Интересни факти - Знаете ли че?

[Николайко Перник]

Дървена авиобомба на британските ВВС през Втората световна. През ВСВ било широко разпространено да се заблуждава разузнаването на врага чрез поставянето на дървени или дори надуваеми макети на танкове, оръдия, камиони, самолети. Едно такова фалшиво летище е построено през 1943 г. от немските ВВС- "Луфтвафе" в Холандия. След известно време британски бомбардировач прелетява над него и пуска една бомба, която не експлодира. Бомбата се оказва дървена. Британците решили да се пошегуват с немските си колеги, като по този начин им покажат, че знаят за фалшивото летище. Немците решили да се покажат по-хитри, като си помислили, че британците повече няма да безпокоят това летище и започнали да го използват за истински самолети. Веднага последвала нова британска бомбардировка, този път с истински бомби. Последният английски бомбардировач пуснал над летището вимпел с надпис: "Е, това вече е нещо друго".

Нали англичаните бяха разкрили тайния код на немските съобщения, операция "Енигма" май се казваше?
Може от там да са знаели и били уверени.

[Kiro]

На Дойранските позиции британците играят футбол, българите са им публика и съдии. Поданиците на кралицата Елизабет II (разбира се) организират и турнир по футбол между отделните отряди. Игрището се намира в близост до…нашите позиции, току пред дулата на оръдията. Докато родоначалниците на най-популярната игра ритали топката и си вкарвали голове, българите зяпат мачовете и дори и не си и помислят да ги обстрелват. С чести викове дори окуражават единия или другия отбор. Правят се и залози за победа в нашия лагер. Родната артилерия обаче мълчала – един рядък пример за толерантност и доблест по време на война. Единствените изключения се правят само в случаите, когато двубоят се превърне в кърваво меле от биещи се футболисти. Караниците между играчите след някоя спорна ситуация на терена понякога били доста разгорещени. Тогава българите изстрелват предупредителни гранати във въздуха, докато положението не се успокои. В един случай даже изпращаме специален пратеник с писмо до налагащите се английски играчи със заръката: “Не се бийте, не се карайте! Това е само спорт! Футболът е разрешен, но не и боят”.

[Kiro]

Дървена авиобомба на британските ВВС през Втората световна. През ВСВ било широко разпространено да се заблуждава разузнаването на врага чрез поставянето на дървени или дори надуваеми макети на танкове, оръдия, камиони, самолети. Едно такова фалшиво летище е построено през 1943 г. от немските ВВС- "Луфтвафе" в Холандия. След известно време британски бомбардировач прелетява над него и пуска една бомба, която не експлодира. Бомбата се оказва дървена. Британците решили да се пошегуват с немските си колеги, като по този начин им покажат, че знаят за фалшивото летище. Немците решили да се покажат по-хитри, като си помислили, че британците повече няма да безпокоят това летище и започнали да го използват за истински самолети. Веднага последвала нова британска бомбардировка, този път с истински бомби. Последният английски бомбардировач пуснал над летището вимпел с надпис: "Е, това вече е нещо друго".

[Kiro]

През 1970 г. чисто новият ГАЗ-24 струва 9 200 рубли или $11 085. За сравнение цената на Mercedes-Benz 280 SEL е 41 800 германски марки ($11 330). Срещу тези пари купувачът получава редови шестцилиндров двигател със 160 к.с., четиристепенна автоматична трансмисия, дискови спирачки на всички колела, усилител на волана, кожен салон и климатик.

[Kiro]

През 1849 година влиятелният османски държавник, българинът княз Стефан Богориди подарява за български черковни нужди голям двор с 3 постройки – една дървена и две каменни, в цариградския квартал „Фенер“ между площадите „Балат“ и „Фенер“, на самия бряг на Златния рог, близо до седалището на Вселенската патриаршия. На 17 октомври 1849 година е издаден официален султански ферман, позволяващ на българите да имат собствен молитвен дом. Долният етаж на подарената от Богориди дървена къща е превърнат във временен параклис и е тържествено осветен на 9 октомври 1849 година. По-късно параклисът прераства в самостоятелен храм, известен като Дървената църква, и посветен на първомъченик и архидякон Стефан в чест на дарителя Стефан Богориди.

[Kiro]

Симо Бялата смърт - снайперист №1 в историята. Симо Хаюха/Simo Häyhä е финландски снайперист, воювал по време на Зимната война (1939 - 1940). Заради нанесените от него поражения, руснаците му дават прякора „Бялата Смърт“ (Белая смерть). Воюва при температури от -20 до -40 °C, увит в камуфлажен костюм. Съществуват 542 потвърдени точни изстрела срещу руски войници на неговата сметка. Според командира на подразделението в което е Симо Хаюха A. Svensson потвърдените снайперски попадения на голяма дистанция с пушка са 219 и приблизително също толкова жертви ликвидирани с картечен пистолет на малка дистанция. Симо Хаюха бил най-обикновен финландски фермер. Когато през 1939 г. Русия нахлува във Финландия, Симо решава че трябва да помогне на родината си. След време руснаците осъзнали, че един единствен човек премахва доста сериозен брой техни хора. Така станал известен като "Бялата Смърт". В продължение на 100 дни собственоръчно отстранил 705 души (от тях 542 потвърдени).
Детските си години Симо прекарва скучно, като още от малък започва да се занимава с фермерство и лов. Според разпространените тогава слухове къщата на Хаюха била пълна с трофеи, свидетелстващи за неговия отличен мерник. През 1925 година Симо отбива служба във въоръжените сили на Финландия. След една година постъпва в Гражданската охрана на Финландия. Така го заварва 30 ноември 1939 година, когато Съветският съюз напада неговата родина. Хаюха преминава на активна служба като снайперист в 34 егерски полк, базиран край река Кола, където финландските войски отбраняват позициите си в съотношение 1 към 100. От тук започват и успехите на Симо. Сражавайки се при температури от -20 до -40 °C, 12 финландски дивизии успешно отблъскват атаките на 9-та и 14-та съветски армии. Този плацдарм става ловното поле на Хаюха.
Изцяло увит в боен камуфлаж, въоръжен с винтовката М28 (финландски вариант на съветската Мосин – Наган), Хаюха отказва да използва оптически прицел. В седящо положение, от дистанция 400 метра, високият 160 сантиметра финландец разчита единствено на металната мушка ( рус."мухичка", част от обичайните прицелни прибори -мерник и мушка, англ. iron sights ) . Използва различни тактики против демаскиране като например слага в устата си сняг, за да не го издава издишаната пара. В боя използва специфичните за Зимната война тактически прийоми и не случайно бива наричан от руските войски „Бялата смърт”. Многократно са правени опити той да бъде отстранен чрез други снайперисти или артилерия, но те са неуспешни. На 6 март 1940 година Симо е ранен в челюстта и изпада в кома, от която се съвзема след 9 дни, когато войната вече е приключила. След войната дълго време се възстановява от раната си, след което става успешен ловец на лосове и се занимава с развъждане на кучета. През 1998 година в интервю група американци го питат какво е необходимо за добър изстрел. Отговорът му е: „Тренировки”...

[Pyramid]

Към коя отсчетна точка на системата?
Земя-Луна, Земя-Слънце, Земя-Център на Галактиката, Земя-целия Космос?
Бъди логичен, инж.

Относно нормалата към галактическата плоскост. Никога, Земята не се връща към една и съща позиция, т.к. заедно със Слънцето системата му, има още една скорост на въртене -този път, около галактическия център, с период на въртене около 220 млн години.

...Сложно ли го казах?

[Kiro]

Летецът от Луфтвафе барон Франц фон Вера и домашният му любимец - лъвчето Симба.Той е известен, като единствения немски военнопленник, успял два пъти да избяга от плен – първия път от английски, втория – от канадски лагер. Оберлейтенант фон Вера е и сред малкото немски пилоти през Втората световна война, получили Рицарски кръст от ръцете на самия Адолф Хитлер. Когато на 5 септември 1940 фон Вера взема участие в бойна мисия южно над Лондон, в последвалата въздушна битка самолеетът му е свален, а той е пленен и изпратен във военнопленнически лагер в района на Суонуик, Южна Англия. Там, заедно с други немски летци, успява да изкопае тунел под лагерната ограда, да открадне кола и, представяйки се за свален холандски пилот, да се качи на британски изтребител на британско летище. Разкрит в последния момент, миг преди да излети, фон Вера е изпратен във военнопленнически лагер в Канада. Оттам обаче също успява да избяга и през територията на все още невключилите се във войната САЩ, през Мексико, Южна Америка и Испания, най-накрая се озовава в Германия. И отново започва да лети. Съдбата обаче не му дава още един шанс и през 1941 самолетът му претърпява авария и пада в морето близо до бреговете на Белгия...







МНОГО ИНТЕРЕСНА ИСТОРИЯ..И ГОЛЕМИЯТ КЪСМЕТ СВЪРШВА..

[Kiro]

Анархистът командир на бригада Нестор Махно (вдясно) и болшевишкият ръководител Павел Дибенко, 1919 г. През Гражданската война в Русия Махно е командващ Революционната армия на Украйна; съюзник (комбриг в Червената армия), а по-късно – противник на болшевиките.
http://dversia.net/2979/ruski-anarhisti/

[Kiro]

Древните римляни са вярвали, че ако пият кръвта на убития гладиатор, приемат жизнената му сила. Няколко римски автори описват как е била събирана кръвта след битките и продавана като лекарство. Смятали, че лекува епилепсия.

[Kiro]

Александър Стамболийски в Рим, позира за собствения си паметник. Не напразно древните римляни са казвали: Обущарю, не по-високо от обувката!

[78-10]

Земята се не движи нито по кръгова, нито по елиптична орбита, ами по дъъълга, винтова линия с ос-затворена, около центъра на Галактиката, крива.

Към коя отсчетна точка на системата?
Земя-Луна, Земя-Слънце, Земя-Център на Галактиката, Земя-целия Космос?
Бъди логичен, инж.

[Pyramid]

А знаете ли че, според учените, всички хора, се описвали с по 130 КАЧЕСТВА, изразени в една или друга степен. Нещо, като 130-мерно ПРОСТРАНСТВО. ВСЕКИ ЕДИН ИНДИВИД.

[Pyramid]

Земята се не движи нито по кръгова, нито по елиптична орбита, ами по дъъълга, винтова линия с ос-затворена, около центъра на Галактиката, крива.

[Kiro]

Облечен в траурна одежда - бяла на цвят, самураят подготвя своя предсмъртен стих, в който обяснява какво е преживял и за какво съжалява. После разгърдва дрехата си и разкрива корема си. До изпълнителя на сепуку понякога има свидетели и "секундант", кайшакунин, чиято роля е да го обезглави в нужния момент, за да прекрати мъките му. Острието е пречистено с вода и обвито в оризова хартия, тъй като кръвта се смята за нечиста.Смъртникът си прави прободна рана, след което - напречен разрез надясно. Вади острието и, по желание, прави втори разрез, този път надлъжен, надолу. Това е доста мъчителна и бавна смърт, която отнема часове (именно за да се избегне това е необходим секундантът).Жените имат своя разновидност на харакирито, наречена джигай. Разрезът, който те правят, е в областта на гърлото. Преди церемонията завързват коленете си, за да бъде намерен трупът им в достойна позиция на тялото след предсмъртните конвулсии.