Интересни факти - Знаете ли че?

[Николайко Перник]

Бройката на микроорганизмите в нормално и здраво човешко тяло – бактерии, гъбички, археи и вируси е приблизително равна на бройката на всички негови клетки. Резултатът е 1,3 : 1 вполза на бактериите.
Английски: https://www.biorxiv.org/content/10.1101/036103v1
Руски:
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9C...BA%D1%82%D1%8B

С тях тече нормалният живот на тялото, без тях не може. Има също и патогенни, които организмът се е "научил" да контролира и също да използва.

Доскоро се е смятало, че са 10 пъти повече от клетките: https://www.dailymail.co.uk/sciencet...ing-cells.html

[пасъм]

2003 някъде в Украйна

[Николайко Перник]

Тунелите на метрото между станциите не са хоризонтални, а са крива, наречена циклоида. По тази крива тяло под въздействие само на тежестта, стига най-бързо до отсрещната точка:





Другото интересно на тази крива е, че силата на ефективната "тежест" винаги сочи перпендикулярно на пода и пътниците не могат да разберат, че се движат по крива (вектора N в долната рисунка):

[78-10]

Ето страницата на Евростат по въпроса:
https://ec.europa.eu/eurostat/databr...lt/map?lang=en

Там няма данни за страни извън Европейския съюз.

Не ми е ясно защо твоят източник съдържа такива елементи:
https://avatars.mds.yandex.net/get-zen_doc/1718701/pub_5dda8d30309e201f5e85076b_5dda8d7418187b7aa6232 db4/scale_2400

А?
Доста лайняно миришеш.

[000]

Населението на Африка се подмладява, а това на Европа - застарява. Тоест, бъдещето на света е Африка

Бъдещето на света е в Европа.Африканците рязко ще намалеят/по някакъв начин/.Земята не може да поеме толкова хора /над 7млрд/.А високо индустриялните страни /Европа/ могат да грижат за себе си и с малко човешка сила.

[vanevski]

[Kiro]

Уморена от събиране на прашец пчела си почива в пролетен минзухар!

[Kiro]

1962.... първата снимка на Ролинг Стоунс.

[Kiro]

Някога в Албена , когато още нямаше силикон....

[Kiro]

ТИНА ТЪРНАР- ВЕЛИКА..









2

[Pyramid]

За жалост по-голямата част от населението в развитите страни в Европа е със застаряваща тенденция. Факт.

Когато са събирани тези данни, още не е вършал коронавирусът от Ухан. Пазете живите си родители. Те са измежду най-уязвимите.

[Kiro]

Бог е най-големия творец ...
Леденото око в Рила..

[Kiro]

ЕДИН МНОГО ДОБЪР СЪВРЕМЕНЕН РАЗКАЗ..



КРАЙ БЕЗ КРАЙ

През последните години Жельо се отдръпна от приятелите си. Той стана саможив и затворен в себе си, нещо, което не бе типично за него. По-рано винаги пръв започваше веселба или почерпка, шегуваше се с другите и себе си, но никога в погледа му нямаше покруса. Сега очите му бяха болни и толкова тъжни, че ги свеждаше при среща с друг човек. Не искаше хората да знаят за болката му. А тя не бе само негова, но останалите или не осъзнаваха какво се случва, или се бяха вече примирили. Всъщност проблема на Жельо бе, че няма внуци! Имаше син и дъщеря, които вече минаваха четиридесетте, но все още нямаха деца. Много пъти заобиколно или направо той бе поставял въпроса за наследници пред децата си, но те отвръщаха уклончиво и се измъкваха без отговор. Това го дразнеше и принуждаваше все по-рядко да им се обажда. Един ден сподели болката си с Киро, стар съученик от гимназията, а той простичко отвърна:
- Добре! Кажи, кой от нашият випуск има внуци! От момчетата в нашия клас, само Марин и Цецо имат внуци, а всички останали са като теб и мен! Бяхме двадесет и две момчета в класа! Четирима вече си заминаха от тоя свят и поне нямат вече грижи! Обаче аз друго съм забелязал!
- Какво? – изгледа го намръщено Жельо.
- Какво ли? – изпъшка Киро – Помниш ли, колко ученика бяхме в класа?
- Как да не помня? Четиридесет и трима бяхме!
- Така! От всички, само седем бяха от село! Две момчета и пет момичета! И само те сега имат внуци, Жельо! Ние, градските се оказахме ялови! Това, според теб случайно ли е?
- Не знам! – сви рамене Жельо и побърза да се раздели със съученика си.
Вече у дома, на страниците на една стара тетрадка, Жельо започна да пише имената на познатите си и да отбелязва, кой има или няма внуци. Изписа две страници и накрая сложи черта. Под чертата, от шестдесет и седем имена, имаше само осем, които съдбата бе дарила с внуци. Почти всички имаха деца, долу – горе на възрастта на неговите, но внуците просто липсваха! Това какво означаваше? Че поради някаква причина, България оставаше без наследници?! Та това бе по-лошо и от война!!! И понеже темата бе деликатна, хората обикновено не я обсъждаха.
От този ден Жельо помръкна и започна да се движи из града като некролог. За какво му бяха трите, останали в наследство апартамента, двете лозя край града и вилата на брега на морето, като нямаше кой да ги наследи? Имаше някаква прокоба над българите, но каква бе тя? Ето на, циганите и в града, и по селата се множаха като мишки. Нямаха по-добри условия за живот, но въпреки всичко родът им процъфтяваше. И въпреки мизерията и недоимъка, те се подкрепяха винаги, докато българите бяха разделени от край време. Алчността и завистта превръщаха българите в противници и колкото по-богати бяха те, толкова по-самотни оставаха, в края на живота си. Излизаше, че добрият начин на живот е обратно пропорционален, на възможността на популацията за оцеляване!
След този извод Жельо извика сина и дъщеря си и направо им каза:
- От както сме се развели с майка ви, имам само едно желание към вас! Не ме интересува, как ще си създадете деца! Досега ви питах, но вие твърдите, че нямате здравословни проблеми за това! Ако е така, по най-бързият възможен начин искам да имам внуци! Ако са нужни пари за „ин витро“ или други начини да имате поколение, ще продам всичко и ще ви осигуря средствата! Ако обаче съм отгледал от вас само едни егоисти, неспособни да се грижат за друг, освен себе си, забравете и за имотите и за всякакво наследство, от моя страна! Искам да ви видя или чуя само с новина, че ще имам внук! До тогава прекъсваме общуването си! Ясно?
Синът и дъщеря му се разсърдиха, за пръв път сина му го нарече „стар идиот“ и се махнаха от очите му. И понеже той не можеше да се примири, дори на тази си възраст, реши да действа.
Един ден се качи на колата и тръгна към съседния град. В един жилищен блок, където синът му бе на квартира по време на следването си в университета, живееха майка и дъщеря. Те бяха възпитани, стари гражданки. Докато сина на Жельо бе на квартира в техния дом, бяха разговаряли няколко пъти, което бе достатъчно, за да ги опознае той. Майката бе по-възрастна от него с две години, а дъщерята бе по-млада от неговият син с година. Двете живееха доста затворено и основните им забавления бяха посещенията на театър и опера. Бяха добри, кротки жени, свикнали на спокойствие, без мъжко присъствие.
По памет Жельо намери жилищния блок и паркира пред него. Входната врата бе заключена и се наложи да изчака, докато две деца излязоха, тръгнали вероятно на училище. Преди да се затвори вратата, Жельо се вмъкна и започна да изкачва стъпалата към третия етаж. Щом стигна вратата на бившите хазайки на сина си, той спря поразен. На вратата бе залепен цветен некролог, където на снимка, правена отдавна, се усмихваше майката. По датата на смъртта се разбираше, че е починала преди половин година. Жельо натисна звънеца и зачака. Наложи се да звъни няколко пъти и едва тогава вратата леко се открехна.
- Кой е? – тихо запита дъщерята на починалата, а в краката на Жельо се отъркаха две жълти котки.
- Аз съм! – възможно най-глупаво обясни той – Синът ми ви беше квартирант преди петнадесет години! Искам да говоря с вас!
- Майка ми почина и ние отдавна вече не даваме стая под наем!
- За друго искам да говорим! Отворете, ако обичате!
Последва мълчание, после веригата бе откачена и вратата се отвори. Дъщерята почти не се бе променила, от времето когато Жельо бе идвал за последен път тук. Той влезе в един потънал в тъмнина хол и седна на един фотьойл.
- Аз съм Жельо, а вашето име съм забравил! Но сте си все същата, откакто ви помня!
- Аз съм Здравка! – усмихна се дъщерята – Вие сте се променил, защото преди нямахте мустак и не бяхте тъй едър!
- Да, напълнях, остарях, но все още не се давам! Затова всъщност и съм сега при вас!
Година по-късно, на Жельо и Здравка им се роди дъщеря. Той се бе преместил в нейния апартамент и вече живееха заедно. Погледът на Жельо бе все тъй тежък, но в него имаше повече дързост, отколкото мъка. Беше си дал дума, да се бори докрай с живота и правеше това, което зависеше само от него. Даваше си сметка, че не му оставаше много време на тоя свят, но не искаше да го напуска като пораженец. Беше разбрал, че това, което винаги бе липсвало на сънародниците му, бе куражът! А без кураж, никой не можеше да постигне нищо трайно!

Красимир Бачков

[Kiro]

Колт 1851 г., на въоръжение във военно-морските сили на САЩ. На 25 февруари, 1836 г. Самюъл Колт получава лиценз за "въртящо се късоцевно оръжие", наречено по-късно револвер. След това изобретение възниква и крилатата мисъл: "Бог създаде хората, а Колт ги направи равни"...

[Ricognito]

Населението на Африка се подмладява, а това на Европа - застарява. Тоест, бъдещето на света е Африка

За жалост по-голямата част от населението в развитите страни в Европа е със застаряваща тенденция. Факт.