Интересни факти - Знаете ли че?

[Kiro]

ТИНА ТЪРНАР- ВЕЛИКА..









2

[Pyramid]

За жалост по-голямата част от населението в развитите страни в Европа е със застаряваща тенденция. Факт.

Когато са събирани тези данни, още не е вършал коронавирусът от Ухан. Пазете живите си родители. Те са измежду най-уязвимите.

[Kiro]

Бог е най-големия творец ...
Леденото око в Рила..

[Kiro]

ЕДИН МНОГО ДОБЪР СЪВРЕМЕНЕН РАЗКАЗ..



КРАЙ БЕЗ КРАЙ

През последните години Жельо се отдръпна от приятелите си. Той стана саможив и затворен в себе си, нещо, което не бе типично за него. По-рано винаги пръв започваше веселба или почерпка, шегуваше се с другите и себе си, но никога в погледа му нямаше покруса. Сега очите му бяха болни и толкова тъжни, че ги свеждаше при среща с друг човек. Не искаше хората да знаят за болката му. А тя не бе само негова, но останалите или не осъзнаваха какво се случва, или се бяха вече примирили. Всъщност проблема на Жельо бе, че няма внуци! Имаше син и дъщеря, които вече минаваха четиридесетте, но все още нямаха деца. Много пъти заобиколно или направо той бе поставял въпроса за наследници пред децата си, но те отвръщаха уклончиво и се измъкваха без отговор. Това го дразнеше и принуждаваше все по-рядко да им се обажда. Един ден сподели болката си с Киро, стар съученик от гимназията, а той простичко отвърна:
- Добре! Кажи, кой от нашият випуск има внуци! От момчетата в нашия клас, само Марин и Цецо имат внуци, а всички останали са като теб и мен! Бяхме двадесет и две момчета в класа! Четирима вече си заминаха от тоя свят и поне нямат вече грижи! Обаче аз друго съм забелязал!
- Какво? – изгледа го намръщено Жельо.
- Какво ли? – изпъшка Киро – Помниш ли, колко ученика бяхме в класа?
- Как да не помня? Четиридесет и трима бяхме!
- Така! От всички, само седем бяха от село! Две момчета и пет момичета! И само те сега имат внуци, Жельо! Ние, градските се оказахме ялови! Това, според теб случайно ли е?
- Не знам! – сви рамене Жельо и побърза да се раздели със съученика си.
Вече у дома, на страниците на една стара тетрадка, Жельо започна да пише имената на познатите си и да отбелязва, кой има или няма внуци. Изписа две страници и накрая сложи черта. Под чертата, от шестдесет и седем имена, имаше само осем, които съдбата бе дарила с внуци. Почти всички имаха деца, долу – горе на възрастта на неговите, но внуците просто липсваха! Това какво означаваше? Че поради някаква причина, България оставаше без наследници?! Та това бе по-лошо и от война!!! И понеже темата бе деликатна, хората обикновено не я обсъждаха.
От този ден Жельо помръкна и започна да се движи из града като некролог. За какво му бяха трите, останали в наследство апартамента, двете лозя край града и вилата на брега на морето, като нямаше кой да ги наследи? Имаше някаква прокоба над българите, но каква бе тя? Ето на, циганите и в града, и по селата се множаха като мишки. Нямаха по-добри условия за живот, но въпреки всичко родът им процъфтяваше. И въпреки мизерията и недоимъка, те се подкрепяха винаги, докато българите бяха разделени от край време. Алчността и завистта превръщаха българите в противници и колкото по-богати бяха те, толкова по-самотни оставаха, в края на живота си. Излизаше, че добрият начин на живот е обратно пропорционален, на възможността на популацията за оцеляване!
След този извод Жельо извика сина и дъщеря си и направо им каза:
- От както сме се развели с майка ви, имам само едно желание към вас! Не ме интересува, как ще си създадете деца! Досега ви питах, но вие твърдите, че нямате здравословни проблеми за това! Ако е така, по най-бързият възможен начин искам да имам внуци! Ако са нужни пари за „ин витро“ или други начини да имате поколение, ще продам всичко и ще ви осигуря средствата! Ако обаче съм отгледал от вас само едни егоисти, неспособни да се грижат за друг, освен себе си, забравете и за имотите и за всякакво наследство, от моя страна! Искам да ви видя или чуя само с новина, че ще имам внук! До тогава прекъсваме общуването си! Ясно?
Синът и дъщеря му се разсърдиха, за пръв път сина му го нарече „стар идиот“ и се махнаха от очите му. И понеже той не можеше да се примири, дори на тази си възраст, реши да действа.
Един ден се качи на колата и тръгна към съседния град. В един жилищен блок, където синът му бе на квартира по време на следването си в университета, живееха майка и дъщеря. Те бяха възпитани, стари гражданки. Докато сина на Жельо бе на квартира в техния дом, бяха разговаряли няколко пъти, което бе достатъчно, за да ги опознае той. Майката бе по-възрастна от него с две години, а дъщерята бе по-млада от неговият син с година. Двете живееха доста затворено и основните им забавления бяха посещенията на театър и опера. Бяха добри, кротки жени, свикнали на спокойствие, без мъжко присъствие.
По памет Жельо намери жилищния блок и паркира пред него. Входната врата бе заключена и се наложи да изчака, докато две деца излязоха, тръгнали вероятно на училище. Преди да се затвори вратата, Жельо се вмъкна и започна да изкачва стъпалата към третия етаж. Щом стигна вратата на бившите хазайки на сина си, той спря поразен. На вратата бе залепен цветен некролог, където на снимка, правена отдавна, се усмихваше майката. По датата на смъртта се разбираше, че е починала преди половин година. Жельо натисна звънеца и зачака. Наложи се да звъни няколко пъти и едва тогава вратата леко се открехна.
- Кой е? – тихо запита дъщерята на починалата, а в краката на Жельо се отъркаха две жълти котки.
- Аз съм! – възможно най-глупаво обясни той – Синът ми ви беше квартирант преди петнадесет години! Искам да говоря с вас!
- Майка ми почина и ние отдавна вече не даваме стая под наем!
- За друго искам да говорим! Отворете, ако обичате!
Последва мълчание, после веригата бе откачена и вратата се отвори. Дъщерята почти не се бе променила, от времето когато Жельо бе идвал за последен път тук. Той влезе в един потънал в тъмнина хол и седна на един фотьойл.
- Аз съм Жельо, а вашето име съм забравил! Но сте си все същата, откакто ви помня!
- Аз съм Здравка! – усмихна се дъщерята – Вие сте се променил, защото преди нямахте мустак и не бяхте тъй едър!
- Да, напълнях, остарях, но все още не се давам! Затова всъщност и съм сега при вас!
Година по-късно, на Жельо и Здравка им се роди дъщеря. Той се бе преместил в нейния апартамент и вече живееха заедно. Погледът на Жельо бе все тъй тежък, но в него имаше повече дързост, отколкото мъка. Беше си дал дума, да се бори докрай с живота и правеше това, което зависеше само от него. Даваше си сметка, че не му оставаше много време на тоя свят, но не искаше да го напуска като пораженец. Беше разбрал, че това, което винаги бе липсвало на сънародниците му, бе куражът! А без кураж, никой не можеше да постигне нищо трайно!

Красимир Бачков

[Kiro]

Колт 1851 г., на въоръжение във военно-морските сили на САЩ. На 25 февруари, 1836 г. Самюъл Колт получава лиценз за "въртящо се късоцевно оръжие", наречено по-късно револвер. След това изобретение възниква и крилатата мисъл: "Бог създаде хората, а Колт ги направи равни"...

[Ricognito]

Населението на Африка се подмладява, а това на Европа - застарява. Тоест, бъдещето на света е Африка

За жалост по-голямата част от населението в развитите страни в Европа е със застаряваща тенденция. Факт.

[Copacabana]

1930 година населението на Африка е било 120 милиона. Сега е 1 милиард и 225 милиона, 40% от него е на възраст под 15 години. В недалечната 2050 се очаква да бъдат 2,5 милиарда, повече от една четвърт от всичките хор... примати на Земята.
https://en.m.wikipedia.org/wiki/Demographics_of_Africa

Бумът се обяснява с подобрените условия на живот (с помощта на белите страни) и подобрената медицина (с помощта на белите страни).
Между другото, също така десетократен е бил и бумът на раждаемост за 100 години у чернокожите роби при американските робовладелци.

Населението на Африка се подмладява, а това на Европа - застарява. Тоест, бъдещето на света е Африка

[78-10]

1930 година населението на Африка е било 120 милиона. Сега е 1 милиард и 225 милиона, 40% от него е на възраст под 15 години. В недалечната 2050 се очаква да бъдат 2,5 милиарда, повече от една четвърт от всичките хор... примати на Земята.
https://en.m.wikipedia.org/wiki/Demographics_of_Africa

Бумът се обяснява с подобрените условия на живот (с помощта на белите страни) и подобрената медицина (с помощта на белите страни).
Между другото, също така десетократен е бил и бумът на раждаемост за 100 години у чернокожите роби при американските робовладелци.

[Kiro]

Тодор Балина - водачът на Първото Търновско въстание. Мистерия битува около произхода на така наречения първи благородник на Никополския санджак Теодор Балина, водач на Първото търновско въстание от 1598 г.. Редица съвременни изследователи смятат, че тъкмо Балина е бил небезизвестният Шишман, който още Константин Иречек посочва като фигурата, която бунтуващите се българи издигат за свой цар в разгара на въстанието. Дори и да не е имал царско потекло, Теодор Балина вече все по-често се разглежда, като наследник на стар болярски род с традиционни връзки с Никопол. Ето какво пише папският пратеник Павел Джорджевич за него:„Госпо̀дин Тодор Балина е пръв благородник в Никополския санджак, който (б.а. — благородник) се ползва с голямо влияние сред християните от тая страна поради благородния си произход и своето достойнство. Него турците го гледат в устата какво ще каже (б.а. — заповяда), а пашите го уважават твърде много и се допитват до него по всеки важен въпрос." С посреднически акции между българските бунтовни водачи и техните отвъдгранични съмишленици се заемат дубровнишките търговци Павел Джорджич и фамилията Соркочевичи от мемоарите на които днешните историографи черпят цении сведения за хронологията на протеклите събития. От изложенията на Павел Джорджич до Mаксимилиан III пред нас се разкрива създаването на мащабна революционна организация, имаща за цел да вдигне на оръжие хиляди българи. В съзаклятието участват русенският владика Йеремия, владиката на Шумен Спиридон, владиката на Ловеч Теофан и владиката на Пловдив Методий. Според Джорджич всички епископи на Търновската митрополия, заедно със „дванадесет търновски свещеници и осемдесет миряни от първенците и видните хора в тоя град ( Търновград), заедно с архиепископ Дионисий отишли в черква , където с голямо благоговение положили клетва пред евангелието, че до смърт ще останат съгласни в тази работа и ще я изкарат на добър край с помощта, която ще им се даде от християнските владетели“.
Междувременно в Никопол, пред Теодор Балина, своята клетва за вярност към целите на въстанието полагат двадесет и трима духовници и четиридесет градски нотабили, които имат за цел да подготвят превземането на масивната крепост отвътре. Свещеният римски император обещава да изпрати 2000 конника и 4000 души пехотна войска. Така също императорски знамена и всичко нужно за подпомагането на начинанието.След като съюзниците им не спазват поетите договорки, бунтовните водачи са принудени да се оправят сами. Напредналата въстаническа подготовка налагала незабавни действия, в противен случай рискували разкриването на замисъла. Така през 1598 г., след като няколко влашки отряда разгромяват локална османска войска край Силистра, Първото търновско въстание избухва в някогашната българска столица.След краткото си стълкновение с османците при Силистра, влашките войски се оттеглят, а българските въстаници в Търновград са подложени на засилена атака от редовната войска на Османската империя. Бунтуващите се българи се укрепяват зад стените на древната си престолина. Българската столица е превзета и разорена, съпротивляващите се въстаници са избити, а мирното население – поробено. Дионисий Рали и Теодор Балина успяват да оцелеят и се оттеглят, намирайки убежище на север от Дунав.

[Kiro]

С една такава златна монета в Рим (цялата империя) е можело да се купят чифт волове. През османския период също. Днес със същото тегло злато,може да се купи малък трактор ,около 15 конски сили. Две хиляди години стабилна валута.

[Kiro]

Кунка Чобанова - Мис България 1930 (третата от ляво надясно) с участничките от Испания, Дания и Англия на конкурса ''Мис Европа'' през 1930 год.

[Грую Груев]

https://bulgarianhistory.org/bitkata...45TKCBMk1GR_3U Битката за Букурещ – възмездието на българите

Браво, Кире, напомни за "Един от първа дивизия" - уникална книга на Георги Георгиев, задължително да се прочете, от който не я е прочел. Какви мъже е имало тогава, какви мъже, а сега сме лигльовци, мрънкащи, че трябва да си почистят скрежа от колата сутрин...

Велик е нашият народ, а онази незаслужено забравена епопея от 1915-18 е най-великото ни постижение за последните поне 700 години. величава епопея, величави герои, останали си скормните Мито, Пешо, Дяко, Стойне, Иван, Петър, за които някой не пя песни, а гробовете им, където не са поругани, тънат в забрава. Ходил съм на такива места в Македония, в Добруджа - единици знаят какви са тези храбреци и за какво са дали живота си, да не говорим, че на повечето места с имената на такива герои е наречено насело място с преобладаващо етнически небългарско население...

Какво велико нещо е движило предците ни - една думичка - любовта към родината и един копнеж - децата им да живеят по-добре в силна, независима и обединена България! Сега има #kletamajkabalagaria, "бегай от тая кочина, чедо, ходи в чужбина, да миеш г@за на маляки и прочие манафи, стани ибрикчия на султана, но се връщай в "тази" държава", чалга, мутри и национален нихилизъм.

И все пак ситуацията е била и по-зле, пак ще се възродим и ще вървим напред. Все още вярвам в страната и народа ми!

[Kiro]

https://bulgarianhistory.org/bitkata...45TKCBMk1GR_3U Битката за Букурещ – възмездието на българите

[Pyramid]

https://news.mail.ru/society/39700272/?frommail=10

[Kiro]

https://www.youtube.com/watch?v=LjOt...VQHpHJILlv5lKk

Топ 10 страни по население (1800-2050)
https://youtu.be/LjOt-Hv0DKM