Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[Анонимен120535]

Много сложна задача, и не е ясно за мен дали въобще е решима.

Не мислиш ли, че създаденият от вас тест вече е филтър, защото може да сте му дали наклон нанякъде, без самите да го осъзнавате?

Ще коментирам още този твой пост.

Разбира се че мисля. Но дали ние сме умни...или имаме късмет или не знам...но задачата не е толкова сложна защото хората въпреки своята комплексност са подобни.


Но аз не претендирам...че ще оценя човек..в този проект правилно по отношение начина на мислене. Това не е задачата. Няма понятие като ПРАВИЛНО мислене пък и кой съм аз да кажа някой дали е прав или не?

Аз искам да открия....ако имам 100 човека или много повече....кои двама от тях или повече имат подобен начин на мислене и мироглед и отношение към заобикаляшия свят и проблеми.

простичко ...искам да установя мога ли да открия кои хора ще си пасват помежду си...и ще се разбират без думи...и кои са тотално противоположни по начин на мислене...без значение какъв е тоя начин на мислене.

Ако имаш идеи.....добре дошъл в екипа...ще те включа)))

[Анонимен120535]

Не четох нарочно до сега темата.

Отговарям на въпроса "Кои са трите добрини, за които съжалявате, че не сте свършили?"
Което помня сега:
1. Приятелка на майка ми се мята между входовете на блока, очевидно ѝ трябва спешна помощ от човек. Звънна и на моя звънец, а аз се направих, че ме няма.
2. Просяците: закъснявайки за концерт в Консерваторията, по пътя видях просяк, около 30 годишен, протегнал срамежливо ръка. Подминах го, понеже ги знам фалшивите просяци. Но, по пътя към залата, си го превъртях в главата - мамка му, това момче, чисто облечено с изтъркани дрехи, протягящо със срам ръка, с червени бузи от срам... върнах се и му сложих един лев в ръката.
3. Може би трябваше на младини да дам повече усилия за себе си. Но ме мързеше и ме мързи.

Като каза за просяка да ти кажа една моя история.

Разхождам се по витошка. Всички просяци ги познавам щото се разхождам почти всеки ден. Отношението ми към просяците е подобно на твоето...поради фалшивите такива..дето даже някой познавам. Има един уж болен носи докумнети...веднъж е епилптик...друг път друго......който има едно качество не помни....щото през ден ме спира...и разказва различна история....и аз му викам нали каза вчера друго......ако викам още един път ме спреш наистина ще се разоблееш...и той пак на следващия ден. Може да е болен ама от друго.

Та веднъж 200 метра след ъгала на витошка и патриарха...в посока шератон...как си вървя и ме спира една жена на около 35...и вика моля те дай ми някой лев...и там казва нещо...аз без да се замислям...и отказах...тя продължи в обратна посока към патриарха. Вървя още 200 метра и си мисля...ами ако наистна тази жена има нужда от пари...и ме хвана съвестта,....викам аз тая не я познавам от просяците може да е истинска нуждата и...и викам ебати простака съм....и представи си реших да се върна ...ама тя не стои а върви на някъде си....

Шанса да открия тази жена след като тя върви където си върви а аз съм се сетил да и дам пари 5 минути след това...е почти нулев при положение че нямам идея на къде е тръгнала. Но аз си викам нали се разхождам кво значение има къде....ще се върна...и се върнах...и на патриарха реших да завия към попа...и си вървя вече почти до попа съм стигнал....с почти никаква надежда...и в един момент не мога да повярвам същата жена върви срещу мен...от попа по патриарха към витошка...т.е връща се...почти се разминаваме ...тя не ми обръща внимание нито ми иска пари....и аз я спирам и казвам извинявайте вие ли ми искахте пари преди малко....на витошка и тя казва да трябват ми 5 лева......защото еди кво си...и аз и дадох 20 лв.

Шанса това да се случи ми се виждаше нулев.

[П.Ф.Изеров]

Сега разбирам че този въпрос не трябва да се задава и публикува публично и тук е проблема. Защото от малкото отговори личи тотална разлика с отговорите които дават хора на които този въпрос е зададен лично и отговора е казано че няма да се публикува публично а само ще анализира от екипа за целите на изледването. Когато има публика пред която трябва да се отговори на този въпрос нещата се променят несъзнателно.



Кво мислиш?

Да, така е. Макар и да мисля едно и също, с различни хора отговорът ми е различен, не като лъжа, а като стремеж да донеса най-точно мисълта си.
Ако трябва да отговарям на цяла група, там пък е много скопено, сухо, за да съм сигурен, че няма неправилно разбиране у групата и при всеки от нея.
Но тук отговарям лично на теб, на твоите въпроси.

[П.Ф.Изеров]

Нормално...начина на мислене става ясен при дълга комуникация с даден човек. Но в реалността няма как да говориш със всеки толкова дълго...а моята цел в другия проект е да хвана хора по някакъв начин които имат сходен начин на мислене. Така че в резултат тръгнахме в посока да създадем тест за определяне на база за начина на мислене на определени хора. И още по-сложната задача да превърнем този начина на мислене в математика...т.е да можем да сравним хората автоматично.

Кво мислиш?

Много сложна задача, и не е ясно за мен дали въобще е решима.

Не мислиш ли, че създаденият от вас тест вече е филтър, защото може да сте му дали наклон нанякъде, без самите да го осъзнавате?

Ще коментирам още този твой пост.

[Анонимен120535]

Не четох нарочно до сега темата.

Отговарям на въпроса "Кои са трите добрини, за които съжалявате, че не сте свършили?"
Което помня сега:
1. Приятелка на майка ми се мята между входовете на блока, очевидно ѝ трябва спешна помощ от човек. Звънна и на моя звънец, а аз се направих, че ме няма.
2. Просяците: закъснявайки за концерт в Консерваторията, по пътя видях просяк, около 30 годишен, протегнал срамежливо ръка. Подминах го, понеже ги знам фалшивите просяци. Но, по пътя към залата, си го превъртях в главата - мамка му, това момче, чисто облечено с изтъркани дрехи, протягящо със срам ръка, с червени бузи от срам... върнах се и му сложих един лев в ръката.
3. Може би трябваше на младини да дам повече усилия за себе си. Но ме мързеше и ме мързи.

Благодаря ти.

Въпроса обаче не беше "за които съжелявате" и имаше един друг въпрос "защо това са добрини"

Сега разбирам че този въпрос не трябва да се задава и публикува публично и тук е проблема. Защото от малкото отговори личи тотална разлика с отговорите които дават хора на които този въпрос е зададен лично и отговора е казано че няма да се публикува публично а само ще анализира от екипа за целите на изледването. Когато има публика пред която трябва да се отговори на този въпрос нещата се променят несъзнателно.

Всъщност след като почти свърших моята книга...се хванах с един проект и създадох едно малко екипче преди няколко месеца по друга тема където начина на мислене също е в основата на проблема. И на база на това което аз бях измислил за моя проблем що се отнася до книгата....с този екип решихме да помислим за създаването на кратък начин за определяне на начина на мислене на хората.

Нормално...начина на мислене става ясен при дълга комуникация с даден човек. Но в реалността няма как да говориш със всеки толкова дълго...а моята цел в другия проект е да хвана хора по някакъв начин които имат сходен начин на мислене. Така че в резултат тръгнахме в посока да създадем тест за определяне на база за начина на мислене на определени хора. И още по-сложната задача да превърнем този начина на мислене в математика...т.е да можем да сравним хората автоматично.

Това не е никак лесна задача но резултатите ми показват че не е невъзможна. Разбира се че не може да има 100% праивлност в резултата но над 70 е супер. А сега изглежда че е над 80 но с много малко хора изследвани.

Тоя въпрос не е лчино мой...а е дело на екипа.

От сега...натам...си мисля че по добре ако задам следващ въпрос...никой да не публикува отговора в темата...а да си го запише някъде...сам и след известно време като кажа резултатите от моето проучване сред други хора самия човек да каже....дали попадайки в съответната социална група в кято е....която той си знае...резултатите които аз съм получил са верни или не. Без да коментира нито социалната си група нито да публикува отговора...прсото ДА или НЕ.

Кво мислиш?

[Pyramid]

Ето това ми е основният проблем. Как да си кажа мнението по някакъв въпрос и да съм сигурен, че няма да бъде прието лично. Искам да говоря на теория и да чуя защо не съм прав по даден въпрос? Не за друго а защото не съм съвсем убеден в мнението си.Иначе нямаше да го напиша въобще. Нямам никакво желание да нанасям обиди или да характеризирам някой от участниците в темата. Интересуват ме само факти и мнения. За жалост обаче очевидно не мога да докажа намерението си. Вероятно отстрани изглежда, че пиша за да раздавам акъл или да се правя на нещо си. Та така. За децата няма да си казвам мнението защото хептен няма да се разберем

Не бе, не се тревожи. Не съм се засегнал. Изобщо. Пък и съм сигурен, казваш истината. За изглеждането отстрани - да, така изглежда. И? Чудо голямо. Това тук е доста безобидна „територия”.

[П.Ф.Изеров]

Вероятно отстрани изглежда, че пиша за да раздавам акъл или да се правя на нещо си.

На мен не ми изглежда така; струва ми се, че чувствам искреността ти.

[Alonso]

Нищо такова не казвам. Естествено, че ще избера децата си и, след тях, останалите си близки /в т.ч. и себе си/. Ако някой е забравил, живеем чрез децата си. Щеше да забележиш, ако внимаваше, че предизвиках Алонсо, задето изкара мнозинството, едва ли не, непълноценни комплексари само, щото не избрали така любимите му „Звездици”.
Бройте ме и мен „комплексар”, ако го намирате за прав.

Ето това ми е основният проблем. Как да си кажа мнението по някакъв въпрос и да съм сигурен, че няма да бъде прието лично. Искам да говоря на теория и да чуя защо не съм прав по даден въпрос? Не за друго а защото не съм съвсем убеден в мнението си.Иначе нямаше да го напиша въобще. Нямам никакво желание да нанасям обиди или да характеризирам някой от участниците в темата. Интересуват ме само факти и мнения. За жалост обаче очевидно не мога да докажа намерението си. Вероятно отстрани изглежда, че пиша за да раздавам акъл или да се правя на нещо си. Та така. За децата няма да си казвам мнението защото хептен няма да се разберем

[Pyramid]

супер ....може да е неточно,,,,кажи защо...и кое не ти се струва правилно и да помислим

Защо „неправилно”? Пошегувах се. И те захапах за словореда, щото поражда нееднозначен прочит. Отделно че, за „анализа, който имало кой да го направи”, си имам свои критерии и методики.
Обаче, въпросите, които задаваш, са добре премерени и, наистина, карат човек да се замисли. На повечето, готов отговор нямам.

[Pyramid]

Нещо не те разбирам.
Приемаш за нормално, че в една изключително крайна ситуация, ще избереш хора, които не познаваш. Не би избрал децата си, себе си при все, че си здрав и нямаш суицидни нагласи?
Е, що така при по-големи катастрофи, пожар или нещо друго има загинали не в следствие на самия инцидент, а на действията или бездействията на другите участници?
Прилича ми на тест за камикадзета.

Нищо такова не казвам. Естествено, че ще избера децата си и, след тях, останалите си близки /в т.ч. и себе си/. Ако някой е забравил, живеем чрез децата си. Щеше да забележиш, ако внимаваше, че предизвиках Алонсо, задето изкара мнозинството, едва ли не, непълноценни комплексари само, щото не избрали така любимите му „Звездици”.
Бройте ме и мен „комплексар”, ако го намирате за прав.

[Анонимен120535]

...а неточно?

супер ....може да е неточно,,,,кажи защо...и кое не ти се струва правилно и да помислим

[П.Ф.Изеров]

Не четох нарочно до сега темата.

Отговарям на въпроса "Кои са трите добрини, за които съжалявате, че не сте свършили?"
Което помня сега:
1. Приятелка на майка ми се мята между входовете на блока, очевидно ѝ трябва спешна помощ от човек. Звънна и на моя звънец, а аз се направих, че ме няма.
2. Просяците: закъснявайки за концерт в Консерваторията, по пътя видях просяк, около 30 годишен, протегнал срамежливо ръка. Подминах го, понеже ги знам фалшивите просяци. Но, по пътя към залата, си го превъртях в главата - мамка му, това момче, чисто облечено с изтъркани дрехи, протягящо със срам ръка, с червени бузи от срам... върнах се и му сложих един лев в ръката.
3. Може би трябваше на младини да дам повече усилия за себе си. Но ме мързеше и ме мързи.

[pepe1234]

Добрини много, а щом бог ще ги изпълни значи може всичко да си пожелаеш с този въпрос пак имам проблем. Не за друго а как да оптимизирам най- доброто за всички и да не се окаже, че правейки добро решавам един проблем за да изникне друг не по малък. Така напримир бих искал да няма гладуващи хора, но това означава ли че ще има пренаселване на планетата и да почнат да липсват други неща или означава че хората ще спрат да се трудят защото няма да се притесняват за насъщния. Опасявам се че и на този въпрос не мога да отговоря...

[mia11]

Най-жалкото нещо е да слушаш съвети в някаква област, от хора, които самите те са се провалили тотално точно в същата област

И по-жалкото обаче е, че много често им се вярва. Тука идва трудната работа по отсяването.

[R1a1]

Случайно или не в момента чета нещо. Ще извадя случката. Малко дълго ще стане:
Да вземем коренната противоположност на Марти Холанд – един изключителен мъж на име Джо Делейни. Горе-долу на същите години той е пости.
Та ето ти човек ангажирал се с конкретни действия, породени от конкретни чувства.
Какво мислиш ти за тая работа?

Честно?
Религиозен, смирен и не особено интелигентен. Допускам, че е прото на Форест Гъмп.
Toва е изключението, което трябва да вдъхновява и е бойно знаме на манипулаторите и гурутата, а не правилото.

https://www.youtube.com/watch?v=uPIEn0M8su0