Интересни факти - Знаете ли че?

[Kiro]

Загадъчната смърт на деветима студенти в Планината на мъртъвците, станала на 1 февруари 1959 година, се смята за една от най-големите тайни на Северен Урал. От години хората се опитват да разгадаят тайната на прохода Дятлов. Огромният брой версии за случилото се е представен в документални филми и във вестникарски публикации. Наскоро на екран излезе поредният документален филм, а неотдавна се появи и пълнометражен американски филм-трилър "Тайната на прохода Дятлов". С почти същото заглавие ("Проходът Дятлов") е и романът на английския писател Алън Бейкър. В книгата на Бейкър смъртта на младежите е обяснена с най-невероятни неща: експерименти с хора, извънземни, съветските власти - всичко това е забъркано като истински миш-маш. И изглежда това е само началото... Всички се опитват да разкрият тази трагедия.
Какво се знае? От документите на следствието става ясно, че девет опитни скиори набързо са напуснали палатката си в планината Холатчахл, изоставяйки ските, храната, топлите дрехи и обувките си. С тази планина, която в превод от езика на местната народност манси се нарича Планина на мъртъвците, е свързана легендата, че в древни времена там някакъв дух е убил деветима ловци манси, и оттогава всеки, който опитва да изкачи планината, го очаква проклятието на шаманите. Местните вярват на тази легенда и предпочитат да не ходят в планината Холатчахл.
Кой обаче е погубил студентите?
Без връхни дрехи младежите, вече подготвили се за сън, изведнъж се хвърлили да тичат в тъмнината надолу по заснежения склон към гъстата гора, където са нямали никакви шансове да оцелеят при температура от близо минус 30 градуса.
Следователите правят извод, че групата е загинала в резултат на "свръхестествено въздействие на някаква неизвестна сила". Те закриват делото и му слагат печат "Секретно".
Бележките, свързани с инцидента, били копирани и в началото на 1990-те години отново започват нови разследвания. Но нито приятелите на загиналите, нито всички интересуващи се хора, имащи някаква връзка с тази загадъчна трагедия, така и не откриват отговор.
Снимките са на студентите преди да тръгнат на този злополучен поход.

[Kiro]

Всеки знае, че първият човек, стъпил на Луната, е Нийл Армстронг. По ирония на съдбата обаче той има една-единствена снимка от лунната повърхност, и то направена в гръб. На всички други снимки, както и на тази, гордо позира колегата му Бъз Олдрин. Причината е проста – по правило фотоапаратът, по онова време тежък и обемист предмет, се закрепял стационарно на скафандъра на някой от астронавтите на нивото на гърдите, за да не му заема ръцете и да не му пречи да си върши другата работа. В тази първа експедиция фотоапаратът висял на гърдите на Армстронг. Все пак има и втора негова снимка от Луната и това е тази – тук се вижда отражението на снимащия Армстронг в шлема на Олдрин, а също лунният модул и другата научна апаратура, докарана и монтирана от астронавтите.
И макар това да е една от най-известните снимки в историята на космонавтиката, едва петнадесет години по-късно някой обръща внимание, че в шлема на Олдрин се вижда и нещо друго – малка синя точка в горната част.
Това е Земята.

[Kiro]

Докато журналист спасява дете попаднало под обстрел, полицаят крачи невъзмутим, като истински стълб на законността. Испанска гражданска война, 1936 г.

[Kiro]

Ан Ходжис - първият документиран случай в историята на човек ударен от метеорит. През 1954г. Ан се излежава в спалнята си, когато чува страшен тътен. Миг по - късно в стаята ѝ пада 4 кг скала, която чупи радиото и се стоварва върху нея. След този случай става медийна звезда. Води дела за собственост върху метеорита. Смята, че този артефакт ще и донесе пари. Но, единствената оферта която получава е от Смитсонския институт. Тя отказва. Никой друг не проявява интерес. Накрая метеоритът е дарен на Природонаучния музей в Алабама. Ан развива хронична невроза и това съсипва брака ѝ. Живее с преживяното напрежение до края на живота си.

[Kiro]

Древен тест за бременност и методите за определяне пола на детето, което предстои да се роди. Жената в древен Египет е трябвало последователно да уринира в чувалчета от ечемична и пшенична слама. По това, в кое от чувалчетата първо ще се появят кълнове, може да се определи пола на детето. Ако е в ечемика е момче, а ако е в пшеницата момиче. Ако нито едно от Чувалчета не покълне, жената не е бременна. Това са установили датски учени, след като разчитат фрагмент от древен египетски папирус.

[Kiro]

Наводненията в Париж от 1924 г.

[Kiro]

РЕТРО
Уникален контраст!
Модел на Dior по улиците на Москва, 1956 г

[Kiro]

ХРАНАТА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
В неолита, на територията на днешен Египет, е живяло племе - бадарийци. Мирен народ, наблегнал на храната и удоволствията. Били са земеделци и ловци. Използвали са бумеранг, обличали са се с тъкани от лен дрехи и са яли с лъжици от слонова кост. Естети. Въпросните са се татуирали. Културата им е просъществувала 1 300 години. Което иде да покаже, че сит народ не се бунтува и не организира революции. Има и запазени музикални инструменти, предимно барабани и костни свирки.
Африка и Азия са местата, където възниква любовта към бижутата и козметиката. Всички знаят за дървените дискове в устните, ушите, обръчите на шията и обрязването на жените. Малко знаят за азиатския обичай да се боядисват зъбите с черна боя, за да изглежда кожата по-бяла. Употребата на захар е била привилегия на богатите. Да си богат и да нямаш кариес си е било проява на лош вкус.
Ами Средновековието!? Ужас! Във Фландрия, на децата, които не са искали да ядат или не са се харесвали им разказвали приказката за фурните в градчето Еекло. Там отрязват главата на човека и му пришиват зелка. После пекат ново лице, пришиват го на старата глава и отново я връщат на собственика й.
Ами тънките талии!? Ето там вече е падал истински глад, но и увреждане на вътрешните органи. Това гладуване не е било здравословно.
И идва ред на църквата да се намеси в светските дела. Църквата решава кога и какво да се яде. Обърнете внимание кога са постите! През зимата, когато привършват продуктите и през пролетта, когато още няма достатъчно плодове и зеленчуци. Точно в тези два времеви отрязъка са се събирали и данъците. Да се ловува на територията на господаря се е наказвало със смърт. Храната на простолюдието е била предимно вегетарианска, а аристокрацията е карала по диетата на Дюкан - месо, месо и пак месо.
И идваме до най-интересното - монасите. Там е коренът на злото.)))))) Първо: Трябва да си дебел, за да си здрав!
В манастирите е било студено. Монасите са спели по седем-осем човека заедно, за да се топлят през зимата. Колкото по-дебел е бил един монах, толкова по-леко е понасял студа. За пример: Тома Аквински е бил толкова дебел, че са изрязали масата, за да направят място на корема му. Негови са думите: "Дебелият мъж е по-умен от слабият."
Историкът Мишел Руш дълги години е анализирал порционът на френските монаси и е стигнал до извода, че за 1 ден, те са приемали по 6882 калории!
Немските монаси не остават по-назад. За да не се отказват от любимото си месо, те сътворили "Маулташен" - нещо като пелмени, варени в зеленчуков бульон. Английските пък пълнели риба със соусидж и я сервирали с варени картофи.
И така стигаме до днешните "угоители". Мисля, че това е най-страшното престъпление в човешката история. Да угояваш човек, докато той стигне невероятните 300 кг е престъпление!
Съвсем ясно е, че храната е в основата на съществуването, но не би трябвало да е цел... особено за политиците.

[Kiro]

Варварският микс в днешна България през IV - V век. В края на IV в., когато федератската система станала обичайна, в Долна Мизия и Скития били поселени като федерати доста голям брой готи. Част от тях навлезли и в Тракия, а други се оттеглили по-късно в Италия. В началото на V в. край гр. Кастрамартис (днешна Кула) проникнали хуни и части от германското племе скири. В средата на същия век край устията нареките Вит и Искър и в Северозападна България, а също и в Добруджа се заселили хуни и сармати. Пак през V в. в Долна Мизия и Тракия имало скири, сагдали и алани, а около Виза и Аркадиопол потърсили място за настаняване части от германското племе руги. В края на V в. имало заселени готи и в Македония. Тук-там в Илирик, в днешна Северна България, в Добруджа и в Източна Тракия е имало и неголям брой евреи. Въпреки че местното население на някои места оредяло, по това време то все още е образувало основната маса на Източната империя. Тогава това население се състояло предимно от провинциално романизувано население и от запазени нероманизувани елементи. Както е известно, романизацията, започнала още през I в., към V в. е била проникнала по-дълбоко в някои части на Балканския полуостров, особено в Малка Скития (Добруджа), Мизия, Тракия и Далмация. В Македония, въпреки че отрано са били изпратени римски колонисти, главно по времето на Юлий Цезар, елинизмът бил пуснал дълбоки корени. Романизмът успял да проникне трайно само в Драмското поле. Силно гръцко влияние имало и по Черноморието, където били разположени търговските малоазийски колонии. Но сред масата на тракийското население романизмът и елинизмът не били проникнали дълбоко. Това население останало да съществува дълго време повече като селско население, доста неподатливо на чуждо влияние. Но, разбира се, бидейки без своя писменост, подложено, макар и ненасилствено, на влиянието на двата мощни административно-политически и културни центъра, то започнало постепенно да се претопява и да губи своята самобитност. В IV—V в. в днешна Южна България то било запазено повече като селско население, но, макар и в по-малък брой, се срещало и в градовете на балканските провинции. Някоя траки заемали дори важни обществени постове. През V в. романизуваното население било запазено на места доста компактно главно в по-големите градове на Балканския полуостров (Сердика, Филипопол, Адрианопол, Августа Траяна и др.) и по Адриатическото крайбрежие и Черноморието, където живеело наред с малоазийските преселници. По Дунавския лимес обаче това население било значително намаляло.
Нашествия и етнически промени на Балканите през VI—VII в. Василка Тъпкова-Заимова

[Kiro]

СССР. Еврейска автономна област. Биробиджан. Площад Ленин. През 1928 г. първите еврейски семейства започват да се преселват в басейна на р. Амур, близо до селцето Тихонкая (буквално "Тихичка"). Постепенно то се превръща в град Биробиджан (на 6000 км източно от Москва) и става столица на Еврейската автономна област. Официалните съветски еврейски списания публикуват стихотворения и приказни история за този район, който ще стане известен като "Съветската Палестина" - дългоочакваната родина на хората без земя. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_% D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0 %B0_%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82

[Kiro]

Децата са използвани като човешки коминочистачи в продължение на 200 години в Лондон. Били са купувани от поразените им от бедност родители и превръщани в чираци. Идеалната възраст на едно дете да започне да чисти комини е 6 г., но са ги вземали на 4г. Движели се с четки на главате и когато стигали върха на комина, се плъзгали надолу. Всички сажди падали върху тях. Здравните последици били опустошителни. Растежа им е спирал . Коленете и глезените са най засегнати. Белите дробове и клепачите им се разболяват. Също така умирали от рак на гърлото.

[Kiro]

Сърбосек (в буквален превод сърбо-резач, на хърватски често превеждано като главорез) е специално създаден нож, използван основно за бързо изколване на сърби и други жертви на хърватската фашистка организация Усташа, действаща по времето на Втората световна война в новосъздадената Независима хърватска държава, включваща днешните Хърватия и Босна.
Специално пригоденият за целта нож е произвеждан във Фабриката „Братя Грефрат“ от град Золинген, Германия (съществуваща и до днес, но под ново име) по специална поръчка на хърватското правителство. Горната част на сърбосека била направена от кожа, като част от ръкавица, проектирана така, че палецът да минава през разрез и да се движи свободно. По този начин единствено сребристото острие е било изпъкнала неподвижна част. Приспособлението е представлявало 12-сантиметров нож с леко извито острие, като режещата част е оставала от вътрешната страна. Върху кожената част от сърбосека е имало надпис „Gräwiso“, поради което понякога е наричан „Gräwiso нож“. Острието било проектирано извито, за да може по-лесно да се прерязва гърлото на жертвата, следвайки естествената му извивка.

[Kiro]

Churchill celebrates his 69th birthday with Franklin Roosevelt and Joseph Stalin, at the Victorian Drawing Room of the British Legation in Tehran, Iran, 30 Nov 1943
Чърчил празнува 69-ия си рожден ден с Франклин Рузвелт и Джоузеф Сталин, в британската легация в Техеран, Иран, 30 ноември 1943 г.

[Kiro]

Студенти от Принстън,Ню Джърси, след битка със снежни топки , първокурсници срещу второкурсници -1893 г.

[Kiro]

Чѐле ди Булгерѝя (Celle di Bulgheria) е град и община в Южна Италия.
Алцек, четвъртият син на кан Кубрат, с част от народа си, който му е му е бил подчинен след удара на хазарите върху Велика България, се преселва в Италия и сключва договор с краля на лангобардите Гримуалд (662 - 667 г.), който му позволява да се смята за федерат (съюзник).
Българите се заселват в региона Молизе – в тогавашните околии Селино, Бояно и Изериня. Те стават лоялни и коректни федерати и, съвсем естествено, постепенно се асимилират.
Жителите на Челе ди Булгерия и днес имат съзнанието, че са потомци на българи, макар и да не знаят и дума български. Това е валидно и за потомците на българи в околните селища. Те се гордеят с произхода си и много от тях са превърнали спомена за произхода си във фамилно име - Булгарини, Булгарели, Булгаручи, Булгаро. Такова е фамилното име и на един от крупните производители на парфюми - "Bvlgari".
На 8 юни 2016 г. в Челе ди Булгерия бе открит паметник на заселилия се с дружината си българи брат на кан Аспарух - Алцек.