Първоначално изпратено от tnm
Разгледай мнение
Аз съм отраснала с това. Зная цялата приказа наизуст и редовно я казвах на по-кльощавия.
| Лила Захариева ГОРСКАТА АПТЕКА |
|
| През гората лъкатуши скрита в папрати пътека Малка къща там се гуши с надпис ''Горската аптека'', на прозорчето с перденца, по полиците шишенца и мехлеми, и буркани с билки всякакви събрани. Тази хубава къщурка е на баба Костенурка. Който има тежки рани и кожухчета съдрани, идва тук да търси лек- зиме, лете, в мраз и пек... |
|
| Кой пристига в ранен час? -Костенурке, идвам аз! - шепне Заю дългоуши, плахо гледа, дълго души. -Зайо-Байо добър ден! Що ще искаш ти от мен? -Костенурке услужлива, моля ти се лек ми дай! Сърчицето ми се свива щом дочуя кучи лай. -Имам билки, ще ти дам, но от кучета зли, Зайо, ти пази се сам! Ето във котлето ври цвят от дивата глогина. Със черупка отмери! |
|
| Пийна Зайо и отмина... По пътеката извита идва Меца с шал увита, охка, пъшка, разпъхтяна: -Оле, Боже! Що ми стана? Костенурке, отвори! Страшна треска ме гори. Костенурката попита: - Имам билка лековита и медец от медна пита, Мецо от кое да дам? - Дай медеца да изям! И Мецана взе буркана - вътре нищо не остана... През мъхнатите дървета идва хитрата Лисана, преструвана и превзета: -Костенурке, имам рана и опасни синини. Ох! Изпатих си горкана. Моля ти се помогни! |
|
| -Лиске, чакай малко тук за компрес от пресен лук! Костенурката добра от лехите лук набра. - Раната ще зарасте, ако сложиш и месце - рече гладната хитруша. Лиске с меко съм сърце и молбата ще послушам - каза баба Костенурка и прибави и месце към компреса за притурка. Мръвчицата взе Лисана, а пък лука тук остана. костенурката се слиса. Скри се лакомата Лиса... |
|
| Вече пладне преваля над гори и над поля. Спря пред горската аптека катеричка бърза, лека, със превръзка през главата и оплака се горката: -С желъди от черен дъб вчера си разклатих зъб. Дай ми лек за зъбобол! - Аз кракът съм си набол - вика Ежко отдалече. - Олеле! Умирам вече! Костенурката им рече: - Нека има малко ред! Кой от вас е по-напред? |
|
| Първо - лек за болни зъби - топли трици, сухи гъби. После ще изляза вън, да извадя злия трън... Весел Ежко тръгна пак, понакуцвайки със крак... Слънчо вече се закри зад зелените гори. |
|
| Някой зашумя в тревата и почука на вратата. -Чук -чук-чук! Чук-чук-чук! -Костенурке, аз съм тук - плаче черната къртица: - Болни имам две дечица. Млякото не са изпили, вече губят сили. Скочи баба Костенурка: - С коренчета от желтурка ще направя бързо лек за разтривка на децата. - Ти характер имаш мек и сполай за добрината - каза майката къртица. Вън почука страшна птица: |
|
| - Аз съм Бухльо, стар съсед, тука идвам за съвет. Имам кашлица опасна. - Бухльо, болестта е ясна. Аптекарката позната бързо сложи очилата, взе от чистата полица книга с шарена корица. - Тук за болестта ти стара е предписана гаргара, чай от лайкучка да пиеш, с шал дебел да се увиеш! - Благодарен съм ти аз - каза Бухльо с хрипав глас. |
|
| Кой към къщичката тича? Идва малката сърничка и прозореца наднича: - Костенурке, помогни! Мен ловец ме нарани. Кръв от раната тече, тук на предното краче. Без дори да си почива, Костенурката промива раничката замърсена и въздъхна изморена. А сърничката отмина... |
|
| - Я да легна да почина - костенурката си рече и набързо се съблече. Но през късен нощен час някой силно пак почука : - Сивия Вълчан съм аз! За лекарство идвам тука. И пред малката къщурка, седна Вълчо на тревата, а горката костенурка скочи бързо от кревата, топла билка му подава: |
|
| - Пий от синята тинтява! - Болката ми не минава. - Пий тогава дива мента! Злия Вълчо се превива, охка, вика и се мръщи: - Я излез навън от къщи! Тебе искам да изям, ще се излекувам сам. Костенурката заплака: -Олеле! Какво дочаках? Костенуркиния плач чу заспалия кълвач и при Бухльо отлетя: |
|
| - Страшно зло ни сполетя! Сивия Вълчан дойде тук в нашата гора и сега ще изяде костенурката добра. Бухльо гневен, разпъхтян, стресна стария Вълчан: - Хей, злодей! Що дириш там? - Костенурката ще ям! Имам болка във стомаха и със нищо не се маха. |
|
| - Вълчо, чака те отплата, Tи забравяш добрината. И от тази разправия стана страшна олелия. Закрещяха разни птички и дотичаха сърнички, зайци, ежковци, лисици, две разплакани къртици... |
|
| Меца близо там се случи Новината щом научи, пред Вълчана тя застана и му рече със закана: - Вълчо стари, имай срама. Грешката ти е голяма. Кой през миналата зима излекува твойте рани? |
|
| Ние всички сме дружина - костенурката ще браним! Който може ,както свари по гърба ще те нашари с нокти, с камъни, с тояга... Злият Вълчо с вой избяга... |
|
| А добрата Костенурка в дървената си къщурка още дава лек, съвети на животни, птици клети, и на здрави и на болни- нека всички са доволни! |
,,На 12 години вече можех да рисувам като Рафаело, а ми бе нужен цял живот, за да се науча да рисувам като дете,,
Пабло Пикасо
Коментар