Интересни факти - Знаете ли че?

[Асо Пика]

Изобретяването на картите като забавление се приписва на египтяните, индийците и гърците в лицето на Паламед. При разкопките намереният „инструментариум“ за хазарт е основно под формата на кости с шестоъгълна форма.
Много популярна е египетската версия на произхода на картите, възпроизведена от най-новите окултисти. Те твърдят, че в древни времена египетските свещеници са записвали цялата мъдрост на света върху 78 златни таблетки, които също са изобразени в символната форма на картите. 56 от тях – „Младши Аркани“ – станали обикновени карти за игра, а останалите 22 „Старши Аркани“ станали част от мистериозната колода на Таро, използвана за гадателство. Тази версия е представена за първи път през 1785 г. от френския окултист Етеил (Ettteil), а неговите наследници, французите Елифас Леви (Eliphas Levi) и д-р Папус (Papus) и британците Матерс (Mathers) и Кроули (Crowley), създават свои собствени системи за тълкуване на картите Таро. Името идва от египетската „та рош“ („пътя на царете“), а самите карти са донесени в Европа или от араби или цигани, за които често се смята, че идват от Египет.

Първите колоди
Първите карти за игра се появяват в Източна Азия. В Китай и Корея картите вече се споменават през XII век. Има и по-ранни споменавания на играта, в които са използвани продълговати листове – те се отнасят за IX век от периода на властването на династията Тан (618 – 907 г.)
Преди появата на хартиените карти, китайците и японците използват плоски продълговати таблички, направени от дърво, бамбук или дори слонова кост. Разпространявайки се в различни култури, колодите приемат различни форми и форми. В Индия играели с кръгли карти, наречени ганджифа. В средновековна Япония по време на шогуната е била разпространена играта с карти Ута-гарута, която използвала като колода раковини от миди, изобразяващи сцени от стихове, живота и годишни времена.

Разпространение в Европа
Няма точни данни за това как картите са стигнали до Европа. Предполага се, че пътят на разпространение на картите за игра е Китай – Индия – Персия – Египет – Европа. Първите споменавания на карти за игра в Европа са към XIV век. Има запис в хрониката на град Берн от 1367 г., в който се докладва за забраната на картите. През 1370 г. думата naipes (наипи – карти за игра) се появява в испанска книга със стихове. От 1377 г. се увеличават споменаванията на карти (най-често за забрани). Най-обширният разказ се появява през тази година от перото на монах в град Фрайбург. Още в средата на XVI век английските аристократи не се смущават от наличието на карти за игра в церемониалния портрет; това се доказва от картината на майстора на графиня Уоруик „Портрет на Едуард Уиндзор, 3-ти барон от Уиндзор, неговата съпруга, Катрин де Вере и тяхното семейство“, датираща от 1568 година. Смята се, че всяка фигура в картите представлява определена историческа личност. Съвременните названия са дадени от французите.

Поп Пика К – Цар Давид.

Поп Купа К – Карл Велики.

Поп Каро К – Юлий Цезар.

Поп Спатия К – Александър Македонски.

Дама Пика Д – Богиня Атина Палада, а понякога Жана д'Арк.

Дама Купа Д – Елена Троянска и библейската Юдит

Дама Каро Д – библейската Рахил.

Дама Спатия Д:

Аргина – анаграма на латинското Regina (кралица). Най-често френските художници на картата Дама Трефа са рисували фаворитките на съвременния им крал. Регина е любимка на Карл Велики;

Аргия (Argia) – име на няколко символа на древногръцката митология;

Гуиневир – съпруга на крал Артур; в нея е влюбен кралският рицар Ланселот (вале трефа В);

Графиня Диана дьо Поатие, единствената любима на крал Анри II;

Лукреция, римска аристократка.

Вале Пика В – Холгер Датски (Оже Датчанин) и граф Роланд

Вале Купа В – френският рицар Ла Гир, по прозвище Сатана.

Вале Каро В – Хектор, вожд на троянската войска и франкският граф Роланд, военачалник при Карл Велики

Вале Спатия В – Ланселот Езерен, първи рицар на крал Артур, влюбен в съпругата му Гуиневир (дама трефа Д).

Във времето списъкът на прототипи се е изменял значително: различни майстори са рисували карти с различни имена на царе, сред които са Соломон, Октавиан Август, Константин Велики.
























1 коментар

Мен що ме няма.... къде е Асо Пика ??

[Kiro]

Изобретяването на картите като забавление се приписва на египтяните, индийците и гърците в лицето на Паламед. При разкопките намереният „инструментариум“ за хазарт е основно под формата на кости с шестоъгълна форма.
Много популярна е египетската версия на произхода на картите, възпроизведена от най-новите окултисти. Те твърдят, че в древни времена египетските свещеници са записвали цялата мъдрост на света върху 78 златни таблетки, които също са изобразени в символната форма на картите. 56 от тях – „Младши Аркани“ – станали обикновени карти за игра, а останалите 22 „Старши Аркани“ станали част от мистериозната колода на Таро, използвана за гадателство. Тази версия е представена за първи път през 1785 г. от френския окултист Етеил (Ettteil), а неговите наследници, французите Елифас Леви (Eliphas Levi) и д-р Папус (Papus) и британците Матерс (Mathers) и Кроули (Crowley), създават свои собствени системи за тълкуване на картите Таро. Името идва от египетската „та рош“ („пътя на царете“), а самите карти са донесени в Европа или от араби или цигани, за които често се смята, че идват от Египет.

Първите колоди
Първите карти за игра се появяват в Източна Азия. В Китай и Корея картите вече се споменават през XII век. Има и по-ранни споменавания на играта, в които са използвани продълговати листове – те се отнасят за IX век от периода на властването на династията Тан (618 – 907 г.)
Преди появата на хартиените карти, китайците и японците използват плоски продълговати таблички, направени от дърво, бамбук или дори слонова кост. Разпространявайки се в различни култури, колодите приемат различни форми и форми. В Индия играели с кръгли карти, наречени ганджифа. В средновековна Япония по време на шогуната е била разпространена играта с карти Ута-гарута, която използвала като колода раковини от миди, изобразяващи сцени от стихове, живота и годишни времена.

Разпространение в Европа
Няма точни данни за това как картите са стигнали до Европа. Предполага се, че пътят на разпространение на картите за игра е Китай – Индия – Персия – Египет – Европа. Първите споменавания на карти за игра в Европа са към XIV век. Има запис в хрониката на град Берн от 1367 г., в който се докладва за забраната на картите. През 1370 г. думата naipes (наипи – карти за игра) се появява в испанска книга със стихове. От 1377 г. се увеличават споменаванията на карти (най-често за забрани). Най-обширният разказ се появява през тази година от перото на монах в град Фрайбург. Още в средата на XVI век английските аристократи не се смущават от наличието на карти за игра в церемониалния портрет; това се доказва от картината на майстора на графиня Уоруик „Портрет на Едуард Уиндзор, 3-ти барон от Уиндзор, неговата съпруга, Катрин де Вере и тяхното семейство“, датираща от 1568 година. Смята се, че всяка фигура в картите представлява определена историческа личност. Съвременните названия са дадени от французите.

Поп Пика К – Цар Давид.

Поп Купа К – Карл Велики.

Поп Каро К – Юлий Цезар.

Поп Спатия К – Александър Македонски.

Дама Пика Д – Богиня Атина Палада, а понякога Жана д'Арк.

Дама Купа Д – Елена Троянска и библейската Юдит

Дама Каро Д – библейската Рахил.

Дама Спатия Д:

Аргина – анаграма на латинското Regina (кралица). Най-често френските художници на картата Дама Трефа са рисували фаворитките на съвременния им крал. Регина е любимка на Карл Велики;

Аргия (Argia) – име на няколко символа на древногръцката митология;

Гуиневир – съпруга на крал Артур; в нея е влюбен кралският рицар Ланселот (вале трефа В);

Графиня Диана дьо Поатие, единствената любима на крал Анри II;

Лукреция, римска аристократка.

Вале Пика В – Холгер Датски (Оже Датчанин) и граф Роланд

Вале Купа В – френският рицар Ла Гир, по прозвище Сатана.

Вале Каро В – Хектор, вожд на троянската войска и франкският граф Роланд, военачалник при Карл Велики

Вале Спатия В – Ланселот Езерен, първи рицар на крал Артур, влюбен в съпругата му Гуиневир (дама трефа Д).

Във времето списъкът на прототипи се е изменял значително: различни майстори са рисували карти с различни имена на царе, сред които са Соломон, Октавиан Август, Константин Велики.

Картите през XIX – XX век
Създател на съвременните руски карти е художникът Адолф Йосифович Карл Велики (1826 – 1901). Той творчески преработва рисунки на карти, съществували преди него, като френската колода от 1816 година. В годините на Великата френска революция монархията във Франция е свалена и в картите – контрареволюционните царе и дами са били заменени от древни богове и велики философи. Но през 1816 г. монархията във френските карти е възстановена. Чертежи са направени за печат в четири цвята – син, червен, жълт и черен. Картите са отпечатвани на сатенена хартия, защитени са от влага и се плъзгат лесно. Листове от тази хартия се втриват с талк на специални машини. Сатенените карти са били скъпи – през 1855 г., дузина сатенени карти струват колкото дохода на един селянин за 3 до 6 месеца. Първоначално се изработват ръчно за същите разходи за императорския двор, богатите и аристократите. По-късно се правят и от по-нисък клас, по-достъпни за широк кръг хора.
Първоначално фигурите на картите са били изобразени в пълен ръст и едва след 1830 г., за удобството на играта, изображенията стават симетрични.
В началото на XX век печатането на карти се извършва разделно на категории: сатен, екстра, първи и втори клас – по типа хартия, върху която са отпечатани. Но в началото на тридесетте години на XX век картите са отпечатвани само на сатенена хартия, тъй като технологията на нейното производство вече не е толкова сложна и скъпа. Въпреки това цената на картите по това време в СССР остава доста висока – през 1935 г., цената на колода от 52 – 53 карти е 6 рубли.
Впоследствие чертежите са превърнати в офсетов печат. Оригиналите на известните рисунки на художника Адолф Йосифович на Карл Велики оцеляват до наши дни – първоначално се съхраняват в архивите на Държавния картонен монопол (бившата императорска фабрика за карти). След затварянето на тази компания скиците са придобити от известния колекционер Александър Перелман, който ги прехвърля в Музея на картите в Петерхоф.

[Kiro]

Веднъж Уинстън Чърчил трябвало да направи обръщение към нацията по радиото.
Поръчал такси, стигнал пред сградата на радиото и попитал шофьора, дали може да го изчака половин час и да го върне обратно.
Той, не познавайки Чърчил, отговорил че не може да чака защото трябва да се прибере вкъщи. Искал да чуе речта на Чърчил.
Това толкова се харесало на премиера, че той заплатил в пъти повече от необходимото. Шофьорът погледнал купчината пари и казал:
- Майната му на Чърчил, ще ви изчакам...

[Kiro]

ПРЕВЕДЕНО: Ето какво казват 5000 годишните египетски йероглифи в Австралия

Наричани ГОСФОРДСКИТЕ ГЛИФОВЕ, вярва се, че заплетеният низ от символи са били издялани преди около 5 000 години от древни египтяни, които посетили Австралия.

















izumitelno.com
ПРЕВЕДЕНО: Ето какво казват 5000 годишните египетски йероглифи в Австралия - Изумително

[Иван Петкандраганов]

Бе диети...

Първо виште къф въздух дишате и ква вода пияте.

Диетите са след тава. Аутопсията ви ще покаже.

[Zalmoxis]

Благодаря за интересните факти. Този народ е известен с митично дълголетие. Смята се че се дължи на диетата, включваща основно кайсии , дори брашно от кайсии правят. Трябва да се спомене за витамин B17, съдържащ се в ядката на горчивите кайсии ( зарзали по моя край). Този витамин има антиканцерогенни свойства.

[Kiro]

Хунза (Burish) е наименованието на народа, обитаващ долината Хунза в областта Каракорум, Пакистан. Според различни източници населението на долината е между 15 и 80 хил. души.
Хунзите говорят неиндоевропейския, бурушаски език, на който húnzo означава „връщане на лъка“, т.е. „дом на стрелеца“ или „жител на Хунза“. Пишат на арабска азбука във варианта ѝ, използван в Пакистан. Процентът на грамотност е много висок.
Хунзите се различават от съседите си, бидейки по-високи и с по-светла кожа от околните, но не са толкова сходни с алпийския европейски тип като нуристанците и калашите. Според изследванията на ДНК групи от племето по мъжка линия родословието им показва генетична връзка с циганите и говорещите на памирски езици афганистанци.
Те носят и източноазиатски генетичен фонд, което доказва, че поне част от предците им произхождат североизточно от Хималаите от земите на днешен Китай.
Повечето хунзи приемат през 1904 година да принадлежат към либералния исмаилизъм, разновидност на шиитския ислям.
Всички сватби се провеждат в средния четвъртък на декември. Майката на жениха прекарва първия месец с младото семейство в ролята на водач и учител: „Бракът е прекалено важен, за да бъде оставен на случайността“.
Традиционно храната е предимно растителна (ечемик, просо, елда, пшеница, царевица, картофи, кайсии, праскови, бадеми, орехи), основана главно на суровоядство, и млечни продукти, като месо се е яде само в редки случаи.
На чернобялата снимка: Хунзки раджа и членове на племето, 19 век








Според най-новите изследвания езикът бурушаски принадлежи към сино-кавказкото езиково макросемейство. Най-големи сходства показва с енисейските езици (кетски)

[Kiro]

На 15 декември, 1256 г. армията на хан Хулагу превзема крепостта Аламут и слага край на сектата на асасините. През 11 в. един исмаилитски проповедник създава секта, която възприема нова тактика, оказала се съвсем скоро убийствено ефективна. Хасан-ас Сабах не води военни кампании, а обучава елитни убийци, които се инфилтрират в обкръжението на неговите врагове и печелят доверието им. Понякога в продължение на години. И в точния ден и час, когато получат заповед – убиват своята цел на публично място. Никога не бягат да се спасяват. Напротив, приемат смъртта с радост. С тяхна помощ господарят им наричан още „Стареца от планината” установява контрол върху обширни райони в Иран и Ирак и поглежда към Сирия. Изградили си зловеща репутация, на асасините в определени случаи не им се налага да убиват. Достатъчно е да отправят заплаха към управника на съответната крепост и градските врати се отварят пред тях. През следващите 150 г. пушачите на хашиш, от където идва името им, ще се радват на относителен комфорт, възползвайки се от ужаса, който внушават. Към края на 12 в. сред тях се откроява Рашид-ад Дин Синан, който успява да вземе страха на самия султан Саладин, кюрд по произход – човекът прогонил от Ерусалим кръстоносците. Асасинът Синан всява ужас и сред рицарите кръстоносци чрез зрелищното убийство на Конрад дьо Монферат – крал на Ерусалим. Владетелят е причакан от двама убийци, чиито ножове от дамаска стомана не му оставят никакъв шанс. Петдесет години по-късно ги очаква неприятна изненада. „Убийците” се чувстват защитени в своите „непревземаеми” планински крепости, ала китайските инженери на великия монголски илхан Хулагу са на друго мнение. Обсадните им машини съкрушават съпротивата и през 1256 г. главната база в Аламут е ликвидирана, с което асасините в Иран са заличени.

[Pyramid]

Всъщност, зад всяко „случайно” откритие, стои НЕслучаен човек, който, се явява достатъчно подготвен, да го забележи. Често, светът не го оценява по достойнство веднага, и дори дълго го отхвърля упорито но...съдба: В крайна сметка, приема го.

[Асо Пика]

Случайни открития в историята на човечеството

Пеницилин

Ето и историята му : един ден през 1928 г. Александър Флеминг забравил да почисти работното си място, лабораторията си в мазето на болницата Св. Мария в Лондон. Когато се върнал в кабинета си той забелязал, че върху някои от посевките с бактерии, които отглеждал, имало някаква странна гъба. По-странни били само бактериите, които измирали в близост до нея. Той стига до заключението, че мухала освобождава субстанция, която потиска бактериалния растеж и разтваря клетките на бактерията. Така пеницилинът се превърнал в един от първите и все още най-широко употребяваните антибиотици.

Синтетична боя

Като говорим за странните връзки между нещата, 18-годишният химик Уилям Пъркин искал да излекува маларията. Вместо това усилията му промениха лицето на модата завинаги и - а, да! - помогнаха в борбата с рака. През 1856 г. Пъркин се опитва да изобрети изкуствен хинин. Но вместо лек за маларията експериментите му родили гъста неопределена каша. Колкото повече я гледал той, толкова повече забелязвал красивия й цвят. Оказало се, че Пъркин създал първата синтетична боя на света.

Бакелит

През 1907 г. шеллака се използвал за изолация в електрониката. Индустриалците се бъркали доста дълбоко, за да внасят скъпия шеллак, който се произвеждал от изпражненията на женската гумена въшка. Белгийско-американският химик Лео Хендрик Бакеланд решил, че може да припечели, ако създаде алтернатива на шеллака.

Бакеланд смесва формалдехид с фенолова смола (остатъчен нефтопродукт) и нагрява сместа. В резултат се появява вещество, което не приличало на шеллак и за малко да бъде отхвърлено като непотребно от учения. Но то се оказало доста по-полезно дори от шеллака. Това бил полимер, устойчив на много по-високи температури спрямо останалите. Нарекли го бакелит(на името на откривателя си). Вместо това обаче резултатът от експериментите му бил лесен за оформяне материал, който понасял високи температури без да се изкриви и деформира. Бакеланд решил, че “бакелитът” му може да се използва за фонографски записи, но скоро станало ясно, че продуктът има хиляди приложения. Днешната пластмаса е производна на бакелита и се използва за всичко, за което можете да се досетите.

Рентген

През 1895 г. Вилхелм Конрад Рьонтген е малко известен немски физик, който изследва поведението на катодните лъчи и открива електромагнитно излъчване познато днес като рентгеново. В онези дни никой не знае нищо за радиацията. Рьонтген пускал електричество с високо напрежение през вакуумни тръби, за да проучи катодните лъчи. Той с изненада открил, че когато обхваща тръбата с черен картон някои невидими лъчи все още са в състояние да осветят специален екран. За кратко време той открил, че въпросните X-лъчи могат да бъдат записани на фотографски плаки. Това бил първият път, в който човек погледнал в тяло, без да се използва скалпел.


Микровълнова фурна

Микровълновата фурна се е появила като страничен продукт от военни разработки на САЩ през Втората световна война. За неин изобретател се счита Пърси Спенсър – специалист по електромагнитни излъчвания, който участва в разработката на магнетроните (мощни електронни лампи). Тази програма се е считала за втора по важност след проекта „Манхатън“, довел до създаването на атомната бомба.
Веднъж, когато стоял пред работещ радар, Спенсър забелязва, че шоколадовият бонбон в джоба му се е разтопил. Макар за този ефект учените да са знаели още отпреди, Спенсър е първият, който решава да разследва явлението из основи. Заедно с колегите си той насочвал излъчването върху различни видове храни – първо върху царевични зърна (от които се получили пуканки), а след това върху кокоши яйца (за които знаем в какви бомби се превръщат, поставени в микровълновата).

В крайна сметка Спенсър успява да създаде електромагнитен генератор, затворен в изолирана кутия и така е изобретена микровълновата фурна. Тя обаче не започнала веднага да се продава по магазините, защото първите прототипи били с височина от 2 метра, а до появата на компактните микровълнови фурни са били нужни още доста години – първите домашни такива се появяват в американските магазини през 1967 година.


LSD

През 1943 в Европа бушува Втората световна война. И докато американците работят над атомната бомба, в Швейцария химика Алберт Хофман случайно открива една друга "бомба" : психеделика LSD.

През 1943 година швейцарският химик Алберт Хофман работи за фармацевтичния концерн "Sandoz". Тогава той е на 37 години и провежда изследвания на човешкото кръвообращение. По време на работа в лабораторията един ден той случайно поглъща минимално количество от веществото диетиламид на лизергиновата киселина, съкратено LSD. "Виждах многообразно всичко, което си представях. И това ме караше да се чувствам щастлив. Всичко продължи около три-четири часа", спомня си Хофман на стотния си рожден ден през 2006 година.

Дрогата на хипитата
Всичко това събужда любопитството на Хофман и три дни по-късно химикът решава да се самоподложи на експеримент : той поглъща 250 микрограма от веществото. И така на 19 април 1943 година се ражда един от най-мощните психеделици създадени от човека – LSD. Най-напред на химика му се струва, че ще умре, но после започва да изпитва приятни усещания и то много интензивно. В дните след това той си спомня много прецизно всичко преживяно - без следа от някакви физически оплаквания. Точно обратното - веществото му помага да възприеме света по "нов" начин.

Фармацевтичният концерн, за който работи Хофман проявява огромен интерес към субстанцията, която влияе така силно на съзнанието без абсолютно никакви физически странични ефекти. И под името "Delysid" предоставя безвъзмездно веществото на водещите изследователски институти по света. В същото време дрогата бързо си спечелва популярност сред хората на изкуството и интелектуалните среди. Веществото бързо е забелязано и от току-що създаденото ЦРУ. Американското разузнаване започва да експериментира с него. В един от тайните експерименти като доброволец се включва и авторът на "Полет над кукувиче гнездо" Кен Киси. Именно неговият опит с веществото LSD заляга в основата на сюжета на книгата, която през 1962 година излиза на пазара и се превръща в бестселър.

LSD постепенно навлиза успешно в медицината – лекарите постигат добри резултати при лечението на алкохолизъм, субстанцията се използва успешно и в психотерапията. LSD навлиза сериозно и в културните и музикалните среди. Цяло едно поколение – хипитата – живее с новото вещество. През 1965 американският президент Линдън Джонсън подписва документ за забрана на веществото, а фармацевтичната компания "Sandoz" спира производството му. И така LSD излиза в нелегалност. Забраната поставя край и на научните проучвания, свързани с веществото. Едва през 90-те години в научните среди отново се позволяват изследвания на въздействието на LSD, при които се оказва, че веществото влияе много добре на пациенти с депресия.

[Pyramid]

Знаете ли, че от студена бира се отслабва?

Както е известно, 1 калория е количеството енергия, необходима за затоплянето на 1 грам вода до температура 1°C. Ето защо, ако изпием 1 литър студена бира, с температура 4°C, то нашия организъм за да я затопли до температурата на тялото, ще изразходва следното количество енергия :

1000гр. х (37°C-4°C) = 1000 х 33 = 33000 калории.

Като извадим енергиината стойност на самата бира, която е около 10000 калории, получаваме 23000 калории чисто отслабване, което се равнява на приблизително 30 минути бягане.

Следователно вместо спортуване пийте повече студена бира, и така ще отслабнете по-бързо ....

https://www.kaldata.com/forums/topic...8%D1%80%D0%B0/

Тъййй. Къде беше темата „вицове и бисери”?

[bota156]

Отидох да проверя на една бира Загорка какво пише.
Производителят е написал: 42 kcal на 100ml.
Това прави 210 kcal за бирата от 500 ml.

Вие виждали ли сте съсухрени пиячи на бира?
Матейко е надминал себе си

[d333]

Отидох да проверя на една бира Загорка какво пише.
Производителят е написал: 42 kcal на 100ml.
Това прави 210 kcal за бирата от 500 ml.

[hazard]

Знаете ли, че от студена бира се отслабва?

Както е известно, 1 калория е количеството енергия, необходима за затоплянето на 1 грам вода до температура 1°C. Ето защо, ако изпием 1 литър студена бира, с температура 4°C, то нашия организъм за да я затопли до температурата на тялото, ще изразходва следното количество енергия :

1000гр. х (37°C-4°C) = 1000 х 33 = 33000 калории.

Като извадим енергиината стойност на самата бира, която е около 10000 калории, получаваме 23000 калории чисто отслабване, което се равнява на приблизително 30 минути бягане.

Следователно вместо спортуване пийте повече студена бира, и така ще отслабнете по-бързо ....

https://www.kaldata.com/forums/topic...8%D1%80%D0%B0/

Tия от калдата да се занимават с компютри, макар че за няколко секунди се проверява едно инфо.
Ама и ти, проверяй всяка информация, че глупостта е напаст световна.
Бира от 1 л има 330 кило калории (kсаl), a не 10 kcal.
Резултата е 330 -10=320 kcal , допълнително има и мезета.
Ама Ганю не я изразходва тази енергия, ами виси пред ТВ или компа.
Отделно, после има обяд или вечеря.

Е, как съм се смял, наблюдавайки шматароците дето се търкалят по улиците.
След работа - две бири (330 kcal).
После вечеря, свинско със картофи (1000 kcal), някаква салата със сосове (180 kcal), 1/3 бял хляб (130kcal) и още една бира (165 kcal).
Общо - 1805 kcal (!!!)
Преди това закуска и обяд, както и последна бира преди заспиване, минават 3000 kcal.

[Иван Петкандраганов]

Допълнително трябва да се сложат и енергийните разходи на организма по извеждане на течността, и придвижването до тоалетната и обратно.