Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[national power]

бат пешо,

тези процеси не стават от днес за утре, но вярвай ми постепено квалифицираните кадри ще си намерят мястото. просто е въпрос на време и в един момент като излезе някой и каже "ааа ооо ууу нямам читави стругари, а договорите за експорт тиктакат и ще плащам неустойки" да видиш как се взимат хора с 3К+ заплата (без висше) .. защото могат да работят със съответната техника.

бавно става, но става.

но има една категория, които смятат, че дипломата, костюма и вратовръзката и чантичката им гарантират "достойно заплащане"... еми гарантират, но уви заплащане колкото да се каже, че взимат заплата .. и това няма да се промени.

и за да не кажете, че не е по темата, точно тези кадри с костюмчетата и очакванията са таргет групата на късните зелени инвеститори... въпрос на година-две е да се осъзнаят, НО голям помагач в лошия смисъл на думата са банките, които са склонни да кредитират щедро в момента (с супер малко самоучастие).

поздрави

ПП държавните и политическите не ги смятам..мисля, че на всички са ни ясни тези изедници.

Така е Берти.Нашите измислени бизнесмени ще си научат урока по трудният начин.Всички професии са ценни и заслужават достойно заплащане.Най добрите във всяка професия нека да получават много но най добрите в една професия да получават 600 кинта а в друга 6 бона не бива.Просто най добрите във всяка професия ще получават по 6 бона и те така.Овчари няма Говедари няма козари няма.Имам приятел гледа 50 крави дава 1000 кинта за говедар и няма.Няма никой не иска.Тва е реалността.А в София ше се избият за 700 кинта у некоя вмирисана банка.Друг приятел с бизнес ми казва дадох обява за оператор на машина работата не е трудна но цял ден си прав на крак.Давам чисто 1000 кинта нема ни един мераклия.След време се освоби място за човек на минимална заплата да дига бариерата на входа и си мислех че никой няма да иска а то 50 кандидати че и връзки търсят.Аз си обяснявам това явление по един много лош начин който засега няма да споделя във форума.Това говори много лошо за нас като народ

[Dury]

Дури моли се да няма яка и студена зима и пали свещи Козлодуй да работи безаварийно.Много бърже ще си припомниш едни забравени времена

Бате Пешо ,аз нямам намерение да се моля за подобни неща все пак има правителство на което работата му е да мисли за тези проблеми.
Да внасят ток ако спре АЕЦ-а или да правят друго не е моя работа да ги уча как се управлява енергетиката.
Много се надявам забравените времена да са забравени окончателно,въпреки огромното желание на определен кръг ниско интелигентни или корумпирани люде,които се молят да се върнат !!!

[pinoccio]

Пък твоята хипотеза е базирана на литературни източници с крайно съмнителна стойност.

Малко е попресилено това заключение. А пък и не виждам никаква контратеза.

[Ender]

Бих се съгласил с теб, стига да би могъл да споделиш колко женки си опердашил в предишния си живот. Иначе си остава хипотеза, много хлъзгава хипотеза.

Пък твоята хипотеза е базирана на литературни източници с крайно съмнителна стойност.

[national power]

Бих се съгласил с теб, стига да би могъл да споделиш колко женки си опердашил в предишния си живот. Иначе си остава хипотеза, много хлъзгава хипотеза.

Ха ха ха.Ми не знам.Може да съм бил жена.Това което пиша не е хипотеза а факт който си обяснявам че при едно и също събитие хората постъпват по различен начин.И според мен това се дължи на опит от предишно пребиваване на Земята.Не мисля че има смърт и край.Има кръговрат.

[pinoccio]

Човек не идва на този свят като бял лист хартия а с опит и багаж от предишните пъти.И с каквото Бог му е сложил в торбата за настоящият живот

Бих се съгласил с теб, стига да би могъл да споделиш колко женки си опердашил в предишния си живот. Иначе си остава хипотеза, много хлъзгава хипотеза.

[national power]

Не знаем, дали човек идва на този свят с някакво наследство или идва като бял лист хартия. Ако се обърнем към Светото писание, то казва, че "човек идва ни топъл, ни студен". Т.е. идва неутрален, ни добър, ни лош, идва като бял лист хартия. Идва като добро тесто, което хлебарят ще замеси. Хлебарят го меси наистина първите седем години, като за това можем да се позовем на Юнг и на Фройд като естествоизпитатели. Другото, което е написано, е, че човекът е създаден от Господа за добри дела. Т.е. човекът може да бъде добър и да изгради една мирна, добра и щастлива цивилизация. На всички ни е ясно, че нещата съвсем не изглеждат така - злото шества по света в цялото си величие и на това зло носителите сме самите ние. Защо се получава така? Ако пак се обърнем към Светото писание, там апостол Павел в обръщението си към римляните казва - "Не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша". Това са много силни думи, защото хвърлят огромна яснота по въпроса - защо нашият свят е толкоз шантав. Искаме да живеем добре и в сговор, опитваме се, а се получава нещо съвсем друго, което не искаме. И за да бъде още по-убедителен отговорът в този си вектор, има текст -" ...защото този свят в зло лежи". При това изходно положение за появилия се бял лист в лицето на невиннодошлия на тази земя човек не остават кой знае какви опции за проявление на човека в някаква добротворческа насока. Той е атакуван от една страна от средата, а от друга - от самия себе си. Феноменално е написаното с оглед на факта, че е сътворено преди 2000 години, когато нито е имало толкоз хора, били са няколкостотин милиона, нито са си влияели един на друг предвид разселеността и твърде локалният начин на живот по онова време. А колко актуално звучат днес тези слова, сякаш са писани за днешното време. Ние можем много да си разсъждаваме, но и онези хора са се занимавали с тези въпроси и като че ли са се докоснали в много по-голяма степен до някакъв по-задоволителен отговор, защото са надграждали тази философия през вековете, учели са се от Преданието. А ние сега се опитваме да разберем тези неща, изхождайки от собствения си разум на хора, успели да стигнат до няколко десетилетия живот, без да се уповаваме на написаното и изфилософствано отпреди нас, откраднали малко време в обедната почивка. Това ни обрича на неуспех по неизбежност. Като изход от тази ситуация е предложен радикален отказ от естественото ни рождение, което е обречено на провал по подразбиране, и е предложено новорождение - духовно, чрез свети тайнства като кръщенето, например. Затова и имаме - Нов завет. Естествено, това е метафора за трансформация, която не настъпва автоматично, само защото децата биват кръстени, което е обърнато на пир и гуляй по зелени ливади. Това е ритуал-метафора, който показва, че нещо много коренно трябва да бъде променено, много радикално. И това сме самите ние, всеки сам за себе си. Множеството, светът, ще се промени, когато малките му съставни части, ние, се променим. Не можем да очакваме промяна отвън, извън нас. Ние можем да наследяваме всякакви неща по линия на мемите - културната памет, по линия на различни активирани мозъчни центрове - което обяснява хомосексуализма, липсата на емпатия и родените престъпници. Но у всеки един от нас е заложена силата да промени дадена неподходяща конфигурация, защото в същото време е дадена и възможността да проявим тази сила. Затова навремето съветските другари лекуваха хомосексуализма като психическо разстройство - и то е такова. Каквото е и това да си с престъпни наклонности, най-добре описани от италианския психиатър - Чезаре Ламброзо, който дори е предлагал хирургични трепанации като решение. Като в същото време не забравяме и въздействието на средата. А днес какво, всеки може да бъде какъвто си иска, всеки има право на свобода за това, стига да не пречи на другите. Нека вземем най-невинното и така прокламирано право - хомосексуализмът и производните му джендъризми, понеже са много актуални днес. Ако някой е такъв, със сигурност с това е навредил на своите родители. А светът ни е квантов, това отеква в главите на всички останали на принципа на трепналата пеперуда на единия край на света и предизвикания от това тайфун на другия. Тези, които разбират малко от физика, ще го схванат. Понеже се спомена за реалност, в този контекст, на квантовия свят, е трудно да бъде дадена дефиниция за нея. Наричат я виртуална, холографска каква ли не. Но предвид нашата духовна изостаналост, тя е най-вече - идиотска. Човек се ражда в скута на Господа и умира в прегръдките на Дявола.

Човек не идва на този свят като бял лист хартия а с опит и багаж от предишните пъти.И с каквото Бог му е сложил в торбата за настоящият живот

[national power]

В съвременния свят често битува заблудата, че древните са били по-глупави от нас. Все по-често се убеждавам, че е обратното. Те са имали възможност за истинско вглъбяване и концентрация без да ги разсейват електроники, социални мрежи, телевизия и повърхностни занимания. Говоря за просветените древни, а не за тълпата. Имали са привилегията да мислят на спокойствие и в дълбочина. И са постигнали забележителни успехи.

Все по-често се питам дали не трябва да паузираме цялата тази разглезваща, разсейваща и повърхностна техника и технология, която ни заобикаля и отново да се опитаме да се концентрираме и да мислим за истински стойностните неща.

Съвременният човек е бомбардиран и претоварен от шума на перманентни електронни съобщения. Освен, че е изморително, това страхотно пречи на истинската концентрация и дълбочина на мисленето.

Алвин Тофлър още през седемдесетте години на миналия век бе провидял този проблем. В книгата си “Шок от бъдещето”, той, наред с много неща, които казва и които са изцяло верни към днешна дата, прогнозира и създаването образно казано на времеви убежища, където хора забавят ритъма на живота си и се пренасят в минали по-малко динамични и по-малко интензивни епохи, за да си починат.

Знам, че е парадокс, че пиша това в социална мрежа, но все пак ...

Селена всеки сам решава какво да го бомбардира и какво да пусне вътре в себе си.Така че не са ни виновни електронните устройства.Решаваш и устройствата в гюма.След това мое си размишляваш на воля

[precakanoto]

Ама виж сега какво се получава, ако всичкото функция f(A..Z) е дериват на df(e) , възниква въпроса със стойността (и съществуването въобще) на свободната воля. От друга страна, няма убедителни доказателства, относно хипотезата, че мисленето е функция на мозъка. А определени форумни герои, дори я опровергават...

Представям си го като za всяко А=Fa(A, e, dfe), неявна ф-я, Може дори А=Fa(A, B, C ...e, dfe), т.е. има собствена воля но при теглови фактор, балансирано и чрез df(e) Ако пример някъде амбицията скочи екстремно , скача и dfe, ( да кажем Хитлер, Наполен,Джобс т.н. - никаква аналогия между тях, само пример за задействано dfe) Може да се задейства и при нулеви компоненти А, Б... ( тогава остава dfe). Възможно е и степента на познание да дава по-високи нива на свободната воля., като свободна не разбираме, дали всеки може да прави каквото си иска, очевидно е че може, (ако чак толкова държи, може да пробва) но доколкото се допуска без да навреди съществено за осъществяване на някакъв "план" за развитие на цивилизацията. (ако го кара по метода проба-грешка например) Може би и личностните типове затова се появяват с някакви балнсирани %-ти, - от един тип - едно количество, от друг тип - друго, но сякаш балансирано и обмислено ... пак отива до момента откъде, защо, се появяват.....дъпбоко джапане, както каза, - нещо което вече си обмислял. В днешно време всеки иска успех и всичко сега и веднага, другото му идва бош-лаф

[Selena]

Не знаем, дали човек идва на този свят с някакво наследство или идва като бял лист хартия. Ако се обърнем към Светото писание, то казва, че "човек идва ни топъл, ни студен". Т.е. идва неутрален, ни добър, ни лош, идва като бял лист хартия. Идва като добро тесто, което хлебарят ще замеси. Хлебарят го меси наистина първите седем години, като за това можем да се позовем на Юнг и на Фройд като естествоизпитатели. Другото, което е написано, е, че човекът е създаден от Господа за добри дела. Т.е. човекът може да бъде добър и да изгради една мирна, добра и щастлива цивилизация. На всички ни е ясно, че нещата съвсем не изглеждат така - злото шества по света в цялото си величие и на това зло носителите сме самите ние. Защо се получава така? Ако пак се обърнем към Светото писание, там апостол Павел в обръщението си към римляните казва - "Не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша". Това са много силни думи, защото хвърлят огромна яснота по въпроса - защо нашият свят е толкоз шантав. Искаме да живеем добре и в сговор, опитваме се, а се получава нещо съвсем друго, което не искаме. И за да бъде още по-убедителен отговорът в този си вектор, има текст -" ...защото този свят в зло лежи". При това изходно положение за появилия се бял лист в лицето на невиннодошлия на тази земя човек не остават кой знае какви опции за проявление на човека в някаква добротворческа насока. Той е атакуван от една страна от средата, а от друга - от самия себе си. Феноменално е написаното с оглед на факта, че е сътворено преди 2000 години, когато нито е имало толкоз хора, били са няколкостотин милиона, нито са си влияели един на друг предвид разселеността и твърде локалният начин на живот по онова време. А колко актуално звучат днес тези слова, сякаш са писани за днешното време. Ние можем много да си разсъждаваме, но и онези хора са се занимавали с тези въпроси и като че ли са се докоснали в много по-голяма степен до някакъв по-задоволителен отговор, защото са надграждали тази философия през вековете, учели са се от Преданието. А ние сега се опитваме да разберем тези неща, изхождайки от собствения си разум на хора, успели да стигнат до няколко десетилетия живот, без да се уповаваме на написаното и изфилософствано отпреди нас, откраднали малко време в обедната почивка. Това ни обрича на неуспех по неизбежност. Като изход от тази ситуация е предложен радикален отказ от естественото ни рождение, което е обречено на провал по подразбиране, и е предложено новорождение - духовно, чрез свети тайнства като кръщенето, например. Затова и имаме - Нов завет. Естествено, това е метафора за трансформация, която не настъпва автоматично, само защото децата биват кръстени, което е обърнато на пир и гуляй по зелени ливади. Това е ритуал-метафора, който показва, че нещо много коренно трябва да бъде променено, много радикално. И това сме самите ние, всеки сам за себе си. Множеството, светът, ще се промени, когато малките му съставни части, ние, се променим. Не можем да очакваме промяна отвън, извън нас. Ние можем да наследяваме всякакви неща по линия на мемите - културната памет, по линия на различни активирани мозъчни центрове - което обяснява хомосексуализма, липсата на емпатия и родените престъпници. Но у всеки един от нас е заложена силата да промени дадена неподходяща конфигурация, защото в същото време е дадена и възможността да проявим тази сила. Затова навремето съветските другари лекуваха хомосексуализма като психическо разстройство - и то е такова. Каквото е и това да си с престъпни наклонности, най-добре описани от италианския психиатър - Чезаре Ламброзо, който дори е предлагал хирургични трепанации като решение. Като в същото време не забравяме и въздействието на средата. А днес какво, всеки може да бъде какъвто си иска, всеки има право на свобода за това, стига да не пречи на другите. Нека вземем най-невинното и така прокламирано право - хомосексуализмът и производните му джендъризми, понеже са много актуални днес. Ако някой е такъв, със сигурност с това е навредил на своите родители. А светът ни е квантов, това отеква в главите на всички останали на принципа на трепналата пеперуда на единия край на света и предизвикания от това тайфун на другия. Тези, които разбират малко от физика, ще го схванат. Понеже се спомена за реалност, в този контекст, на квантовия свят, е трудно да бъде дадена дефиниция за нея. Наричат я виртуална, холографска каква ли не. Но предвид нашата духовна изостаналост, тя е най-вече - идиотска. Човек се ражда в скута на Господа и умира в прегръдките на Дявола.

В съвременния свят често битува заблудата, че древните са били по-глупави от нас. Все по-често се убеждавам, че е обратното. Те са имали възможност за истинско вглъбяване и концентрация без да ги разсейват електроники, социални мрежи, телевизия и повърхностни занимания. Говоря за просветените древни, а не за тълпата. Имали са привилегията да мислят на спокойствие и в дълбочина. И са постигнали забележителни успехи.

Все по-често се питам дали не трябва да паузираме цялата тази разглезваща, разсейваща и повърхностна техника и технология, която ни заобикаля и отново да се опитаме да се концентрираме и да мислим за истински стойностните неща.

Съвременният човек е бомбардиран и претоварен от шума на перманентни електронни съобщения. Освен, че е изморително, това страхотно пречи на истинската концентрация и дълбочина на мисленето.

Алвин Тофлър още през седемдесетте години на миналия век бе провидял този проблем. В книгата си “Шок от бъдещето”, той, наред с много неща, които казва и които са изцяло верни към днешна дата, прогнозира и създаването образно казано на времеви убежища, където хора забавят ритъма на живота си и се пренасят в минали по-малко динамични и по-малко интензивни епохи, за да си починат.

Знам, че е парадокс, че пиша това в социална мрежа, но все пак ...

[pinoccio]

Не знаем, дали човек идва на този свят с някакво наследство или идва като бял лист хартия. Ако се обърнем към Светото писание, то казва, че "човек идва ни топъл, ни студен". Т.е. идва неутрален, ни добър, ни лош, идва като бял лист хартия. Идва като добро тесто, което хлебарят ще замеси. Хлебарят го меси наистина първите седем години, като за това можем да се позовем на Юнг и на Фройд като естествоизпитатели. Другото, което е написано, е, че човекът е създаден от Господа за добри дела. Т.е. човекът може да бъде добър и да изгради една мирна, добра и щастлива цивилизация. На всички ни е ясно, че нещата съвсем не изглеждат така - злото шества по света в цялото си величие и на това зло носителите сме самите ние. Защо се получава така? Ако пак се обърнем към Светото писание, там апостол Павел в обръщението си към римляните казва - "Не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша". Това са много силни думи, защото хвърлят огромна яснота по въпроса - защо нашият свят е толкоз шантав. Искаме да живеем добре и в сговор, опитваме се, а се получава нещо съвсем друго, което не искаме. И за да бъде още по-убедителен отговорът в този си вектор, има текст -" ...защото този свят в зло лежи". При това изходно положение за появилия се бял лист в лицето на невиннодошлия на тази земя човек не остават кой знае какви опции за проявление на човека в някаква добротворческа насока. Той е атакуван от една страна от средата, а от друга - от самия себе си. Феноменално е написаното с оглед на факта, че е сътворено преди 2000 години, когато нито е имало толкоз хора, били са няколкостотин милиона, нито са си влияели един на друг предвид разселеността и твърде локалният начин на живот по онова време. А колко актуално звучат днес тези слова, сякаш са писани за днешното време. Ние можем много да си разсъждаваме, но и онези хора са се занимавали с тези въпроси и като че ли са се докоснали в много по-голяма степен до някакъв по-задоволителен отговор, защото са надграждали тази философия през вековете, учели са се от Преданието. А ние сега се опитваме да разберем тези неща, изхождайки от собствения си разум на хора, успели да стигнат до няколко десетилетия живот, без да се уповаваме на написаното и изфилософствано отпреди нас, откраднали малко време в обедната почивка. Това ни обрича на неуспех по неизбежност. Като изход от тази ситуация е предложен радикален отказ от естественото ни рождение, което е обречено на провал по подразбиране, и е предложено новорождение - духовно, чрез свети тайнства като кръщенето, например. Затова и имаме - Нов завет. Естествено, това е метафора за трансформация, която не настъпва автоматично, само защото децата биват кръстени, което е обърнато на пир и гуляй по зелени ливади. Това е ритуал-метафора, който показва, че нещо много коренно трябва да бъде променено, много радикално. И това сме самите ние, всеки сам за себе си. Множеството, светът, ще се промени, когато малките му съставни части, ние, се променим. Не можем да очакваме промяна отвън, извън нас. Ние можем да наследяваме всякакви неща по линия на мемите - културната памет, по линия на различни активирани мозъчни центрове - което обяснява хомосексуализма, липсата на емпатия и родените престъпници. Но у всеки един от нас е заложена силата да промени дадена неподходяща конфигурация, защото в същото време е дадена и възможността да проявим тази сила. Затова навремето съветските другари лекуваха хомосексуализма като психическо разстройство - и то е такова. Каквото е и това да си с престъпни наклонности, най-добре описани от италианския психиатър - Чезаре Ламброзо, който дори е предлагал хирургични трепанации като решение. Като в същото време не забравяме и въздействието на средата. А днес какво, всеки може да бъде какъвто си иска, всеки има право на свобода за това, стига да не пречи на другите. Нека вземем най-невинното и така прокламирано право - хомосексуализмът и производните му джендъризми, понеже са много актуални днес. Ако някой е такъв, със сигурност с това е навредил на своите родители. А светът ни е квантов, това отеква в главите на всички останали на принципа на трепналата пеперуда на единия край на света и предизвикания от това тайфун на другия. Тези, които разбират малко от физика, ще го схванат. Понеже се спомена за реалност, в този контекст, на квантовия свят, е трудно да бъде дадена дефиниция за нея. Наричат я виртуална, холографска каква ли не. Но предвид нашата духовна изостаналост, тя е най-вече - идиотска. Човек се ражда в скута на Господа и умира в прегръдките на Дявола.

[Ender]

Но няма защо да сме разочаровани, дърветата може да са 1% свободна интерпретация - и пак са щастливи жиуотните 3% a ние цели 20-30 ... това си е ..."направо далавера"

Ама виж сега какво се получава, ако всичкото функция f(A..Z) е дериват на df(e) , възниква въпроса със стойността (и съществуването въобще) на свободната воля. От друга страна, няма убедителни доказателства, относно хипотезата, че мисленето е функция на мозъка. А определени форумни герои, дори я опровергават...

[R1a1]

Реалността е винаги илюзорна, дори когато споделена или групова.

Какво е реалност, какво е истина – това е философски (но и битов също) въпрос, по който се различават различните школи – идеализъм, матрялизъм и подобни.

Какво ще кажеш за определението "Критерий за истината е практиката"?
Авторството се приписва на Ленин, но не е така и той не се бара за негов автор.
Среща се още при материалистическите школи на древноиндийските философи. Забравих им името, но май започва с "Ч".

[Kildirim_Bei]

Ролята на родителите при възпитанието на децата и влиянието им върху семействата на техните деца

Веднъж бе зададен въпросът съществува ли връзка между семейството на родителите и бъдещите семейства на техните деца? Оказва ли влияние примера на родителите на това, как ще се отнася към съпругата/съпруга техният пораснал син/дъщеря?

Безусловно, в този случай съществува връзка с това, как жената ще се отнася към мъжа - така, както майка й се е отнасяла към баща й; мъжът се отнася към жената подобно на начина, по който баща му се е отнасял към майка му. Въпреки това, тази закономерност не се наблюдава винаги. Личността се формира не само под влияние на примера. Тук действат огромно количество фактори.

Примерът играе важна роля във възпитанието. Но основното, базисното начало при формирането на характера на човека, е деятелността. Постъпката – ето с това започва личността. Добрите постъпки имат такова значение за възпитанието на душевните качества, както физическите упражнения за развитието на тялото. Но внимавайте – усилията, които прави детето, не са важни сами по себе си; важно е двигателят на постъпката да е доброто чувство. У подрастващите е нужно да се възпитава дейната любов. И главната роля тук принадлежи на майката. Уви, родителите далеч не винаги поставят пред себе си тази цел.

Този човек, който от детството е привикнал към внимателно отношение към околните (на първо място към родителите) – отношение, изразяващо се в незначителни по принцип, но добри постъпки – израства като човек, способен на приятелство, а встъпвайки в брак, ще бъде грижовен родител. И обратното – ако детето е научено само на това, да се грижат за него, то по правило съхранява тази нагласа и за в бъдеще. На тази тенденция не могат да се противопоставят нито добрите наставления, нито добрия пример.

Решаваща роля в изграждането на личността на детето играят не отношенията, които са се изградили между родителите (въпреки, че това е важно), а характера на неговите отношения с тях и други близки хора. Казаното обяснява факта, че нерядко в едно семейство, където отношенията между родителите са идеални, расте трудно дете, което в бъдеще ще стане лош родител. Можем да посочим още едно обстоятелство, което обяснява защо в много случаи, обстановката в едно или друго семейство доста се отличава от атмосферата, която е съществувала в семействата на родителите на съпрузите. Природата в отношенията на потомството „работи“ в направление на сходството, но често се случва така, че възпитанието действа точно в противоположна посока. Същността на този феномен е в следното.

В случая, когато характера на възпитаващия като сила се отличава доста от някакво средно хипотетично значение (много силен, или наопаки – много мек), възниква тенденция за формиране в детето на качества, протовоположни на тези на родителя. И колкото повече характера на бащата или майката се отличава от хармоничният, толкова по-силно ще се прояви тази тенденция.Ако възпитатаващият е твърд и прям, той по-скоро ще пречупва волята на детето и то толкова по-силно, колкото е по-твърд. В резултат на това синът/дъщерята може да израсне твърде отстъпчив/а и безволев/а. И обратно – когато при майката характера е твърде мек, тя по-често ще отстъпва на желанията на детето и то ще придобие твърд характер по правило.

Разбира се, родителите не могат да предават своят характер на децата по генетичен път. Пак повтарям, природата действа на принципа на сходството – често при твърди и прями родители се възпитават и такива деца. Въпросът е в това, кой фактор ще се окаже по-силен – наследствеността или възпитанието.

Психопедагогиката като наука, неотричайки важната роля на наследствеността, потвърждава, че основното влияние при формирането на личността оказват средата и възпитанието. И в този случай възпитанието се оказва по-могъщо: при твърдите и прями родители децата често израстват безволеви.

Когато децата пораснат, те създават свои семейства и при тях се появяват деца. При тях, на свой ред, се формират черти, противоположни на родителските. И внукът се оказва, че прилича на дядо си. Ето за това нерядко чуваме израза „На дядо си се е метнал“.

Естествено, тази тенденция може и да не се прояви, ако родителите притежават висока педагогическа култура и общуват с децата така, че от една страна да не потискат инициативността, а от друга – да не я изкривят.

Пример: Да си представим, че в едно семейство жената е властна и тероризира мъжа си и децата си. Можем да очакваме, че дъщеря й, когато порасне и създаде собствено семейство, ще се отнася по същият начин и към съпруга си. Но в повечето случаи, в семейството на тази жена, израснала в такава атмосфера, се получава противоположна ситуация: не тя, а съпругът й я командва. Тази тенденция се обяснява с това, което вече казахме по-горе, а именно – властната майка е подтискала волята на дъщеря си и тя, в отличие от майка си, напълно се подчинява на волята на съпруга си

Това е откъс от "Современный брак: проблемы и гармония", автор И. В. Дорно, Издательство "Педагогика", Москва 1990 г. Има интересен цитат от Достоевски на корицата на книгата: "В браке три четверти счастя человеческого, а в остальном - едва ли четверть."

[precakanoto]

Ами това е много дълбока вода и там не ми се наджапва /поне що се касае до форумната реалност/. Иначе няма потвърдена теория за генезиса на типовете, но е установено че не се предават по наследство и че някои от свойствата (битовете) се формират още в утробата, а други придобиваме в първите 7 години от живота си (доколкото не ни липсват) .

Реалността е винаги илюзорна, дори когато споделена или групова.

Да доколкото не ни липсвзат 7-те най-готините годинки
I like ouit. и двамата сме странен вид "провoкатори". Харесвам нещотърсенето
Преди няколко дни за американците-стисномари се оказа, че не са се посвенили да жертват милиарди за AI-сонда до Марс, какво ли очакват да оправдаят от налбюдаваното?!. Мислиш ли че е толко лошо, ако има вид еспириънс-самообучение на цивилзациите, и е възможно случилото се на марс преди време да се е случило при повече от 40% свобода "на словото и печата" !? Та и може би затова - емпирчино - проба-действие да се пробват услоията с нови стойности и съотношения 20-80?!,))- дано е улучено на съотношение )) Но няма защо да сме разочаровани, дърветата може да са 1% свободна интерпретация - и пак са щастливи жиуотните 3% a ние цели 20-30 ... това си е ..."направо далавера"