If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
На Олимпийските игри забелязах интересна закономерност...
Жените се радват а мъжете реват като изоставени ( но без да са прелъстени госпоици..). При спринта 4х100 реваха с глас и победения и спечелилия последната гонка...
При нашите спортисти горе - долу е същото....БРАВО на момичетата..Железни жени...Постигнаха невероятни успехи..
Това от кога го пиша. Селена сега ще обясни ,че сме тъмни балкански субекти ...
Не стига, че все още идваме на бетонираното Черноморие, ами и Ви се пречкаме! От 10 години ходя все на Южното Черноморие, но тази година дойдох да Ви видя как се развивате на Северното. Ами не ми хареса! Златни пясъци се превръща в същото л...но, като Слънчев бряг. Св. Константин и Елена направо е западнал, без Гранд Хотел Варна. Мол Варна съвсем спокойно може да затвори, защото в него няма нищо... И всичко това след близо 6 часа път в едната посока! Скоро няма да си го причиня отново, поне докато не удължат магистралата
Ами ако може не идвай да ни виждаш повече.Аз как не идвам да ви виждам в София (не бих си го причинил).Бегай у Гърция с бохчата и 6 часови опашки на границата.
На Олимпийските игри забелязах интересна закономерност...
Жените се радват а мъжете реват като изоставени ( но без да са прелъстени госпоици..). При спринта 4х100 реваха с глас и победения и спечелилия последната гонка...
При нашите спортисти горе - долу е същото....БРАВО на момичетата..Железни жени...Постигнаха невероятни успехи..
Ми модерно е сега мъжете да са женчовци, а жените да са мъжаги. Така налага либерастията.
На Олимпийските игри забелязах интересна закономерност...
Жените се радват а мъжете реват като изоставени ( но без да са прелъстени госпоици..). При спринта 4х100 реваха с глас и победения и спечелилия последната гонка...
При нашите спортисти горе - долу е същото....БРАВО на момичетата..Железни жени...Постигнаха невероятни успехи..
Дошъл веднъж ученикът при Учителя и попитал:
-- Учителю, вижте какво пише тази жена?
-- Остави я! - казал Учителят, - тя не мисли, та може само да папагалства с думите на други папагали като нея.
ПОГЛЕД ОТ ДРУГАТА СТРАНА
Веднъж на урок по възприемане на реалността професорът взел черна книга и казал:
- Тази книга е червена.
Всички ученици отговорили:
- Не.
А той:
- Червена е.
Те отново:
- Не е вярно.
Професорът обърнал книгата и задната ѝ корица била червена. Той казал:
- Не казвайте на някого, че греши, докато не погледнете на ситуацията от неговата гледна точка.
Знанието само по себе си не струва много, ако липсва въображение.
Статията е пълна, с абсолютни глупости. Ето такива статии, осакатяват емоционално жените, в точка първа.
Това е твоята реалност, Ескейпи,
но има вселенски закон, който гласи- позволи си да бъдеш себе си и на другите да бъдат други!
Така че, няма нищо чудно един човек, влизайки в една жълто боядисана стая, да възкликне, колко му харесва,защото е красива, а друг да измърмори с досада, че е толкова грозна и, че би го осакатило присъствието на жълтия цвят.
Всеки, където и да иде, носи себе си там и в тази връзка има една източна притча, доста показателна, но не настоявам да ти хареса:
"Пред портите на един град седял старец и кротко си гледал наоколо.
Минал странник, спрял пред стареца и го запитал:
- Добра среща, старче! Я ми кажи, какви са хората в този град? Искам да се заселя някъде.
- Добре заварил, сине! – отвърнал старецът. – А какви бяха хората там, откъдето ти идваш?
- О, бяха много лоши хора! Завистливи, мързеливи, отмъстителни и глупави! – отвърнал странникът.
- И в този град са същите, синко, и в този град са такива! – казал старецът.
А странникът не влязъл в града и продължил по пътя.
Минало не минало много време, пред стареца спрял втори странник. Отново се обърнал към възрастния човек:
- Добра стига, дядо! Какви са хората в този град? Искам да се заселя някъде, и търся къде да бъде.
-Дал ти Бог добро, сине! А какви бяха хората там, откъдето идваш?
- Прекрасни хора бяха, старче! Добри, всеотдайни, отзивчиви, работливи…
- И тук са такива, синко! И тук са такива! – прекъснал го старецът.
Странникът, доволен, влязъл в града"
Знанието само по себе си не струва много, ако липсва въображение.
Коментар