Интересни факти - Знаете ли че?

[Kiro]

Курт Книспел - унищожителят на танкове. Със 168 (всички потвърдени, с непотвърдените броят им достига 195) унищожени танка, Курт Книспел е най-успешният войник служил в бронираните сили по време на Втората световна война. Той се сражава на почти всеки танк като пълнач, стрелец и командир. Бива награден с орден „Железен кръст“ – I-ва степен след като унищожава петдесетия си противников танк и златна „Танкова щурмова значка“ след стотната си танкова победа. Когато Книспел унищожава 126 вражески танка (и още 20 непотвърдени) той бива награден със златен „Германски кръст“. Той е и единственият без офицерски ранг в германските бронирани сили, който е споменат в комюникето на Вермахта. Като командир на Тигър и Кралски Тигър Книспел унищожава още 42 противникови танка. Това прави общо 168 унищожени танка, повече от всеки друг танков ас. Въпреки че е предлаган четири пъти, Книспел не получава желания „Рицарски кръст“, отличителен белег на повечето танкови асове през Втората Световна Война.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%83%D1%80%D1%82_%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D1%81% D0%BF%D0%B5%D0%BB

[Kiro]

Давид и Голиат. 228-сантиметров немски войник се предава на британски ефрейтор. 3 юли 1944 година.
https://www.telegraph.co.uk/news/uknews/defence/11902927/5ft-3in-soldier-who-captured-Germanys-tallest-Nazi-awarded-highest-French-honour.html

[Kiro]

Нашият излаз на Бяло море, карикатура на Ал. Божинов.










Карикатурата вероятно визира опитът на Стамболийски, България да получи определени права, за собствен достъп на Егейско море. Такива са заложени в Ньойския договор, и е постигната принципна уговорка с Гърция, България да получи право да изгради собствени кейови места в Порто Лагос.
Стамболийски обаче е свален и убит и гърците се отмятат...

[Kiro]

При влизането си в Атина Марк Антоний бил посрещнат с радостни викове и раболепно наричан бог Бакхус. Предложили му да го оженят за закрилницата на град, богинята Минерва, която отхвърлила предложенията на всички богове, нейни кандидати.
- Приемам с радост предложението ви! – казал Марк Антоний на атиняните. – Но понеже Минерва е велика богиня, от само себе си се разбира, че трябва да й бъде дадена прилична зестра. Смятам, че по-малко от шестстотин хиляди таланта вие не ще дадете, за да не оскърбите богинята си.

[Hermes73]

Поздравления за интересните постове Киро!

[Kiro]

И „Олинклузив“ е пазарджишки патент
Една от многото нови думи, навлезли в българския език е думата „олинклузив“. Формата и значението ѝ са изведени от английското прилагателно all-inclusive – т.е. „който включва всичко“ – всичко е включено в цената.
Още в началото на миналия век съобразителен кръчмар в Пазарджик въвел олинклузив в своята кръчма. В десетките кръчми и ханове в града се предлагали вина от най-известните винарски къщи в страната, но избягвали „тънкото“ вино, каквото било памидовото. Цената на това вино била ниска и в горещия Пазарджик, за разлика от хладните софийски кръчми, такова вино бързо се разваляло. Предлагали се предимно мелнишки и асеновградски вина, които били на висока цена.
„В началото на нашия век един находчив кръчмар, прякоросан Пис Тодор (Лошия Тодор), намерил нов търговски маниер за продажба на вино. Той обявил, че срещу минимална такса всеки посетител на неговата пивница може да пие и яде колкото си иска. Обявената такса била много ниска и отначало предизвикала недоверие, но любопитството растяло, клиентите задръствали пивницата и очакванията на конкуренцията, че Пис Тодор ще фалира, не се сбъднали. Напротив, „откривателят“ разширил заведението си и в целия Пазарджик се заговорило, че той забогатява, макар че клиентите му ядат и пият без мяра при много ниска цена. Къде е обяснението?
Виното, което този кръчмар доставял от Карабунар, било много по-евтино. Входната такса била установена на цената на два литра вино, но по цените на асеновградските вина. Това съблазнило големите пиячи, че ще платят за два литра, а ще изпият повече и мезетата ще им излязат без пари. Имало посетители, които изпивали много вино. Но мнозина не могли да достигнат „нормата“ от два литра и сметките на кръчмаря излизали:с редно на посетител се падало по-малко от два литра изпито вино. Неограничената консумация привличала хората, а кръчмарят доставял евтино карабунарско вино. Не се затруднявал находчивият кръчмар и с доставката на мезетата, които също се давали неограничено, „на корем“, и влизали в общата такса за два литра вино. Мезетата били дроб, далак, шкембе, крачка, чревца и други дреболии, които по онова време практически нямали цена. Касапите от кланицата, редовни клиенти на тази кръчма, срещу вино обилно снабдявали собственика с такива кръчмарски деликатеси.
Нововъведението имало и друго предимство: Пис Тодор се избавил от продажбата на кредит (вересиите), които тогава били много разпространени и довеждали до фалит някои кръчмари. Онези, които прекрачвали прага на кръчмата, били длъжни веднага да платят. Ако се засуетели, вратаря – Черни Михал – веднага го изхвърлял навън.
Шумно и весело било в тази кръчма. Любопитните да си опитат възможностите в пиене „на корем“ не били малко. Мнозина пък отивали за да гледат „резила“ на лакомниците, които ще препият. Получило се така, че тази форма на търговия бързо станала обичайна в Пазарджик и се прехвърлила в някои други градове.
Кръчмите, в които се ядяло и пиело „на корем“, просъществували до началото на Втората световна война.“
Историята е разказана в „Книга за виното“, но не става известно за коя кръчма става въпрос. В своите спомени за далечната 1939 г. и Клисурския хан в Пазарджик, Илия Джонев пише: „Виното, ако се поръчваше в чаша, а не в юзчетата с високите шийки, се изпълняваше в три разновидности, според поръчката на клиента: чисто, шприц или тънък шприц. Шприцът беше повечко вино и отгоре да се пръкне в чашата от старите сифонови бутилки малко газирана вода. Тънък шприц означаваше половината чаша с вино и останалата половина до горе с газирана вода. Цената и за трите вида беше една и съща. По едно време виното беше толкова евтино, че на другия край на града, в Жабарския хан до Маришкия мост се пиеше вино на корем. Даваш 2 лева и пиеш, колкото можеш да изпиеш.“
Много са веселите истории, свързани с виното, което се леело в ханове и кръчми. Но едно чисто българско търговско откритие, тръгва именно от Пазарджик, където предприемчиви търговци наложили олинклузива като форма на търговия още в началото на миналия век.
Снимка-в-к "Лозарь", 1943г.

[Kiro]

Джордж Оруел: „Журналистика – това е да публикуваш онова, което властта не иска да види публикувано; другото е пропаганда”.

[Kiro]

Лъвът на Шипка първоначално е трябвало да стои на върха на паметника, който наподобява средновековна крепост. Такава е била идеята на автора му - скулптора Александър Андреев. По негов модел с помощта на Кирил Шиваров, който прави гипсовите шаблони на плочите - лъвът е отлят от бронз в артилерийския Арсенал в София. През 1929 г. лъвската фигура е поставена на корниза над главния вход на Паметника на Свободата, тъй като огромният и тежък лъв нямало как да се покачи отгоре върху самия паметник.

[Kiro]

Прякорът му звучи съвсем холивудски: Scarface. „Човекът с белязаното лице” - така го наричат англоезичните вестници по време на Втората световна война. Лицето на есесовеца Ото Скорцени наистина е набраздено от дълбоки белези - спомен от спортни дуели на младини. „Най-опасният човек в Европа” - това е другата титла, която медиите присъждат на Скорцени в края на войната. По онова време той е щандартенфюрер (равно на полковник) от СС и му се носи славата на човека, освободил Бенито Мусолини през 1943 година. Десетилетия след поражението на Хитлер австриецът Ото Скорцени си остава най-споменаваният жив и неосъден есесовец по света. И тъкмо този човек през 1960-те години е работил като наемен убиец за израелския „Мосад”

[Kiro]

Портрет на дядо Кръстю Илянов, роден през 1785 г. и починал през 1910 г. Най – възрастния жител в България живял 125 г. Очевидец на чумната епидемия през 1803 г, Кримската война, Руско – турската война, Сръбско – българската война и други значими събития в България.

[Николайко Перник]

Дървена авиобомба на британските ВВС през Втората световна. През ВСВ било широко разпространено да се заблуждава разузнаването на врага чрез поставянето на дървени или дори надуваеми макети на танкове, оръдия, камиони, самолети. Едно такова фалшиво летище е построено през 1943 г. от немските ВВС- "Луфтвафе" в Холандия. След известно време британски бомбардировач прелетява над него и пуска една бомба, която не експлодира. Бомбата се оказва дървена. Британците решили да се пошегуват с немските си колеги, като по този начин им покажат, че знаят за фалшивото летище. Немците решили да се покажат по-хитри, като си помислили, че британците повече няма да безпокоят това летище и започнали да го използват за истински самолети. Веднага последвала нова британска бомбардировка, този път с истински бомби. Последният английски бомбардировач пуснал над летището вимпел с надпис: "Е, това вече е нещо друго".

Нали англичаните бяха разкрили тайния код на немските съобщения, операция "Енигма" май се казваше?
Може от там да са знаели и били уверени.

[Kiro]

На Дойранските позиции британците играят футбол, българите са им публика и съдии. Поданиците на кралицата Елизабет II (разбира се) организират и турнир по футбол между отделните отряди. Игрището се намира в близост до…нашите позиции, току пред дулата на оръдията. Докато родоначалниците на най-популярната игра ритали топката и си вкарвали голове, българите зяпат мачовете и дори и не си и помислят да ги обстрелват. С чести викове дори окуражават единия или другия отбор. Правят се и залози за победа в нашия лагер. Родната артилерия обаче мълчала – един рядък пример за толерантност и доблест по време на война. Единствените изключения се правят само в случаите, когато двубоят се превърне в кърваво меле от биещи се футболисти. Караниците между играчите след някоя спорна ситуация на терена понякога били доста разгорещени. Тогава българите изстрелват предупредителни гранати във въздуха, докато положението не се успокои. В един случай даже изпращаме специален пратеник с писмо до налагащите се английски играчи със заръката: “Не се бийте, не се карайте! Това е само спорт! Футболът е разрешен, но не и боят”.

[Kiro]

Дървена авиобомба на британските ВВС през Втората световна. През ВСВ било широко разпространено да се заблуждава разузнаването на врага чрез поставянето на дървени или дори надуваеми макети на танкове, оръдия, камиони, самолети. Едно такова фалшиво летище е построено през 1943 г. от немските ВВС- "Луфтвафе" в Холандия. След известно време британски бомбардировач прелетява над него и пуска една бомба, която не експлодира. Бомбата се оказва дървена. Британците решили да се пошегуват с немските си колеги, като по този начин им покажат, че знаят за фалшивото летище. Немците решили да се покажат по-хитри, като си помислили, че британците повече няма да безпокоят това летище и започнали да го използват за истински самолети. Веднага последвала нова британска бомбардировка, този път с истински бомби. Последният английски бомбардировач пуснал над летището вимпел с надпис: "Е, това вече е нещо друго".

[Kiro]

През 1970 г. чисто новият ГАЗ-24 струва 9 200 рубли или $11 085. За сравнение цената на Mercedes-Benz 280 SEL е 41 800 германски марки ($11 330). Срещу тези пари купувачът получава редови шестцилиндров двигател със 160 к.с., четиристепенна автоматична трансмисия, дискови спирачки на всички колела, усилител на волана, кожен салон и климатик.

[Kiro]

През 1849 година влиятелният османски държавник, българинът княз Стефан Богориди подарява за български черковни нужди голям двор с 3 постройки – една дървена и две каменни, в цариградския квартал „Фенер“ между площадите „Балат“ и „Фенер“, на самия бряг на Златния рог, близо до седалището на Вселенската патриаршия. На 17 октомври 1849 година е издаден официален султански ферман, позволяващ на българите да имат собствен молитвен дом. Долният етаж на подарената от Богориди дървена къща е превърнат във временен параклис и е тържествено осветен на 9 октомври 1849 година. По-късно параклисът прераства в самостоятелен храм, известен като Дървената църква, и посветен на първомъченик и архидякон Стефан в чест на дарителя Стефан Богориди.