Интересни факти - Знаете ли че?

[Kiro]

Сърбосек (в буквален превод сърбо-резач, на хърватски често превеждано като главорез) е специално създаден нож, използван основно за бързо изколване на сърби и други жертви на хърватската фашистка организация Усташа, действаща по времето на Втората световна война в новосъздадената Независима хърватска държава, включваща днешните Хърватия и Босна.
Специално пригоденият за целта нож е произвеждан във Фабриката „Братя Грефрат“ от град Золинген, Германия (съществуваща и до днес, но под ново име) по специална поръчка на хърватското правителство. Горната част на сърбосека била направена от кожа, като част от ръкавица, проектирана така, че палецът да минава през разрез и да се движи свободно. По този начин единствено сребристото острие е било изпъкнала неподвижна част. Приспособлението е представлявало 12-сантиметров нож с леко извито острие, като режещата част е оставала от вътрешната страна. Върху кожената част от сърбосека е имало надпис „Gräwiso“, поради което понякога е наричан „Gräwiso нож“. Острието било проектирано извито, за да може по-лесно да се прерязва гърлото на жертвата, следвайки естествената му извивка.

[Kiro]

Churchill celebrates his 69th birthday with Franklin Roosevelt and Joseph Stalin, at the Victorian Drawing Room of the British Legation in Tehran, Iran, 30 Nov 1943
Чърчил празнува 69-ия си рожден ден с Франклин Рузвелт и Джоузеф Сталин, в британската легация в Техеран, Иран, 30 ноември 1943 г.

[Kiro]

Студенти от Принстън,Ню Джърси, след битка със снежни топки , първокурсници срещу второкурсници -1893 г.

[Kiro]

Чѐле ди Булгерѝя (Celle di Bulgheria) е град и община в Южна Италия.
Алцек, четвъртият син на кан Кубрат, с част от народа си, който му е му е бил подчинен след удара на хазарите върху Велика България, се преселва в Италия и сключва договор с краля на лангобардите Гримуалд (662 - 667 г.), който му позволява да се смята за федерат (съюзник).
Българите се заселват в региона Молизе – в тогавашните околии Селино, Бояно и Изериня. Те стават лоялни и коректни федерати и, съвсем естествено, постепенно се асимилират.
Жителите на Челе ди Булгерия и днес имат съзнанието, че са потомци на българи, макар и да не знаят и дума български. Това е валидно и за потомците на българи в околните селища. Те се гордеят с произхода си и много от тях са превърнали спомена за произхода си във фамилно име - Булгарини, Булгарели, Булгаручи, Булгаро. Такова е фамилното име и на един от крупните производители на парфюми - "Bvlgari".
На 8 юни 2016 г. в Челе ди Булгерия бе открит паметник на заселилия се с дружината си българи брат на кан Аспарух - Алцек.

[Грую Груев]

Знаете ли, че единственият отбор в България, в който е играл внук на един от сатрапите на българщината в Македония, е ... изчезналият вече отбор на ЦСКА (София). Става въпрос за Бобан Бабунски, внук на Йован Бабунски

[Грую Груев]

За гостуването на Кастро в Добруджа имам разкази от мой близък, чийто баща е бил в делегацията по посрещането - той твърдеше, че Кастро бил толкова впечатлен от комасираните масиви на равни блокове по 1000 декара, оградени отстрани с лесозащитен пояс, който да спира студените ветрове и да задържа влагата в почвата, че се разплакал от умиление. Поправете ме, ако греша, но подобни масиви на равни части по 1000 декара, оградени от дървета, съм виждал само в Добруджа.

Апропо, от всички полета на бойната ни слава в последните 150 години са останали в пределите на Родината ни само тези в Добруджа и отчасти тези около Сливница и Драгоман, всичко друго е извън страната ни - и Северна Добруджа, и Източна и Западна Тракия, и почти цялата Македония...

[bonboniada]

Винаги съм се интересувал от тази тема. Чета много, благодаря

Да бъдеш любознателен е да имаш волята да откриваш света, новото и непознатото. А то става на база нови знания. Ценност, която не бива да се пренебрегва.

[KittyMelon]

Винаги съм се интересувал от тази тема. Чета много, благодаря

[v_tin]

Кольо Николов
Любопитни факти
14 септември в 15:29 ч. ·
Аз също не знаех.
Знаете ли на кой българин на погребението присъстват трима американски президенти - Картър, Рейгън и Буш ?
Не е политик.
Общото между Боинг, въздушната възглавница и телефония секретар е техния създател - Асен Йорданов.
Името му е вписано в Книгата на почетните граждани на Ню Йорк, неговият портрет се намира в „Залата на Славните“ в нюйоркското летище „Ла Гуардия“, в Ер Спейс Музеум има негови вещи.
„Дeвeтдeceт нa cтo oт пoзнaниятa cи пo aвиaция щaтcĸитe лeтци дължaт нa господин Джopдaнoф“, пишат видни aмepиĸaнcĸи aвиocпeциaлиcти. Първият човек, стъпил на Луната - Нийл Армстронг заявява, че е получил знанията си от учебниците на Йорданов.
Асен Христов Йорданов е роден 1896 година, а през 1915 година създава първият български самолет „Експрес“. Датата 10 август 1915 се счита начало на българското самолетостроене.
След Ньойския договор на България е забранено да има собствена авиация, което слага край на мечтите на Асен Йорданов за развитие в България.
През 1921 г. Американският аероклуб обявява конкурс за обиколка на Земята със самолет. За победителите е обявена награда от един милион долара.
Кандидати са и българските летци Асен Йорданов и Гаврил Стоянов. С парична помощ от българското правителство и с одобрението на министър председателя Александър Стамболийски двамата българи пристигат в САЩ, но конкурсът не се провежда, защото други страни не участват. С разрешение на правителството Асен Йорданов остава в САЩ.
Всяко начало е трудно и Йорданов работи различни неща, но след време пocтъпвa като чepтoжниĸ в ĸoнcтpyĸтopcĸoтo бюpo нa зaвoдитe „Kъpтиc“, а по-късно cтaвa лeтeц-изпитaтeл. След време е нaзнaчeн зa глaвeн ĸoнcтpyĸтop нa зaвoдитe. Πpoдължaвa дa yчи и зaвъpшвa aepoинжeнepcтвo, xимия, физиĸa и paдиoинжeнepcтвo.
Πpeз 1941 г. Aceн Йopдaнoв ocнoвaвa своя фирма, чиято дeйнocт e свързана с вoeннaтa oтбpaнa нa CAЩ и е cтpoго ceĸpeтна. Нeгoвaтa пoпyляpнocт нapacтвa, ĸoгaтo oтĸpивa aвиaциoннo yчилищe, което се пpeвpъщa в нaй-aвтopитeтнaтa шĸoлa, ĸoятo пoдгoтвя пилoти зa гpaждaнcĸaтa aвиaция нa CAЩ. Той конструира няколко различни модела на самолетите "Боинг", гордостта на американското авиоинженерство.
C ĸpaя нa вoйнaтa Йорданов е пpинyдeн дa cпpe paбoтaтa cи в cфepaтa нa aвиaциятa и ce нacoчвa ĸъм нoви oблacти. Πpeз 50-тe гoдини нa минaлия вeĸ Йopдaнoв paбoти въpxy cигypнocттa пpи aвтoмoбилитe и e eдин oт cъздaтeлитe нa въздyшнaтa възглaвницa. Рaбoти и въpxy aпapaтa Джopдaфoн - пpародител нa днeшния тeлeфoнeн ceĸpeтap. Ha 19 oĸтoмвpи 1967 г. cвeтoвнитe инфopмaциoнни aгeнции c пpиcĸъpбиe cъoбщaвaт: „Aceн Йopдaнoв — пиoнep нa aвиaциятa, лeтeц-изтpeбитeл, aвиoĸoнcтpyĸтop нa Бoинг и Дъглac, пoчинa нa 71-гoдишнa възpacт.”
На негово име в София има булевард „Асен Йорданов“ - по пътя за летището.
На американците им е простено да не знаят кой е Асен Йорданов, срамно е, че деветдесет процента от нас не знаят кой е той !

[hazard]

След гостуването на кубинския лидер през 1972 г. в България името Фидел става доста популярно.
Доста млади български семейства кръщават новородените си момчета на президента на Острова на свободата.
Тук-там из страната се появява даже и вариант на името в женски род - Фиделина.
През май 1972 година символът на кубинската революция Фидел Кастро направил 10-дневно официално посещение в България.
Огромната популярност на команданте Фидел изкарала на улиците хиляди българи, които искали да го зърнат.
Богата програма за високия гост включвала посещение и в Толбухин (днешен Добрич).
Както се полага Фидел Кастро и Тодор Живков били посрещнати от първия партиен ръководител на окръга Ганчо Кръстев.
Той отговорил толкова изчерпателно на безбройните въпроси на кубинския гост, че Фидел бил смаян от компетентността му.

КАСТРО, ЖИВКОВ И ДЖУРОВ

КАСТРО И БАТЕТО

[Pyramid]

Малко авиационни рекорди:

[Kiro]

Херардеска Манутиус. Тя е била хетера при войската на Спартак - длъжност почетна и високо ценена. Живяла е в I век, пр. н е. /примерно 71 г пр.н.е./ За нея се споменава в "Римска история" на Дион Касий.
До присъединяването й към армията на Спартак, се предполага, че е била робиня. Най-вероятно е била обучавана от дете в бойното изкуство, защото е участвала в боевете наравно с мъжете. Тялото й не се е отличавало от мъжките тела, което навежда на мисълта за спартански произход, но няма документи.
След разгрома на Спартак е заловена и осъдена на разпване на кръст. Тук има две версии: Едната е, че е преспала с Красс и той я изпраща в гладиаторска школа. Другата версия е, че са я откупили за Лентула Батията - гладиаторско училище в Капуа.
Херардеска не е крила пола си, но /пак повтарям/ външно не се е отличавала от мъжете.
След няколко седмици обучение е изпратена в Рим. За няма и месец е станала любимка на зрителите. Има 200 победи над мъже. Първата й победа е над Трасин - един от героите на Колозеума. Почти година е била на върха на славата. Оставал е месец до обявяването й за свободен гражданин на Рим.
Убита е от две джуджета на арената. Тълпата е отказала милост.
"Един миг невнимание и... цял живот мъртъв."
Според всичко, което изчетох и тя е била хермафродит.
След смъртта й, през 11 г. н.е. излиза Табула Ларинас, с която се забранява наемането на жени и момичета за гладиаторски борби.

[Kiro]

ПРОДЪЛЖЕНИЕ- Втората му смърт е тази в Кондофрей. Третата е обявена погрешка, когато служители на НОИ се натъкват на един от фалшивите смъртни актове на Баровеца и спират законно получаваната от него пенсия през 2011 г. И четвъртата е истинска. Илиев умира на 5 април 2012 г. в Централния софийски затвор. Не всички истории на Баровеца са разказани в Опасен чар. Униформата респектира и отваря много врати. Включително и на банките. Това установява Баровеца още през 60-те години. Избира си провинциален клон на Държавна спестовна каса – ДСК. Този в Кюстендил. Открива си сметка за 10 лева, за да разучи терена. Няколко дни по-късно идва облечен в униформа на младши лейтенант от МВР. Казва, че разследва по какъв начин в този клон на ДСК са попаднали фалшиви банкноти от по 10 лв. Изисква да му бъдат предадени общо 10 хил. лв., които да бъдат подложени на проверка в управлението. Получава парите и излиза. Касиерката решава все пак да провери дали има такова разследване и звъни в милицията. Оттам реагират като ужилени и веднага изпращат по следите на Илиев две цивилни ченгета. Намират го лесно, защото той се е отправил към гарата, за */да напусне града/*. Щом го виждат, милиционерите започват да крещят след него да се предаде. Вместо това, *Баровеца потегля в галоп* към чакащия на перона влак. Мята се в мотрисата, а ченгетата – след него. Неочаквано на помощ на измамника се притичва военен полицай – как така цивилни ще гонят униформения му колега?! Вади патлака и го насочва към милиционерите. Докато се разберат кой какъв е, Баровеца се мушка в тоалетната и съблича униформата. Отдолу е с цивилни дрехи. Десетачките пуска в тоалетната. Под линията започва да се стеле дъжд от пари. Но времето му е прекалено малко. Заловен е и отново пратен в затвора. Пред Александров твърди, че се е поучил от грешките си и след това е правил същия номер, но вече успешно… *Това ми е портфейлът…* Спомняте ли си онзи момент от /Опасен чар/, когато портиерът в луксозен бар иска да прибере на гардероб и куфарчето на очевидно платежоспособния нов клиент? Отговорът е: Това ми е портфейлът… *И действително има такава история* По времето на комунизма не е трудно да се разбере кой разполага с пари, чийто произход няма как да докаже. Това са хора от областта на туризма, услугите и развлеченията. Най-вече тези, които имат вземане-даване с чужденци и високопоставени партийни деятели. Точно такъв е и управителят на ресторант /Севастопол/ в столицата. Баровеца отново е с любимата си милиционерска униформа и една вечер звъни на вратата на жертвата си. С перфектна предварителна подготовка, Илиев знае, че мъжът е сам вкъщи. Мошеникът се легитимира с */подправени служебни документи/*. Освен това носи постановления на прокуратурата за обиск, претърсване и изземване. Подпечатани и подписани. Управителят започва да трепери като мокра кокошка. Разбира, че е хванат натясно. Апартаментът му е обзаведен с луксозни мебели, които няма как да се купят със заплата. Илиев нарежда на управителя на /Севастопол/ да викне двама души поемни лица от съседите. Те трябва да са свидетели на изземването на покъщнината. Започва пазарлък. Примрелият от страх домакин започва да чука по стената. Чува се кух звук. Отваря се тайник, в който са скрити пари в брой. Баровеца си тръгва от дома на управителя с 57 хил. лв. /“Съжаляваше само, че не е имал подръка камион, с който да натовари мебелите”,/ разказва Александров. След удара Баровеца отива директно в бар /Астория/. Там подпира четирите крака на масата с пачки от по хиляда лева. *Илиев почти не пие алкохол, но много обича да черпи. *Същата вечер харчи над 20 хил. лева. *Мангизите идват утре* Държавните предприятия по времето на комунизма са сред любимите жертви на Баровеца. Казва, че никога през живота си не е измамил обикновен човек, който чака на едната заплата. През соца той обича да се представя за снабдител и винаги носи със себе си фалшиви документи. Наема камион и шофьор и отива например във Видахим –/ разказва следователят Александров. –/Товари го до горе с гуми и издава платежно нареждане. Уверява, че парите ще бъдат преведени още на следващия ден. Сумата, разбира се, не пристига, а той по свои канали успява да пласира стоката на черно. / /По същия начин завлича пернишкото предприятие Каменина със 7 хил. лева… Списъкът е дълъг. Едва ли могат да се изброят всичките му удари. Доколкото си спомням, така беше успял да омагьоса един от бившите шефове на Кремиковци, че в крайна сметка се прибрал с неговата служебна Лада.” “Ако има състезание за най-ловък мошеник за първо и второ място ще се борят Илия Илиев-Баровеца и Николай Сламов-Саламчето” –/ твърди Александров. Една от забележителните измами на Сламов е извършена през 70-те години. Тогава Кольо Саламчето разбира, че в Кондофрей ще се открива ново читалище и ще присъства министърът на благоустройството Георги Стоилов. Мозъкът на мошеника започва да щрака като пружинка, това му изглежда добра възможност. Тържеството е насрочено за неделя. В петък Саламчето се обажда в кметството и се представя за зам.-министър. Казва, че се налага тържеството да се измести за събота и ще дойде заместникът, а не самият министър. Стоилов нещо се разболял. Намеква, че който има някакви */жилищни нужди/*, трябва да се подготви с молба и капаро. В събота отива на празника официално облечен. Казва, че той е заместникът на Стоилов и сяда начело на трапезата. Ядене, пиене, музика… Високият гост е обграден с внимание. Урежда около 40 души с нови апартаменти и им прибира предплатата. Когато на другия ден министър Стоилов отива да открива читалището, селото е пусто. Всички страдат от адски махмурлук…

[Kiro]

Тодор Колев с Илия - прототипа на героя от филма "Опасен чар"
“Той беше гениален.” Това казва бившият следовател Александър Александров за измамника Илия Илиев, станал прототип на главния герой от филма /Опасен чар/. В класическата българска лента ролята на престъпника е блестящо изиграна от Тодор Колев. Но много от историите остават неразказани. /“Може би защото иначе трябваше да се снима сериал, а не само един филм /– казва с усмивка Александров. Само не разбирам защо днешните филмови сценаристи и писатели се напъват да измислят плитки истории, вместо да се заровят в съдебните архиви. Там ги очаква истинска планина от диаманти. Колкото до Баровеца, мога да разкажа няколко интересни случки.
“Добър ден, докторе. Аз съм полковник Иванов от Първо главно управление на Държавна сигурност. Иван Иванов.”/ С тези думи Илия Илиев, по прякор Баровеца, влиза при селския лекар в Кондофрей през зимата на 1989 г. По това време той вече е натрупал богата житейска и “професионална” биография, а част от историите му са разказани в *култовата лента на режисьора Иван Андонов /Опасен чар/* В село Кондофрей чаровният измамник се легитимира със служебна карта от ДС. Докторът пребледнява и се опитва да си спомни всички свои малки прегрешения, започвайки от лошото си напиване на абитуриентския бал преди много години… Едва ли този полковник идва, за да си премери кръвното… Но полковник Иванов се оказва благ и сговорчив човек. Той иска малка услуга от доктора. Уверява го, че така дори ще изпълни патриотичния си дълг. Иванов доверява, че е преследван от турското военно разузнаване. За да се отърве от вражеските шпиони му е необходима легенда. *А каква по-добра легенда от тази, че е умрял?!* Единственото, което трябва да направи селският доктор, е да издаде един смъртен акт на Иван Иванов. Така щял да запише името си със *златни букви* сред героите, помогнали на родината в труден момент, уверява го измамникът. С въпросния документ българският Джеймс Бонд лесно щял да се отърве от преследвачите. Докторът изобщо не се колебае. Още повече, че действието се развива малко след последните размирици около Възродителния процес и изселването на български турци. Издава документа и се кълне, че на никого няма да каже и думичка. Даже на жената и децата… Тодор Колев изиграва блестящо ролята на ловкия измамник в милиционерска униформа във филма Опасен чар. Смъртният акт е внесен в деловодството на село Кондофрей, но бдителна секретарка се усъмнява. Как може някой да е умрял, а тя нищичко да не е разбрала?! Било просто невъзможно да има погребение в селото и тя да не научи… Звъни в пернишката полиция и случаят поема следовател Александров. /“Идеята на Илиев е била да не бъде преследван от българското МВР/ – разказва Александров. – /Преди това той е извършил поредица измами под фалшивата самоличност на полковника от ДС Иван Иванов. И мен, още когато ме видя, се опита да ме преметне. Помоли ме да го заведа при един колега, който се казваше Гергов. Беше шеф на Пето РПУ по това време. Заведох го при съвсем друг човек. Баровеца му се хвърли на шията като на стар приятел.”/ *Делото по случая в Кондофрей * приключва с поредна присъда за Илиев. Въпреки това той и следователят стават приятели. Баровеца започва да му споделя истории от богатия си опит на изобретателен мошеник. “/Понякога си правех и експерименти с Баро/ – признава Александров. – /Давам му молив, химикали, индиго и хартия. След 15 минути е готов с перфектен фалшификат на карта на офицер от Държавна сигурност. През живота си не е прочел нито една книга, но беше невероятно сладкодумен.”/ *Илия Илиев е умирал общо четири пъти* Първия път това се случва в Пазарджик през 80-те години. По това време е обявен за общонационално издирване. Илиев разлепва собствените си некролози и се пренася да действа на спокойствие в района на Шумен и Силистра.

[Kiro]

Когато попитали Микеланджело как е успял да направи това съвършенство , той отговорил : " статуята си беше вътре, аз само махнах мрамора" . Бил е само на 24 години. Единствената творба на която се подписва - " Пиета". Намира се в базиликата " Свети Петър" - Ватикана.