Първоначално изпратено от 77
Разгледай мнение
Така и не знам, кое ме накара все пак да прегледам и малко по-стари и нечетени неща от последното денонощие. Срещам този твой постинг и изведнъж отново се предадох. Просто не мога да се възпра от кратко включване. Ха да видим, доколко ще успея да съм кратък и прибран. Ма.а му стара, хич не ме бива в това.
Защо капитализмът идва първо в Европа и най-вече в Англия? Въпросът на пръв поглед има исторически и политикономически оттенък, но вероятно отговорът би помогнал за внасянето на яснота в така нежеланото и отбягвано дефиниране на понятието в социологически и др. планове.
Без забележки приемам всички фактори и обстоятелства, които са посочени от теб. Множество допълнителни мотиви и разяснения могат да бъдат открити в книгата на Джаред Даймънд - „Пушки, вируси и стомана“ , в която той изследва географските, природни, технологични, културни и др. фактори, които са довели до доминиращата позиция на европейската култура и модел в света. Книгата е доста обемиста, но е лесна за четене. Споменявал съм я и друг път и бих я препоръчал всекиму. Има всичко - има много отговори, а пък за тези, които не обичат готовите отговори, има много факти и въпроси, над които си струва да се замислиш. Аз лично не искам да го преразказвам. Някак ще е обидно за този сериозен изследовател-
След този увод, може би си струва да мина по същество на темата под формата на кратко допълнение. Нямам претенции за особена оригиналност. Четем, мислим, взаимстваме, правим опит да аргументираме отделни аспекти. Оригиналният принос е трудна работа.
Дори и бегъл поглед върху картата на Европа и Близкия Изток (източното средиземноморие - европейската, азиатската и африканската част, където се ражда това, което обичайно наричаме съвременна цивилизация ) веднага показва, че примерно територията на днешна България се намира на гърловината на една фуния и едва ли не всяко движение неизбежно те вкарва в окото на водовъртежа. ГБ от своя страна се е намирала в ъгъла на Стария свят. И на тях са им правили нежелани посещения, за които ще стане дума по-долу, но от един момент нататък категорично преобладават преимуществата, на които ти акцентираш.
В климатично отношение - Поставяш верни акценти, има и особености в 17-ти и 18-ти век на територията на континентална Европа има един период, който е наречен Малък ледников период, с отделни силно изразени пикове, които имат много неблагоприятни последици , има дори опити да го сравняват с щетите от чумата. Зарада Гълфстрийма островите на северозапад остават относително по-слабо засегнати и населението се запазва в значителна степен.
Обаче, действията на аристокрацията - така познатите от историята ограждания, при които общинска и дори отделни парчета частна земя се отнемат заради производството на вълна, водят до появата на много сериозна група безимотни и безработни, които отчаяно търсят какво да е препитание. Тогава наистина е ставало дума за живот с хоризонт от 1 ден. Умишлено ще се въздържа от опити за описване на живота тогава. Малко по малко се случва промяна. Ако старите занаятчии от еснафите работят предимно по поръчка за една крайно ограничена група от горната прослойка на обществото, предимно уникати или някакви дребни серии от предмети, явяват се нови производители на семпли, евтини предмети, но в повече бройки и за по-широка употреба. Евтина работна ръка и ресурси тогава е имало. И тук нейде е блеснала искрата. Масово производство, пазар, потребление. Пари - пари'.
Днес може да преживяваме и приказваме всичко, но с всичките си безспорни недъзи, капитализмът е дал възможност в кратък период от историческа гледна точка на цял порядък по-голям брой население да живее значително по-добър живот в сравнение с времената преди 18 век., ако приемем, че примерно едва през 18 век той се налага като преобладаваща обществена система и начин на производство. Това е безспорен цивилизационен принос, който не може да се отхвърля. Съвсем друг е въпросът, че този принос е нещо като съпътстващ ефект, копроявление. Смисълът и целта на този начин на производство са на съвсем друго място. Растежът сам по себе си, каквото и да значи то, вероятно няма съдържателна компонента ако се отклонява от смисъла и целеполагането.
Ако някакъв друг, алтернативен социален строй и начин на производство успеят да дефинират алтернативни смисъл и цел и "накарат" обществото да се придвижва убедено и усърдно в тази посока, то вероятно това би осмислило някакъв разговор от вид, сходен на зададения.
Тук стъпихме на един нонсенс и продължаваме да се намираме на нонсенсна територия!
Сега искам да направя една крачка назад. Умишлено се въздържах да правя преглед на историята на ГБ от по-стари времена, поради причина че следва един по-специфичен анализ. Неизбежно е да стъпим на историята. Във времената, когато по нашите земи е имало творчество и технологии с цялата условност на тези понятия, но вижте примерно Варненското златно съкровище от преди 6 - 7 хил. години., по островите е властвал ужасяващ варваризъм. Имал съм повод да поставя някакви исторически репери на историята им и без да я познавам достатъчно добре, може да се направи някакво семпло рамкиране.
От началото на Първо хилядолетие имаме 4 века римско присъствие. На юг от Адриановия вал е имало някакво подобие на цивилизация в днешни Англия и Уелс, на север - в днешна Шотландия е било мамо мила. Има един интересен филм - "Орелът" с Чанинг Тейтъм, то има и книга, ма чак пък дотам на дали си струва да стигаме. Любопитно е да се види макар и художествен поглед за дереджето на ГБ тогава.
После римляните си отиват и следват примерно два века дивотия, хаос и невиждана жестокост.
После идва Артур с меча и камъка, за което всеки е слушал. Никой не е в състояние да аргументира действителното съществуване на този персонаж, но англичаните много държат на тази полу-история, полу-притча като мотив и аргумент, че по някое време там се е случило нещо, което е вдъхнало смисъл и дух и ги е превърнало в нещо по-специално. Цялата работа е вятър и мъгла, но човешката ни същност има необходимост от приказки и истории. По художественост и поетичност вероятно единствено притчите за възникване на древнояпонската "нация" може да ги превъзхожда. От своя страна, споменатият Дж. Даймънд в книгата си много убедително аргументира, че японците не са нищо друго освен бивши корейци, които по природни и географски причини са формирали относително самостоятелен цивилизационен клон. Туй е друга тема, де.
После идват 500 - 600 години, в които се редуват чужди окупации, присъствия на острова. Наричайте ги както щете. Първо са били разни протонормани, после протосаксонци и последно са викингите. Нарочно използвам "прото", не ми се ще да правя някаква директна връзка с предците на днешните французи, германци. Акцентирам на чуждата културна доминация, която се съпровожда с кратки периоди на "свобода", която се определя от жестоки феодални боричкания за власт.
Обаче, в един момент идва 12 век и нещата потичат в едно относително хомогенно културно русло. Без оглед дали е било монархия или кратковременно републиканско управление, вече над 8 века страната се управлява от един относително постоянен елит, който без съмнение има сериозни качества и достижения. Въпреки всичко. Въпреки цялата им обърканост в момента. Те стават една империя, която практически владее голяма част от света и върху която слънцето никога не гасне. Бивало ги е! Отличавали са се с изключителна ефективност, съчетана с изключителна арогантност, жестокост и убеденост в превъзходството им и тяхната изключителност.
Има сериозна специфика. Остров е, географията ги пази. Запазват монархията, аристокрацията, обогатяват обществото с капиталистическия начин на производство.
Рискувам да прозвуча леко назидателно, но вероятно е ясно в каква посока води изложението ми. Вероятно може да намерим основание в едно примерно твърдение, че историческият, политическият и културният континюитет имат огромна роля в социалната еволюция. Или поне в еволюцията на онзи свят. Само се опитайте да си представите какво е голяма част от останалата част от Европа. Върху големи части от територията и с упоритост и постоянство са провеждани политики и са се случвали събития, които настойчиво не са оставяли камък върху камък. В Англия и до ден днешен могат да с е видят къщи на по 1000 години. Акцентирам и потвърждавам тезата ти за растежа и изходните нива. Несравними са нещата.
Дали споменатият континюитет ще играе същата позитивна роля и в бъдещия свят - не знам! Всъщност знам, че един крайно ограничен елит сега има апетит да лапне целия свят, поне настойчиво подава все нови и нови оферти - една от последните - долна, лукава и подмолна беше подписана в Истанбул, маскирана под най-благовиден предлог. Е, вече не съм сигурен, че и това е полезно за социална еволюция.
На подобни разсъждения ме наведоха размислите на А. Райчев и А. Андреев, който споделяха в тяхната последна гнига "За времето и всичко".
Там те привеждат една такава история, която е взаимствана от някакъв доклад на Иван Кръстев, а той откъде го е взел, не се знае. Историята е следната. Изследвания са показали, че в във войните от 19 и 20 век са загинали повече синове на английски лордове в процентно отношение, отколкото синове на простолюдието. Представяте ли си?! Елитът с готовност жертва синовете си на война защото всички са убедени, че системата има смисъл и си заслужава.
Времето ми свърши и най-вече не ми се иска да продължавам. Не съм сигурен, че нещо ще ме провокира да продължа.
Коментар