Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[караКольо касапина]

В последните 15 години има изменение на климата и изчезване на междинните сезони и по Северното черноморие е топло. Във водата е пълно с деца.

Като излезнеш от водата и и те лъхва един топъл вятър и те изсушава набързо.

Евго, на северното черноморие е студено и гадно. Аз водата повече от 19 градуса не съм я мерил, мръсна е много и всеки път виждам фекалии. Климата е отвратителен, в сезона най-много 2-3 деня стават за плаж. Храната е гадна, плажовете са мръсни, обслужването е под всякаква ктитика, а цените са двойни на гръцките. Това е истината.

[Evgo]

Евго, защо ходиш на море ?
Като си отговориш на този въпрос може да прецениш , кое море е ок за теб.
За мен да ме извиняваш и Купата и Дури донякъде също Черно море не става . Не просто е мръсно, но е и студено.... Вода под 26 градуса не ми е ок...., а на Север от Варна не съм сигурен дали има и 1 седмица в годината с такава вода.... Все едно да ходя на Балтийско море на плаж :-)
Поради децата няма как засега да ходя по тропиците където е мястото / най-вече зоната на Индийският океан и около него та затва Южна Гърция още няколко години.... Не е Индийският океан, но става, в Европа само Сардиния донякъде се доближава, а с Черно море е все едно да сравняваш Бусманци с Вазов :-)
Разбирам че имате вила там и е гот да си си дома на морето, но живота е кратък и е много препоръчително да видиш НА ЖИВО какви местенца има по света особено покрай кораловите рифове ..... Имаш парЕ , немаш деца , знаеш езици, фащаш една Кака и кат я заведеш на такова място е твоя форевър :-))))

В последните 15 години има изменение на климата и изчезване на междинните сезони и по Северното черноморие е топло. Във водата е пълно с деца.

Като излезнеш от водата и и те лъхва един топъл вятър и те изсушава набързо.

[pesimist4o na kvadrat]

За 25 г. съм виждал фекалии 2 пъти в морето.


Има миди и водорасли, които пречистват.

Отделно Черно море през Босфора се оттича и към Бяло море. Така че и Бяло море не е много чисто.

Евго, защо ходиш на море ?
Като си отговориш на този въпрос може да прецениш , кое море е ок за теб.
За мен да ме извиняваш и Купата и Дури донякъде също Черно море не става . Не просто е мръсно, но е и студено.... Вода под 26 градуса не ми е ок...., а на Север от Варна не съм сигурен дали има и 1 седмица в годината с такава вода.... Все едно да ходя на Балтийско море на плаж :-)
Поради децата няма как засега да ходя по тропиците където е мястото / най-вече зоната на Индийският океан и около него та затва Южна Гърция още няколко години.... Не е Индийският океан, но става, в Европа само Сардиния донякъде се доближава, а с Черно море е все едно да сравняваш Бусманци с Вазов :-)
Разбирам че имате вила там и е гот да си си дома на морето, но живота е кратък и е много препоръчително да видиш НА ЖИВО какви местенца има по света особено покрай кораловите рифове ..... Имаш парЕ , немаш деца , знаеш езици, фащаш една Кака и кат я заведеш на такова място е твоя форевър :-))))

[Zalmoxis]

Харесваме се, но не в сексуалния смисъл.

Майтап да става, и аз ви харесвам. :-)

[Evgo]

Щом се харесвате се взимайте 

Харесваме се, но не в сексуалния смисъл.

[Zalmoxis]

Не съм намерил приятелка заради пандемията, иначе искам. Изкарах много хубаво на морето,

Може да ходим заедно на лов, ако искаш,

Ние сме стабилни момчета и ни е време.

Поздрави

Щом се харесвате се взимайте 

[Evgo]

Едва ли, моят не е обявяван никога за продажба - собствениците бяха наследници, множество маймунки чакащи да лапнат някой лев наготово.Бяха толкова мързеливи, че дори не си направиха труда да осигурят нужните документи. Нямало даже кой да го обяви за продан - всеки казвал да се занимават другите, на него да му донесат само парите. Мой доверен човек юрист се зае да ги издирва, да изкарва пълномощни от тези извън БГ и пр. Нелека задача да се занимаваш с търтеи и да им пъхаш залъци в устата. Инфото го получих от доста надежден източник - една мацка, която била тогава домоуправителка и с която имах игра преди известно време. По-възрастна беше от мен, но запазена и можеща

Ти Евго не намери ли някоя? Хайде да търсим, време ни е и на двамата вече. Не е важно да е красива, важното е да те обгрижва и да ти готви, устата и да не мели много...И да идва от добро семейство, свестни родители. Това са ми на мен критериите.

Не съм намерил приятелка заради пандемията, иначе искам. Изкарах много хубаво на морето,

Може да ходим заедно на лов, ако искаш,

Ние сме стабилни момчета и ни е време.

Поздрави

[허 세-jose]

Нещо което ми беше хрумнало преди доста години.

Бог няма представа какво е време.
Той може да с.ди за понятието време само по материалните неща като звезди,дарвета,хора.Само,че за звездите,дарветата или хората времето е много различно.
Бог не изпитва страх,нито болка,нито вина,как може да ни разбере тогава.
Бог е саздал и контролира редат в.в Вселената.Защо ни е саздал тогава като ние сме единствените с.щества които се опитваме да нарушим този ред и които той не може да контролира.
Мисля си,че с нас Бог е бил прекаленно амбициозен и е надхв.рлил предела на вазможностите си.
Защото Бог не може да контролира единствено Свободата.Може би чрез нас се опитва да поеме контрол и над свободата и трябва да призная донякаде е успял.

И нещо което мисля,че е на Кант.

При все,че оттук произлиза една диалектика на разума,т.й като с оглед волята приписваната и свобода изглежда да стои в противоречие с природната необходимост,и при това разделяне на п.тищата разумат от спекулативно гледище намира п.тят на природната необходимост много по-изравнен и по-дост.пен от този на свободата:
то все пак от практическо гледище патеката на свободата е единствената по която е вазможно да използваме душата си при нашите пост.пки и вазд.ржане от пост.пки.
Поради това ще баде еднакво невазможно за най-т.нката философия,както и за най-обикновенният човешки разум с умувания да отстранят свободата.

п.п.При Кант е-да си служим с разума си-,аз написах-да използваме душата си.

[Асо Пика]

A ако не сме сами, всичките предположения отиват по дяволите

Все още официално сме сами
Не официално и конспиративно изобщо не сме сами, но за това в темата за Конспирациите. Но дори и да не сме сами това не означава че човешкия живот има смисъл някакъв. Пак сме си една голяма междузвездна грешка и принудителен експеримент за нашите Създатели щото им трябвало работна ръка да им копа златото, а на тях видиш ли им било омръзнало и им било трудно, изморявали се горките те и кво, я да си създадем едни хора те да копат пък ние ще сме шефовете и ще си гледаме рахата

[shokova terapia]

Ти как мислиш човеко, какъв е бил изобщо смисъла на Всемогъщия Бог да създава човечеството, тази раса от душевноболни. А какво ако сме сами във неизмеримите простори на вселената захвърлени в света на случайно място и време? Нищо. Това само доказва, че сме грешка, голяма междузвездна грешка. Зловеща грешка бе, а може би просто едно гнусно издевателство – поместването на духа в това животинско пропадане! Какво нещо са само отвратителните черва, производителите на най-зловонния продукт на този свят, какво нещо е само входът в тази куркаща серпантина – устата, тази дупка, пълна с гнилоч и стрептококи, с развалени зъби и пломби; окосмяване на ръце и крака, благоухаещи на плесенясало сирене; овлажняване на гъсто обраснали подмишници, от което ти се повдига; задушните джунгли, обкръжаващи обединения санитарен възел, където органите, изригващи отпадъци, функционират в един впряг с органите на чифтосването, съвкуплението. Фантасмагория от пъпки и циреи, хлъзгава сланина, изпълзяваща от порите, мляко, което е сродна с потта, сперма, която е родствена на млякото, гримаси, гърчове, конвулсии на гнусната похот. А по-нататък – разлагане. Вкисващи се мазнини, изсъхващи белтъчини, раздуващи се сивосинкави вени, камъни в бъбреците, тъжно скърцане на вдървени стави, къпеш се в собствените си говна. Разлагащата работа на нетърпеливата смърт, вмирисване на живо. Нещо сбръчкано, провиснало, проскубано, брадати брадавици у бившите красавици. Животът е болест човеко, от него се умира.

Човекът, този паразит живеещ на повърхността на планетата, това нищожество, високо 1,70 м., тежащо 80 кг. е глупаво жалко същество взело себе си много насериозно, въобразяващо си, че е кой знае какво до момента, в който не го сполети нещастие, болест, раздяла и не попадне в клещите на страданието. Едва тогава излиза от кретенското си овче състояние и осъзнава най-Важното – че е едно голямо нищо, НИ - ЩО, което плува в океана на мъката, страданието и отчаянието и се носи нанякъде от сили в чиито ръце е само една крехка детска играчка. Едва тогава може да скъса с илюзиите, да се види отстрани студено, безпристрастно като факт в поредица от факти и да разбере, че е било абсолютно възможно и да не се роди, че е плод на случайни обстоятелства, че може и без теб. Кой се интересува дали си жив или си умрял? Може би само данъчните служби.

Ние нищо не знаем какво са имали предвид Господ и ангелите, когато са ни създавали. Ние не знаем имали ли са и имат ли те изобщо някакви цели или всичко е само на принципа „Ами така се получи” и „Ако сработи, сработи“. Ами ако целта е възникнала едва с човека. Така се е получило – нямало е никакви цели, а ето сега има – наши, само наши си цели, човешки цели. Искаме – поставяме, не искаме – не поставяме. Своеволници. Или пък ако ние сме само едно от звената на някакъв грандиозен неясен космически замисъл. Че животът върви не ОТ, а КЪМ, не ИЗ, а В, че причината, която движи еволюцията, лежи не зад, а пред нас. Че не миналото, а бъдещето управлява и подрежда събитията – не бутането, а привличането. За „така се е получило” виж безобразието на плътта. За „така ще бъде” виж красотата и любовта.

Лично аз осъзнавам себе си като някаква нелепа космическа шега, грешка на еволюцията та нали във всяко производство си има брак. Осъзнавам, че съм ужасно недоразумение появило се в резултат по волята на нелепа случайност между два абсурда, като краен продукт от базисен дефект, конструкторска грешка на някакъв налудничав проект или може би на гнусна космическа шега и глупост. Какво значи там някакво се човечество на фона на безкрайната вселена? Ама нищо моля ти се някаква си там прашинка и незабележима точица в бездната на безкрайната пустота. И ако един ден този проект или експеримент злополучно завърши пак по волята на същата тази случайност, човекът – раковия тумор на вселената – преспокойно ще изчезне сред необозримата звездна прах........

Край на историята

A ако не сме сами, всичките предположения отиват по дяволите

[bonboniada]

Пич смяташ ли че си успешен ? Да ? Ок ,, но на каква цена си успешен, я да видим по-долу в списъка :

1. По погрешка въвеждаш паролата за компютъра си на микровълновата печка
2. Имаш списък от 12 номера на GSM-и да се свържеш със семейството си, което се състои от 3 човека
3. Пращаш e-mail на колегата си който работи в съседната стая
4. Губш контакт с приятелите си, които нямат фейсбук или имейл или поне скайп
5. След края на работния ден се прибираш в къщи и отговаряш по телефона така сякаш още си на работа
7. Изпадаш в паника и ужас, ако излезеш от къщи без мобилен телефон и се връщаш да го вземеш
8. Щом се събудиш сутрин първата ти работа е да влезеш в нета още дори преди да си изпиеш кафето
9. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш
10. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6

Съгласна съм, че в 21ви век и дигитализацията, работата навлезе дори и в личния живот на хората.

[Pyramid]

Аз предпочитамда се травмирам за къде по-банални неща: Че някой ми спихнал гумите, че до обед, още ми се спи и такива дреболии. Определено, Твоя милост, е по-стратегически.
Шалом!

[Асо Пика]

Ти как мислиш човеко, какъв е бил изобщо смисъла на Всемогъщия Бог да създава човечеството, тази раса от душевноболни. А какво ако сме сами във неизмеримите простори на вселената захвърлени в света на случайно място и време? Нищо. Това само доказва, че сме грешка, голяма междузвездна грешка. Зловеща грешка бе, а може би просто едно гнусно издевателство – поместването на духа в това животинско пропадане! Какво нещо са само отвратителните черва, производителите на най-зловонния продукт на този свят, какво нещо е само входът в тази куркаща серпантина – устата, тази дупка, пълна с гнилоч и стрептококи, с развалени зъби и пломби; окосмяване на ръце и крака, благоухаещи на плесенясало сирене; овлажняване на гъсто обраснали подмишници, от което ти се повдига; задушните джунгли, обкръжаващи обединения санитарен възел, където органите, изригващи отпадъци, функционират в един впряг с органите на чифтосването, съвкуплението. Фантасмагория от пъпки и циреи, хлъзгава сланина, изпълзяваща от порите, мляко, което е сродна с потта, сперма, която е родствена на млякото, гримаси, гърчове, конвулсии на гнусната похот. А по-нататък – разлагане. Вкисващи се мазнини, изсъхващи белтъчини, раздуващи се сивосинкави вени, камъни в бъбреците, тъжно скърцане на вдървени стави, къпеш се в собствените си говна. Разлагащата работа на нетърпеливата смърт, вмирисване на живо. Нещо сбръчкано, провиснало, проскубано, брадати брадавици у бившите красавици. Животът е болест човеко, от него се умира.

Човекът, този паразит живеещ на повърхността на планетата, това нищожество, високо 1,70 м., тежащо 80 кг. е глупаво жалко същество взело себе си много насериозно, въобразяващо си, че е кой знае какво до момента, в който не го сполети нещастие, болест, раздяла и не попадне в клещите на страданието. Едва тогава излиза от кретенското си овче състояние и осъзнава най-Важното – че е едно голямо нищо, НИ - ЩО, което плува в океана на мъката, страданието и отчаянието и се носи нанякъде от сили в чиито ръце е само една крехка детска играчка. Едва тогава може да скъса с илюзиите, да се види отстрани студено, безпристрастно като факт в поредица от факти и да разбере, че е било абсолютно възможно и да не се роди, че е плод на случайни обстоятелства, че може и без теб. Кой се интересува дали си жив или си умрял? Може би само данъчните служби.

Ние нищо не знаем какво са имали предвид Господ и ангелите, когато са ни създавали. Ние не знаем имали ли са и имат ли те изобщо някакви цели или всичко е само на принципа „Ами така се получи” и „Ако сработи, сработи“. Ами ако целта е възникнала едва с човека. Така се е получило – нямало е никакви цели, а ето сега има – наши, само наши си цели, човешки цели. Искаме – поставяме, не искаме – не поставяме. Своеволници. Или пък ако ние сме само едно от звената на някакъв грандиозен неясен космически замисъл. Че животът върви не ОТ, а КЪМ, не ИЗ, а В, че причината, която движи еволюцията, лежи не зад, а пред нас. Че не миналото, а бъдещето управлява и подрежда събитията – не бутането, а привличането. За „така се е получило” виж безобразието на плътта. За „така ще бъде” виж красотата и любовта.

Лично аз осъзнавам себе си като някаква нелепа космическа шега, грешка на еволюцията та нали във всяко производство си има брак. Осъзнавам, че съм ужасно недоразумение появило се в резултат по волята на нелепа случайност между два абсурда, като краен продукт от базисен дефект, конструкторска грешка на някакъв налудничав проект или може би на гнусна космическа шега и глупост. Какво значи там някакво се човечество на фона на безкрайната вселена? Ама нищо моля ти се някаква си там прашинка и незабележима точица в бездната на безкрайната пустота. И ако един ден този проект или експеримент злополучно завърши пак по волята на същата тази случайност, човекът – раковия тумор на вселената – преспокойно ще изчезне сред необозримата звездна прах........

Край на историята

[Асо Пика]

Пич смяташ ли че си успешен ? Да ? Ок ,, но на каква цена си успешен, я да видим по-долу в списъка :

1. По погрешка въвеждаш паролата за компютъра си на микровълновата печка
2. Имаш списък от 12 номера на GSM-и да се свържеш със семейството си, което се състои от 3 човека
3. Пращаш e-mail на колегата си който работи в съседната стая
4. Губш контакт с приятелите си, които нямат фейсбук или имейл или поне скайп
5. След края на работния ден се прибираш в къщи и отговаряш по телефона така сякаш още си на работа
7. Изпадаш в паника и ужас, ако излезеш от къщи без мобилен телефон и се връщаш да го вземеш
8. Щом се събудиш сутрин първата ти работа е да влезеш в нета още дори преди да си изпиеш кафето
9. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш
10. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6

[kubrat]

Ницше, "Доорс" и "Нирвана" стигат за да си "успешен", другите можеш да си ги спестиш