Дай да хвърля тука един изтрит пост, че не бил по темата, добре, че софтуерът го заповни:
Как ѝ ги поставят, като свещички ли? Ше требе да са миниатюрни, за да влязат по-лесно, мисля си... но не съм сигурен, жените знаете по-добре.
Кът си рекла пеницилин, замислих се за това, как хората се връщат към този полузабравен предтеча, щото по-новите антибиотици бактериите ги кльопат "на ура" и още искат, а и за това, че май никога не са ми поставяли пеницилин, макар и да съм съвременник на навлизането на антибиотиците у нас.
От там пък се сетих, че заради привикването към антибиотици хората се връщат към някои полузабравени процедури, като към тази на почистване и лекуване на упорити рани с ларвите на една от мухите-месарки (тези тлъстите, мазни и зелени мухи, бръмчат като Ил-18 в небето), които ядат само умрялата тъкан в раната, а живата не пипат, некрофилките му с некрофилки.
От там пък се сетих, как един приятел сам си произвеждаше бели червеи за риболов, оставяйки парче месо навънка да го оплюят месарките и да се завъдят ларви. И как той ни заведе на едно езеро с много накъдрен бряг и островчета (това далеч на север от тук), как наблягахме на веслата и колко приятно беше това лодката да пори водата под силата на мишците ти, и как синът, невръстно дете, почти хвана с тези бели червеи една около двукилограмова платика, но тя се откъсна от куката, май ни се озъби подигравателно във въздуха и тържествуващо плясна с опашка, скривайки се във водата.
Но имаше много комар и ми правеха задника на драмон, когато правех секс с жената в палатката. Децата на двете ни семейства си имаха своя палатка.
Ми така де, и аз да поофтопя, я.
Първоначално изпратено от val/she
Разгледай мнение
Кът си рекла пеницилин, замислих се за това, как хората се връщат към този полузабравен предтеча, щото по-новите антибиотици бактериите ги кльопат "на ура" и още искат, а и за това, че май никога не са ми поставяли пеницилин, макар и да съм съвременник на навлизането на антибиотиците у нас.
От там пък се сетих, че заради привикването към антибиотици хората се връщат към някои полузабравени процедури, като към тази на почистване и лекуване на упорити рани с ларвите на една от мухите-месарки (тези тлъстите, мазни и зелени мухи, бръмчат като Ил-18 в небето), които ядат само умрялата тъкан в раната, а живата не пипат, некрофилките му с некрофилки.
От там пък се сетих, как един приятел сам си произвеждаше бели червеи за риболов, оставяйки парче месо навънка да го оплюят месарките и да се завъдят ларви. И как той ни заведе на едно езеро с много накъдрен бряг и островчета (това далеч на север от тук), как наблягахме на веслата и колко приятно беше това лодката да пори водата под силата на мишците ти, и как синът, невръстно дете, почти хвана с тези бели червеи една около двукилограмова платика, но тя се откъсна от куката, май ни се озъби подигравателно във въздуха и тържествуващо плясна с опашка, скривайки се във водата.
Но имаше много комар и ми правеха задника на драмон, когато правех секс с жената в палатката. Децата на двете ни семейства си имаха своя палатка.
Ми така де, и аз да поофтопя, я.
Коментар