Варварският микс в днешна България през IV - V век. В края на IV в., когато федератската система станала обичайна, в Долна Мизия и Скития били поселени като федерати доста голям брой готи. Част от тях навлезли и в Тракия, а други се оттеглили по-късно в Италия. В началото на V в. край гр. Кастрамартис (днешна Кула) проникнали хуни и части от германското племе скири. В средата на същия век край устията нареките Вит и Искър и в Северозападна България, а също и в Добруджа се заселили хуни и сармати. Пак през V в. в Долна Мизия и Тракия имало скири, сагдали и алани, а около Виза и Аркадиопол потърсили място за настаняване части от германското племе руги. В края на V в. имало заселени готи и в Македония. Тук-там в Илирик, в днешна Северна България, в Добруджа и в Източна Тракия е имало и неголям брой евреи. Въпреки че местното население на някои места оредяло, по това време то все още е образувало основната маса на Източната империя. Тогава това население се състояло предимно от провинциално романизувано население и от запазени нероманизувани елементи. Както е известно, романизацията, започнала още през I в., към V в. е била проникнала по-дълбоко в някои части на Балканския полуостров, особено в Малка Скития (Добруджа), Мизия, Тракия и Далмация. В Македония, въпреки че отрано са били изпратени римски колонисти, главно по времето на Юлий Цезар, елинизмът бил пуснал дълбоки корени. Романизмът успял да проникне трайно само в Драмското поле. Силно гръцко влияние имало и по Черноморието, където били разположени търговските малоазийски колонии. Но сред масата на тракийското население романизмът и елинизмът не били проникнали дълбоко. Това население останало да съществува дълго време повече като селско население, доста неподатливо на чуждо влияние. Но, разбира се, бидейки без своя писменост, подложено, макар и ненасилствено, на влиянието на двата мощни административно-политически и културни центъра, то започнало постепенно да се претопява и да губи своята самобитност. В IV—V в. в днешна Южна България то било запазено повече като селско население, но, макар и в по-малък брой, се срещало и в градовете на балканските провинции. Някоя траки заемали дори важни обществени постове. През V в. романизуваното население било запазено на места доста компактно главно в по-големите градове на Балканския полуостров (Сердика, Филипопол, Адрианопол, Августа Траяна и др.) и по Адриатическото крайбрежие и Черноморието, където живеело наред с малоазийските преселници. По Дунавския лимес обаче това население било значително намаляло.
Нашествия и етнически промени на Балканите през VI—VII в. Василка Тъпкова-Заимова

Нашествия и етнически промени на Балканите през VI—VII в. Василка Тъпкова-Заимова

Коментар