Първоначално изпратено от mechobikov
Разгледай мнение
Прав си!
Но не само.
Потопил съм се от години в нея.
Доброволно.
Непрекъснато се питам, защо е така.
Защо хората попиляват живота си в опити?
Защо не намираме сили да довършим едно нещо докрай?
Защо, когато си поставяме цел не мислим дали тя е осъществима?
Ще ни останат ли сили постигайки я, после да я поддържаме и развиваме?
Да бъде полезна на другите и така да изпълним със смисъл и сигурност живота си?
/...Защо швейцарците не заклаха кравите?
Докато се учеха да правят часовници, фотоапарати........
Ми чопнаха от мегяните какаото и измислиха шоколада.
И защо не ги пробутаха на некоя офшорка, докато се учеха да пазят парите на другите?
Ами продължаваха да ги доразвиват като технологии.
И сега вече дори не ги правят. Само ги измислят.
Атомни....../
И сега кво?
На днешна дата?
Имат крава - кръкат млеко.
Нямам еднозначен отговор.
Затуй слагам на масата поредното изживяване.
Проучване. Експеримент.
Дивотия.
Дано пък, вие имате отговор.
Не се хваля, ни оплаквам, нито пък се гордея.
Просто си блъскам главата:
- Защо?
......................................
Пианиста не се бие.
Дори като свири фалшиво.
Защото между гротеските, може да си откриеш отговорите на поне пет въпроса - "Защо?".
Инак - седиш, мислиш, пушиш и пиеш.
Пак седиш,....... мислиш ....... и пиеш.
Седиш........мислиш.
Седиш.
Седиш.
Седиш..........
..........и се капичваш.
Коментар