Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[П.Ф.Изеров]

Сега разбирам че този въпрос не трябва да се задава и публикува публично и тук е проблема. Защото от малкото отговори личи тотална разлика с отговорите които дават хора на които този въпрос е зададен лично и отговора е казано че няма да се публикува публично а само ще анализира от екипа за целите на изледването. Когато има публика пред която трябва да се отговори на този въпрос нещата се променят несъзнателно.



Кво мислиш?

Да, така е. Макар и да мисля едно и също, с различни хора отговорът ми е различен, не като лъжа, а като стремеж да донеса най-точно мисълта си.
Ако трябва да отговарям на цяла група, там пък е много скопено, сухо, за да съм сигурен, че няма неправилно разбиране у групата и при всеки от нея.
Но тук отговарям лично на теб, на твоите въпроси.

[П.Ф.Изеров]

Нормално...начина на мислене става ясен при дълга комуникация с даден човек. Но в реалността няма как да говориш със всеки толкова дълго...а моята цел в другия проект е да хвана хора по някакъв начин които имат сходен начин на мислене. Така че в резултат тръгнахме в посока да създадем тест за определяне на база за начина на мислене на определени хора. И още по-сложната задача да превърнем този начина на мислене в математика...т.е да можем да сравним хората автоматично.

Кво мислиш?

Много сложна задача, и не е ясно за мен дали въобще е решима.

Не мислиш ли, че създаденият от вас тест вече е филтър, защото може да сте му дали наклон нанякъде, без самите да го осъзнавате?

Ще коментирам още този твой пост.

[Анонимен120535]

Не четох нарочно до сега темата.

Отговарям на въпроса "Кои са трите добрини, за които съжалявате, че не сте свършили?"
Което помня сега:
1. Приятелка на майка ми се мята между входовете на блока, очевидно ѝ трябва спешна помощ от човек. Звънна и на моя звънец, а аз се направих, че ме няма.
2. Просяците: закъснявайки за концерт в Консерваторията, по пътя видях просяк, около 30 годишен, протегнал срамежливо ръка. Подминах го, понеже ги знам фалшивите просяци. Но, по пътя към залата, си го превъртях в главата - мамка му, това момче, чисто облечено с изтъркани дрехи, протягящо със срам ръка, с червени бузи от срам... върнах се и му сложих един лев в ръката.
3. Може би трябваше на младини да дам повече усилия за себе си. Но ме мързеше и ме мързи.

Благодаря ти.

Въпроса обаче не беше "за които съжелявате" и имаше един друг въпрос "защо това са добрини"

Сега разбирам че този въпрос не трябва да се задава и публикува публично и тук е проблема. Защото от малкото отговори личи тотална разлика с отговорите които дават хора на които този въпрос е зададен лично и отговора е казано че няма да се публикува публично а само ще анализира от екипа за целите на изледването. Когато има публика пред която трябва да се отговори на този въпрос нещата се променят несъзнателно.

Всъщност след като почти свърших моята книга...се хванах с един проект и създадох едно малко екипче преди няколко месеца по друга тема където начина на мислене също е в основата на проблема. И на база на това което аз бях измислил за моя проблем що се отнася до книгата....с този екип решихме да помислим за създаването на кратък начин за определяне на начина на мислене на хората.

Нормално...начина на мислене става ясен при дълга комуникация с даден човек. Но в реалността няма как да говориш със всеки толкова дълго...а моята цел в другия проект е да хвана хора по някакъв начин които имат сходен начин на мислене. Така че в резултат тръгнахме в посока да създадем тест за определяне на база за начина на мислене на определени хора. И още по-сложната задача да превърнем този начина на мислене в математика...т.е да можем да сравним хората автоматично.

Това не е никак лесна задача но резултатите ми показват че не е невъзможна. Разбира се че не може да има 100% праивлност в резултата но над 70 е супер. А сега изглежда че е над 80 но с много малко хора изследвани.

Тоя въпрос не е лчино мой...а е дело на екипа.

От сега...натам...си мисля че по добре ако задам следващ въпрос...никой да не публикува отговора в темата...а да си го запише някъде...сам и след известно време като кажа резултатите от моето проучване сред други хора самия човек да каже....дали попадайки в съответната социална група в кято е....която той си знае...резултатите които аз съм получил са верни или не. Без да коментира нито социалната си група нито да публикува отговора...прсото ДА или НЕ.

Кво мислиш?

[Pyramid]

Ето това ми е основният проблем. Как да си кажа мнението по някакъв въпрос и да съм сигурен, че няма да бъде прието лично. Искам да говоря на теория и да чуя защо не съм прав по даден въпрос? Не за друго а защото не съм съвсем убеден в мнението си.Иначе нямаше да го напиша въобще. Нямам никакво желание да нанасям обиди или да характеризирам някой от участниците в темата. Интересуват ме само факти и мнения. За жалост обаче очевидно не мога да докажа намерението си. Вероятно отстрани изглежда, че пиша за да раздавам акъл или да се правя на нещо си. Та така. За децата няма да си казвам мнението защото хептен няма да се разберем

Не бе, не се тревожи. Не съм се засегнал. Изобщо. Пък и съм сигурен, казваш истината. За изглеждането отстрани - да, така изглежда. И? Чудо голямо. Това тук е доста безобидна „територия”.

[П.Ф.Изеров]

Вероятно отстрани изглежда, че пиша за да раздавам акъл или да се правя на нещо си.

На мен не ми изглежда така; струва ми се, че чувствам искреността ти.

[Alonso]

Нищо такова не казвам. Естествено, че ще избера децата си и, след тях, останалите си близки /в т.ч. и себе си/. Ако някой е забравил, живеем чрез децата си. Щеше да забележиш, ако внимаваше, че предизвиках Алонсо, задето изкара мнозинството, едва ли не, непълноценни комплексари само, щото не избрали така любимите му „Звездици”.
Бройте ме и мен „комплексар”, ако го намирате за прав.

Ето това ми е основният проблем. Как да си кажа мнението по някакъв въпрос и да съм сигурен, че няма да бъде прието лично. Искам да говоря на теория и да чуя защо не съм прав по даден въпрос? Не за друго а защото не съм съвсем убеден в мнението си.Иначе нямаше да го напиша въобще. Нямам никакво желание да нанасям обиди или да характеризирам някой от участниците в темата. Интересуват ме само факти и мнения. За жалост обаче очевидно не мога да докажа намерението си. Вероятно отстрани изглежда, че пиша за да раздавам акъл или да се правя на нещо си. Та така. За децата няма да си казвам мнението защото хептен няма да се разберем

[Pyramid]

супер ....може да е неточно,,,,кажи защо...и кое не ти се струва правилно и да помислим

Защо „неправилно”? Пошегувах се. И те захапах за словореда, щото поражда нееднозначен прочит. Отделно че, за „анализа, който имало кой да го направи”, си имам свои критерии и методики.
Обаче, въпросите, които задаваш, са добре премерени и, наистина, карат човек да се замисли. На повечето, готов отговор нямам.

[Pyramid]

Нещо не те разбирам.
Приемаш за нормално, че в една изключително крайна ситуация, ще избереш хора, които не познаваш. Не би избрал децата си, себе си при все, че си здрав и нямаш суицидни нагласи?
Е, що така при по-големи катастрофи, пожар или нещо друго има загинали не в следствие на самия инцидент, а на действията или бездействията на другите участници?
Прилича ми на тест за камикадзета.

Нищо такова не казвам. Естествено, че ще избера децата си и, след тях, останалите си близки /в т.ч. и себе си/. Ако някой е забравил, живеем чрез децата си. Щеше да забележиш, ако внимаваше, че предизвиках Алонсо, задето изкара мнозинството, едва ли не, непълноценни комплексари само, щото не избрали така любимите му „Звездици”.
Бройте ме и мен „комплексар”, ако го намирате за прав.

[Анонимен120535]

...а неточно?

супер ....може да е неточно,,,,кажи защо...и кое не ти се струва правилно и да помислим

[П.Ф.Изеров]

Не четох нарочно до сега темата.

Отговарям на въпроса "Кои са трите добрини, за които съжалявате, че не сте свършили?"
Което помня сега:
1. Приятелка на майка ми се мята между входовете на блока, очевидно ѝ трябва спешна помощ от човек. Звънна и на моя звънец, а аз се направих, че ме няма.
2. Просяците: закъснявайки за концерт в Консерваторията, по пътя видях просяк, около 30 годишен, протегнал срамежливо ръка. Подминах го, понеже ги знам фалшивите просяци. Но, по пътя към залата, си го превъртях в главата - мамка му, това момче, чисто облечено с изтъркани дрехи, протягящо със срам ръка, с червени бузи от срам... върнах се и му сложих един лев в ръката.
3. Може би трябваше на младини да дам повече усилия за себе си. Но ме мързеше и ме мързи.

[pepe1234]

Добрини много, а щом бог ще ги изпълни значи може всичко да си пожелаеш с този въпрос пак имам проблем. Не за друго а как да оптимизирам най- доброто за всички и да не се окаже, че правейки добро решавам един проблем за да изникне друг не по малък. Така напримир бих искал да няма гладуващи хора, но това означава ли че ще има пренаселване на планетата и да почнат да липсват други неща или означава че хората ще спрат да се трудят защото няма да се притесняват за насъщния. Опасявам се че и на този въпрос не мога да отговоря...

[mia11]

Най-жалкото нещо е да слушаш съвети в някаква област, от хора, които самите те са се провалили тотално точно в същата област

И по-жалкото обаче е, че много често им се вярва. Тука идва трудната работа по отсяването.

[R1a1]

Случайно или не в момента чета нещо. Ще извадя случката. Малко дълго ще стане:
Да вземем коренната противоположност на Марти Холанд – един изключителен мъж на име Джо Делейни. Горе-долу на същите години той е пости.
Та ето ти човек ангажирал се с конкретни действия, породени от конкретни чувства.
Какво мислиш ти за тая работа?

Честно?
Религиозен, смирен и не особено интелигентен. Допускам, че е прото на Форест Гъмп.
Toва е изключението, което трябва да вдъхновява и е бойно знаме на манипулаторите и гурутата, а не правилото.

https://www.youtube.com/watch?v=uPIEn0M8su0

[Alonso]

Днес сутринта като се разхождах в парка и видях един известен лекар на спортните уреди, си казах-да този човек за мен е авторитет, защото едно е да говориш за здраве, когато си болен и съвсем друго е да говориш и излъчваш здраве. Тогава ме осени мисълта как възприемам аз авторитетите. Човек в областта си на творение да е в отлична хармония на думи и дела/ най-малко/ ,се вписва в тази графа. А иначе, ако ще да е най-големия "авторитет", ако се разминават свързващите връзки, значи не се е изградил АвтоРитет.

Най-жалкото нещо е да слушаш съвети в някаква област, от хора, които самите те са се провалили тотално точно в същата област

[Alonso]

Резултатите са бзсмислени защото не ангажират по никакъв начин с конкретни действия. Действията са оцветени от емоции и чувства, които напълно отсъстват в конкретния случай.

Случайно или не в момента чета нещо. Ще извадя случката. Малко дълго ще стане:
Да вземем коренната противоположност на Марти Холанд – един изключителен мъж на име Джо Делейни. Горе-долу на същите години той е постигнал неща достойни за неподправено възхищение. Може би не толкова заради феноменалните рекорди, които постави като играч по американски футбол още в първия си сезон в Канзас Сити Чийфс, колкото заради други, 16 по-обикновени на пръв поглед неща. Вярно е, че името му веднага се покри със слава сред мнoгoбройните любители на този спорт, но това което прави този мъж особено обичан в нашия район са безбройните, станали митични разкази за неговата добрина, скромност и отзивчивост.Като получил първият си огромен чек от лигата купил скромна къща за семейството си и обикновен, светлосин Меркури Кугар, които се откроявал с фрапираща невзрачност сред бляскавите Мерцедеси и БМВ-та на съотборниците му. Жена му Керолин твърди, че Джо никога не е слагал и един цент в джоба си.Невероятните изпълнения на Джо Делейни на игрището в Луизиана сигурно могат да бъдат наблюдавани и днес, записани завинаги върху целулоида на времето, благодарение на океана от емоции оставен от целия град на стадиона. Джо никога не е забравял откъде е тръгнал, така че всяко лято отново става жител на малкото си, скромно градче в Луизиана. Въпреки, че е милионер винаги отива при възрастната си съседка два пъти на седмица, за да окоси тревата пред дома ѝ.Делейни чул виковете на давещите се деца и се хвърлил във водата без да се замисли нито за миг. Казват, че няма по- благороден акт от този да спасиш детски живот. Но какво да кажем за Джо Делейни, които не само, че знаел прекрасно, че не може да плува, но винаги е изпитвал панически ужас от водата? Силните му ръце успяли някак си да изтръгнат едното момче от гладната, водна паст на бездънната яма и да го хвърлят на брега. После Джо се втурнал обратно към водата, за да спаси другите две деца. Спасил едно а другите и самият той се удавили.В този ден, четиригодишната му дъщеря Кристъл го чакала да се върне на верандата пред къщата. Така както правела всеки ден. Детето било толкова привързано към баща си, че не можело да върши нищо докато не се върнел татко ѝ. Видела ли светлосиния Меркури, Кристъл неизменно се втурвала към него, за да за да се хвърли щастлива в обятията на баща си, още щом отворел вратата. Колата не пристигнала в този топъл юнски ден, но малката Кристъл продължавала да чака. Не искала да повярва и разбере дори когато и казали, 19 че баща ѝ повече никога няма да се върне. Че е загинал, опитвайки се да спаси три човешки живота. Момичето просто седяло на прозореца с дни, с очи вперени навън в очакване на някакво чудо. При всеки шум на двигател се втурвало навън и това продължило със седмици. Накрая се наложило да бъде извадена бавно и мъчително от това състояние с помощта на детски психиатър, но крехката ѝ, детска душа останала наранена завинаги.Никoй, никога няма да узнае какво е довело точно Джо Делeйни, точно в този парк, точно в този момент. Защо имено човекът, който не може да плува, се е хвърлил във водата, знаейки колко е обречен подвига му? Джо не успя да спаси две от момчетата – те загинаха на дъното на езерото заедно с него. Третото бе спасено- едно зъзнещо и уплашено до смърт 10-годишно дете. Дете на име Марти Холанд. 20 години по-късно същото това момче ще става много рано – в 5:30 всяка сутрин в затвора Оачита Периш, където излежава присъдата си, след като насити миналото си с верига от безумни престъпления. Но далеч по-жестока е другата присъда, която някой ден Марти ще трябва да излежи в душата си.
Та ето ти човек ангажирал се с конкретни действия, породени от конкретни чувства.
Какво мислиш ти за тая работа?