Пролятата кръв за Освобождението ни от онова, което го е нямало - метаморфозата „турско робство"
Георги Димитров
Метафората „турско робство“ и до днес обслужва интересите на руския империализъм, за много българи този мит е по-важен от историческата истина, казва културният антрополог Харалан Александров в свое интервю за „Дойче Веле“ на 15 април 2019 г.
Този научно-публицистичен бисер циркулира от вчера в мрежата. Не че е нещо ново. Тази манджа ни я сервират периодично – порядъчно пресъхнала и претоплена в микровълнова печка, без никакви адитиви или подправки, но с етикет „Здрава храна“ (био).
Както мнозина други, коментирах с полагащата се доза пренебрежение. Да отмина тотално, не можех заради прадядо ми, войводата от Преображенското въстание Стоян Камилски, заради прадядо ми Димитър, загинал в Балканската война, заради други мои предшественици – тракийски бежанци. Заради всички, проливали кръвта си и дали живота си за освобождението на България от онова, което го е нямало – от метафората „турско робство“.
Посъветван бях да си „оправя понятията“ и да „преспя“, преди да коментирам. Препращаха ме вероятно към понятийния апарат от статията: „Роб означава индивид, лишен от елементарни човешки свободи като право на придвижване, собственост и стопанска инициатива и заставен пожизнено да работи без възнаграждение за господарите си. Българските поданици на Османската империя определено не попадат в тази категория. …Високата Порта обаче гарантира икономическата, културната и верската свобода на християните…“.
Сега внимание, идва кулминацията: „Що се отнася до същинското робство, тоест продаването и купуването на хора като стока, то е съществувало както в Руската, така и в Османската империя, но българите са били по-скоро от страната на купувачите“. Следва фактологична обосновка във вид на забавна семейна легенда.
Но аз на професионалните „опиниънмейкъри“, които с толкова ментални усилия изкарват насъщния, не им се дразня особено.
Съвсем не е лесно да завъртиш така нещата, че от „Под игото“ да стигнеш до: „Разпространено е мнението, че привържениците на метафората за „турското робство“ често пъти са представители на онези „патриотични“ среди в България, които са не само проруски настроени, но и подкрепят сегашната власт в Москва“.
Списъка, който публикувам по-долу (дълъг е, но не изчерпателен), те няма да погледнат. Дано скришом го прегледат на лягане под завивката онези другите – поспаланковците. Там ще намерят и отвеждане в робство, и отвличания, и изнасилвания, и потурчвания, и кланета, и много други прояви на респект към правата и свободите на раята.
А пък ако „робство“ им се стори научно неиздържано, им предлагам думата „ГЕНОЦИД“. В интернет могат да намерят съответната конвенция на ООН и да се запознаят с понятието.
А тук е списъкът ...за невярващите , че е имало турско робство !
http://epicenter.bg/article/Georgi-D...--/180389/11/0
Георги Димитров
Метафората „турско робство“ и до днес обслужва интересите на руския империализъм, за много българи този мит е по-важен от историческата истина, казва културният антрополог Харалан Александров в свое интервю за „Дойче Веле“ на 15 април 2019 г.
Този научно-публицистичен бисер циркулира от вчера в мрежата. Не че е нещо ново. Тази манджа ни я сервират периодично – порядъчно пресъхнала и претоплена в микровълнова печка, без никакви адитиви или подправки, но с етикет „Здрава храна“ (био).
Както мнозина други, коментирах с полагащата се доза пренебрежение. Да отмина тотално, не можех заради прадядо ми, войводата от Преображенското въстание Стоян Камилски, заради прадядо ми Димитър, загинал в Балканската война, заради други мои предшественици – тракийски бежанци. Заради всички, проливали кръвта си и дали живота си за освобождението на България от онова, което го е нямало – от метафората „турско робство“.
Посъветван бях да си „оправя понятията“ и да „преспя“, преди да коментирам. Препращаха ме вероятно към понятийния апарат от статията: „Роб означава индивид, лишен от елементарни човешки свободи като право на придвижване, собственост и стопанска инициатива и заставен пожизнено да работи без възнаграждение за господарите си. Българските поданици на Османската империя определено не попадат в тази категория. …Високата Порта обаче гарантира икономическата, културната и верската свобода на християните…“.
Сега внимание, идва кулминацията: „Що се отнася до същинското робство, тоест продаването и купуването на хора като стока, то е съществувало както в Руската, така и в Османската империя, но българите са били по-скоро от страната на купувачите“. Следва фактологична обосновка във вид на забавна семейна легенда.
Но аз на професионалните „опиниънмейкъри“, които с толкова ментални усилия изкарват насъщния, не им се дразня особено.
Съвсем не е лесно да завъртиш така нещата, че от „Под игото“ да стигнеш до: „Разпространено е мнението, че привържениците на метафората за „турското робство“ често пъти са представители на онези „патриотични“ среди в България, които са не само проруски настроени, но и подкрепят сегашната власт в Москва“.
Списъка, който публикувам по-долу (дълъг е, но не изчерпателен), те няма да погледнат. Дано скришом го прегледат на лягане под завивката онези другите – поспаланковците. Там ще намерят и отвеждане в робство, и отвличания, и изнасилвания, и потурчвания, и кланета, и много други прояви на респект към правата и свободите на раята.
А пък ако „робство“ им се стори научно неиздържано, им предлагам думата „ГЕНОЦИД“. В интернет могат да намерят съответната конвенция на ООН и да се запознаят с понятието.
А тук е списъкът ...за невярващите , че е имало турско робство !
http://epicenter.bg/article/Georgi-D...--/180389/11/0
Сега ние трябва да им искаме компенсации за 14 000 ослепени войни на Самуила, после пък и султан Ердоган да искаме някой милиард компенсация - там поне поводи има стотици. И сме супер - ибре-дебре, сипи две големи
Коментар