На 15 декември, 1256 г. армията на хан Хулагу превзема крепостта Аламут и слага край на сектата на асасините. През 11 в. един исмаилитски проповедник създава секта, която възприема нова тактика, оказала се съвсем скоро убийствено ефективна. Хасан-ас Сабах не води военни кампании, а обучава елитни убийци, които се инфилтрират в обкръжението на неговите врагове и печелят доверието им. Понякога в продължение на години. И в точния ден и час, когато получат заповед – убиват своята цел на публично място. Никога не бягат да се спасяват. Напротив, приемат смъртта с радост. С тяхна помощ господарят им наричан още „Стареца от планината” установява контрол върху обширни райони в Иран и Ирак и поглежда към Сирия. Изградили си зловеща репутация, на асасините в определени случаи не им се налага да убиват. Достатъчно е да отправят заплаха към управника на съответната крепост и градските врати се отварят пред тях. През следващите 150 г. пушачите на хашиш, от където идва името им, ще се радват на относителен комфорт, възползвайки се от ужаса, който внушават. Към края на 12 в. сред тях се откроява Рашид-ад Дин Синан, който успява да вземе страха на самия султан Саладин, кюрд по произход – човекът прогонил от Ерусалим кръстоносците. Асасинът Синан всява ужас и сред рицарите кръстоносци чрез зрелищното убийство на Конрад дьо Монферат – крал на Ерусалим. Владетелят е причакан от двама убийци, чиито ножове от дамаска стомана не му оставят никакъв шанс. Петдесет години по-късно ги очаква неприятна изненада. „Убийците” се чувстват защитени в своите „непревземаеми” планински крепости, ала китайските инженери на великия монголски илхан Хулагу са на друго мнение. Обсадните им машини съкрушават съпротивата и през 1256 г. главната база в Аламут е ликвидирана, с което асасините в Иран са заличени.


Коментар