Интересни факти - Знаете ли че?

[Ender]

Препълнен автобус в Лондон, 1865 г.

Това е омнибус, а не автобус.

[forman777]

"Апостол Петков беше най-страшният архикомитаджия - вездесъщ, замесен във всички убийства. Но никой не можеше да го залови дори да го срещне. Той беше невидимият демон, който се чувстваше навсякъде, но не се виждаше никъде."
Гръцката писателка Пинелопи Делта в романа си „В тайните на блатото“ за Апостол Петков "Постол Войвода"

[forman777]

Има документи относно твърденията, че Ататюрк е бил отровен, които вече 80 години се предават от ухо на ухо, са истина, и че отравянето е било организиран от Исмет Иньоню“, твърдят разследващи журналисти от в. "Йени Шафак. Вестникът напомня, че последно въпросът за евентуално отравяне на Ататюрк е бил повдигнат от лекаря на бившия премиер Бюлент Еджевит – Мюджахит Пехливан, който изразил съмнения в тази посока и предложил да бъде извършена ексхумация на тленните останки на покойния турски лидер. Според „Йени шафак“ „Турция ще бъде разтърсена из основи“ от комуникации между втория президент на Република Турция Исмет Иньоню, генералния секретар на Народнорепубликанската партия Касъм Гюлек и вътрешните министри Шюкрю Кая и Хъфзъ Огуз Беката. Първият документ е писмо с дата 30 юни 1938 г., т.е. четири месеца и половина преди кончината на Ататюрк, изпратено от Кая на Иньоню. В началото изглежда като обичаен текст, в който се съобщава как протича лечението на Ататюрк, но по-нататък има изречение, в което се изказва пожелание Иньоню да стане президент.
„Всички ние желаем да Ви видим президент“, се посочва в текста. Освен това в писмото се разкрива, че Ататюрк е подозирал лекуващите го лекари, като се е доверявал само на турските медици, а чуждестранните е държал далеч от себе си.
Вторият документ е писмо с дата 26 февруари 1959 г., в което се съдържа предупреждение на генералния секретар на НРП Касъм Гюлек към вътрешния министър Хъфзъ Огуз Беката. Гюлек изразява недоволство от това, че Беката е споделил с други „доклад по темата за отравянето на Ататюрк“.
В писмото генералният секретар на НРП предупреждава, че тази тема е по-голяма и от двамата и че няма да могат да я превъзмогнат.
„Добре знаеш, че няма възможност да поправим грешки, сторени в миналото“, посочва Гюлек. Без да споменава конкретно име, той обръща внимание, че дадено лице „има хора в МАХ“ (разузнавателната служба преди да бъде създадена сегашната МИТ) и „те ще свършат с теб“. Генералният секретар на НРП изказва разочарование от това, че Беката е споделил пред други „теми, обсъждани на маса между приятели“.
Той призовава Беката да предаде доклада, отбелязвайки: „Добре знаеш кои са замесени в тази работа“. „Не приемай това като заплаха“, завършва писмото.

[forman777]

Погледнете лицето и юмрука на Мохамед Али в сравнение с размера на юмрука на Андре Гиганта - кечистът с български корени, 1976 г.

[forman777]

Кой е прототипът на най-известната героиня на Йовков - Албена. Истинската Йовкова Албена се е казвала Яна и имала любов с работещия в парната мелница румънец Иван Опря, прототип на Нягул. Мъжът ѝ Петко пък бил ратай на селския кмет. Неведнъж се случвало той да се оплаква от болки, след като жена му го поила с кафе, ала се оправял, пиейки прясно мляко. Явно отровните билки не свършили работа и Яна с любовника си замислят убийство. Когато мъжът ѝ заспива, скритият под леглото му Иван Опря излиза и го удря силно с тесла. Петко обаче, също като Йовковия герой Куцар, е много силен и успява да хване убиеца си за гушата. "Яно, отивам си!", панически крещи Иван. Тогава тя хвърля престилката върху главата на мъжа си и в борбата любовникът ѝ го удушава. Мъртвият е измит и облечен веднага, а мястото на удара до ухото двамата маскират с китка босилек. На погребението обаче една от сестрите на Петко се навежда да му понамести калпака и вижда раната. Веднага са извикани стражари и пристав от село Каралий, сега Красен. Когато разпитват двамата синове на Яна, по-малкият се изпуска и ревва: „Бате Иван и нас ще убие, ако кажем, че е мама...“.
Така Иван Опря получава доживотна присъда, а Яна лежи в шуменския и в софийския затвор до 1940 г.

[forman777]

Древните римляни са вярвали, че ако пият кръвта на убития гладиатор, приемат жизнената му сила. Няколко римски автори описват как е била събирана кръвта след битките и продавана като лекарство. Смятали, че лекува епилепсия. Много ценена била и гладиаторската пот.

[forman777]

Три пъти героят на Съветския съюз - пилотът Александър Покришкин на парада на победата в Москва, 1945 г. В първия си боен полет той прави нещо ужасно – по грешка сваля руски самолет, а навигаторът му загива. Доста трудно е да се възстановиш от подобен инцидент, но бойната обстановка не позволява на младия летец да се двоуми за бъдещето си като изтребител – войната изисква ежедневни усилия, хвърлени срещу врага. Покришкин продължава да изцежда максимума от своя малък МиГ-3, а ежедневните въздушни битки с „месерите“ и „юнкерсите“ на Луфтвафе го научават на тактика, която по-късно ще предаде на по-младите от него летци.

[forman777]

Военното училище в София. Урок по фехтовка. Царство България...

[forman777]

ВЕРНИТЕ СЪПРУГИ ОТ ВАЙНСБЕРГ. 20 декември 1140 г. - Вайнсберг, Германия. След дълга обсада крепостта е на път да се предаде в ръцете на немския крал Конрад ІІІ. Той оповестява, че мъжете ще бъдат екзекутирани, а на жените великодушно разрешава да си тръгнат, носейки на гърба си само това, което могат да вземат. На следната сутрин всички стават свидетели на странна гледка: жените започват да излизат от крепостта, като всяка носи на гърба си съпруг, баща или син. Конрад нарежда на войниците си да ги пропуснат, тъй като кралската дума не може да бъде престъпена. Събитието остава в историята като Treue Weiber von Weinsberg (Верните съпруги от Вайнсберг). На снимката: Ежегодната възстановка на събитието.

[forman777]

Тази прекрасна чаша е направена от един голям скъпоценен камък изумруд, известен още, като смарагд и емералд. 252 каратовата чаша е с инкрустирани персийски стихове на нея и е принадлежала на император Джахангир - владетел на империята на Великите моголи в Индия в края на 16-ти век...

[forman777]

С колко точно жени е преспал Фидел Кастро? Според някои предположения те са над 3 хиляди. Според други – десет пъти повече. В Куба се говори, че персоналната охрана на Ел Коменданте лично „набирала“ красавици за салнята на диктатора. Това се случвало най-вече по плажовете, където най-ясно се виждали перфектните мерки на хубавиците. Те пък никога не отказвали на любезната покана. Просто в Куба това било в реда на нещата.

[forman777]

Попитали Марк Твен защо тръстовите магнати не го обичат. Вместо да отговори направо, той подал на своите събеседници да прочетат следната негова отпечатана във вестника литературна скица: “Една муха имала две дъщери, които много обичала. Веднъж тя прилетяла с тях в една сладкарница, по-малката поискала от майка си позволение да си близне малко от хубавите червени бонбони. Но щом кацнала върху бонбона, крилцата й потреперели и тя паднала мъртва. Бонбоните били отровни, понеже били производство на американския бонбонен тръст. След тази трагична случка мухата заобичала още повече дъщерята, която й останала. Един ден на малката й се доял колбас. Майка й я завела в близкия деликатесен магазин. Но едва си близнала от един салам, и малката мушица се загърчила в конвулсии и след няколко мига се проснала с вирнати нагоре крачка. Саламът бил отровен, защото бил производство на американския колбасарски тръст. Мъка стегнала майчиното сърце на мухата, тя не намирала смисъл повече да живее и за да сложи бърз край на живота си, алчно започнала да ближе отровата на една книжна мухоловка. Обаче смъртта не дошла. Хартията –мухоловка се оказала съвсем безвредна, понеже била производство на американския мухоловен тръст.”

[forman777]

Препълнен автобус в Лондон, 1865 г.

[forman777]

В кореспонденцията си за вестник "Кьолнише цайтунг" немският журналист фон Хун пристигнал в България за да отрази Сръбско-българската война през 1885 г. пише: "Княз Александър е напуснал българските позиции край Сливница. Столицата е в опасност. Обща паника сред населението. Навсякъде се виждат безутешни лица и крайно отчаяние. Само една млада, малка госпожа прави изключение – Катинка Каравелова – любезната съпруга на министър-председателя. Само тя остана непоколебима. Не вярваше на слуховете, които се пръскаха из града… Право се говореше сетне, че на 7 ноември 1885 г. г-жа Каравелова беше единственият мъж сред софийското население…".

[forman777]

Казахска девойка в народна носия и скален орел в ръката си. Този вид орел (Aquila chrysaetos) е известен още и като беркут. Ловът със скален орел е традиционно занимание в Казахстан и Киргизия. Ловците, т.нар. беркутчии, обучават скалните орли за лов на зайци, лисици и дори вълци. В последния случай биват хващани предимно млади, ненапълно пораснали вълци.