Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[Артудиту]

А докато вземеш крайното и окончателно решение да се гръмнеш или да скочиш от 10 етаж дотогава задължително ще слушаш музика правена от задължително от самоубийци – Кърт Кобейн и Нирвана, Инексес, Доорс, Кийт Флинт и Продиджи и ще четеш книги само от писатели самоубийци тука имаш по-голям избор – Сенека, Петроний, Лафарг, Сократ, Ромен Гари, Маяковски, Дагерман, Дрю, Лоури, Хемингуей, Йержи Козински, Дж. Бериман, Ричард Бротигън, Рос Локридж, Томас ХегенАн Секстън, о, има и жени – Вирджиния Уулф, Ан Секстън, Силвия Плат или като Ницше завършил в лудница и Самюъл Бекет Нобеловия лауреат, умрял самотен в пансион за възрастни хора

Бе много писатели си чел бе!
Аз докато ги прочета то ще ми дойде време от старост да умра.

А Ан Секстън как се е самоубила?

[Асо Пика]

С това пренаселване на хората обществен дълг на всеки съзнателен и готин пич е да умре за да не пречи и да се свършва с тая безмислица

А докато вземеш крайното и окончателно решение да се гръмнеш или да скочиш от 10 етаж дотогава задължително ще слушаш музика правена от задължително от самоубийци – Кърт Кобейн и Нирвана, Инексес, Доорс, Кийт Флинт и Продиджи и ще четеш книги само от писатели самоубийци тука имаш по-голям избор – Сенека, Петроний, Лафарг, Сократ, Ромен Гари, Маяковски, Дагерман, Дрю, Лоури, Хемингуей, Йержи Козински, Дж. Бериман, Ричард Бротигън, Рос Локридж, Томас Хеген, о, има и жени – Вирджиния Уулф, Ан Секстън, Силвия Плат или като Ницше завършил в лудница и Самюъл Бекет Нобеловия лауреат, умрял самотен в пансион за възрастни хора

[Todor Sabev]

Са не разбрах картите се мешат от машина или от човек.

[Асо Пика]

Много ти куцат познанията по Теория на вероятностите, добре че си се отказал навреме от покер-а.
Шанса/вероятността да ти се падне произволен стрейт флуш е 1/ 649 740 ( около нула цяло и седем милиона)
Шанса вероятността да познаеш 6 числа от 49 е точно 1 / 13 983 816 (около четирнадесет милиона)

Има ОГРОМНА разлика, надявам се можеш да видиш цифрите. Еле пък като ги умножиш и сметнеш за три от седем.
Отделно когато играеш с едно тесте карти, има възможност за "струпване" на картите от предходни раздавания, защото самото размесване на картите не е наълно случайно. Картите "имат памет" в определен смисъл, числата излизат напълно случайно (не говорим за манипулации).

Абе по-лесно е вместо да си размърдаме мозъците и да се опитаме да схванем необятността на тия цифри по-горе, до го припишем на някоя висша сила. Думички като "невъзможно" в Природата не същестуват. Дай само достатъчно ВРЕМЕ и чашата от масата ще подскочи в определена посока сама.

Охооо .... охоооо Колега? Драго ми е драго ми е ..... Интересни думи използваш и още по-интересни разсъждения Обикновен човек не разсъждава така Както и да е аз отдавна съм приключил с това. Не съм математик и изобщо нищо не вдявам от теория на вероятностите. Като съм играл усещал съм картите ти знаеш какво имам предвид, наблюдавал съм лицата и телата на хората, мимики, несъзнателни жестове, тикове и прочие разбираш ме много добре, не съм мислил толкова или неква част от мозъка ми е мислила на автопилот. За паметта на картите си много прав ама това не може да го знае обикновен човек .... играл си ти играл си А примера с тотото го дадох само кат некво сравнение обикновен човек да ме разбере. Споддели нещо от твоя опит все пак ще ми е интересно

[Pyramid]

Вчера бях на погребение пич на един близък и затуй ме беше обзела лека депресия от цялото безсмислие на живота

Моите съболезнования. Ала такъв е животът.

[Асо Пика]

Асо Пика, що толкоз мрачно, брат? Що не приемеш че, веднъж умрял, даваш път на нещо или нвкого, поне със шанса да бъде по-добро, да създаде повече, да се възвиси? В крайна сметка, ако ние сме пътят за усъвършенстване
на Материята, тя трябва да го извърви...

Вчера бях на погребение пич на един близък и затуй ме беше обзела лека депресия от цялото безсмислие на живота

[Асо Пика]

Само да питам ти знаеш ли какво е смъртта?И какво се случва с всеки който е починал?

Не знам приятелю какво е смъртта. Има доста сведения на хора преживели клинична смърт или при катастрофи когато са преживявали нещо близко до смъртта или самата .... смърт, не зная . Има и много книги и филми за това кво се случвало когато човек умре и къде отивала душата му. Няма как да се провери и докаже всичко това. Просто е недоказуемо. Много хипотези, теории и спекулации. Може и така да е но може и да не е така. Затова нека всеки да вярва в това което иска. Аз уважавам всяко мнение на всеки. Не отричам и не се подигравам. Лично за мен има една Висша космическа сила която е разумна, но не в смисъла разумна като нас хората, а някаква много по-висша форма и организация на разум и съзнание. Нещо което е непонятно и немислимо за нас хората. Наречи го Бог или Господ, окей, но има такава сила и разум. Лично аз повярвах в Господ на 8 май 2010 година при едни игри на покер когато в 7 игри ми се паднаха 3 кралици разбирай ме кралски кенти или роял флъша. Две кралици от пики и 1 кралица от купи. Да ти обясня че не ме разбираш. Кралицата или роял флъша е най-силната ръка няма по-силна от нея и да спечелиш 3 кралици в 7 последователни игри това е като да пуснеш тото и от 7 фиша да удариш 3 шестици. Схвана ли? Във втората игра първата кралица от пики, в пета игра втората кралица пак от пики. Беше настанала пълна лудница в залата, започнахме с ново тесте карти и в 7 игра отново кралица с купите. Това пич е немислимо просто се случи нещо тотално и абсолютно немислимо и тотал невъзможно но се случи. Това бяха последните ми игри на карти и спрях завинаги защото усетих и разбрах че ми са дава знак че трябва да спра. И повярвах в Господ пич можеш да ми се смееш но така повярвах в Господ. Тоя ден спечелих невероятни пари , ходих като луд по улиците, доста алкохол бях изпил ама не ме ловеше все едно вода пиех, цялата нощ обикалях улиците щото не можех да стоя на едно място и на сутринта в църквата влязох и там стоях не помня колко време да мисля какво се случи с мен. От тогава започнах да чета много книги всякаква литература и да се образовам. Куриозното е че след като излязох завинаги от играта и спрях картите почнаха да ми викат Асото Пика от двете кралици пики. Тая дата 8 май я тача повече от рождения си ден щото с тия пари започнах нов живот и най-после имах възможност с гаджето ми сегашната ми съпруга да излезем под наем да живеем щото нали бяхме изгонени и прокълнати от всички роднини 2 месеца живеехме при разни познати и приятели като скитници. Ех братле върна ми спомените ,, да спра да спра

[Артудиту]

С това пренаселване на хората обществен дълг на всеки съзнателен и готин пич е да умре за да не пречи и да се свършва с тая безмислица

[Pyramid]

Асо Пика, що толкоз мрачно, брат? Що не приемеш че, веднъж умрял, даваш път на нещо или нвкого, поне със шанса да бъде по-добро, да създаде повече, да се възвиси? В крайна сметка, ако ние сме пътят за усъвършенстване
на Материята, тя трябва да го извърви...

[Артудиту]

Добро утро!

https://m.youtube.com/watch?v=z6xonBYq2aM

Песничка за прераждането от Висоцки

[power grid]

Как си братле? Върви ли бизнеса? Колко пари изкара днес? 100 лв? 1000 лв? Виж оня там днес заработи 10 хилки. Ама и той е дребен рибок щото се сравнява с оня мастит бизнесмен дето днес отчита печалба от 100 бона в евро. Пълнен смешко е за мен братле щото виж го как завижда на Джеф Безос щото чул че тоя спечелил днес още 100 милиона. И за кво е всичко това бе хора!?!? А? Забравил си за нея?? Бъди сигурен човече малко че тя не те е забравила. Тя никога никого не забравя. И винаги идва в най-неподходящия момент. Не е любовницата ти, изтръпна ли? Споко бе Че даже ме питаш коя е тя?

Смъртта бе гоитн. Смъртта. Покой, забрава, никакво страдание, само наслада като Нирвана. Хората изтръпват при мисълта, че след тяхната смърт настъпва небитие, пустота, нищо. Това е толкова болезнено и непоносимо, че те се опитват да се скрият зад една крехка и на нищо небазираща се вяра в задгробния живот, в прераждането, в живота след смъртта подаряван милостиво от боговете. Не могат да се примирят, че съществуването им няма никаква цел. Да, доста е неприятен фактът, че сме тук за нищо, за да умрем и това е всичко. Не е учудващо, че хората превъртат, откачат напълно, полудяват, чуват гласове, виждат наяве таласъми и караконджоли, тичат нагоре-надолу крещейки.. Приел съм живота като един голям опит за самоубийство на разсрочено плащане. Ми нали всеки практикува даден тип самоунищожение или деградация на личността. Нима раждането в този свят не е смърт? Смъртта започва от мига на раждането.

Огледай се погледни лицата на хората. Какви затворени книги представляват те. Всяка изпълнена с какви ли не мисли, страхове, фобии, навици, комплекси, чувства, фантазии, страсти. И изведнъж – бум, бум, бум – смъртта връхлита. Един човек бива смачкан като муха на стената. Едва тогава разбираш колко преходен е живота. Какво значение има всичко, когато теб вече няма да те има? Аз ще умра, ти ще умреш и няма да ни има никога вече. Ще се превърнем завинаги в нищо. Няма надежда, ние всички сме обречени. Родили сме се само, за да страдаме и за да умрем. В сравнение със смъртта всичко е нищожно.

Всъщност нужно ли е да си жив? Кому е нужно? Ако утре се споминеш, колко човека ще плачат за теб? Махни родителите, които и без това ти реват за това, че си жив не по техния начин и че не си добър син или дъщеря, може би жена ти или мъжа ти ще поплачат малко за теб, да, на децата ти ще им бъде тъжно и те ще плачат миличките. Други? Ще ти останат некви други 2 - 3 носталгично устроени жени, които може би са те обичали и още да кажем 40 - 50 с които си спал, но не си си ги спомнял дори и приживе, а като умреш, няма да можеш да ги оцениш.

Всички твои роднини и познати ще се изтъпанят на погребението ти. Всички ще дойдат за да ти благодарят, че си умрял. Всички ще си отдъхнат, на всички ще им олекне, къде с отвращение, къде с облекчение. Какво ще остане след теб? Нищо. Бегъл спомен в съзнанието на няколко човека, на няколко колеги, на няколко познати, на няколко жени, които си издържал или си спал с тях. За колко време? Месец? Два? Година? След 5 г. дори няма да си спомнят, че си живял.

Колко души ще те помнят? И с какво? И за колко време? Хората, които те познават по лице и душа са не повече от 50, добре де нека да са 100 и кво от това ? След като умреш, всички те по навик са много изненадани, шокирани и …. тъжни. Но няма защо да се лъжем – всички те са много, ама много щастливи, че не са на твое място, а тайничко дори ти и завиждат „Умря и се отърва”. Живите помнят мъртвия с това, че той не е между тях. Искрената им тъга винаги е смесена с безпощадно желание да са живи и заради теб.

Ще си запаля една цигара за да продължа нататък. Не възразяваш нали? Да? Благодаря, сърдечно благодаря

Между другото, за да не стават недоразумения „Смърт” – това е да те няма. Да те Няма! ДА - ТЕ - НЯМА. В резултат от прекъсването на жизнените функции не можеш да говориш, да се храниш, да дишаш, да пиеш, да се смееш, да се друсаш, да ходиш, да акаш, да правиш секс и тъй нататък другарки и другари. Няма те в къщи, по улиците, в офиса, в града, в други градове, в други държави. Лошият ти дъх не е важен, името ти вече няма значение, възрастта ти – също, проблемите ти, кучето ти, котката ти, професията ти, семейството ти, децата ти, жена ти, надеждите ти, парите ти, това, че си могъл да ръгаш жена си 3 часа нон - стоп …. също. Нищо няма значение. Мъничкият ти животец. Нищожната ти работица. Ти си мъртъв. Постепенно хората престават да си говорят какво тъпо копеле си бил, какъв гадняр, какъв смотаняк. Вещите, които толкова си обичал, започват да ти изневеряват. Някой друг мъж спи с жена ти, някой кара колата ти, някой носи дрехите ти, , някой използва въдиците ти, някой пуши от лулата ти. Така е когато те няма. А теб те няма навсякъде. Ще умреш завинаги. Хващаш експресния влак с еднопосочен билет към Нищото. Евакуация на душата. Ставаш невидим. После – нищо, дори по-малко и от нищо. Забрава. Вечна.

Всъщност ти сигурен ли си, че си жив? Защо мислиш така? Нужно ли е да спорим – нямаш деца, поколение след теб, не си посадил нито едно дърво, а строеж на къща не си виждал, откакто престана да играеш на стражари и апаши? Жените те напускат по особено мъчителен начин и отиват някъде другаде, където не ги срещаш никога. Ти си част от пълнежа на световното сладникаво блудкаво съществуване. Необходимо ли е да продължаваш? Убеден ли си, че ако продължиш да живееш ще е по-добре, отколкото ако престанеш? Говоря за другите

Безполезно е търсенето на големите тайни. Безполезно е търсенето на любовта. Безполезно е търсенето на пламъкът. Защото всичко е безполезно.

Щом умреш натрупаните ти пари ще се превърнат в сухи цифри, имотите ти, къщите ти, колите ти, в ненужен боклук. Твоите наследници ще продадат всичко и ще профукат парите. Всички тези прогнили, бездушни негодници стават безкрайно благовъзпитани, когато умре някой от тяхната черга: "Бог да го прости, беше добър човек” и неща от този род. Празни, механично изречени думи. Ще злорадстват и ще се радват тайно на твоята смърт и че си пукнал. Ще скърбят или ще се преструват че скърбят, тъй като си има установен ритуал за такива случаи. Но докато те злорадстват ти ще си се възнесъл в една по-висша форма на живот и ще опознаеш Вечното Нищо. Поне така казват. Това че си мъртъв си има и предимства. Мъртвите не могат да имат деца. Мъртвите са стерилни по презумпция. След като си умрял ти трябва да знаеш, че не можеш да продължиш рода си, няма да имаш поколение. Това си има и добрите страни. Какво ще надпишат на надгробния ти камък? „Той беше президент и владееше половината свят!” или „Той имаше 1 милион лева!” или „Той преспа с 1000 жени!”

Не ми се говори повече , не ми се пише повече. Стига толкоз.

Само за протокола: След втората водка се чувствам прекрасно !

Само да питам ти знаеш ли какво е смъртта?И какво се случва с всеки който е починал?

[Julius_BG]

Не могат да се примирят, че съществуването им няма никаква цел.
Да, доста е неприятен фактът, че сме тук за нищо, за да умрем и това е всичко.

Сам по себе си животът няма сммисъл. ТИ си този, който решава дали (и какъв) смисъл да му придаде!
Животът е просто една отворена възможност, наречи го "кредит на време", подарък от Вселената.
ТВОЯ е отговорността как ще я оползотвориш тази възможност.
Смисълът му идва отвътре, не отвън!

Безполезно е търсенето на големите тайни. Безполезно е търсенето на любовта. Безполезно е търсенето на пламъкът. Защото всичко е безполезно.

Това е типичното пораженческо мислене.
Неуспехите винаги ще ни съпътстват, но всъщност човек така се учи - основно от грешките.
Успехът на нищо не учи. Важното е грешките да не се повтарят. Това е истинския тест дали сме се поучили от тях. Приеми живота като игра на карти - не знаеш какви ще ти се паднат, но от теб зависи как ще ги изиграеш.
Истинските играчи и с лоши карти добре се справят; има и такива с 4 валета играят на Без коз...

Не ми се говори повече , не ми се пише повече. Стига толкоз.
Само за протокола: След втората водка се чувствам прекрасно !

Да, по-добре наблегни на качеството, не на количеството.
Както за писането, така и за алкохола.
(казвам го най-добронамерено)

[Ender]

"Таа македонска наденица я е измислил моа пра-дедо". И всичко останало някак си губи значение.

[Асо Пика]

Как си братле? Върви ли бизнеса? Колко пари изкара днес? 100 лв? 1000 лв? Виж оня там днес заработи 10 хилки. Ама и той е дребен рибок щото се сравнява с оня мастит бизнесмен дето днес отчита печалба от 100 бона в евро. Пълнен смешко е за мен братле щото виж го как завижда на Джеф Безос щото чул че тоя спечелил днес още 100 милиона. И за кво е всичко това бе хора!?!? А? Забравил си за нея?? Бъди сигурен човече малко че тя не те е забравила. Тя никога никого не забравя. И винаги идва в най-неподходящия момент. Не е любовницата ти, изтръпна ли? Споко бе Че даже ме питаш коя е тя?

Смъртта бе гоитн. Смъртта. Покой, забрава, никакво страдание, само наслада като Нирвана. Хората изтръпват при мисълта, че след тяхната смърт настъпва небитие, пустота, нищо. Това е толкова болезнено и непоносимо, че те се опитват да се скрият зад една крехка и на нищо небазираща се вяра в задгробния живот, в прераждането, в живота след смъртта подаряван милостиво от боговете. Не могат да се примирят, че съществуването им няма никаква цел. Да, доста е неприятен фактът, че сме тук за нищо, за да умрем и това е всичко. Не е учудващо, че хората превъртат, откачат напълно, полудяват, чуват гласове, виждат наяве таласъми и караконджоли, тичат нагоре-надолу крещейки.. Приел съм живота като един голям опит за самоубийство на разсрочено плащане. Ми нали всеки практикува даден тип самоунищожение или деградация на личността. Нима раждането в този свят не е смърт? Смъртта започва от мига на раждането.

Огледай се погледни лицата на хората. Какви затворени книги представляват те. Всяка изпълнена с какви ли не мисли, страхове, фобии, навици, комплекси, чувства, фантазии, страсти. И изведнъж – бум, бум, бум – смъртта връхлита. Един човек бива смачкан като муха на стената. Едва тогава разбираш колко преходен е живота. Какво значение има всичко, когато теб вече няма да те има? Аз ще умра, ти ще умреш и няма да ни има никога вече. Ще се превърнем завинаги в нищо. Няма надежда, ние всички сме обречени. Родили сме се само, за да страдаме и за да умрем. В сравнение със смъртта всичко е нищожно.

Всъщност нужно ли е да си жив? Кому е нужно? Ако утре се споминеш, колко човека ще плачат за теб? Махни родителите, които и без това ти реват за това, че си жив не по техния начин и че не си добър син или дъщеря, може би жена ти или мъжа ти ще поплачат малко за теб, да, на децата ти ще им бъде тъжно и те ще плачат миличките. Други? Ще ти останат некви други 2 - 3 носталгично устроени жени, които може би са те обичали и още да кажем 40 - 50 с които си спал, но не си си ги спомнял дори и приживе, а като умреш, няма да можеш да ги оцениш.

Всички твои роднини и познати ще се изтъпанят на погребението ти. Всички ще дойдат за да ти благодарят, че си умрял. Всички ще си отдъхнат, на всички ще им олекне, къде с отвращение, къде с облекчение. Какво ще остане след теб? Нищо. Бегъл спомен в съзнанието на няколко човека, на няколко колеги, на няколко познати, на няколко жени, които си издържал или си спал с тях. За колко време? Месец? Два? Година? След 5 г. дори няма да си спомнят, че си живял.

Колко души ще те помнят? И с какво? И за колко време? Хората, които те познават по лице и душа са не повече от 50, добре де нека да са 100 и кво от това ? След като умреш, всички те по навик са много изненадани, шокирани и …. тъжни. Но няма защо да се лъжем – всички те са много, ама много щастливи, че не са на твое място, а тайничко дори ти и завиждат „Умря и се отърва”. Живите помнят мъртвия с това, че той не е между тях. Искрената им тъга винаги е смесена с безпощадно желание да са живи и заради теб.

Ще си запаля една цигара за да продължа нататък. Не възразяваш нали? Да? Благодаря, сърдечно благодаря

Между другото, за да не стават недоразумения „Смърт” – това е да те няма. Да те Няма! ДА - ТЕ - НЯМА. В резултат от прекъсването на жизнените функции не можеш да говориш, да се храниш, да дишаш, да пиеш, да се смееш, да се друсаш, да ходиш, да акаш, да правиш секс и тъй нататък другарки и другари. Няма те в къщи, по улиците, в офиса, в града, в други градове, в други държави. Лошият ти дъх не е важен, името ти вече няма значение, възрастта ти – също, проблемите ти, кучето ти, котката ти, професията ти, семейството ти, децата ти, жена ти, надеждите ти, парите ти, това, че си могъл да ръгаш жена си 3 часа нон - стоп …. също. Нищо няма значение. Мъничкият ти животец. Нищожната ти работица. Ти си мъртъв. Постепенно хората престават да си говорят какво тъпо копеле си бил, какъв гадняр, какъв смотаняк. Вещите, които толкова си обичал, започват да ти изневеряват. Някой друг мъж спи с жена ти, някой кара колата ти, някой носи дрехите ти, , някой използва въдиците ти, някой пуши от лулата ти. Така е когато те няма. А теб те няма навсякъде. Ще умреш завинаги. Хващаш експресния влак с еднопосочен билет към Нищото. Евакуация на душата. Ставаш невидим. После – нищо, дори по-малко и от нищо. Забрава. Вечна.

Всъщност ти сигурен ли си, че си жив? Защо мислиш така? Нужно ли е да спорим – нямаш деца, поколение след теб, не си посадил нито едно дърво, а строеж на къща не си виждал, откакто престана да играеш на стражари и апаши? Жените те напускат по особено мъчителен начин и отиват някъде другаде, където не ги срещаш никога. Ти си част от пълнежа на световното сладникаво блудкаво съществуване. Необходимо ли е да продължаваш? Убеден ли си, че ако продължиш да живееш ще е по-добре, отколкото ако престанеш? Говоря за другите

Безполезно е търсенето на големите тайни. Безполезно е търсенето на любовта. Безполезно е търсенето на пламъкът. Защото всичко е безполезно.

Щом умреш натрупаните ти пари ще се превърнат в сухи цифри, имотите ти, къщите ти, колите ти, в ненужен боклук. Твоите наследници ще продадат всичко и ще профукат парите. Всички тези прогнили, бездушни негодници стават безкрайно благовъзпитани, когато умре някой от тяхната черга: "Бог да го прости, беше добър човек” и неща от този род. Празни, механично изречени думи. Ще злорадстват и ще се радват тайно на твоята смърт и че си пукнал. Ще скърбят или ще се преструват че скърбят, тъй като си има установен ритуал за такива случаи. Но докато те злорадстват ти ще си се възнесъл в една по-висша форма на живот и ще опознаеш Вечното Нищо. Поне така казват. Това че си мъртъв си има и предимства. Мъртвите не могат да имат деца. Мъртвите са стерилни по презумпция. След като си умрял ти трябва да знаеш, че не можеш да продължиш рода си, няма да имаш поколение. Това си има и добрите страни. Какво ще надпишат на надгробния ти камък? „Той беше президент и владееше половината свят!” или „Той имаше 1 милион лева!” или „Той преспа с 1000 жени!”

Не ми се говори повече , не ми се пише повече. Стига толкоз.

Само за протокола: След втората водка се чувствам прекрасно !

[Pyramid]

Ако задълбаем в нещата ще стане много интересно в темата но нямам сериозни опоненти срещу мен и не ми се пише за ся, що да се хабя напразно нал тъй ?

Споко, ще те наточим.