История

[съни(тя)]

...

[Trakatrak']

Извинение навътре - ДА!

Навън - виж ми отговора към Грую

Вътрешното е основното, а външното е само в някои сегменти и нюансирано. На Блаже Конев нема как му се извиним, че сме го изучили с пропуски, що пропуските са си негови.

[tnm]

У тая ваша преФалена кръчма - нещо там сепаренца, туй-онуй, намират ли се

Че как!? Нали трябва да има къде да се отдаваме на пороците си.

[nachev]

Колега Nachev, не се коси! На повечето представители на физически по-силната част от човешкия род им действам по този начин - губят говор и картина в мое присъствие /шегувам се/.

П.П. Понеже се почувствах пофалена, отивам да те черпя едно питие в Кръчмата.

У тая ваша преФалена кръчма - нещо там сепаренца, туй-онуй, намират ли се

[tnm]

Колежке, ток ми мина по кожата при четене на този текст. Респект!
Пък ако се окаже, че е твой авторски - направо ще онемея. Сорри, слабо се познаваме, проблемът може да е мой.

Провокираш ме благородно да кажа нещо, което ме е впечатлило сериозно.
За това прочетох в новата книга на Райчев, но той самият казва, че го е взел от някакво изследване на Иван Кръстев. Няма значение източникът, вероятно и проверката на алгоритъма на изчисленията не е от първостепенна важност, но твърдението беше, че:
При водените от Англия войни в процентно отношение загиналите синове на лордове са повече от загиналите синове на простолюдието.

Знам, че може да се задават много допълващи въпроси или да се клати назидателно пръст
Анализът е също важен, но баш днес май не ми е до него.

Колега Nachev, не се коси! На повечето представители на физически по-силната част от човешкия род им действам по този начин - губят говор и картина в мое присъствие /шегувам се/.

П.П. Понеже се почувствах пофалена, отивам да те черпя едно питие в Кръчмата.

[tnm]

Обобшила си всичко в 2 изречения -колко много ни липсва аристокрацията, заменена от селската парвенющина. Народ без водачи е обречен на обезличаване, а ние, за съжаление, вървим с бодри крачки точно в тази посока... Дано греша, така ще възпитам и децата си, макар че те ще са бели лястовици на фона на милионите, закърмени с мисълта - бягай, мама, от тази кочина, тук, в България, е ад, ходи да миеш чинии на Запад. Срамно и жалко, но толкова реално.

Е, моят дивак нали заради това остана на учи вишу у България. Защото аз самата съм възпитана така, а и доста поколения преди мен.

[nachev]

Не е баш така. Смятам, че трябва да се извиним на българските поданици (граждани), за да изискваме лоялност от тях. Макар да е малко късно. А извинението трябва да само в нравствена проекция.

Извинение навътре - ДА!

Навън - виж ми отговора към Грую

[nachev]

Начев, с подобно изказване на първия министър той директно си призна вина - що си я признава, като уж никой не му я е искал? Затова говоря за двойните стандарти - българинът е откърмен с едно чувство, че е второ качество човек - всички са преди него. Мани там руснаци или американци, пред които някои разтварят бузи като за световно, погледни съседите:

- мамалигите - доскоро ги смятахме порсто за мангали, но вече ги броим за първо качество хора, че даже и къде на шега, къде на майтап разни хора от северозапада се запътиха да правят аншлус с тях
- маляките - е, те са даже боготворени - родни коври с радост раждат малки малячета, а преди 100 години са били просто скапани паликарета, които сме презирали
- србе на врбе - тук стокхолмският синдром е в апогея си - тези свинари до такава степен са обожествени, че чак се плаша за нацията ни. А имам сърбин за съсед, който твърди, че е безкрайно учуден, когато у нас му кажат, че в Сърбия било по-добре
- манафите - за тях си мълча, щото така е рекъл премиера, а преди 100 години просто сме ги размазали
- и останаха само "макетата", но скоро сигурно и тях ще издигнем в култ

Е, няма как народ, който е пълен с комплекси, ти да му вкарваш още, и да очкавап аз да ръкопляскам, просто няма как да се получи, Вярвам, че може би ще разбереш позицията ми, а може би не

С много от казаното съм съгласен, но по отношение на вината и Борисов - не!
Никой нищо не е признавал. Телевизия Сител (нали няма нужда да ти обяснявам кой дава парите там) го питат след изказването: Господин Борисов, чакахме от Вас поне една дума - извинявайте!, толкова ли ви беше трудно да кажете тази единствена дума?!
Отговорът на Борисов е остър, почти груб: с тези провокации бъркате адреса, вървете да ги правите на друго място, не тук!

Не те подканям за аплодисменти.
Всеки, който има и най-малка представа от Балканска история, веднага ще заяви, че някакви едностранни извиненния от когото и да било към когото и да било, са нещо напълно нереалистично, глупаво, контрапродуктивно.

Работа може да свърши една Балканска конференция, на която участват и парламентите на всички страни ии тези парламенти ратифицират н а място едно решение, че веднъж и завинаги се решава, че страницата на миналото е затворена и е забранено да се връщаме към него.
Като гаранция за спазване на взетото решение, страните се задължават да внесат в натура и като обвързващи ангажименти всичките си монетарни резерви в централната банка на някаква трета страна.
А си отвориш устата, гориш!
И тук зациклих, че не мога да се сетя, коя да е тази трета страна ??
Помагай

[Trakatrak']

Грую, продължаваш да безчинстваш!
Подвеждаш братството, че някой и плеидирал, че ние дължим и сме длъжни да с еизвиним.
За протокола: в нито един момент никой от опонентите ти, включая моя милост, не сме твърдяли подобно нещо.
Дадох положителна оценка на акта на изразяване на скръб и хуманна съпричастност към жертвите и човешкото страдание.
До онзи ден ми звучеше напълно нереалистично, че ще съм в състояние да изрека положителни думи за премиера - ама на!! и това се случи.

Не е баш така. Смятам, че трябва да се извиним на българските поданици (граждани), за да изискваме лоялност от тях. Макар да е малко късно. А извинението трябва да само в нравствена проекция.

[Грую Груев]

Ето и за Съни двата реда - Съни, принципно съм съгласен с почти всичко, което си написала, трябва време, трябва мислене, трябва свобода, трябва да загърбим миналото, само че защо все ние трябва да правим първата крачка и да се извиняваме? Сръбски земи има ли у нас? А български в Сърбия? Знаеш ли колко народ разменяме при Моллов-Кафендарис с маляките - горе-долу 5:1 в наш ущърб, а "гръцките територии" у нас са поне 10 пъти по-малко (анклави разни около Мелник, Пловдив и морето) от нашите в Северна Гърция. Този плакат знаеш ли го? Защото няма аналог у нас:

За разрението на тракийците да говоря ли? Да си чула ответни мерки да е имало срещу турското население у нас? Ние извинихме ли се за Възродителния (единственото смислено нещо на комунягите - лично мнение) - извинихме се, турците извиниха ли се за безкрайните кланета - ми не?

Та когато говорим за прошка и помирение, то при нея има 2 страни - не става само едната да дава, а другата да се прави на ударена и да минава между капките. Никой не отрича зверствата и от наша страна - имало ги е - и ахряните, и топличката буна, и в драма. Но да си говорим защо и как са се случили, а не ние само да се извиняваме и да си вкарваме чувство на вина.

Лирично отклонение - бях на 10-на години и тъкмо бях чел за зверствата на сърбите в Македония, съответно питам прадядо ми (Бог да го просто, голям човек беше), а той вика - бе така е, ама знаеш ли комшията какви ги е вършил в Сърбия през войната (първата световна). Е, точно този манталитет ми идва он топ, точно за него говоря, затова съм рязък и звуча като последна инстанция.

Защото преклонената главица сабя нивгаш не се сече е основна наша поговорка, но другата е - новрите никой не ги обича, само ги еве, а ние все сме от страната на булката, че и угризения имаме, ако понякога сме поискали и ние да се възползваме. Но пасаран!

[Грую Груев]

Грую, продължаваш да безчинстваш!
Подвеждаш братството, че някой и плеидирал, че ние дължим и сме длъжни да с еизвиним.
За протокола: в нито един момент никой от опонентите ти, включая моя милост, не сме твърдяли подобно нещо.
Дадох положителна оценка на акта на изразяване на скръб и хуманна съпричастност към жертвите и човешкото страдание.
До онзи ден ми звучеше напълно нереалистично, че ще съм в състояние да изрека положителни думи за премиера - ама на!! и това се случи.

Начев, с подобно изказване на първия министър той директно си призна вина - що си я признава, като уж никой не му я е искал? Затова говоря за двойните стандарти - българинът е откърмен с едно чувство, че е второ качество човек - всички са преди него. Мани там руснаци или американци, пред които някои разтварят бузи като за световно, погледни съседите:

- мамалигите - доскоро ги смятахме порсто за мангали, но вече ги броим за първо качество хора, че даже и къде на шега, къде на майтап разни хора от северозапада се запътиха да правят аншлус с тях
- маляките - е, те са даже боготворени - родни коври с радост раждат малки малячета, а преди 100 години са били просто скапани паликарета, които сме презирали
- србе на врбе - тук стокхолмският синдром е в апогея си - тези свинари до такава степен са обожествени, че чак се плаша за нацията ни. А имам сърбин за съсед, който твърди, че е безкрайно учуден, когато у нас му кажат, че в Сърбия било по-добре
- манафите - за тях си мълча, щото така е рекъл премиера, а преди 100 години просто сме ги размазали
- и останаха само "макетата", но скоро сигурно и тях ще издигнем в култ

Е, няма как народ, който е пълен с комплекси, ти да му вкарваш още, и да очкавап аз да ръкопляскам, просто няма как да се получи, Вярвам, че може би ще разбереш позицията ми, а може би не

[nachev]

+1
Точно - евреите от новоосвободените земи за военен трофей на завоевателя (в случая на нацистите) и ние нямаме думата, защото не сме водили война нито срещу Югославия, нито срещу маляките. Чак вина за периода 1940-43 аз не виждам, а и наистина не разбирам това безкрайно тъпо чувство на българина вечно да търси вина в себе си, да е задължен на някой, да се счита за роб и т.н. Когато Сърбия ни се извини за зверствата в Македония, когато Гърция ни се изивини за първия концентрационен лагер в Европа - Трикери, населен с бъларска интелицения от Солун и Беломорието, когато Турция ни се извини за кланетата през 1913, тогава ние ще се извиним за убийството на сръбския крал в марсилия, за драмското "въстания" или за възродителния процес - а, чакай, за последното май и целувки имаше...

Та така - интернационализмът често ми идва в повече (дори и когато го наричат глобализъм - все тая ляв или десен), затова и се боря за повече национално самочувствие, което няма как да дойде с постоянни извинения, обяснения, че сме роби, насилници и т.н. Апропо, много голямо браво на Президента (истински мъж във всеки смисъл на думата) за цялостната му позиция по въпроса окоо 3-ти март, а и не само за нея. Ако направи партия, от каквато отчаяно се нуждаем, ще гласувам с чиста съвест за него!

Грую, продължаваш да безчинстваш!
Подвеждаш братството, че някой и плеидирал, че ние дължим и сме длъжни да с еизвиним.
За протокола: в нито един момент никой от опонентите ти, включая моя милост, не сме твърдяли подобно нещо.
Дадох положителна оценка на акта на изразяване на скръб и хуманна съпричастност към жертвите и човешкото страдание.
До онзи ден ми звучеше напълно нереалистично, че ще съм в състояние да изрека положителни думи за премиера - ама на!! и това се случи.

[4ervenasgan]

Обобшила си всичко в 2 изречения -колко много ни липсва аристокрацията, заменена от селската парвенющина. Народ без водачи е обречен на обезличаване, а ние, за съжаление, вървим с бодри крачки точно в тази посока... Дано греша, така ще възпитам и децата си, макар че те ще са бели лястовици на фона на милионите, закърмени с мисълта - бягай, мама, от тази кочина, тук, в България, е ад, ходи да миеш чинии на Запад. Срамно и жалко, но толкова реално.

Ако "ще миеш чинии на Запад", то и тук за друго сигурно не ставаш (не ти конкретно, не ме разбирай погрешно).
Но е ФАКТ, че каквото и аналогично да правиш на Запад, вместо ТУК е все по-добре.....за съжаление.

Иначе и двамата сте прави за липсата на аристокрация и замяната и с най-гнусната прослойка от населението, ОБАЧЕ в последните 70 години, а НЕ ПРЕДИ 600 години!

[nachev]

В полите на Балкана, недалеч от Трявна има малко миньорско градче, което се казва Плачковци. Според легендата, там се е състояло сбогуването на Патриарх Евтимий с търновци и хората от близките села и колиби, преди да потегли на своето заточение към Македония. На същото място се случила и раздялата на семействата - подбиран по богатство, сан и външен вид, цветът на българския род бил разпратен в различни краища на империята. Били дни на плач. Риданията на хора, които се разделяли с духовният си водач и близките си се чували надалеко и не заглъхвали с дни. И нарекли мястото Плачковци.
Обезкръвени откъм владетел, аристокрация и духовенство, които се явяват като стълбове на държавността, на българите предстояло да изживеят мрачни и тягостни години. Смазани, пречупени, без самочувствието на господари на земята си, без водачи ... Не само физически завладени от могъща империя, но и морално потиснати, обезверени.
Годините минавали и с всяка измината, все повече сме се отдалечавали от спомена за великото си минало. Забрави ли сме да се държим достойно, като предците си. Вярно, с освободителните борби и войните, които сме водили в най-новата си история, българският народ е припомнил за славата си. Но политиците ни ..., без връзка с аристокрацията и духовенството, без в кръвта им да тече капчица от кръвта на хората, които са направили България велика, без да са възпитавани с мисли на владелци и пазители на тази земя ...!? Не изпитват срам да се извиняват за волни или неволни прегрешения.
Какво да кажем за Турция и Гърция!? Наследници са империи и политиците им се държат като такива - не дължат извинение на никого за стореното.
Жалко за нас.

Колежке, ток ми мина по кожата при четене на този текст. Респект!
Пък ако се окаже, че е твой авторски - направо ще онемея. Сорри, слабо се познаваме, проблемът може да е мой.

Провокираш ме благородно да кажа нещо, което ме е впечатлило сериозно.
За това прочетох в новата книга на Райчев, но той самият казва, че го е взел от някакво изследване на Иван Кръстев. Няма значение източникът, вероятно и проверката на алгоритъма на изчисленията не е от първостепенна важност, но твърдението беше, че:
При водените от Англия войни в процентно отношение загиналите синове на лордове са повече от загиналите синове на простолюдието.

Знам, че може да се задават много допълващи въпроси или да се клати назидателно пръст
Анализът е също важен, но баш днес май не ми е до него.

[Грую Груев]

В полите на Балкана, недалеч от Трявна има малко миньорско градче, което се казва Плачковци. Според легендата, там се е състояло сбогуването на Патриарх Евтимий с търновци и хората от близките села и колиби, преди да потегли на своето заточение към Македония. На същото място се случила и раздялата на семействата - подбиран по богатство, сан и външен вид, цветът на българския род бил разпратен в различни краища на империята. Били дни на плач. Риданията на хора, които се разделяли с духовният си водач и близките си се чували надалеко и не заглъхвали с дни. И нарекли мястото Плачковци.
Обезкръвени откъм владетел, аристокрация и духовенство, които се явяват като стълбове на държавността, на българите предстояло да изживеят мрачни и тягостни години. Смазани, пречупени, без самочувствието на господари на земята си, без водачи ... Не само физически завладени от могъща империя, но и морално потиснати, обезверени.
Годините минавали и с всяка измината, все повече сме се отдалечавали от спомена за великото си минало. Забрави ли сме да се държим достойно, като предците си. Вярно, с освободителните борби и войните, които сме водили в най-новата си история, българският народ е припомнил за славата си. Но политиците ни ..., без връзка с аристокрацията и духовенството, без в кръвта им да тече капчица от кръвта на хората, които са направили България велика, без да са възпитавани с мисли на владелци и пазители на тази земя ...!? Не изпитват срам да се извиняват за волни или неволни прегрешения.
Какво да кажем за Турция и Гърция!? Наследници са империи и политиците им се държат като такива - не дължат извинение на никого за стореното.
Жалко за нас.

Обобшила си всичко в 2 изречения -колко много ни липсва аристокрацията, заменена от селската парвенющина. Народ без водачи е обречен на обезличаване, а ние, за съжаление, вървим с бодри крачки точно в тази посока... Дано греша, така ще възпитам и децата си, макар че те ще са бели лястовици на фона на милионите, закърмени с мисълта - бягай, мама, от тази кочина, тук, в България, е ад, ходи да миеш чинии на Запад. Срамно и жалко, но толкова реално.