Първоначално изпратено от mia11
Разгледай мнение
Това е темата, в която трябва да честитя празика на децата! Да са здрави, за радост на роднините /СИ/, защото ТЕ, децата - са / без съмнение!/ – СЪЩНОСТТА на ЧАРЪТ на нещата от живота ни!
Постът, ще бъде по-дълъг, затова е поставен точно в тая, не толкова четена тема: именно, за да пести времето на любителите на 2- 3 сричните диалози, които претендират да имат точен изказ и да казват много неща в едно – единствено изречение … Аз съм слаб в тая посока.
Постът ми – независимо и инспириран от “30+” – няма как да се впише в малко по-различните теми от “30+”, където самото “ограничение” – за 30+ годишни – вече ни дава право за “по-свободно” изразяване. Разбира се, че “30+” е темата, която съм сигурен, че не се чете от децата, ако изобщо деца четат тоя форум… Имам наблюдения: когато децата от темата, която не съществува - “6-“ – просто си хващат таблЕта и се заиграват с някоя интересна за тях игра, без да обръщат внимание на околните - те ЖИВЕЯТ С ВРЕМЕТО СИ!. Темите тук не са им интересни, а отношенията между половете – с техните подводни камъни - все още са им непонятни…
Добре, че е така! Колкото по-непонятни - сега, толкова по-добре за тяхното бъдеще , защото всичко БИ ТРЯБВАЛО да се случва с времето си, постепенно – в тоя смисъл – не съм привърженик на тезата – децата /или жената/ - да имат ЕДИН-ЕДИНСТВЕН празник в годината … /това да не се тълкува като обвинение към някого!..., нооооо – нещата са безкрайно ясни…, разбира се – ясни са, за който желае да са му ясни…, но не казвам, че останалите, с неяснотите - са непоправими романтици…, нека ОПИТАМЕ да четем между редовете!!!.../
Празниците са нещо преходно. Ежедневното отношение към хората ТРЯБВА да е антитезата на празниците…., или, ако има празници, нека те са естественото продължение на делниците /НИ/… Това е друго!
Така, че - въпреки и късно, въпреки – и само в послеписа /п.п – постскриптума/ - очевидно е потвърждението на твърдението, че – засегнеш ли жена – то нищо хубаво не чакай /когато и да е/! Нищо, че “обидата” не е персонална, а визира често срещани отношения между половете. Все някога /от някоя/ - може да се получи реакция.
А защо “обидата” се приема като обида, ако малко хора могат да се протвопоставят на НЕЩАТА от живота? Точно затова, де – нямаме сила да наложим свой изпитано-правилен модел, защото всички сме грешни, но някои упорито не призават грешите си, т.е. – смятат се за безгрешни… И какво друго им остава, освен да се “обиждат”?... /тук – по услвие – всички присъстващи правИМ изключение/
Ако тръгнем отзад напред, то можем да направим и други изводи, например: защо “обидените” не реагират в конкретният момент – на изричане на обидата? Това може да се обясни и с късно прочитане на тезата-обида. Да де, ама все някой/някоя е трябвало да прочете /преди няколко дни/ мнението – и да го опровергае… Абе- казват /СИ/ жените – сега ни се е паднало да присъстваме на мъжки разговор /отровения/ - я да ги оставим да си говорят – защото именно това говорене лежи в ПРОСЛОВУТОТО ни женско – Шесто чувство…
И какво сега? Кой/коя БИ отговорил/а? Кой - виновен/а, или най-общо феминист БИ защитил противната теза???? Не зная! Аз само предполагам…, а Господ разполага /фраза, често ползвана от други форумни участници, за която им благодаря!/…
Не е хубаво човек да таи в себе си съмнения и да ги пренася в новия ден /дни/ … Защо не е хубаво това – няма да го мисля /зная, че е така/…
Съществено, обаче е, че в тоя виртуален диалог не винаги се обръща внимание на подробностите, а това /поред мен/ - е крайно необходимо! Изключително важно тук е значението на емотиконите!!! Друго много важно е да се четат всички далози, за да се добие максимална представа /по възможност/ за отношенията между водещите диалога. Последното – да призная – не ми се отдава И НА МЕН…. /времето е късо – не чета цялата дискусия назад, а влючването ми с отговор обикновено визира последните 2-3 мнения…, това е слабост, която едва ли ще преодолея, предвид други ангажименти, извън мисленето и писането в тоя и в други форуми.., т.е. – извиненията ми са към засегнатите от – понякога едностранчивото ми включване по даден казус/… Разбира се, другото също е голямо изкуство, а именно – възможността да четем ”между редовете” /когато е неободимо/…и което НЕ правим, дори и да притежаваме това изкуство… Всъщност, някои дори и не искат да имат такава дарба, защото трябва да влизат в излишен спор с обвняващите ги в параноя /няма смисъл човек да губи излишно време по форуми, нито - в излишна кореспонденция, защото крайният резултат е ВСЕ ТОЯ - - знае се.../
Мия, ако имаш времето да се концентрираш върху всяка една от горните ми тези, провокирани от САМО ЕДИН послепис, сигурен съм, че може би ще почеш да разбраш ЧАРА на нещата /за НЯКОИ/ което пък не е задължително… Лично мен не ме интересува, дали ще имаш времето и възможностите да разбереш НЕЧИЯ истина, още повече, че ти се губи мнооого инфо, което няма и как да притежаваш… “Стремежът” ми към “добруджанка” е поредният ми опит за проява на хумор – чешем си езиците с ТНМ, която уважавам…/ и вече съм казал, че едва ли някой търси САМО познанства с хора, обособени от териториален признак, па – Балкани, па – отваряне на парашути…, мииии – дамите – АЙДЕ да четете повече МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ, става ли?..., ама вие си знаете, де… /, ….., “рахатът” ми – никога не е бил ОНЯ РАХАТ, характерен за много хора /очевидно, достатъчно е човек да впрегне въображеието си някога – и напише ли нещо различно, може да му се наложи да съжалява…, ама това не ме касае, защото експериментът потвърждава тезата ми………../
… “пОгледите накриво”, дето пишеш за тях… - пОгледи, Я – мани, мани!!!! /обърни внимание на емотикона, значението на който ПОСТЯННО ТИ СЕ ГУБИ…/
Приключвам, но не защото съм се изчерпал /както беше писал някакъв си zarco/, а поради ограниченията за всички постове с дължина, над 10000 символа. Все пак, добре е човек да редува физическо натоварване – с раздвижване на мозъчните клетки: придобива някакво чувство за пълноценност.
И, разбира се, никого не насилвам да ми вярва, нито да споделя моите тези.
Коментар