Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[Money]

Хъммм... човек, по мои наблюдения, ти си тука от най-озлобените екземпляри...

Не мога да разбера защо смятате, че като заливате хората с простотия и тъпоумни лични атаки, те няма накрая да загубят търпение и да извадят голямата тояга и да почнат да ви налагат по главите...

Как кой ти и кретена.

[kubrat]

Тези работи с духа ги споделете с Поветкин, той сигурно е мишок и затова не му се получи

[power grid]

Съжалявам, ако съм те засегнал. По принцип не питам за отделни хора а се интересувам по принцип за хората. Имах предвид фундаментални промени в начина на мислене. Като пример ще ти дам една мисъл на Вонегът, която прочетох на около 18 и която мисля че е променила живота ми. Беше нещо от рода: "Господи, дари ме със силата да променя нещата, които не мога да приема, със спококойствието да приема нещата, които не мога да променя и с разума да правя разлика между двете неща" Приемайки тази вяра, то смятам, че това ми помага да гледам по различен начин на ситуациите в живота. Да речем, че някой си искал да ме обиди или нарани. Точно тази вяра в тази мисъл ме кара да си задавам въпроси от типа, дали мога да променя нещата, както и дали има смисъл да ги приемам, ако не ме засягат лично. Мисля, че едно от най-трудните неща е човек да анализира себе си. Тоест е почти невъзможно човек да обясни собствените си начини на реакция и действия. Единственият начин за мен е да се подходи научно по въпроса. Тоест да се анализира даден тип поведение, като страничен наблюдател и след като теоретично човек стигне до това кое е правилно да опита да го приложи към себе си. Като пример ще ти дам следната ситуация. Теоретично обяснение как човек променя разбиранията си и как за него една постъпка от лоша става добра.:
1. Човек извършва напълно случайно и несъзнателно "лоша" постъпка.
2. Хората по презумпция са добри и човека няма как да не знае че въпросната постъпка не е правилна.
3. Човека почва да го гризе съвестта.
4. Човекът изпитва неудоволствие от това че изпитва вина за постъпката си.
5. Понеже хората по принцип живеят на принципа на удоволствието-неудоволствието, то автоматично човекът иска да премахне неудоволствието от вината която изпитва.
6. Обаче как да премахнеш чувство? Ако беше камък да го преместиш, ама то е чувство.
7. Единственият възможен начин да промени чувството е да оправдае постъпката си. Например аз го набих, ама защото той каза еди си какво или защото е тъп и т.н
8. До вчера постъпката, която съм смятал че е лоша, от днес вече в моето съзнание става "добра" и "правилна" Дори бих влизал в подобни групи и форуми с цел да доказвам правотата си и да убеждавам инакомислещите от мен че не са прави и т.н.
Познавайки този принцип вече имам някакъв шанс за успех при опит за самоанализ, както и съответно шанс за някаква промяна в себе си и живота си. Например мога да си задам въпроса, дали моите представи за добро и зло или за правилно и неправилно не са сформирани именно на този принцип и съответно да мога трайно да премахна някакви навици, които ми пречат на личните резултати.

Не не си ме засегнал.Аз съм спокоен и когато отсрещаната страна се държи човешки може да пита каквото си желае.Дори нещо което може да ми е неприятно.няма никакъв проблем.Но за съжаление моята сила не е в психологията а в математиката и физиката.. и незнам дали си прав или не.Животът ме е научил че има хора които разбират само от една постъпка други разбират от дума а трети не разбират от нищо.Ей тия третите трябва да ги млатиш по главите и през рибиците с една хубава тояга на която клоните са окастрени на рва три сантима.

[power grid]

Духът определя материята. Разбира се че е така. Въпроса е как да създадем правилният дух в себе си. Разликата между науката и философията е, че при науката има един верен отговор на даден въпрос а при философията всички отговори са верни. Не ме кефи всичко да е вярно и невярно по принцип.
ПП. Направо ме е страх да отида отново в Тайланд или Шри Ланка. Почти съм сигурен че няма да се върна повече

Според мен има две групи едната в които духът ни определя материята и другата по голямата в която е обратното материята определя духа

[Selena]

Духът определя материята. Разбира се че е така. Въпроса е как да създадем правилният дух в себе си. Разликата между науката и философията е, че при науката има един верен отговор на даден въпрос а при философията всички отговори са верни. Не ме кефи всичко да е вярно и невярно по принцип.
ПП. Направо ме е страх да отида отново в Тайланд или Шри Ланка. Почти съм сигурен че няма да се върна повече

Хмммм номерът е да нацелиш твоята си фолософия. Видях къде “бъркаш”. Не всичко го решава студената логика. Включи другото мозъчно олукълбо .

Изчезвам, че днес денят е натоварен. .

[Alonso]

Донякъде се съгласявам. Дънов черпи от изтока с пълни шепи бай дъ уей. Никакво клише не е това с източните философии. Те ти помагат да тръгнеш по пътя на твоето тотално прозрение. Една моя позната, когато се умори от напрежението в България и от прекаления негативизъм отива и прекарва по месец в Тайланд. Връща се обновена. Това, което най-много я гнети в България е негативизмът. Виждаш, че и в тая тема е неукротим. То не са псувни, не са цинизми, не е хабене на енергия за негативни неща.

Така или иначе всеки може да си избере собствен път на израстване. Дали ще са източни философии или добри самоучители или видеа в интернет, или, какъвто и да е инструмент, всъщност няма значение, стига да действа.

Между другото има теория, че постоянното сквернословие води до много лоша карма и генетично израждане на бъдещите поколения. Според мен половината проблеми си ги създаваме сами. Ако не се оттласнем от този негативизъм само ще продължаваме да си вредим.

Относно вярата се разминаваме. Духът определя материята.

Духът определя материята. Разбира се че е така. Въпроса е как да създадем правилният дух в себе си. Разликата между науката и философията е, че при науката има един верен отговор на даден въпрос а при философията всички отговори са верни. Не ме кефи всичко да е вярно и невярно по принцип.
ПП. Направо ме е страх да отида отново в Тайланд или Шри Ланка. Почти съм сигурен че няма да се върна повече

[Alonso]

Ми тука може би не съм се променил в смисъл никога не ми е пукало кой какво говори за мен най малкото щото не мога да му затворя устата.Всеки е свободен да си говори каквото иска а кой ще му се върже е друг проблем.Няма как всички да ме харесват.Така че всеки е свободен да си говори какво му дойде на езика.Са за решаването на проблеми с агресия не съм съгласен...Има проблеми които се решават без агресия и такива при които е задължително да си агресивен.Смятам че тъпака разбира само от груба сила и то приложена веднага.Веджъж учиво молиш после предупреждаваш и накрая стоварваш върху него каквото имаш сопа тръба бушник.Не си мисли че съм фен на агресията но има ли заплаха за любими хора става лощо за тоя който заплашва.Никога не реагирам с агресия срещу кротки и свестни хора.

Съжалявам, ако съм те засегнал. По принцип не питам за отделни хора а се интересувам по принцип за хората. Имах предвид фундаментални промени в начина на мислене. Като пример ще ти дам една мисъл на Вонегът, която прочетох на около 18 и която мисля че е променила живота ми. Беше нещо от рода: "Господи, дари ме със силата да променя нещата, които не мога да приема, със спококойствието да приема нещата, които не мога да променя и с разума да правя разлика между двете неща" Приемайки тази вяра, то смятам, че това ми помага да гледам по различен начин на ситуациите в живота. Да речем, че някой си искал да ме обиди или нарани. Точно тази вяра в тази мисъл ме кара да си задавам въпроси от типа, дали мога да променя нещата, както и дали има смисъл да ги приемам, ако не ме засягат лично. Мисля, че едно от най-трудните неща е човек да анализира себе си. Тоест е почти невъзможно човек да обясни собствените си начини на реакция и действия. Единственият начин за мен е да се подходи научно по въпроса. Тоест да се анализира даден тип поведение, като страничен наблюдател и след като теоретично човек стигне до това кое е правилно да опита да го приложи към себе си. Като пример ще ти дам следната ситуация. Теоретично обяснение как човек променя разбиранията си и как за него една постъпка от лоша става добра.:
1. Човек извършва напълно случайно и несъзнателно "лоша" постъпка.
2. Хората по презумпция са добри и човека няма как да не знае че въпросната постъпка не е правилна.
3. Човека почва да го гризе съвестта.
4. Човекът изпитва неудоволствие от това че изпитва вина за постъпката си.
5. Понеже хората по принцип живеят на принципа на удоволствието-неудоволствието, то автоматично човекът иска да премахне неудоволствието от вината която изпитва.
6. Обаче как да премахнеш чувство? Ако беше камък да го преместиш, ама то е чувство.
7. Единственият възможен начин да промени чувството е да оправдае постъпката си. Например аз го набих, ама защото той каза еди си какво или защото е тъп и т.н
8. До вчера постъпката, която съм смятал че е лоша, от днес вече в моето съзнание става "добра" и "правилна" Дори бих влизал в подобни групи и форуми с цел да доказвам правотата си и да убеждавам инакомислещите от мен че не са прави и т.н.
Познавайки този принцип вече имам някакъв шанс за успех при опит за самоанализ, както и съответно шанс за някаква промяна в себе си и живота си. Например мога да си задам въпроса, дали моите представи за добро и зло или за правилно и неправилно не са сформирани именно на този принцип и съответно да мога трайно да премахна някакви навици, които ми пречат на личните резултати.

[Selena]

Значи, ако правилно разбирам се връщаме в началото за Дънов и мислите му относно това, че не трябва човек да си губи времето. Да не си губи времето, за мен означава да живее с мисълта прави полезни неща за себе си и околните. Със ставането си от сън да мисли какво да създаде а не какво да изяде. Това би следвало да изгради положителното мислене и съответно върху избора му, дали да се обиди от някакви си думи в случай че са истина разбира се, или да избере да намери положителното в тях и да се промени например.
Това с йогата и източните философии не че не ми допада, но ми прилича повече на сляпо заучаване. За мен промяна на психиката, означава тотално прозрение по даден въпрос. Не просто тотално прозрение а тотално прозрение, за това че за човека и околните му е полезно да мисли и действа по даден начин. Разбира се не отхвърлям възможноста при теб йогата и източните философии да действат. Просто аз не мога да повярвам сляпо в нещо. Винаги ще се съмнявам дали е истина. Трябва да го пробвам и ръка да пипне и око да види че дадена промяна в мисленето е за добро. Вярата може и да е всичко, както казваше Ив, обаче за мен вярата се определя само на базата на доказателства.

Донякъде се съгласявам. Дънов черпи от изтока с пълни шепи бай дъ уей. Никакво клише не е това с източните философии. Те ти помагат да тръгнеш по пътя на твоето тотално прозрение. Една моя позната, когато се умори от напрежението в България и от прекаления негативизъм отива и прекарва по месец в Тайланд. Връща се обновена. Това, което най-много я гнети в България е негативизмът. Виждаш, че и в тая тема е неукротим. То не са псувни, не са цинизми, не е хабене на енергия за негативни неща.

Така или иначе всеки може да си избере собствен път на израстване. Дали ще са източни философии или добри самоучители или видеа в интернет, или, какъвто и да е инструмент, всъщност няма значение, стига да действа.

Между другото има теория, че постоянното сквернословие води до много лоша карма и генетично израждане на бъдещите поколения. Според мен половината проблеми си ги създаваме сами. Ако не се оттласнем от този негативизъм само ще продължаваме да си вредим.

Относно вярата се разминаваме. Духът определя материята.

[Alonso]

Значи... тук недоразумението идва от дефиницията за промяна. Примерно, можеш да промениш тялото си в известни граници, можеш да си направиш дори пластична операция /ако това те влече/. Ама няма как да станеш блондин, висок 210см. Та аналогията между физиката и психиката е абсолютна - можеш да промениш разбиранията си, но не и възприятията си за света. Това е, което твърдя.

Не разбирам разликата между "разбирания" и "възприятия за света". Трябват ми конкретни примери за да схвана.
И все пак, аз смятам че ако човек успее да промени разбиранията си, то това ще доведе до промяна на действията му, на успехите/неуспехите му, както и до промяна на начина по който ще се чувства този човек.
Като пример, ако вземем един християнин, един будист, един мюсюлманин, един кришнар и един атеист. Тези хора ще се чувстват различно, ще действат различно и съответно ще имат различни резултати, само на базата на различната си представа има ли Бог и що е то Бог.

[power grid]

Това ми хареса.Дали да не вляза и аз, че да проверя?

А пирамидов недей щото мое да разбереш че досега си пропилявал живота си хи хи хи

[power grid]

Реално погледнато в твоят пример не си се променил много. И в двата случая, заемаш лагер и решаваш проблемите, чрез агресия. Просто тогава си бил в единият лагер а сега си в другия. Просто се е сменила камбанарията от която наблюдаваш. Аз имах предвид промяна от типа, например до едно време да се обиждаш и в един момент да спре да ти пука, кой какво приказва. И ако се сетиш за подобна промяна в себе си, бих те запитал, дали тази промяна е променила живота ти от този момент

Ми тука може би не съм се променил в смисъл никога не ми е пукало кой какво говори за мен най малкото щото не мога да му затворя устата.Всеки е свободен да си говори каквото иска а кой ще му се върже е друг проблем.Няма как всички да ме харесват.Така че всеки е свободен да си говори какво му дойде на езика.Са за решаването на проблеми с агресия не съм съгласен...Има проблеми които се решават без агресия и такива при които е задължително да си агресивен.Смятам че тъпака разбира само от груба сила и то приложена веднага.Веджъж учиво молиш после предупреждаваш и накрая стоварваш върху него каквото имаш сопа тръба бушник.Не си мисли че съм фен на агресията но има ли заплаха за любими хора става лощо за тоя който заплашва.Никога не реагирам с агресия срещу кротки и свестни хора.

[Pyramid]

Тогава откъде идва лафът, че в затвора ставаш човек ? Шегичка.

Това ми хареса.Дали да не вляза и аз, че да проверя?

[power grid]

Че кой беше шампионът на перченето тука?

Хем и накрая се обиди даже

Как кой ти и кретена.

[Viking]

Тогава откъде идва лафът, че в затвора ставаш човек ? Шегичка.

Не е лаф. А част от велико стихотворение . На Вапцаров

[Ender]

Въпреки, че е очевидно, че май съм единственият, считащ, че хората могат да се променят, то аз ще продължавам да си вярвам, докато някой не ми докаже обратното. Още повече че лично за себе си смятам че съм доказал и то нееднократно твърденията си в личният живот

Значи... тук недоразумението идва от дефиницията за промяна. Примерно, можеш да промениш тялото си в известни граници, можеш да си направиш дори пластична операция /ако това те влече/. Ама няма как да станеш блондин, висок 210см. Та аналогията между физиката и психиката е абсолютна - можеш да промениш разбиранията си, но не и възприятията си за света. Това е, което твърдя.