История

[4ervenasgan]

Обобшила си всичко в 2 изречения -колко много ни липсва аристокрацията, заменена от селската парвенющина. Народ без водачи е обречен на обезличаване, а ние, за съжаление, вървим с бодри крачки точно в тази посока... Дано греша, така ще възпитам и децата си, макар че те ще са бели лястовици на фона на милионите, закърмени с мисълта - бягай, мама, от тази кочина, тук, в България, е ад, ходи да миеш чинии на Запад. Срамно и жалко, но толкова реално.

Ако "ще миеш чинии на Запад", то и тук за друго сигурно не ставаш (не ти конкретно, не ме разбирай погрешно).
Но е ФАКТ, че каквото и аналогично да правиш на Запад, вместо ТУК е все по-добре.....за съжаление.

Иначе и двамата сте прави за липсата на аристокрация и замяната и с най-гнусната прослойка от населението, ОБАЧЕ в последните 70 години, а НЕ ПРЕДИ 600 години!

[nachev]

В полите на Балкана, недалеч от Трявна има малко миньорско градче, което се казва Плачковци. Според легендата, там се е състояло сбогуването на Патриарх Евтимий с търновци и хората от близките села и колиби, преди да потегли на своето заточение към Македония. На същото място се случила и раздялата на семействата - подбиран по богатство, сан и външен вид, цветът на българския род бил разпратен в различни краища на империята. Били дни на плач. Риданията на хора, които се разделяли с духовният си водач и близките си се чували надалеко и не заглъхвали с дни. И нарекли мястото Плачковци.
Обезкръвени откъм владетел, аристокрация и духовенство, които се явяват като стълбове на държавността, на българите предстояло да изживеят мрачни и тягостни години. Смазани, пречупени, без самочувствието на господари на земята си, без водачи ... Не само физически завладени от могъща империя, но и морално потиснати, обезверени.
Годините минавали и с всяка измината, все повече сме се отдалечавали от спомена за великото си минало. Забрави ли сме да се държим достойно, като предците си. Вярно, с освободителните борби и войните, които сме водили в най-новата си история, българският народ е припомнил за славата си. Но политиците ни ..., без връзка с аристокрацията и духовенството, без в кръвта им да тече капчица от кръвта на хората, които са направили България велика, без да са възпитавани с мисли на владелци и пазители на тази земя ...!? Не изпитват срам да се извиняват за волни или неволни прегрешения.
Какво да кажем за Турция и Гърция!? Наследници са империи и политиците им се държат като такива - не дължат извинение на никого за стореното.
Жалко за нас.

Колежке, ток ми мина по кожата при четене на този текст. Респект!
Пък ако се окаже, че е твой авторски - направо ще онемея. Сорри, слабо се познаваме, проблемът може да е мой.

Провокираш ме благородно да кажа нещо, което ме е впечатлило сериозно.
За това прочетох в новата книга на Райчев, но той самият казва, че го е взел от някакво изследване на Иван Кръстев. Няма значение източникът, вероятно и проверката на алгоритъма на изчисленията не е от първостепенна важност, но твърдението беше, че:
При водените от Англия войни в процентно отношение загиналите синове на лордове са повече от загиналите синове на простолюдието.

Знам, че може да се задават много допълващи въпроси или да се клати назидателно пръст
Анализът е също важен, но баш днес май не ми е до него.

[Грую Груев]

В полите на Балкана, недалеч от Трявна има малко миньорско градче, което се казва Плачковци. Според легендата, там се е състояло сбогуването на Патриарх Евтимий с търновци и хората от близките села и колиби, преди да потегли на своето заточение към Македония. На същото място се случила и раздялата на семействата - подбиран по богатство, сан и външен вид, цветът на българския род бил разпратен в различни краища на империята. Били дни на плач. Риданията на хора, които се разделяли с духовният си водач и близките си се чували надалеко и не заглъхвали с дни. И нарекли мястото Плачковци.
Обезкръвени откъм владетел, аристокрация и духовенство, които се явяват като стълбове на държавността, на българите предстояло да изживеят мрачни и тягостни години. Смазани, пречупени, без самочувствието на господари на земята си, без водачи ... Не само физически завладени от могъща империя, но и морално потиснати, обезверени.
Годините минавали и с всяка измината, все повече сме се отдалечавали от спомена за великото си минало. Забрави ли сме да се държим достойно, като предците си. Вярно, с освободителните борби и войните, които сме водили в най-новата си история, българският народ е припомнил за славата си. Но политиците ни ..., без връзка с аристокрацията и духовенството, без в кръвта им да тече капчица от кръвта на хората, които са направили България велика, без да са възпитавани с мисли на владелци и пазители на тази земя ...!? Не изпитват срам да се извиняват за волни или неволни прегрешения.
Какво да кажем за Турция и Гърция!? Наследници са империи и политиците им се държат като такива - не дължат извинение на никого за стореното.
Жалко за нас.

Обобшила си всичко в 2 изречения -колко много ни липсва аристокрацията, заменена от селската парвенющина. Народ без водачи е обречен на обезличаване, а ние, за съжаление, вървим с бодри крачки точно в тази посока... Дано греша, така ще възпитам и децата си, макар че те ще са бели лястовици на фона на милионите, закърмени с мисълта - бягай, мама, от тази кочина, тук, в България, е ад, ходи да миеш чинии на Запад. Срамно и жалко, но толкова реално.

[tnm]

+1
Точно - евреите от новоосвободените земи за военен трофей на завоевателя (в случая на нацистите) и ние нямаме думата, защото не сме водили война нито срещу Югославия, нито срещу маляките. Чак вина за периода 1940-43 аз не виждам, а и наистина не разбирам това безкрайно тъпо чувство на българина вечно да търси вина в себе си, да е задължен на някой, да се счита за роб и т.н. Когато Сърбия ни се извини за зверствата в Македония, когато Гърция ни се изивини за първия концентрационен лагер в Европа - Трикери, населен с бъларска интелицения от Солун и Беломорието, когато Турция ни се извини за кланетата през 1913, тогава ние ще се извиним за убийството на сръбския крал в марсилия, за драмското "въстания" или за възродителния процес - а, чакай, за последното май и целувки имаше...

Та така - интернационализмът често ми идва в повече (дори и когато го наричат глобализъм - все тая ляв или десен), затова и се боря за повече национално самочувствие, което няма как да дойде с постоянни извинения, обяснения, че сме роби, насилници и т.н. Апропо, много голямо браво на Президента (истински мъж във всеки смисъл на думата) за цялостната му позиция по въпроса окоо 3-ти март, а и не само за нея. Ако направи партия, от каквато отчаяно се нуждаем, ще гласувам с чиста съвест за него!

В полите на Балкана, недалеч от Трявна има малко миньорско градче, което се казва Плачковци. Според легендата, там се е състояло сбогуването на Патриарх Евтимий с търновци и хората от близките села и колиби, преди да потегли на своето заточение към Македония. На същото място се случила и раздялата на семействата - подбиран по богатство, сан и външен вид, цветът на българския род бил разпратен в различни краища на империята. Били дни на плач. Риданията на хора, които се разделяли с духовният си водач и близките си се чували надалеко и не заглъхвали с дни. И нарекли мястото Плачковци.
Обезкръвени откъм владетел, аристокрация и духовенство, които се явяват като стълбове на държавността, на българите предстояло да изживеят мрачни и тягостни години. Смазани, пречупени, без самочувствието на господари на земята си, без водачи ... Не само физически завладени от могъща империя, но и морално потиснати, обезверени.
Годините минавали и с всяка измината, все повече сме се отдалечавали от спомена за великото си минало. Забрави ли сме да се държим достойно, като предците си. Вярно, с освободителните борби и войните, които сме водили в най-новата си история, българският народ е припомнил за славата си. Но политиците ни ..., без връзка с аристокрацията и духовенството, без в кръвта им да тече капчица от кръвта на хората, които са направили България велика, без да са възпитавани с мисли на владелци и пазители на тази земя ...!? Не изпитват срам да се извиняват за волни или неволни прегрешения.
Какво да кажем за Турция и Гърция!? Наследници са империи и политиците им се държат като такива - не дължат извинение на никого за стореното.
Жалко за нас.

[Trakatrak']

+1
Точно - евреите от новоосвободените земи за военен трофей на завоевателя (в случая на нацистите) и ние нямаме думата, защото не сме водили война нито срещу Югославия, нито срещу маляките. Чак вина за периода 1940-43 аз не виждам, а и наистина не разбирам това безкрайно тъпо чувство на българина вечно да търси вина в себе си, да е задължен на някой, да се счита за роб и т.н. Когато Сърбия ни се извини за зверствата в Македония, когато Гърция ни се изивини за първия концентрационен лагер в Европа - Трикери, населен с бъларска интелицения от Солун и Беломорието, когато Турция ни се извини за кланетата през 1913, тогава ние ще се извиним за убийството на сръбския крал в марсилия, за драмското "въстания" или за възродителния процес - а, чакай, за последното май и целувки имаше...

Та така - интернационализмът често ми идва в повече (дори и когато го наричат глобализъм - все тая ляв или десен), затова и се боря за повече национално самочувствие, което няма как да дойде с постоянни извинения, обяснения, че сме роби, насилници и т.н. Апропо, много голямо браво на Президента (истински мъж във всеки смисъл на думата) за цялостната му позиция по въпроса окоо 3-ти март, а и не само за нея. Ако направи партия, от каквато отчаяно се нуждаем, ще гласувам с чиста съвест за него!

Става реч за недопустимо дискриминационно отношение към български поданици от небългарски произход по време на войната. Това и досега дава основание на някои от тях да се държат антинационално и противообществено, обвинявайки ни в дискриминация. Може да е неприятно да се разчистват авгиеви обори, но трябва да се свърши и тая работа.
П.п. Република Турция няма общо с кланетата от 1913 и 1915 и това им дава възможност да се измъкват по терлици. Все пак са правоприемник на империята, та затова вече столетие ги натискат да поемат отговорност, ала те се извъртат.

[Грую Груев]

На Съни ще отговоря по-късно, тъй като сега ме заливат със задачи и няма да мога - качественото мнение заслужава поне старание за качество и от моя страна

[Грую Груев]

Погрешно навързваш нещата. Депортирането на евреите от новоосвободените земи е предварително резервирано от германците. Нямало е как да откажем. Все пак тези евреи през 1941-1943 г. са живели малко по спокойно под българско управление, отколкото в германската и италианската зона. Именно затова не сме чак толкова задължени с извинение за тях, преди да зачетем нашенските евреи, които първо дискриминирахме, а после спасихме. Евреите в новите земи не получават българско поданство и нашите власти само изпълняват административни задачи по тяхното предаване на Германия. Е, конфискувано е имуществото им, но иначе то щеше да бъде разграбено. Глупавата македонистка пропаганда от 75 години ни обвинява и понеже сегашната власт е с бая дефицити, отиде да прави в Скопие признание на македонските изопачавания, наместо да обхване цялостно нашенската вина от 1940-1943 и доблестното поведение от 1943-1944 с общ акт. Пък на негово основание могат впоследствие да почитат паметта на унищожените евреи и в Пирот, и в Скопие, и в Ксанти. Но толкова могат. Та ни излагат. Но аз неведнъж съм споменавал за провокаторчетата и многостранните агенти.

+1
Точно - евреите от новоосвободените земи за военен трофей на завоевателя (в случая на нацистите) и ние нямаме думата, защото не сме водили война нито срещу Югославия, нито срещу маляките. Чак вина за периода 1940-43 аз не виждам, а и наистина не разбирам това безкрайно тъпо чувство на българина вечно да търси вина в себе си, да е задължен на някой, да се счита за роб и т.н. Когато Сърбия ни се извини за зверствата в Македония, когато Гърция ни се изивини за първия концентрационен лагер в Европа - Трикери, населен с бъларска интелицения от Солун и Беломорието, когато Турция ни се извини за кланетата през 1913, тогава ние ще се извиним за убийството на сръбския крал в марсилия, за драмското "въстания" или за възродителния процес - а, чакай, за последното май и целувки имаше...

Та така - интернационализмът често ми идва в повече (дори и когато го наричат глобализъм - все тая ляв или десен), затова и се боря за повече национално самочувствие, което няма как да дойде с постоянни извинения, обяснения, че сме роби, насилници и т.н. Апропо, много голямо браво на Президента (истински мъж във всеки смисъл на думата) за цялостната му позиция по въпроса окоо 3-ти март, а и не само за нея. Ако направи партия, от каквато отчаяно се нуждаем, ще гласувам с чиста съвест за него!

[Trakatrak']

Затова, във Франция, никой не търси отговорност от привържениците на Де Гол за убитите през лятото на 44-та около 20 хиляди колаборационисти без съд и присъда.
След войната, след съдебен процес са екзекутирани хиляди, в това число легендарният маршал Петен и дългогодишния премиер Лавал, което пък позволява на Франция, макар фактически съюзник на Германия ...да се нареди сред победителите от Войната.
Трибунали има и в други страни с изпълнени присъди. Израел дълги години преследва и убива военнопрестъпници, къде със съд, къде без.

На Петен му се разминало поради преклонна възраст.

[Trakatrak']

Като почнете да пишете глупости, всеки гледащ от неговата русофилска или американофилска позиция, и нямате спиране. Осъзнайте се малко! Най-обичам когато0 българите се правят на по-католици от папата и се извиняват за щяло и нещяло!

Да погледнем фактите:
1. Фашизъм у нас няма. НЯМА! Но пък си имаме АБПФК, а ткак да си АБПФК, ако е нямало фашизъм?
2. Скърбя за тези 11 000 души, но те са цената, която България следва да плати за Южна Добруджа, непращането на нито един войник на Източния фронт (няма друг съюзник на Хитлер, който да се ползва с тази привилегия) и спасяването на 48 000 техни събратя в старите предели на държавата ни! Звучи ви цинично ли? Ами времето е било цинично, а цената, бих казал, е била доста ниска. Подчертавам ниска!
3. Дали е можело да бъдат спасени - едва ли. Но дори да е можело, къде е бил "македонският" народ през 1943, та не се е вдигнал като един срещу "бугаро-фашистичкия окупатор", за да си спаси свидните евреи? А къде е бил "гръцкия" народ, та не е спасил своите? Ай сиктир от двойни стандарти - България е единствената държава в Европа, която си спасява евреите (или поне част от тях) - и датчаните имат нещо, но не баш!
4. Народният съд???? Ами само сравнето Нюрнбергския процес с неговите 100-на осъдени на смърт и родните над 5000 жертви (по памет) е повече от достатъчно, че това не е съд, а лично отмъщение на бедните и тъпите (и евреите, да не ги забравяме миличките еврейци и да ги вадим от списъците) срещу успелите и интелигенцията.

Останалото са алабализми, които всеки си върти в неговата посока, а историята, както знаем, се пише от победителите. Вае виктис...

Погрешно навързваш нещата. Депортирането на евреите от новоосвободените земи е предварително резервирано от германците. Нямало е как да откажем. Все пак тези евреи през 1941-1943 г. са живели малко по спокойно под българско управление, отколкото в германската и италианската зона. Именно затова не сме чак толкова задължени с извинение за тях, преди да зачетем нашенските евреи, които първо дискриминирахме, а после спасихме. Евреите в новите земи не получават българско поданство и нашите власти само изпълняват административни задачи по тяхното предаване на Германия. Е, конфискувано е имуществото им, но иначе то щеше да бъде разграбено. Глупавата македонистка пропаганда от 75 години ни обвинява и понеже сегашната власт е с бая дефицити, отиде да прави в Скопие признание на македонските изопачавания, наместо да обхване цялостно нашенската вина от 1940-1943 и доблестното поведение от 1943-1944 с общ акт. Пък на негово основание могат впоследствие да почитат паметта на унищожените евреи и в Пирот, и в Скопие, и в Ксанти. Но толкова могат. Та ни излагат. Но аз неведнъж съм споменавал за провокаторчетата и многостранните агенти.

[съни(тя)]

Като почнете да пишете глупости, всеки гледащ от неговата русофилска или американофилска позиция, и нямате спиране. Осъзнайте се малко! Най-обичам когато0 българите се правят на по-католици от папата и се извиняват за щяло и нещяло!

Да погледнем фактите:
1. Фашизъм у нас няма. НЯМА! Но пък си имаме АБПФК, а ткак да си АБПФК, ако е нямало фашизъм?
2. Скърбя за тези 11 000 души, но те са цената, която България следва да плати за Южна Добруджа, непращането на нито един войник на Източния фронт (няма друг съюзник на Хитлер, който да се ползва с тази привилегия) и спасяването на 48 000 техни събратя в старите предели на държавата ни! Звучи ви цинично ли? Ами времето е било цинично, а цената, бих казал, е била доста ниска. Подчертавам ниска!
3. Дали е можело да бъдат спасени - едва ли. Но дори да е можело, къде е бил "македонският" народ през 1943, та не се е вдигнал като един срещу "бугаро-фашистичкия окупатор", за да си спаси свидните евреи? А къде е бил "гръцкия" народ, та не е спасил своите? Ай сиктир от двойни стандарти - България е единствената държава в Европа, която си спасява евреите (или поне част от тях) - и датчаните имат нещо, но не баш!
4. Народният съд???? Ами само сравнето Нюрнбергския процес с неговите 100-на осъдени на смърт и родните над 5000 жертви (по памет) е повече от достатъчно, че това не е съд, а лично отмъщение на бедните и тъпите (и евреите, да не ги забравяме миличките еврейци и да ги вадим от списъците) срещу успелите и интелигенцията.

Останалото са алабализми, които всеки си върти в неговата посока, а историята, както знаем, се пише от победителите. Вае виктис...

Груев, като изключа безпочвените ти квалификации, оставам с впечатлението, че постът/ мнението ми, съставено само от въпроси е постигнало, в някаква степен, целта си. Включих се в темата само заради едно мнение в "Политика".
Кратките въпроси карат интелигентните хора да мислят, понякога са по-важни от самите отговори.
А от твоите виждам, това което и аз мисля - еднозначен отговор е труден. Особено, когато не можем да избягаме от предразсъдъците си, не можем да разсъждаваме за фашизъм и комунизъм безпристрастно, натоварваме едни и същи понятия или действия с различна символика, според мястото на случване, заклеймяваме с лекота прийоми, които в друг план приветсваме, отричаме напълно идеологии, защото е модерно за "времето" без да си даваме сметка, че живеем всъщност сред част от принципите им, ...
Демократи сме, но когато някой културно изложи различно мнение го пращаме в кошчето...

Ще добавя и аз един отговор, но и той не е достатъчен, за да решим еднозначно какво е мястото на "Народния съд"
През 1943 тримата големи от Съюзниците на конференцията в Техеран взимат решение и за търсене на отговорност от виновниците за войната. По-късно, и в Потсдамската декларация, е записано преследване на военните престъпници...

Затова, във Франция, никой не търси отговорност от привържениците на Де Гол за убитите през лятото на 44-та около 20 хиляди колаборационисти без съд и присъда.
След войната, след съдебен процес са екзекутирани хиляди, в това число легендарният маршал Петен и дългогодишния премиер Лавал, което пък позволява на Франция, макар фактически съюзник на Германия ...да се нареди сред победителите от Войната.
Трибунали има и в други страни с изпълнени присъди. Израел дълги години преследва и убива военнопрестъпници, къде със съд, къде без.

Вярно е, че е имало и чистки било от амбиции за власт или за мъст, хора, заради ума и честта да държат на мнението си, било заради заграбване на нечии богатства...
В този смисъл, каква част от него, която следва Потсдамската Декларация следва да признаем? И каква да заклеймим. Или всичко е просто черно!
Може би, ни трябва още десетилетие, за да можем трезво да оценяваме.
Не знам на Германия колко й бяха нужни.
Но, в някакъв момент трябва да го направим, за да продължим напред. Противопоставянето не е в наша полза.

И нещо лично, гледам на себе си преди всичко като българофил, Което, според моите разбирания означава да обичаш Родината си, без да мразиш съседите си. Няма здрава къща, ако около теб тлее разруха. Миналото трябва да се познава, но бъдещето е на нов световен ред и задачата ни е да търсим мястото си в него и още по-здравословно е, ако имаме подкрепата на съседите. Но, първо трябва да си изясним интересите и целите ни, не просто да прецапваме блатата, по нечия поръка. Вишеградската четворка може да ни е пример...

[Грую Груев]

Като почнете да пишете глупости, всеки гледащ от неговата русофилска или американофилска позиция, и нямате спиране. Осъзнайте се малко! Най-обичам когато0 българите се правят на по-католици от папата и се извиняват за щяло и нещяло!

Да погледнем фактите:
1. Фашизъм у нас няма. НЯМА! Но пък си имаме АБПФК, а ткак да си АБПФК, ако е нямало фашизъм?
2. Скърбя за тези 11 000 души, но те са цената, която България следва да плати за Южна Добруджа, непращането на нито един войник на Източния фронт (няма друг съюзник на Хитлер, който да се ползва с тази привилегия) и спасяването на 48 000 техни събратя в старите предели на държавата ни! Звучи ви цинично ли? Ами времето е било цинично, а цената, бих казал, е била доста ниска. Подчертавам ниска!
3. Дали е можело да бъдат спасени - едва ли. Но дори да е можело, къде е бил "македонският" народ през 1943, та не се е вдигнал като един срещу "бугаро-фашистичкия окупатор", за да си спаси свидните евреи? А къде е бил "гръцкия" народ, та не е спасил своите? Ай сиктир от двойни стандарти - България е единствената държава в Европа, която си спасява евреите (или поне част от тях) - и датчаните имат нещо, но не баш!
4. Народният съд???? Ами само сравнето Нюрнбергския процес с неговите 100-на осъдени на смърт и родните над 5000 жертви (по памет) е повече от достатъчно, че това не е съд, а лично отмъщение на бедните и тъпите (и евреите, да не ги забравяме миличките еврейци и да ги вадим от списъците) срещу успелите и интелигенцията.

Останалото са алабализми, които всеки си върти в неговата посока, а историята, както знаем, се пише от победителите. Вае виктис...

[nachev]

Не знам, нещата наистина са многопластови и винаги мръсни в една война....
Фашистко правителство ли имаме до 1944 след като сме съюзници и сме приели Закона за защита на нацията?
Трябва ли да се отрича Народния съд, създаден за фашистките пристъпници?
Имали ли сме начин да спасим евреите в администрираните от България територии, но под юрисдикцията на Германия?
Морал и политика?
Игра на ходове в съвременния свят?

Преди няколко години Обама посети Хирошима и отдаде почит на жертвите, но не се извини. После японският премиер направи визита в Пърл Харбър и поднесе съболезнования за жертвите от нападението през '41, без извинения.

София има ли поднесени съболезнования за жертвите от американските и британските ВВС?
.....

Ей, момиче, ти май нещо много питаш

[съни(тя)]

Не знам, нещата наистина са многопластови и винаги мръсни в една война....
Фашистко правителство ли имаме до 1944 след като сме съюзници и сме приели Закона за защита на нацията?
Трябва ли да се отрича Народния съд, създаден за фашистките пристъпници?
Имали ли сме начин да спасим евреите в администрираните от България територии, но под юрисдикцията на Германия?
Морал и политика?
Игра на ходове в съвременния свят?

Преди няколко години Обама посети Хирошима и отдаде почит на жертвите, но не се извини. После японският премиер направи визита в Пърл Харбър и поднесе съболезнования за жертвите от нападението през '41, без извинения.

София има ли поднесени съболезнования за жертвите от американските и британските ВВС?
.....

[nachev]

Това което трябваше да каже тогава е "Ние пак сме тук!" и да добави "Алби бек!"

[Trakatrak']

След като се разбрахме, няколко бележки извън протокола.

Тази работа с декларациите се полагаше и беше естествено задължение на монарха-премиер. Той така и никога не абдикира, беше мъжки наследник на властта и короната, а властта за която иде реч е била упражнявана еднолично от баща му.
При неговото посещение в Скопие всичко живо там го е гледало с надежда да чуе желаното. То не последва по никакъв начин.
Не забравяйте изтъкнатото от К. Филипов. По тези места нашите братовчеди имат един много особен и дразнещ манталитет - всяко внимание, всеки жест на помощ и отзивчивост те разглеждат и третират като проява на слабост - процес, който е щедро подхранван и поощряван от сръбските тайни служби. А другата срамна истина е, че македонците се сетиха за България едва покрай европейските паспорти, иначе открито се сърбееха.

Обаче, нещата винаги имат две страни. Не може да идеш в Софийската Синагога, да сложиш кипата и да говориш тежки и затрогващи слова за 50 хил. спасени живота, обилно и грижливо отразявани и разпространявани повсеместно, дори световно, а после да се правиш, че 7 хил. евреи в Македония не ги е имало. А всички го гледаха в устата и чакаха!
Вариантът-алтернатива беше - мълчание в София, мълчание и в Скопие. Абсолютно неприемлив, направо невъзможен.

Политиката е изкуството на възможното и на баланса.
Хуморът и скечовете на Бени Хил ми е чужд, непонятен и отблъскващ, но това не изключва някои попадения.
Не си кривете душите.
Аз моята мъчително и грубо я изправих, макар и еднократно, пък взе и ми олекна.

Това което трябваше да каже тогава е "Ние пак сме тук!" и да добави "Алби бек!"