Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[mia11]

Ами аз под грижа, разбирам тези които се опитват да дават наклон в живота на тези за които се грижат-примерно какво и къде да учат децата, докато загрижеността я виждам в тези, които им помагат да учат каквото те искат. Грижа е да даваш директно пари на някой а загриженост да го насърчиш и да му помогнеш да направи пари. В поста на Ив пише "да мислиш за другите" ама как да мислиш е въпроса

Ама как? Директно ще цитирам от сегашната книга" Когато разумът и душата са в синхрон"

Още авторката предлага да се направи простичък тест, чрез който да разберем дали те за в хармония.
"На един лист напишете: "Какво иска душата ми?"или ( Какво ми се иска да правя? и на друг
"Какво иска моят разум?" или (Какво мисля, че трябва да постигна?).
Дайте си време и откровено напишете всичко, което се появи в съзнанието на тези въпроси...Спонтанно, без много премисляне, без цензура!После сравнете двата листа. Съвпаденията и разминаванията ви посочват съответно синхрона и разминаването между душата и вашия разум. Пълният синхрон е напълно възможен и това е нашата естествена хармония.
Повечето хора обаче нямат синхрон и това обяснява защо са нещастни без видима причина."

[Анонимен33022]

... Грижата за другите не ни дава нищо друго освен.....

За мен е невярно твърдение. Това не е винаги с матрялен измерител. Може да е усмивка, може да е пожелание, може да е поздрав с интонация, може и други духовни неизмерими матрялно неща, като (изненада) милосърдие, състрадание, иии др. . Освен друго има психически болни хора, които категорично не мога да се грижат за себе в зависимост от състоянието си, (а лудиците са пълни и леките случаи не се контролират) но колко малко понякога е нужно за да се почувстват и хора. Няма да повярваш, как с повечето от изброените надматрялни неща се случва, да усетя ефекта им при един тих луд от квартала., (а е бил литератор на времето и каква мъдрост има понякога ) и как в някои тежки моменти сам се е появявал за да ми помогне. Дори надматрялно "карма" един вид

[Анонимен33022]

quantum satis (всичко е по темата) с една дума може и "турлюгювеч" (термин из балканските ширине))) (но наш'то си е по-кратко - което говори, че тук дори езиците са еволюирали някак си, позовавайки се на опитите на Шенон за "количество" инф.) )))

[Alonso]

Все още ми е в листата на чакащите, но чета доста на тема психология. И ми звучеше някак познато от някъде другаде. В тези времена депресивните състояния растат епидемиологично, та не е зле да се четат от повече хора такива книги, а ако нямат време за книги, на психолозите голяма работа им се отваря. В момента дори чета "Всичко започва от детството" на Стела Даскалова и препоръчвам като стойностна литература.

За кои грижещи се става въпрос? Мисля, че понятията се разминават и бъркаме грижата със "загрижеността" , и на грижещият се човек не му е трудно нито да го прави цял живот, нито пък скърби, ако подопеченият му внезапно го "изостави". А пък недай си Боже такива негативни хора да се грижат за мен, бягам от тях със 100, преди да са почувствали негативите си за недооцененост.

Ами аз под грижа, разбирам тези които се опитват да дават наклон в живота на тези за които се грижат-примерно какво и къде да учат децата, докато загрижеността я виждам в тези, които им помагат да учат каквото те искат. Грижа е да даваш директно пари на някой а загриженост да го насърчиш и да му помогнеш да направи пари. В поста на Ив пише "да мислиш за другите" ама как да мислиш е въпроса

[mia11]

Личи си че си прочела онази книга Точно така е. Грижата за другите ги прави зависими и слаби. Поемеш ли грижа, трябва да е с отговорността че ще го правиш докато човека е жив. Както когато си вземеш куче и трябва да се грижиш за него за цял живот или да му осигуриш добър живот ако ти не можеш. Грижата за другите не ни дава нищо друго освен удоволствието, че сме ценни и важни за този свят, но все пак обикновено грижещият се рано или късно започва да изпитва негодувание от факта, че не получава нищо в замяна. От друга страна, този за когото се грижат, много често развива комплекс за малоценност от това че нищо не е направил в живота си и това му носи доста по големи негативи, че нищо не е постигнал. Няма логика, човек, който съзнава че щастието е да направиш нещо значимо и да оставиш нещо след себе си да се опитва да лиши другите от тази възможност, грижейки се за тях.

Все още ми е в листата на чакащите, но чета доста на тема психология. И ми звучеше някак познато от някъде другаде. В тези времена депресивните състояния растат епидемиологично, та не е зле да се четат от повече хора такива книги, а ако нямат време за книги, на психолозите голяма работа им се отваря. В момента дори чета "Всичко започва от детството" на Стела Даскалова и препоръчвам като стойностна литература.

За кои грижещи се става въпрос? Мисля, че понятията се разминават и бъркаме грижата със "загрижеността" , и на грижещият се човек не му е трудно нито да го прави цял живот, нито пък скърби, ако подопеченият му внезапно го "изостави". А пък недай си Боже такива негативни хора да се грижат за мен, бягам от тях със 100, преди да са почувствали негативите си за недооцененост.

[Alonso]

Защото сме свикнали да гледаме на себе си като по-добри и по-ценни хора, отколкото сме всъщност. Даже май гледаме на себе си като по-добри и по-ценни отколкото изобщо е възможно да бъдем. Ето типичният случай за това какво се случва като обеденим реалност и съзнание- https://www.youtube.com/watch?v=ZViPmAzwSrE

И тук не съм съгласен. Защо да съм кръгла нула, ако обединя реалност и съзнание? Има толкова хубави неща с които човек може да зарадва себе си и останалите. Всеки човек има толкова хубави качества, колкото и лоши. Например това с грижите ако бъде заменено с помагане, всичко би било наред

[kubrat]

А защо според теб е невъзможно реалността и съзнанието да са едно и също?
Тази тактика ми прилича като тази да си заравяме главата в пясъка. Не може да живеем по инерция и да бягаме от проблема, вместо да се сблъскваме с него и да го решаваме.

Защото сме свикнали да гледаме на себе си като по-добри и по-ценни хора, отколкото сме всъщност. Даже май гледаме на себе си като по-добри и по-ценни отколкото изобщо е възможно да бъдем. Ето типичният случай за това какво се случва като обеденим реалност и съзнание- https://www.youtube.com/watch?v=ZViPmAzwSrE

[Alonso]

Да, макар че не е толкова до спирането на мисленето, а до приемането на живота такъв какъвто е, не някакъв метафизичен смисъл, а съвсем буквално това което му се случва в момента. Всеки човек живее в два свята, единият в който се намира и другия, в който се намира съзнанието му. И този свят със съзнанието, постоянно се опитва да влезе в реалността. Което пък води до стрес, напрежение, е в доста случай все неприятни неща.

И от поне 3000 години всякакви хора се опитват да измислят начин как да съберат тези два свята. А някак си не се получава уин, уин ситуацията в която живота е постоянно интересен и приятен ,налага се да се намери решение и за скучните или неприятните моменти. И започват да процъфтяват религии, учения, ритуали, които по един или друг начин намират някакво решение за дадени хора. В днешно време когато човек е все пак доста умен е малко по-трудно да се намерят еднообразни решения, които да са подходящи за всички. Лекарството на религията вече не действа така силно. Но пък ето че различни спортове, все едно дали като зрител или като участваш, телевизията, социалните мрежи, даже форумите, успяват да свият разликата, да отвлекат съзнанието, някъде където то си мълчи. Да лишат човека от дискомфорта да живее с мислите си. Винаги е доста освежаващо да се отдадеш на повтарящи се безсмислени и малкоизискващи дейности

А защо според теб е невъзможно реалността и съзнанието да са едно и също?
Тази тактика ми прилича като тази да си заравяме главата в пясъка. Не може да живеем по инерция и да бягаме от проблема, вместо да се сблъскваме с него и да го решаваме.

[Alonso]

Не СТИГА, щото в забързаното ежедневие да гоним вятъра, сме спрели да се наслаждаваме на живота. Вечните компромиси- от утре, от понеделник, от новата година и т.н. отлагане на значимите неща.

И да, точно така, в един момент на прозрение започва да се мисли за другите, но като как си го представяш това? Пак с харчене на пари?
За мен лично твоята парична помощ би ми дала нищо освен моментна "наслада", докато, ако ми помогнеш душевно, и ми дадеш пример за силен дух, това ще ме направи силна личност завинаги В този смисъл, ако имаш излишни доходи за инвестиране, то е нужно да вложиш доста душа в проекта, за да те запомнят като успешен Човек. Школа.

пп Наистина ли се изчерпа темата, че нещо много съществено съм пропуснала?

Личи си че си прочела онази книга Точно така е. Грижата за другите ги прави зависими и слаби. Поемеш ли грижа, трябва да е с отговорността че ще го правиш докато човека е жив. Както когато си вземеш куче и трябва да се грижиш за него за цял живот или да му осигуриш добър живот ако ти не можеш. Грижата за другите не ни дава нищо друго освен удоволствието, че сме ценни и важни за този свят, но все пак обикновено грижещият се рано или късно започва да изпитва негодувание от факта, че не получава нищо в замяна. От друга страна, този за когото се грижат, много често развива комплекс за малоценност от това че нищо не е направил в живота си и това му носи доста по големи негативи, че нищо не е постигнал. Няма логика, човек, който съзнава че щастието е да направиш нещо значимо и да оставиш нещо след себе си да се опитва да лиши другите от тази възможност, грижейки се за тях.

[П.Ф.Изеров]

За мен лично твоята парична помощ би ми дала нищо освен моментна "наслада", докато, ако ми помогнеш душевно, и ми дадеш пример за силен дух, това ще ме направи силна личност завинаги

Добре. За теб – душевната, а аз пък ще взема парите, щом дава.
Може ли, Ив_макс, и колко?

[mia11]

Вярно е това.

И ще ти кажа кога свършва рекурсията без дъно.....и къде се тегли чертата...а под чертатата започва нов живот и т.н...а живота целия на човек просто - НЕ СТИГА за нищо.

Отговора е много лесен...чертата се тегли тогава когато човек спре да мисли за себе си и почне да мисли за другите.

Това познато ли ти е?

Но за да почне да мисли за другите наистина ..той трябва да се почувства доволен от себе си...т.е да се чувства успешен.

И след това...започва коренно различен живот...които малцина познават.

Там си задаваш въпроси като това не как да направя пари...а как да изхарча пари за другите най рационално.

Кво ще кажеш?

Не СТИГА, щото в забързаното ежедневие да гоним вятъра, сме спрели да се наслаждаваме на живота. Вечните компромиси- от утре, от понеделник, от новата година и т.н. отлагане на значимите неща.

И да, точно така, в един момент на прозрение започва да се мисли за другите, но като как си го представяш това? Пак с харчене на пари?
За мен лично твоята парична помощ би ми дала нищо освен моментна "наслада", докато, ако ми помогнеш душевно, и ми дадеш пример за силен дух, това ще ме направи силна личност завинаги В този смисъл, ако имаш излишни доходи за инвестиране, то е нужно да вложиш доста душа в проекта, за да те запомнят като успешен Човек. Школа.

пп Наистина ли се изчерпа темата, че нещо много съществено съм пропуснала?

[Money]

Мъск си гони мечтите.

Но Ив Макс не разбрах коя мечта е реализирал освен мечтата да има много пари и да се хвали, че е богат. (Ако това наистина е вярно.)

А и Макса мрази Мъска. Много пъти се е изказвал силно негативно спрямо него. Защо?

Това е един добър въпрос в темата за успеха

[national power]

в казармата белех картофи първия месец в кухнята. Приказвахме си и минаваше времето .... и ги обелвахме всичките..щото нямаше друга алтернатива. Не си спомням това като кошмар.

Ако се налага да ги обеля и целта си заслужава 100 те кила ще ги обеля убеден съм. Ако се съсредоточа върху ползите от постигането на целта е възможно дори да го направя с кеф.

лесни работи няма в живота....


дори си спомням че в казармата да си в кухнята беше огромен плюс вместо да миеш плаца....или други неща...

това си беше направо приятно

Ив на колко години си?За какво миене на плацове говориш и за какво белене на картофи?Плаца го миеха водоноски а картофите се белеха на машина.И аз съм бил един месец бакар голем кеф.Земаш двама трима новобранеца сервират дигат мият ти заключваш посудата и си бараш хея през джеба.Един ден отиваме с леля Славка готвачката за продукти в артелната по едно стълбище тясно стълбище и аз се озовах с една страхотна пичка Ванчето от летешка столова пред заключената врата.Мама мия ма то едно тяло едно дупе едни цици на пет санта от лицето ми.Одървих се целия направо полудях...Тая същата мацка като минеше покрай караулното и сички се лепехме по оградата страхотен пичок.И накрая деба патката гламава се ожени за нашия фатмак негоден.Та тоя смотаняк започна да спи при нас в спалното беше две години по голям от нас правехме го луд.Един ден се прибирам от караул и тоя педераст смотан ме изрита в ахилеса без да очаквам и ми вика ей кир нещастен ще се скапеш от служба.Аз се обърнах извадих от сумката един пълнител с бойни патрони показах му го да види сложих го в калашника свалих предпазителя и заредих а тоя се опитва да вади пищов....моля ти се.Викам му още едно движение и си на каймЪ шапкар долен педераст скапан на кого викаш ти нещастник бе педал.Ако аз съм женен за Ванчето ще я чукам денонощно ще слизам от нея само за да ям.А ти боклук се ожени и дойде да спиш при нас в казармата да та еба в нещастника.Аз след 10 месеца се уволнявам а ти имаш 20г служба толко си гламав нищо не става от тебе...В това време излиза ротният от канцеларията и аз за малко да напълня гащите.Ротния голем пич обичахме го всички тръгва към мене и вика Браво мойто момче кажи му го на тоя педераст аз кат бях млад офицер и ни пратеха на учения по баирите за един месец коза и овца кат минеха ми ставаше патката а тоя нещастник не мое една хубава жена да наебе.......Тоя същия фатмак после го почнахме раздавахме на овчарите гъбини ботуши обувки направихме му липси за сума пари и го натопихме на генерал Караджиков началника на училището.На другия ден иде с един пагон на млад сержант а на другото рамо нищо.Кат го видях му викам да та еба в свинята ти ше се уволниш преди мене...

[П.Ф.Изеров]

Докато не съм забравил - за аргонавтите в Колхида:
Винаги ме е дразнила и озадачавала изсмуканата от пръстите идея за Златното руно, заради което древните гърчоля се емнали на кораби чак до Кавказ... Че къф овен или овца може да живее с кожа от злато, баси??
Ма то не било тъй бе, братчее.

Начи, кво правели древните колхидци? Вместо да промиват златото, спускащо се по стръмните кавказки реки, те слагали на дъното им овчи кожи с вълната нагоре и в тях се събирали камъчетата, носени от водата. Златните камъчета, като най-тежки, най-много се събирали. Вадиш кожата от реката, изтръскваш, връщаш я. С времето тези руна позлатнявали от най-фините частици, златния прах, който не можел да се изтръска.
Ай туй руно търсели с Арго.

https://upload.wikimedia.org/wikiped...px-Iolkos2.jpg

[П.Ф.Изеров]

Изеров очевидно няма представа какво значи да продадеш компания в която са участвали инвеститори. Реално Мъск е направил около 22 милиона от сделката, а брат му 15, останалото инвеститори. На тоя фон един Макларън си е сериозен харч.
Моя отговор е - искал е да подкара на скорост, не да се "пенсионира", още тогава е възприемал печалбата като само първа стъпка към реализацията на нови идеи.

Да, прочетох по-подробно своята препратка към Зип2 и видях в края ѝ този факт. От друга статия бях останал с впечатлението, че Мъсковете са навъртели стотиците милиони почти чисти, на вълната на новото явление Интернет, предоставящо ново поле за бизнес, като златотърсачите в Клондайк или аргонавтите в Колхида. Както и да е.

В такъв случай въпросът на Ив_макс вече е интересен.
Ето какво предполагам:
1. Илон е имал доверието в себе си, че много добре ще се справи в новия интернет-бизнес (последващите събития го потвърждават) и затова е решил, че може да отдели 3.5 от 22-та млн. за Макларъна. Но не това пита Макс.
2. Защо Макларъна (който може да потроши на сто метра след първото качване, например), а не недвижимост, къща?
Мечтата на това технически насочено момче... най-яката кола на всички времена... за какво са парите - за къткане или използване?.. използването им за истинско удоволствие не е ли мъдро?.. пък е и голем кеффф... а къща, инвестиция... е, имам къде да живея, ако е рекъл господ, още пари ще направя, но дай сега да използвам момента, че не се знае, ще има ли втора възможност в живота...
(тук откраднах малко от стила на писане на Макс )

Ай тъй май...

И Мъск продължава по същия начин и до сега, само че харчи парите за осъществяване на други момчешки мечти, почерпени от научно-фантастичните книги, на които е бил верен почитател като малък.