ДПС е част от посткомунистическата шайка, която е завзела властта в България от 1989 година и я държи до сега и която я използва , за да заграби за себе си голямата държавна социалистическа собственост и по този начин ограби народа си, също собственик на тази държавната икономика.
От нейните редици излезе мафията, тя е свързана с организираната престъпност и нейните политици оглавяват каналите и!
Тази шайка е неизменно от тогава на власт чрез своите управлявали през прехода партии БСП, СДС, ДПС,НДСВ, ГЕРБ и е родила останалите 300 малки партии в партийния регистър и продължава да ражда- на Слави Трифонов, Енчев, Дончева, Манолова, Марешки , фалшивите патрЕоти Каракачанов, Сидеров Симеонов .
..Естествено е тази щайка, която продължава да държи цялата власт в ръцете си, да иска да се увековечи и остане в историята, тъй като се смята за вечна и неприкосновена, виждайки, че българския народ се лута и не знае как да изтръгне властта от ръцете и и я ликвидира.Бъларите са на ниско цивизац
Просперитет и права има само там, където самото общество е достигнало необходимото цивилизационно равнище!
.
При българите, съществува огромно разминаване между копираните отвън демократични
атрибути и възможностите на самото общество. Общественото съзнание е много близо до феодалното и това определя състоянието на държавата.
Най-очевидното доказателство за това е корупцията/Корупция (на латински: corrumpo – покварявам, развращавам, развалям)/
. При феодализма тя не е престъпление, а начин за организация на обществото. По цялата стълбица по-силният феодал раздава на по-малките не заплати, а градове, земи, доходни служби. Цялата йерархия открито живее от осребряването на властта и цялото общество се наглася към това.
В изостаналите общества търговията с власт, нейната покупко-продажба и днес си остава масова, общонародна практика
Надежда всяка,тука оставете!
„През мен в града печални се отива,
де в мъки вечни стене и скърби
на грешните тълпата нечестива.[1]
Бог мъдри, мощни мене сътвори
ведно със вековечните предмети,
Бог праведни лиши ме от зари.
Ще трая, дорде траят вековете.
О вий, кои престъпяте тоз праг,
надежда всяка тука оставете.“....
Данте Алигиери
Божествена комедия — Ад
От нейните редици излезе мафията, тя е свързана с организираната престъпност и нейните политици оглавяват каналите и!
Тази шайка е неизменно от тогава на власт чрез своите управлявали през прехода партии БСП, СДС, ДПС,НДСВ, ГЕРБ и е родила останалите 300 малки партии в партийния регистър и продължава да ражда- на Слави Трифонов, Енчев, Дончева, Манолова, Марешки , фалшивите патрЕоти Каракачанов, Сидеров Симеонов .
..Естествено е тази щайка, която продължава да държи цялата власт в ръцете си, да иска да се увековечи и остане в историята, тъй като се смята за вечна и неприкосновена, виждайки, че българския народ се лута и не знае как да изтръгне властта от ръцете и и я ликвидира.Бъларите са на ниско цивизац
Просперитет и права има само там, където самото общество е достигнало необходимото цивилизационно равнище!
.
При българите, съществува огромно разминаване между копираните отвън демократични
атрибути и възможностите на самото общество. Общественото съзнание е много близо до феодалното и това определя състоянието на държавата.
Най-очевидното доказателство за това е корупцията/Корупция (на латински: corrumpo – покварявам, развращавам, развалям)/
. При феодализма тя не е престъпление, а начин за организация на обществото. По цялата стълбица по-силният феодал раздава на по-малките не заплати, а градове, земи, доходни служби. Цялата йерархия открито живее от осребряването на властта и цялото общество се наглася към това.
В изостаналите общества търговията с власт, нейната покупко-продажба и днес си остава масова, общонародна практика
Надежда всяка,тука оставете!
„През мен в града печални се отива,
де в мъки вечни стене и скърби
на грешните тълпата нечестива.[1]
Бог мъдри, мощни мене сътвори
ведно със вековечните предмети,
Бог праведни лиши ме от зари.
Ще трая, дорде траят вековете.
О вий, кои престъпяте тоз праг,
надежда всяка тука оставете.“....
Данте Алигиери
Божествена комедия — Ад
Коментар