Да си говорим за жени. Какво искат жените ?

[mikomikov]

.....

В София хората не са отзивчиви, не поздравяват, смятам аз да си намеря млада жена, не вярвам някой да свърши моята работа. Дори не могат да препоръчват както трябва. Казвам го от опит.

.....

Нали все изтъкваш "предимството" на кореняк-софиянец?

Как тогава, за почти половин век - не си разбрал, че на Витоша ВСИЧКИ ПОЗДРАВЯВАТ? Разминават се и се поздравяват с усмивка. Някои се спират и - освен усмивката си - разговарят - просто, за да покажат СВОЕТО ВНИМАНИЕ към абсолютно непознат човек!

Евго, това НЕ Е липса на отзивчивост.

И стига си говорил за "опита" си. Качи се на Витоша през уикенда, за да се увериш, че ИМА ХОРА, КОИТО ЩЕ ТЕ ПОЗДРАВЯТ. И доста млади дами ще те поздравят С НЕПРИНУДЕНА УСМИВКА!

[Vergil1975]

получаваш ли покани от другите му приятели

Не мога да видя другите му приятели.

[ratten]

Реален е,приятел ми е във Фейсбук.
Ще се въздържа от коментар по другите ти твърдения.Той пред себе си първо трябва да изясни какво точно го вълнува.

получаваш ли покани от другите му приятели

[ratten]

Професорката е 1-2 години по-голяма от мен, има дете,

В София хората не са отзивчиви, не поздравяват, смятам аз да си намеря млада жена, не вярвам някой да свърши моята работа. Дори не могат да препоръчват както трябва. Казвам го от опит.

Виж Тиквата как се е навил на онова нещо, само и само да отърве кожата,

[pinoccio]

Добро утро,

в Европейския съюз и Ханс и Юрген, и Иво и Кристиян се отдават на страстта и правят същите неща като Стоил и Горан, за които бях писал.

Аз нямам такъв опит. Рядко се стига до срещи с мацките и не могат да проверят колко е хубаво у нас и колко е вкусна баницата ми,

Правят гадни номера на срещите и в единични случаи се стига до гостуване у нас.

Ще е интересно ти да разкажеш за твоите Ганки,

Евгич, понеже много обичаш такива истории, ще ти кажа, че моите Ганки бяха все с големи патки. Татко Карло искаше да ми направи харем, за да не скучая през и без това жалкия си живот на смешен приказен герой. Татко Карло беше полигамен и за да сподели тази своя страна в онези патриархални времена, реши да го направи, като ме ощастливи и мен. Но подпийнал от мъка заради перманентното по онова време безпаричие, той сложил дългите им носове вместо горе - отдолу, а вагините им ги оставил в съседен ръкопис и така и ги забравил. В приказката ние трябваше да изпълняваме предначертаните си роли, но сюжетът така забуксува, че децата вечер не можеха да си затворят книжката от развихрилата се война на носовете, които без никакъв свян се размятаха във всички посоки и бяха изподрали дори твърдите й корици. Аз го отнасях най-много, защото замисълът беше те да ми се отдават. Но една малка грешка на автора доведе дотам, че ми разпраха окачването и майстор Джепето после дълго трябваше да ме ремонтира, за да мога отново да проходя. Може би ще откриеш нещо и за себе си в този разказ, което търсиш със завиден трепет и очакване, но да знаеш - дори след толкоз време, откакто е написана тази книга, още накуцвам, макар и незабележимо.

[Vergil1975]

Вергиле,

тоя Евго реален човек ли е?

А слуша ли го главата? Да не е слабоумен?

Не мога да повярвам, че няколко човека вече му повтарят... потретват... даже подесетват да прекрати историите си за педали - и той не спира да се излага на тая тема!?

Реален е,приятел ми е във Фейсбук.
Ще се въздържа от коментар по другите ти твърдения.Той пред себе си първо трябва да изясни какво точно го вълнува.

[barbaron]

На 28 години Танги живее все още при родителите си

Вергиле,
тоя Евго реален човек ли е?
А слуша ли го главата? Да не е слабоумен?

Не, той е герой от една френска комедия
---------------------------------
"Танги" е френска комедия, написана и режисирана от Етиен Шатилиес, излязла на екран през 2001 г.

Синопсис
Когато се ражда единственият ѝ син Танги, Едит Гец му казва: „Ти си толкова сладък, ако искаш, можеш да си стоиш вкъщи цял живот.

На 28 години Танги все още живее с родителите си. Завършил Sciences Po и бивш студент в ENS Ulm, преподавател в INALCO, подготвящ дисертация за възникването на понятието за субективност в древен Китай и владеещ свободно китайски и японски, той би могъл да поеме изцяло задълженията си и да напусне семейното гнездо. Но той упорито остава, обичайки преди всичко родителите си, които описва като „интелигентни, открити и щедри, които ми дадоха свобода да правя това, което ми харесва“.

Макар да не го допускат, родителите му Пол и Едит все повече се дразнят от идеята да остане в дома си, който той посещава като хотел, влиза и излиза по всяко време или води вкъщи еднодневните си връзки. Раздразнението им се засилва, когато Танги им съобщава, че смята да отложи дисертацията си поне с една година. Одилия, майката на Пол, предрича, че „пекинезът“ ще бъде на тяхно разположение още дълги години, и ги упреква за липсата на твърдост. Едит редовно се консултира с психиатър, за да обясни сънищата си, в които иска да убие или осакати сина си.

Първата техника, използвана от родителите му, е да го накарат да се отврати от къщата, така че да си тръгне сам. Те изхвърлят или повреждат принадлежащите му дрехи, бащата хитро отвива винт от прага на банята, така че той да се нарани, като ходи бос, майката крие застояла храна, за да накара стаята му да мирише неприятно, и изземва стаята, която той използва като кабинет, за да го принуди да остане в стаята си. Тя също така вдига много шум в къщата, когато той работи, или изключва електричеството, когато той пише дисертацията си на компютъра. Танги не се отказва и по време на разговора с баба си говори за ниското си мнение за самостоятелния живот, сравнявайки тъгата от живота с приятел, който наскоро се е преместил на квартира, с това, което той смята за свое „ежедневно щастие“ с двамата си родители.

Пол и Едит също се опитват да провалят нощите му: Пол използва безсънието като извинение, за да се присъедини към него посред нощ, за да си поговорят. Те опустошават любовния му живот, като дават ясно да се разбере на момичетата, които води вкъщи, че той е Дон Жуан. Така Едит става причина Танги и приятелката му Маргарита да се разделят, без да знае, че са имали сериозни планове да живеят заедно и да се установят. Далеч от това да негодува срещу майка си, Танги ѝ благодари, че му е позволила да прекрати връзката, която го е отблъснала от амбициите му в живота.

Въпреки че винаги е отказвал категорично тази идея, Пол най-накрая се примирява да плати на Танги за апартамент. След дълги разговори Танги приема и избира апартамент в азиатски квартал на 13-и район. Радостта на родителите обаче е краткотрайна, защото освен постоянните телефонни обаждания, за да поддържа връзка с тях, Танги всяка вечер страда от пристъпи на тревожност и тетания и се озовава в болница. Едит се смилява над него и се съгласява да го вземе у дома.

Сега, показвайки се в различна светлина, Пол въвежда много строги правила, описани от Танги като „военна дисциплина“, които регулират отношенията им у дома от този момент нататък, като например задължението да подрежда стаята си и забраната да говори на родителите си. Освен това той намира работа на Танги, като преподава на ученик в подготвителен клас за големите училища.

Когато родителите му откриват, че Танги печели поне 25 000 франка месечно (≈ 3 800 евро) от стипендията си за научни изследвания, курсовете си във висшето училище и частните уроци, които дава, те внезапно го изселват от къщата. Танги ги дава на съд и печели делото си, като адвокатът му се позовава на член 203 от Гражданския кодекс, изтъквайки задължението на родителите да издържат своите потомци.

Отношенията стават взривоопасни, когато Танги се връща в семейния дом, а Пол постоянно крещи на сина си, който не се отказва и използва мъдростта на многото китайски поговорки, които знае, за да запази спокойствие. Родителите му решават да го унижат, като превръщат стаята му в детска стая, заменяйки леглото му с креватче. Майка му прекъсва уроците му, за да се опита да го направи смешен пред учениците, след което участва като ученик и дори накрая преспива с един от учениците в класа. Противно на очакванията на родителите си, Танги не се обижда от нито една от тези постъпки и прощава на майка си без никакъв скрит мотив.

Когато Пол, който е на края на силите си, току-що е наел няколко тежки биячи, за да набият сина му, той научава, че Танги най-накрая е напуснал дома си, оставяйки писмо, в което щедро благодари на родителите си. Радостта им обаче е краткотрайна, тъй като почти по същото време баба Одилия пада в банята си и, нуждаейки се от няколкомесечна рехабилитация, информира Пол и Едит за съществуването на член 205 от Гражданския кодекс, „същият като 203... но за стари хора“.

Десет месеца по-късно Пол и Едит получават писмо от Танги, с което ги кани да го посетят в Пекин, където се е оженил за китайка, от която очаква дете. Отбелязвайки, че в това китайско семейство под един покрив живеят и родителите, и бабите и дядовците на Танги, Одил има последната дума, обръщайки се към Пол и заявявайки, че се радва да види „хора, които поемат отговорност за семейството си, за разлика от другите“.

[polax]

Изобщо не се кефя, че тук си правите шеги и неуместни коментари на мой гръб.

Аз идвам от Аналоговата ера и нямам опит с тези неща. Беше ми интересна твоята история, но може да ни лъжеш за многото поръчки и пари, които сте правили през 90-те години. Но може и да не лъжеш, 50% на 50% е.

Кви шеги бе, Евго?
Търсиш си го после се сърдиш.
Да не би Матеев да е по цифров? Сигурно в темата 80% от хората са над 30. Всички сме деца на 20 век..
Спри да пишеш за мъже и ще престанат подмятанията. Дори и жените в темата не пишат толкова често за мъже.
Осъзнай се малко.

[Evgo]

Евго,
ако ти беше истински мъж, щеше да се отвращаваш от такива работи. Нямаше да ги гледаш, нямаше да ги мислиш, нямаше да ги приказваш на когото и да е, още по-малко на всеослушание. Започвам да си мисля, че си обърнал резбата, и в момента се кефиш колко много мъже ти обръщат внимание. Така ли е? Искам да знам, за да взема решение дали да те слагам в игнора или не.

Изобщо не се кефя, че тук си правите шеги и неуместни коментари на мой гръб.

Аз идвам от Аналоговата ера и нямам опит с тези неща. Беше ми интересна твоята история, но може да ни лъжеш за многото поръчки и пари, които сте правили през 90-те години. Но може и да не лъжеш, 50% на 50% е.

[Julius_BG]

Евго,
ако ти беше истински мъж, щеше да се отвращаваш от такива работи. Нямаше да ги гледаш, нямаше да ги мислиш, нямаше да ги приказваш на когото и да е, още по-малко на всеослушание. Започвам да си мисля, че си обърнал резбата, и в момента се кефиш колко много мъже ти обръщат внимание. Така ли е? Искам да знам, за да взема решение дали да те слагам в игнора или не.

Взе ми думите - тамън го блокирах! .... ама ми отне 2 мин. да намеря къде са я забутали тая функция...

[Julius_BG]

Какво точно се излагам? Казвам ви, че правят такива неща и си признават, казват или намекват.

Явно в твоя кръг от познати / приятели само такива сте се събрали!?

В моя кръг от познати (от над 200 човека сигурно) НЯМА НИТО ЕДИН, който изобщо да му хрумва темата за педалите - да говори, да обсъжда, да коментира, еле пък че бил правил ?!? Такива познати нямам!

Ама тебе тая нечистоплътна тема очевидно много те влече и те това е ............... нямаш спирка!

[Mateev]

Какво точно се излагам? Казвам ви, че правят такива неща и си признават, казват или намекват.

Евго,
ако ти беше истински мъж, щеше да се отвращаваш от такива работи. Нямаше да ги гледаш, нямаше да ги мислиш, нямаше да ги приказваш на когото и да е, още по-малко на всеослушание. Започвам да си мисля, че си обърнал резбата, и в момента се кефиш колко много мъже ти обръщат внимание. Така ли е? Искам да знам, за да взема решение дали да те слагам в игнора или не.

[Evgo]

Вергиле,

тоя Евго реален човек ли е?

А слуша ли го главата? Да не е слабоумен?

Не мога да повярвам, че няколко човека вече му повтарят... потретват... даже подесетват да прекрати историите си за педали - и той не спира да се излага на тая тема!?

Какво точно се излагам? Казвам ви, че правят такива неща и си признават, казват или намекват.

[Julius_BG]

Остави ги замъците.Трябва да мислиш за жените като за нещо леснодостъпно, стига да прилагаш съветите,които ти даваме във форума. А не да се отчайваш и да се занимаваш с крокодили и да им вдигаш самочувствието.Още по-малко пък да се замисляш какво правили Юрген и Свен.

Вергиле,

тоя Евго реален човек ли е?

А слуша ли го главата? Да не е слабоумен?

Не мога да повярвам, че няколко човека вече му повтарят... потретват... даже подесетват да прекрати историите си за педали - и той не спира да се излага на тая тема!?

[Vergil1975]

Професорката е 1-2 години по-голяма от мен, има дете,

В София хората не са отзивчиви, не поздравяват, смятам аз да си намеря млада жена, не вярвам някой да свърши моята работа. Дори не могат да препоръчват както трябва. Казвам го от опит.

Виж Тиквата как се е навил на онова нещо, само и само да отърве кожата,

Е то в тая ситуация всеки би се надупил ако трябва да избира между куршум и кожена палка.Имам предвид ако някой го прави доброволно.
А нищо не ти пречи да водиш разговора в тая насока.Като те види някоя позната предполагам ще те поразпита какво ти е семейното положение.Кажи й,че си ерген, все си отлагал и си попадал на неподходящи жени(няма да казваш,че не можеш да намериш, щото веднага ще й светне червена лампа),но вече си готов за семейство и деца и дали не познава някоя подходяща за теб.Ще се представиш все едно си застаряващ плейбой, който е решил да се кротне.Ако кажеш,че отчаяно търсиш и не намираш жените ще те помислят за лузър.