Защо не бива да се доверяваме на "успокояващите" показатели на руската икономика
...
Ситуацията с инвестициите е подобна: властите отчитат ръст (!) от почти 6 % за 9 месеца, въпреки че капиталите изтичат с рекордни темпове от 1994 г. насам - Централната банка прогнозира изтичане на капитали в размер на 251 млрд. долара през тази година. Ако разгледаме данните на Росстат в детайли, инвестициите растат във всичко, което може да се свърже с войната (железници, публична администрация и сигурност и т.н.). и т.н.), в строителството бързият ръст на инвестициите от първите месеци на годината по-късно се понижи до нула, а в области като производство, търговия, селско стопанство, телекомуникации се наблюдава спад на инвестициите.
И още - прословутата "подсилена рубла". Всъщност обменният курс на рублата се превърна в основен пропаганден индикатор за властите, който има за цел да демонстрира, че "всичко е наред" - както пред собственото население, така и в международното PR пространство. На първо място обаче изкуственото укрепване на рублата не донесе никаква полза на никого - то само навреди на износителите и бюджета, което беше официално признато от официалните лица. На второ място, това беше постигнато с драконовски мерки, които всъщност унищожиха свободната конвертируемост на рублата. Въпреки многобройните дитирамби за "професионализма на Централната банка", трябва да се отбележи, че ударът по свободната конвертируемост на националната валута в Русия ще се помни дълго, по-дълго от фалита през 1998 г., повече от 30 години валутна либерализация отидоха в канала. И трето, няма международно търсене на рублата, а намаляването на приходите от петрол и газ убива перспективите ѝ - от юни насам рублата се обезцени с една трета, като поевтиня от 50 рубли за долар до над 70 рубли за долар, и няма друг път освен да продължи отслабването на руската валута.
Повече от 30 години валутна либерализация са пропилени
Какво трябва да наблюдаваме извън тесния кръг на "потьомкинските показатели"? Росстат например публикува доста подробни статистически данни за състоянието на индустрията. Те показват, че всички отрасли, които произвеждат повече или по-малко сложни продукти, са се сринали - не само автомобилната индустрия (спад от 66% спрямо нивата от 2021 г.), но и транспортното машиностроене, производството на двигатели, домакински уреди и т.н.
Всички тези отрасли, които западнаха поради блокирането на достъпа до западни технологии и компоненти, са много интензивни по отношение на заетостта (сложните заводи за сглобяване изискват голям брой квалифицирани работници), за разлика например от хранително-вкусовата промишленост, която е по-лесна за внос, но не създава голям брой работни места. Само автомобилната индустрия, според оценки на правителството, създава около 3,5 милиона работни места пряко и в свързаните с нея отрасли. И тук виждаме, че преработващата промишленост има най-голям принос за гореспоменатата скрита безработица, като повече от един милион работници са в неплатен отпуск. Общо над 25 % от работната сила в производствения сектор е подложена на различни форми на скрита безработица.
Повече от един милион работници са в неплатен отпуск
Производството на суровини също е намаляло: добивът на каменни въглища е спаднал със 7%, а на природен газ - с над 20%. Причината за това е сривът в отношенията с европейския енергиен пазар, а ситуацията ще се влоши през 2023 г. с влизането в сила на европейското петролно ембарго. Например в неотдавнашно интервю за РБК Михаил Задорнов, ръководител на банка "Откритие" и бивш министър на финансите, прогнозира спад на производството на петрол от 525 млн. тона през тази година до 475 млн. тона през следващата. Между другото, интервюто си заслужава да бъде прочетено изцяло, защото Задорнов е неочаквано откровен в описанието на всички трудности, които санкциите създават за руската икономика и заместването на вноса - той не рисува особено розови перспективи.
Дълбоки проблеми има не само по отношение на предлагането, но и на търсенето: продажбите на дребно са спаднали с около 10 % на годишна база от пролетта насам, а след началото на мобилизацията ситуацията се е влошила още повече - нещо, което дори Путин беше принуден да признае. След пролетния пик инфлацията леко се понижи, но сега отново се покачва, както показват не само данните на Росстат, но и например наблюденията на Ромир върху цените на бързооборотните стоки.
Не всичко е наред и с Фонда за национално богатство: в момента той разполага с така наречените "ликвидни активи" (реални пари, които не са инвестирани в акции и облигации на държавни компании) на стойност 7,5 трилиона рубли. През тази година Министерството на финансите повиши оценката си за бюджетния дефицит до 2% от БВП, или близо 3 трилиона рубли. Предстои петролно ембарго и срив на бюджетните приходи. Поради спада в икономическата активност приходите на федералния бюджет, които не са свързани с нефт и газ, са намалели с около 5% до 2021 г. за 11 месеца. Набиулина призна, че този метод за преодоляване на бюджетния дефицит не се различава много от заделянето на средства. Тя също така отбелязва, че понастоящем държавата остава основният двигател на инвестициите, докато частните инвестиции намаляват. Но изчерпването на бюджетните възможности означава, че този процес е краен.
Прословутото заместване на вноса все още не работи - според същите данни на Росстат през първите 10 месеца на годината ръстът в производството на храни е 0,3%, на напитки - под 4%, на месо, мляко и яйца - 1-4%, на облекло - 0,5%, на текстил - под 10%. Общият ръст на селскостопанското производство се дължи единствено на високата реколта от зърно - положението във всички останали области на растениевъдството е лошо, като производството или намалява (слънчоглед, захарно цвекло), или е в застой (картофи, зеленчуци). Красивата картина на зърнената реколта обаче няма да продължи дълго - земеделските стопани се оплакват от намаляващата рентабилност на зърнопроизводството поради ограниченията за износ и потиснатите вътрешни цени и въпреки исканията на правителството вече намаляват сеитбата на пшеница и ръж.
На този фон първоначалната триумфална реторика за това, че Русия "се справя със санкциите по-добре, отколкото се очакваше", се заменя с по-мрачни разговори за това, че някак сме се справили с 2022 г., но не е ясно какво ще се случи по-нататък. Същите Задорнов и Набиулина говорят за това, но може би най-строго го формулира в интервю за РБК Михаил Сухов, директор на рейтинговата агенция ACRA: "Времето, в което икономиката ще достигне нивото отпреди пандемията, е извън петгодишната прогноза. Не мисля, че това е толкова розова картина.
"Срокът, в който икономиката трябва да достигне нивата отпреди пандемията, е по-дълъг от петгодишната прогноза."
Разбира се, картината не е много розова. Отвъд петгодишната прогноза е, считайте, никога. Възприемчивата прогностична способност на руските служители не им позволява да забележат растежа на хоризонта. Основният резултат от годината е, че след като някак си се справи с първия удар, руската икономика започва да се оглежда и да осъзнава, че няма положителни перспективи. За руснаците това означава едно: те ще продължат да обедняват и качеството им на живот ще се влоши. Забравете за новите чуждестранни автомобили или за обичайното качество на мобилните телефони, интернет и много други познати блага на цивилизацията.
Като цяло преди войната изчисленията на динамиката на реалните доходи на руснаците показваха, че след анексирането на Крим през 2014 г. нашите граждани са обеднели с 10-15% в реално изражение. Ако се вземе предвид реалната (а не тази на Росстат) оценка на реалната покупателна способност на руснаците (базирана на срив в продажбите на дребно), в края на 2022 г. жителите на страната ще бъдат с 20-25% по-бедни, отколкото през 2013 г. И няма изгледи за подобрение ("отвъд петгодишната прогноза").
Това е цената на империализма и геополитическия авантюризъм на Путин.
...
Ситуацията с инвестициите е подобна: властите отчитат ръст (!) от почти 6 % за 9 месеца, въпреки че капиталите изтичат с рекордни темпове от 1994 г. насам - Централната банка прогнозира изтичане на капитали в размер на 251 млрд. долара през тази година. Ако разгледаме данните на Росстат в детайли, инвестициите растат във всичко, което може да се свърже с войната (железници, публична администрация и сигурност и т.н.). и т.н.), в строителството бързият ръст на инвестициите от първите месеци на годината по-късно се понижи до нула, а в области като производство, търговия, селско стопанство, телекомуникации се наблюдава спад на инвестициите.
И още - прословутата "подсилена рубла". Всъщност обменният курс на рублата се превърна в основен пропаганден индикатор за властите, който има за цел да демонстрира, че "всичко е наред" - както пред собственото население, така и в международното PR пространство. На първо място обаче изкуственото укрепване на рублата не донесе никаква полза на никого - то само навреди на износителите и бюджета, което беше официално признато от официалните лица. На второ място, това беше постигнато с драконовски мерки, които всъщност унищожиха свободната конвертируемост на рублата. Въпреки многобройните дитирамби за "професионализма на Централната банка", трябва да се отбележи, че ударът по свободната конвертируемост на националната валута в Русия ще се помни дълго, по-дълго от фалита през 1998 г., повече от 30 години валутна либерализация отидоха в канала. И трето, няма международно търсене на рублата, а намаляването на приходите от петрол и газ убива перспективите ѝ - от юни насам рублата се обезцени с една трета, като поевтиня от 50 рубли за долар до над 70 рубли за долар, и няма друг път освен да продължи отслабването на руската валута.
Повече от 30 години валутна либерализация са пропилени
Какво трябва да наблюдаваме извън тесния кръг на "потьомкинските показатели"? Росстат например публикува доста подробни статистически данни за състоянието на индустрията. Те показват, че всички отрасли, които произвеждат повече или по-малко сложни продукти, са се сринали - не само автомобилната индустрия (спад от 66% спрямо нивата от 2021 г.), но и транспортното машиностроене, производството на двигатели, домакински уреди и т.н.
Всички тези отрасли, които западнаха поради блокирането на достъпа до западни технологии и компоненти, са много интензивни по отношение на заетостта (сложните заводи за сглобяване изискват голям брой квалифицирани работници), за разлика например от хранително-вкусовата промишленост, която е по-лесна за внос, но не създава голям брой работни места. Само автомобилната индустрия, според оценки на правителството, създава около 3,5 милиона работни места пряко и в свързаните с нея отрасли. И тук виждаме, че преработващата промишленост има най-голям принос за гореспоменатата скрита безработица, като повече от един милион работници са в неплатен отпуск. Общо над 25 % от работната сила в производствения сектор е подложена на различни форми на скрита безработица.
Повече от един милион работници са в неплатен отпуск
Производството на суровини също е намаляло: добивът на каменни въглища е спаднал със 7%, а на природен газ - с над 20%. Причината за това е сривът в отношенията с европейския енергиен пазар, а ситуацията ще се влоши през 2023 г. с влизането в сила на европейското петролно ембарго. Например в неотдавнашно интервю за РБК Михаил Задорнов, ръководител на банка "Откритие" и бивш министър на финансите, прогнозира спад на производството на петрол от 525 млн. тона през тази година до 475 млн. тона през следващата. Между другото, интервюто си заслужава да бъде прочетено изцяло, защото Задорнов е неочаквано откровен в описанието на всички трудности, които санкциите създават за руската икономика и заместването на вноса - той не рисува особено розови перспективи.
Дълбоки проблеми има не само по отношение на предлагането, но и на търсенето: продажбите на дребно са спаднали с около 10 % на годишна база от пролетта насам, а след началото на мобилизацията ситуацията се е влошила още повече - нещо, което дори Путин беше принуден да признае. След пролетния пик инфлацията леко се понижи, но сега отново се покачва, както показват не само данните на Росстат, но и например наблюденията на Ромир върху цените на бързооборотните стоки.
Не всичко е наред и с Фонда за национално богатство: в момента той разполага с така наречените "ликвидни активи" (реални пари, които не са инвестирани в акции и облигации на държавни компании) на стойност 7,5 трилиона рубли. През тази година Министерството на финансите повиши оценката си за бюджетния дефицит до 2% от БВП, или близо 3 трилиона рубли. Предстои петролно ембарго и срив на бюджетните приходи. Поради спада в икономическата активност приходите на федералния бюджет, които не са свързани с нефт и газ, са намалели с около 5% до 2021 г. за 11 месеца. Набиулина призна, че този метод за преодоляване на бюджетния дефицит не се различава много от заделянето на средства. Тя също така отбелязва, че понастоящем държавата остава основният двигател на инвестициите, докато частните инвестиции намаляват. Но изчерпването на бюджетните възможности означава, че този процес е краен.
Прословутото заместване на вноса все още не работи - според същите данни на Росстат през първите 10 месеца на годината ръстът в производството на храни е 0,3%, на напитки - под 4%, на месо, мляко и яйца - 1-4%, на облекло - 0,5%, на текстил - под 10%. Общият ръст на селскостопанското производство се дължи единствено на високата реколта от зърно - положението във всички останали области на растениевъдството е лошо, като производството или намалява (слънчоглед, захарно цвекло), или е в застой (картофи, зеленчуци). Красивата картина на зърнената реколта обаче няма да продължи дълго - земеделските стопани се оплакват от намаляващата рентабилност на зърнопроизводството поради ограниченията за износ и потиснатите вътрешни цени и въпреки исканията на правителството вече намаляват сеитбата на пшеница и ръж.
На този фон първоначалната триумфална реторика за това, че Русия "се справя със санкциите по-добре, отколкото се очакваше", се заменя с по-мрачни разговори за това, че някак сме се справили с 2022 г., но не е ясно какво ще се случи по-нататък. Същите Задорнов и Набиулина говорят за това, но може би най-строго го формулира в интервю за РБК Михаил Сухов, директор на рейтинговата агенция ACRA: "Времето, в което икономиката ще достигне нивото отпреди пандемията, е извън петгодишната прогноза. Не мисля, че това е толкова розова картина.
"Срокът, в който икономиката трябва да достигне нивата отпреди пандемията, е по-дълъг от петгодишната прогноза."
Разбира се, картината не е много розова. Отвъд петгодишната прогноза е, считайте, никога. Възприемчивата прогностична способност на руските служители не им позволява да забележат растежа на хоризонта. Основният резултат от годината е, че след като някак си се справи с първия удар, руската икономика започва да се оглежда и да осъзнава, че няма положителни перспективи. За руснаците това означава едно: те ще продължат да обедняват и качеството им на живот ще се влоши. Забравете за новите чуждестранни автомобили или за обичайното качество на мобилните телефони, интернет и много други познати блага на цивилизацията.
Като цяло преди войната изчисленията на динамиката на реалните доходи на руснаците показваха, че след анексирането на Крим през 2014 г. нашите граждани са обеднели с 10-15% в реално изражение. Ако се вземе предвид реалната (а не тази на Росстат) оценка на реалната покупателна способност на руснаците (базирана на срив в продажбите на дребно), в края на 2022 г. жителите на страната ще бъдат с 20-25% по-бедни, отколкото през 2013 г. И няма изгледи за подобрение ("отвъд петгодишната прогноза").
Това е цената на империализма и геополитическия авантюризъм на Путин.
Коментар