било писано, все някой я разубеждаваше. Предупреждавах я какво съм чел тук, че нещата ще тръгнат по пътя на американските ипотеки, тя обаче казваше: "То по тия форуми всеки си пише каквото си иска, тук няма да стане така." Е, в крайна сметка стана, та оттук и третия научен урок - не се води по женски акъл!

на жената основната и функция е да иска/което не е нещо негативно/
оба4е не знаеш ли как да даваш/ тоест трябва да го правиш с акъл/
е свършено с тебе

[assfucker_1]

Браво ТСМ - ти си смел и достоен човек.

Колко ли са другите мижатурки тук които само мълчат а са по-зле и от теб?

[TCM]

Споменаваш, че четеш от дълго време. Не разбрах, кога точно все пак си попаднал на форума. Този тук, а също и в имоти нет са доста популярни сред хората, които се интересуват от имоти.

Попаднах тук лятото на 2007 (година след като бяхме взели апартамента) - тогава за първи път започнаха да ми минават мисли да го продаваме, но по друг повод - понеже и двамата с жена ми нямаме някакви наследствени имоти, продадохме двустайната панелка на майка й, за да купим този апартамент. Бях много против този ход, защото тъщата е точно като по вицовете, доста номера ни беше правила за 10 години брак и предупреждавах жена ми, че няма да издържи под един покрив с нея. Така се и оказа, ама кой да ме слуша... Тогава за първи път й предложих да го продадем, да й купим пак някакво малко жилище и да се спасяваме... Но като си хвърлил маса време, нерви с майстори (защото правихме основен ремонт) и пари, не ти се разделя с имот... Оттук си научих и другия урок - не ти ли е уютно, при някакви подобни роднински отношения, казваш майната му и на парите и на хвърления нахалост труд и се спасяваш, че иначе по-лошо... Така де, оттогава чета какво се пише тук и постепенно започнах да проумявам колко лекомислено съм си сложил чатала на врата с тази ипотека. До края на 2008-ма на 2-3 пъти правех на жена ми подобни предложения - и ако дотогава го бяхме продали, не само че щяхме да купим на тъщата двустаен или гарсониера, а ние щяхме да сме напред с едно 20 хил. лева, но... не било писано, все някой я разубеждаваше. Предупреждавах я какво съм чел тук, че нещата ще тръгнат по пътя на американските ипотеки, тя обаче казваше: "То по тия форуми всеки си пише каквото си иска, тук няма да стане така." Е, в крайна сметка стана, та оттук и третия научен урок - не се води по женски акъл!

[luboil]

Хм..странно защо не ви харесва "кредитния рай" дето скоро една банкерка ви го рекламира по инвестора..

Кредитния рай се харесваше от отдавна изчезналите герои (или едва дишащи някои) - АфтърДарк, Джоан, Веско от Варна, Петър от Немско и много други - ако някой иска може да допълни списъка с брадъри. А последния от Немско доколкото си спомням преди 1 година се кълнеше че всички, които предричахме краха на пазара на имоти ще се изпокрием като мишки след 1 година (сега) и ще пишем с нови никове...

Трагедия са брадърите, дори нямат вече сили и най-вече време да защитават тезата си - най-вече защото имат да изплащат по 2-3 кредита - нали са горди собственици на кредити...

[luboil]

Само за миг помисли за тези, които са минали по стъпките ти и са взели ипотечен през лятото на 2008 ?!
Успех !

В много тежко състояние са не само взелите кредит през 2008, а и няколко години преди това.

По простата причина, че при тези, които са теглили кредити преди 2008, може да са били на по изгодни параметри, но на тях сега им тежи много повече платеното от тях досега и вземанета на подобна стъпка (колегата дето разказа случая) е още по-трудно.

[bertram]

Хм..странно защо не ви харесва "кредитния рай" дето скоро една банкерка ви го рекламира по инвестора..

[nacheff]

Ех, колега ТСМ,

Сърцето да му се скъса на човек! Съжалявам за проблемите ти, но пък, от друга страна може да се окаже, че твъят случай се е разминал по относително по-лек начин.
Гадно е да се говори за леко в подобна ситуация.

Споменаваш, че четеш от дълго време. Не разбрах, кога точно все пак си попаднал на форума. Този тук, а също и в имоти нет са доста популярни сред хората, които се интересуват от имоти.
И на двете места голяма група форумци години наред биехме яростно тревога да не се сващат хората на това безумие. Но пък 2006 още беше твърде рано за да се прозре картината, тогава още бяхме "за подбив". Аз лично съжалявам, че не започнах да пиша по-рано тук и бях сравнително умерен в оценките си.
Сега си мисля, че е трябвало да съм краен.

През 2006 е било все още възмождо да се договори някаква цена, която дори от днешна гледна точка да не изглежда чак толкова гротескно.
Добре е, че споделяш откровено.
Само за миг помисли за тези, които са минали по стъпките ти и са взели ипотечен през лятото на 2008 ?!
Успех !

[TCM]

Пич, радвам се че си рагирал толкова разумно! Малко са хората, които биха направили същото, дори в тази ситуация. Аз мисля че въпреки ядовете си излязал сух от водата. Все пак мисля че има разумни хора и въпреки банките все още има шансове за спасение от ипотечни дългове. След нова година това ще е невъзможно.

Да, и аз съм на същото мнение. Ако бях прекратил плащанията по ипотеката и бях оставил на банката да го продава, щеше да стане мазало, като един случай в Русе, мисля, даваха го в сутрешния блок на bTV - при взет кредит от 50 хил. евро за апартамент, жената изпада в неплатежоспособност и така - две години (интересно обаче, твърди, че банката не я е търсела, а мен ме гонеха като диверсант само след седмица просрочие, обаждания всеки ден). Накрая апартаментът се продал на търг за 45 хил. (лева!), а жената в момента дължи още 89 хил. лева - защото наказателните лихви, които текат от момента на изпадане в просрочие, са 10 пункта отгоре. Между другото, аз може би нямаше да изпадна в това положение, ако не бяха вдигнали зверски лихвите 2008 г. Смятайте - вноската ми беше 560 лв, 2008 август почнаха да вдигат и така - през месец през два, докато вноската стана 800 лв. А след две години преструктуриране (при което плащаш половин вноска, но само лихва, а останалото ти се трупа към крайната сума, т.е. вдига ти се лихвата още) сега ноември трябваше да стъпя на 870 лв вноска - и това за 4-стаен апартамент в провинцията. По простички сметки това си е 30% увеличение и трябва да си луд, за да продължиш да си плащаш ипотеката докрая - купихме апартамента за 70 000 лв, а в края щяхме да сме изплатили 150-200 хил. Така че, пих една студена вода, но в крайна сметка си научих урока, че е по-добре под наем, но да спя спокойно, отколкото подобен дълг да ми тежи като Дамоклиев меч над главата...

[Бате Пешо]

Здравейте,

За пръв път пиша тук, макар че следя форума от няколко години. Няма такъв филм - и трите страни да са доволни. Моят случай е подобен - набутах се с 25-годишна ипотека 2006 г., в кризата доходите ми намаляха почти наполовина, две години преструктурирахме и накрая хванахме последния влак - октомври продадохме апартамента. Но на въпроса, цитиран по-горе - по принцип рядко може да се случи банката да се съгласи да прехвърли ипотека, пък и малко купувачи се навиват на такова нещо. В друг пост беше написано, че ако можели да заменят лош длъжник с надежден, банките били много сговорчиви. Не ви пожелавам да видите на практика колко са сговорчиви. Моята ипотека беше към Пощенска банка, която реагира абсолютно неадекватно на моя случай - март месец имахме реални клиенти, но цената, която предложиха, не покриваше стойността на ипотеката. Писахме молба да ни опростят поне такса предсрочно погасяване. Първо - никакъв отговор 3 седмици (естествено, дотогава нещата се бяха разсъхнали), а когато пристигна беше само: "Дайте да видим предварителен договор" (сигурно за да не го продам на по-висока цена, отколкото твърдя и да се минат, горките). И ме поставят в параграф 22 - аз нямам достатъчно пари да покрия ипотеката, ако не опростят таксата, а кой нормален ще се съгласи да прави договор, при положение, че не е сигурно дали банката ще я опрости (4% върху главницата)? Апартаментът беше в провинцията, служителка в тамошния клон каза, че всичко се праща в София, а там кой разглежда случаите - Божа работа... Междувременно цените паднаха още, предложения нямаше, накрая октомври се получи същия казус, но този път купувачите предложиха с 10 хил. лева под цената на ипотеката. Отново подадох молба за опрощаване на таксата, този път с копие от предварителен договор - единственият резултат беше, че ни загубиха цяла седмица и накрая я отхвърлиха. Абсолютно необяснима за мен реакция - след като 6 години са цоцали лихви от мен, т.е. са на чиста печалба, след което си връщат цялата дадена ми сума (защото в крайна сметка взех 7 хил. назаем от роднини, само и само да погася ипотеката), не направиха дори един жест. Е, в крайна сметка изтеглих една застраховка живот, която бяхме направили за сина ни (при навършване на пълнолетие щеше да има някаква сума за образование) и погасихме ипотеката (прегризах си крака като вълк в капан, с една дума ), но оттук нататък ще гледам допира ми с каквито и да е банки да е абсолютно минимален.
Та толкова, относно сговорчивостта на банките. Аз ще си върна дълговете на роднините и ще се оправя, но те повече за клиент няма да ме хванат. Сами си режат клона, да видим докога...

Жалко че ти е случило подобно нещо.Радвам се че казваш истината щото тук е пълно само с успели хора и никой не си признава.А Пощенска банка са абсолютни боклуци и при това гърци.Мързеливи тарикати....