Принципът за сравнението важи с пълна сила за всеки един човек в човешкото общество, като това се прави от всеки независимо дали го осъзнава или не. Правило се е в миналото, прави се сега, ще се прави и за в бъдеще. Смисълът на сравнението е човек да си създаде някаква СОБСТВЕНА ПРЕЦЕНКА какво е неговото лично ниво спрямо останалите. И количеството щастие или удоволствие от живота идва именно от тази СОБСТВЕНА ПРЕЦЕНКА, а не от преценката на други хора за него.
Парите или власта тука имат много малко общо, защото те са само два от 1000-дата други признака, по които човек се сравнява със себеподобните си. Само накратко мога да изредя част от признаците, по които се сравняват хората:
Мъже - сравняват си конете, сабите, смелоста, ловкоста, бързината, колите, жените, парите, власта, професията, интелекта, образованието, бицепсите, прическата, остроумието, броя на изчуканите курви, броя на децата и какво ли не още.
Жените - сравняват си гърдите, краката, задника, талията, прическата, гримовете, облеклото или голотата, мъжете, които са омаяли, децата, които са родили и отгледали, мъжкото внимание, което са завоювали, покупките в моловете и какво ли не още.
Всички взети заедно - сравняват си жилището, колите, имотното състояние, израстването в обществената йерархия и какво ли не още.
Композиторите си сравняват музикалните произведения.
Художниците си сравняват картините.
Фотографите си сравняват снимките.
Футболистите си сравняват головете.
Списъка може да продължи до безкрайност, защото всеки един човек на тази планета, дори и без да се осъзнава, сравнява всичко от себе си с това на другите, и търси някакви поводи за гордост, с които да се похвали. Покрай поводите за гордост обаче той открива и поводи за срам или дори унижение, и в баланса на всички тези открития, породени от СОБСТВЕНОТО СРАВНЯВАНЕ се оформя и СОБСТВЕНАТА ПРЕЦЕНКА, която пък преценка предопределя СОБСТВЕНОТО УДОВОЛСТВИЕ ОТ ЖИВОТА и СОБСТВЕНОТО МНЕНИЕ ЗА СОБСТВЕНИЯ УСПЕХ.
Тъй като всичките тези СОБСТВЕНИ ПРЕЦЕНКИ поради ефекта на Дънинг-Крюгер много често се различават от преценките на другите хора за дадения човек, той започва да изпитва вътрешната потребност ДА СЕ ХВАЛИ, за да могат и другите хора да видят това, което той вижда през собствените си розови очила. Смисъла от хваленето е, че дадения индивид очаква и други хора да го похвалят, като тези чужди хвалби също ще бъдат добавени към колекцията от собствени самохвалби с идеята да се повиши СОБСТВЕНАТА САМООЦЕНКА и от там и СОБСТВЕНОТО ЩАСТИЕ.
И тука вече достигнахме до СНОБИЗМА, който го имат всички хора повече или по-малко. Смисъла на снобизма е човек да се хвали, но неявно, за да не го обвинят в самохвалство. Неявното самохвалство (снобизма) се изразява в това ДА СЕ КРИТИКУВАТ ДРУГИ ХОРА, най-вече успелите с живота, с парите или с власта, като зад тези критики всъщност се крие мисълта ВИЖТЕ МЕ МЕНЕ, аз съм по-добър от тези, които критикувам.
И последно за ЗЛОБАТА, която е толкова характерно явление за някои хора. Ами тази злоба се подхранва от факта, че дадения злобар има МНОГО НИСКА СОБСТВЕНА САМООЦЕНКА. Той вижда, че по всеки един параметър, по който се сравнява, е по-зле от останалите хора, и в отчаянието си започва да злобее и да търси причината за собствения си провал във всеки друг, но не и в себе си.
Та това е накратко моето мнение за човешката психология на взаимоотношенията, в основата на която стои само и единствено СРАВНЕНИЕТО С ОСТАНАЛИТЕ ХОРА. Всички се сравняват един с друг без никакво изключение, само където някои хора не го осъзнават това. Също така всички хора без изключение притежават в различна степен повече или по-малко всяко едно от изброените по-горе положителни или отрицателни качества. Никой не е идеален, но повечето хора успяват с усилие на волята да подтискат отрицателните си качества. Само злобарите не успяват, но сега вече знаем каква е тяхната мотивация - снобизъм (вижте ме мене), породен от ниската собствена самооценка.
Парите или власта тука имат много малко общо, защото те са само два от 1000-дата други признака, по които човек се сравнява със себеподобните си. Само накратко мога да изредя част от признаците, по които се сравняват хората:
Мъже - сравняват си конете, сабите, смелоста, ловкоста, бързината, колите, жените, парите, власта, професията, интелекта, образованието, бицепсите, прическата, остроумието, броя на изчуканите курви, броя на децата и какво ли не още.
Жените - сравняват си гърдите, краката, задника, талията, прическата, гримовете, облеклото или голотата, мъжете, които са омаяли, децата, които са родили и отгледали, мъжкото внимание, което са завоювали, покупките в моловете и какво ли не още.
Всички взети заедно - сравняват си жилището, колите, имотното състояние, израстването в обществената йерархия и какво ли не още.
Композиторите си сравняват музикалните произведения.
Художниците си сравняват картините.
Фотографите си сравняват снимките.
Футболистите си сравняват головете.
Списъка може да продължи до безкрайност, защото всеки един човек на тази планета, дори и без да се осъзнава, сравнява всичко от себе си с това на другите, и търси някакви поводи за гордост, с които да се похвали. Покрай поводите за гордост обаче той открива и поводи за срам или дори унижение, и в баланса на всички тези открития, породени от СОБСТВЕНОТО СРАВНЯВАНЕ се оформя и СОБСТВЕНАТА ПРЕЦЕНКА, която пък преценка предопределя СОБСТВЕНОТО УДОВОЛСТВИЕ ОТ ЖИВОТА и СОБСТВЕНОТО МНЕНИЕ ЗА СОБСТВЕНИЯ УСПЕХ.
Тъй като всичките тези СОБСТВЕНИ ПРЕЦЕНКИ поради ефекта на Дънинг-Крюгер много често се различават от преценките на другите хора за дадения човек, той започва да изпитва вътрешната потребност ДА СЕ ХВАЛИ, за да могат и другите хора да видят това, което той вижда през собствените си розови очила. Смисъла от хваленето е, че дадения индивид очаква и други хора да го похвалят, като тези чужди хвалби също ще бъдат добавени към колекцията от собствени самохвалби с идеята да се повиши СОБСТВЕНАТА САМООЦЕНКА и от там и СОБСТВЕНОТО ЩАСТИЕ.
И тука вече достигнахме до СНОБИЗМА, който го имат всички хора повече или по-малко. Смисъла на снобизма е човек да се хвали, но неявно, за да не го обвинят в самохвалство. Неявното самохвалство (снобизма) се изразява в това ДА СЕ КРИТИКУВАТ ДРУГИ ХОРА, най-вече успелите с живота, с парите или с власта, като зад тези критики всъщност се крие мисълта ВИЖТЕ МЕ МЕНЕ, аз съм по-добър от тези, които критикувам.
И последно за ЗЛОБАТА, която е толкова характерно явление за някои хора. Ами тази злоба се подхранва от факта, че дадения злобар има МНОГО НИСКА СОБСТВЕНА САМООЦЕНКА. Той вижда, че по всеки един параметър, по който се сравнява, е по-зле от останалите хора, и в отчаянието си започва да злобее и да търси причината за собствения си провал във всеки друг, но не и в себе си.
Та това е накратко моето мнение за човешката психология на взаимоотношенията, в основата на която стои само и единствено СРАВНЕНИЕТО С ОСТАНАЛИТЕ ХОРА. Всички се сравняват един с друг без никакво изключение, само където някои хора не го осъзнават това. Също така всички хора без изключение притежават в различна степен повече или по-малко всяко едно от изброените по-горе положителни или отрицателни качества. Никой не е идеален, но повечето хора успяват с усилие на волята да подтискат отрицателните си качества. Само злобарите не успяват, но сега вече знаем каква е тяхната мотивация - снобизъм (вижте ме мене), породен от ниската собствена самооценка.
Вероятно на подсъзнателно ниво. Иначе нямаше да пишеш във форума. В края на краищата, това е смисъла на комуникацията тук - сравнение на различни гледни точки.
Коментар