На Дойранските позиции британците играят футбол, българите са им публика и съдии. Поданиците на кралицата Елизабет II (разбира се) организират и турнир по футбол между отделните отряди. Игрището се намира в близост до…нашите позиции, току пред дулата на оръдията. Докато родоначалниците на най-популярната игра ритали топката и си вкарвали голове, българите зяпат мачовете и дори и не си и помислят да ги обстрелват. С чести викове дори окуражават единия или другия отбор. Правят се и залози за победа в нашия лагер. Родната артилерия обаче мълчала – един рядък пример за толерантност и доблест по време на война. Единствените изключения се правят само в случаите, когато двубоят се превърне в кърваво меле от биещи се футболисти. Караниците между играчите след някоя спорна ситуация на терена понякога били доста разгорещени. Тогава българите изстрелват предупредителни гранати във въздуха, докато положението не се успокои. В един случай даже изпращаме специален пратеник с писмо до налагащите се английски играчи със заръката: “Не се бийте, не се карайте! Това е само спорт! Футболът е разрешен, но не и боят”.


Коментар