Известните двуслойни чаши на Вершинин, чиято тайна не е разгадана 200 години !
Преди повече от 200 години крепостният селянин - стъклар Александър Петрович Вершинин (1765-1828) създава уникални двуслойни чаши, в които има вмъкнати цели картини и композиции – малки модели на пейзажи направени от малки камъчета, мъх, слама, цветни конци и хартия и е вътре в стъклото. Интериорът не се повтаря на нито една от тях. Самият Вершинин е бил не само опитен стъклар занаятчия, но и самоук химик, майстор гравьор, художник и декоратор.
В продължение на много години възхищението и объркаността на специалистите се дължи на способността на майстора да споява стъклените стени като не гори и не унищожава крехките модели. По това време стъкларите работят без газови горелки, близо до нажежаемите пещи, където материалите се нагряват и разтопяват напълно.
Крепостното семейство Вершинини работи във фабриката повече от век, а неговите представители са майстори от края на XVIII до началото на XX век. Самият Александър Вершинин в началото на XIX век е обявен за най-добрият майстор. А през 1807 г. император Александър I му подарява златен часовник за добрата работа. Александър Вершинин основно е изпълнявал поръчки за царското семейство – сервизи, бокали, декорирани с елементи за войната от 1812 г., чаши, кани и гарафи с имперски гербове.
Колко от тези шедьоври са оцелели до днес със сигурност не е известно. Повечето от произведенията на Вершинин се намират в частни лични колекции, единични бройки чаши се съхраняват в държавни музеи.
Каква технология използва този уникален майстор-стъклар по време на работата все още не е известно ! Как той е успял да не "прегори" тези крехки макети, които попадат вътре в стъклените му шедьоври ? Но досега никой не е разбрал тайната на тяхното производство, за да създава такива двуслойни чаши. Нито по време на живота или след смъртта на Вершинин никой не е могъл и не може да пресъздаде такива чаши. Нито приживе на Вершинин, нито след смъртта му, някой е разгадал технологията на двуслойните стъклени чаши, за да успее да ги пресъздаде. Не подлежат на фалшифициране.
Технологията за производство на тези чаши е абсолютна и пълна мистерия. В наши дни когато изследователите изучават една такава чаша с малък отчупен край се установява, че тя има двойни стени, а материалите за пейзажа не са поставени в стъклото, а между стените. Но остава пълна мистерия и експертите са във възхищение и недоумение как майсторът е създал своите модели в стъклото, защото чашите са напълно прозрачни и няма следи от растително лепило върху тях.
И също така как Вершинин е успял да вкара една чаша в друга, така че картината да не се размести? И накрая как е запечатал стените на чашите отгоре без да повреди вътрешната композиция?
Преди повече от 200 години крепостният селянин - стъклар Александър Петрович Вершинин (1765-1828) създава уникални двуслойни чаши, в които има вмъкнати цели картини и композиции – малки модели на пейзажи направени от малки камъчета, мъх, слама, цветни конци и хартия и е вътре в стъклото. Интериорът не се повтаря на нито една от тях. Самият Вершинин е бил не само опитен стъклар занаятчия, но и самоук химик, майстор гравьор, художник и декоратор.
В продължение на много години възхищението и объркаността на специалистите се дължи на способността на майстора да споява стъклените стени като не гори и не унищожава крехките модели. По това време стъкларите работят без газови горелки, близо до нажежаемите пещи, където материалите се нагряват и разтопяват напълно.
Крепостното семейство Вершинини работи във фабриката повече от век, а неговите представители са майстори от края на XVIII до началото на XX век. Самият Александър Вершинин в началото на XIX век е обявен за най-добрият майстор. А през 1807 г. император Александър I му подарява златен часовник за добрата работа. Александър Вершинин основно е изпълнявал поръчки за царското семейство – сервизи, бокали, декорирани с елементи за войната от 1812 г., чаши, кани и гарафи с имперски гербове.
Колко от тези шедьоври са оцелели до днес със сигурност не е известно. Повечето от произведенията на Вершинин се намират в частни лични колекции, единични бройки чаши се съхраняват в държавни музеи.
Каква технология използва този уникален майстор-стъклар по време на работата все още не е известно ! Как той е успял да не "прегори" тези крехки макети, които попадат вътре в стъклените му шедьоври ? Но досега никой не е разбрал тайната на тяхното производство, за да създава такива двуслойни чаши. Нито по време на живота или след смъртта на Вершинин никой не е могъл и не може да пресъздаде такива чаши. Нито приживе на Вершинин, нито след смъртта му, някой е разгадал технологията на двуслойните стъклени чаши, за да успее да ги пресъздаде. Не подлежат на фалшифициране.
Технологията за производство на тези чаши е абсолютна и пълна мистерия. В наши дни когато изследователите изучават една такава чаша с малък отчупен край се установява, че тя има двойни стени, а материалите за пейзажа не са поставени в стъклото, а между стените. Но остава пълна мистерия и експертите са във възхищение и недоумение как майсторът е създал своите модели в стъклото, защото чашите са напълно прозрачни и няма следи от растително лепило върху тях.
И също така как Вершинин е успял да вкара една чаша в друга, така че картината да не се размести? И накрая как е запечатал стените на чашите отгоре без да повреди вътрешната композиция?
Коментар