ЧАРЪТ на НЕЩАТА от ЖИВОТА..., или: "Защо царят трябва да бъде гол...винаги!" :)

[tnm]

И стигнахме до един от основните въпроси на философията.

Кое е критерий за истината?

Чичко Ленин е казал, макар и не пръв, че
критерий за истината е практиката.

А първи са го предложили, изглежда, някои философски школи в Древна Индия.
Други школи пък се отнасят по съвсем друг начин към въпроса.

Имам една много интересна за мен книжка, описваща философските школи в Древна Индия, та от там го знам.
И се вижда, че във съвременната философия няма нищо, което да не е поне зачекнато още тогава. Голяма работа са били.

....
От буби - свила, от скалата - злато
и вълна от свещена крава;
вони на гюбре и дъхти на блато,
но лотос върху тях изгрява.
От съчки - огън, Маргарит от змея.
в морето спи среднощната луна.
В достойнството е цялата идея,
не в произхода - скъпата цена.
....

[vmаnkov]

И стигнахме до един от основните въпроси на философията.

Кое е критерий за истината?

Чичко Ленин е казал, макар и не пръв, че
критерий за истината е практиката.

А първи са го предложили, изглежда, някои философски школи в Древна Индия.
Други школи пък се отнасят по съвсем друг начин към въпроса.

Имам една много интересна за мен книжка*, описваща философските школи в Древна Индия, та от там го знам.
И се вижда, че във съвременната философия няма нищо, което да не е поне зачекнато още тогава. Голяма работа са били.

------------------------------
* - Намерих я: Г.М. Бонгард-Левин, Древноиндийска цивилизация. Философия, наука, религия. Превод от руски. Наука и изкуство, София, 1986

[mechobikov]

Тук се сетих за едно от основните допускания в квантовата физика, а именно че нещата съществуват само когато ги наблюдаваме, т.е. нашето съзнание е това което прави от чашата чаша и от ябълката ябълка, като преди това те вече са ни били познати и записани в нашата памет с всичките им качества и характеристики В тоя ред на мисли може да се каже и че реалността е това върху което сме фокусирали вниманието си, това за което мислим във всеки един момент, и тя във времето е различна за всеки индивид. Дори ако например 3-ма човека гледат едновременно футболен мач и се предполага че би трябвало да виждат едно и също събитие, то ако всеки от тях си мисли за различни неща които го тревожат или занимават вниманието му, то ефектът от обекта (в случая спортно събитие) би бил различен за всеки един от тях. Умението да се фокусира мисълта и вниманието върху конкретни неща (хора, събития, идеи) и да се изключват други е много ценно и полезно. Това може да се подобри и постигне чрез различни методи като медитация и трениране на мисленето. Опитът, навиците и развитата интуиция също са много полезни инструменти. В случаи когато извършваме действие което сме извършвали многократно, можем разчитайки на тях да осовободим съзнанието си за други предстоящи или неща които ни вълнуват

Не я разбирам добре квантовата физика, но разбрах, какво имаш предвид. Не мога естествено да се боря с приемане по пътя на някаква конвенционална логика, по която ние с теб примерно общуваме. Мога единствено да кажа, че аз противно на това допускане приемам за вярно, че обективна реалност съществува. Какво ме кара да мисля така. Опитът !!! Когато някой купи баклава и я сложим на масата и започнем да ядем, ние всички влизаме без никакви разногласия в консенсус както кой е купил баклавата, така и къде я е сложил, а като започнем да ядем постоянно сме в съгласие колко парчета остават още. Тази, както и много други подобни ситуации ме карат да приемам за вярно, че обективна реалност вън от нашето съзнание съществува.

[mechobikov]

Има различни начини на мислене, като субективно и обективно възприемане не са най подходящите категории. Просто както казваш всяко обективно мислене е всъщност субективно.

Най-достъпното е просто критичното мислене - т.е. скептично разглеждане на всеки "факт", разграничаването на факти от допускания, предварително определяне на личните нагласи - с цел намаляване на влиянието им, следване на ясна логическа верига, като особено се набляга на възможни разриви в тази верига. Изглежда очевидно, но всъщностт почти никой не прави дори това. Изисква прекалено висока концентрация за ежедневна употреба. Това е така да се каже линейно мислене, насочено мислене.

Има един тип мислене, който е по-рядко срещан, в миналото са го използвали за интерпретация на древни текстове. Състои се в последователно разглеждане на факти без всъщност да се прави връзка между тях, така като се разгледат достатъчно факти и някаква интерпретация на цялото възниква от само себе си от разглежданите части. Този кръгов начин на мислене всъщност обединява чистто обективните факти със субективната същност на този който ги разглежда и възможността за достигане на знание е в действителност силно зависима от опита и нагласите на самия интепретатор.

В древния изток или по-скоро в Китай имат един малко по-различен начин на мислене. Той отново е кръгов, а не линеен, като целта е да се разглеждат нещата в развитие а не статично. Всеки феномен се развива, като в един момент достига върха на актуализацията си - достига си предела и в последствие започва да се променя. Целта е да се знае предела на нещата, точката в която настъпва промяната. Взаимовръзките между отделните неща на все по-детайлно равнище. Ако на запад фокуса е в предмета, тук е във връзките между обектите. Самите обекти по-същество не са толкова важни, защото се променят и именно промяната е това което трябва да се знае.

Като се изключи критическото мислене - което е изцяло фокусирано върху обектите, другите два начина са до голяма степен субективни. Особено източния метод, където субективизма е напрактика повсеместен, дори само заради това че си играе с възможности а не с реалност.

Аз всъщност казвам, че мисленето, ако го определим като функция на съзнанието е субективно. То не е вън от съзнанието по определение. То по определение не е част от обективната реалност така както сме я определили (да е вън от съзнанието).

В този ред на мисли критическото мислене (не знам какво точно имаш предвид, само предполагам, но каквото и да е то) също е субективно, иначе няма да отговаря на определението, което приемаме за мислене като функция на съзнанието (вътре в съзнанието).

Оттук по определение факти и допускания са едно и също и не могат да се разграничават едно от друго по мисловен път (независимо дали чрез лична или конвенционална логика или математика), освен ако не дадем друго определение за обективна реалност.

Факти от факти (или допускания от допускания) могат да се разграничават по степен на съответствие с обективната реалност единствено чрез тренировки, опит, интуиция, осмо чувство и други. Всичко друго, но не и логика, защото изпадаме в логическо противоречие.

[kev]

Не бях се замислял много как аз мисля. Обаче май разбрах. Ключът за бараката е в израза "Вън и независимо от нашето съзнание". Ако говорим за обективната реалност (ако съществува), думата независимо е излишна според мен. Тя няма как да определя понятието обективна реалност. Остава есенцията "Вън от нашето съзнание".

С други думи, всичко каквото мислим за обективната реалност е субективно, то е вътре в нашето съзнание. Следователно всички понятия и категории с които боравим са субективни, включително и "обективна реалност".

Друг е въпроса, че опита ме кара да приема, че обективна реалност вън от моето съзнание съществува. Или с други думи за мен долните две точки са верни.

1. Съществува обективна реалност.
2. Не съществува обективно възприемане на реалността (обективна истина).

Тук се сетих за едно от основните допускания в квантовата физика, а именно че нещата съществуват само когато ги наблюдаваме, т.е. нашето съзнание е това което прави от чашата чаша и от ябълката ябълка, като преди това те вече са ни били познати и записани в нашата памет с всичките им качества и характеристики В тоя ред на мисли може да се каже и че реалността е това върху което сме фокусирали вниманието си, това за което мислим във всеки един момент, и тя във времето е различна за всеки индивид. Дори ако например 3-ма човека гледат едновременно футболен мач и се предполага че би трябвало да виждат едно и също събитие, то ако всеки от тях си мисли за различни неща които го тревожат или занимават вниманието му, то ефектът от обекта (в случая спортно събитие) би бил различен за всеки един от тях. Умението да се фокусира мисълта и вниманието върху конкретни неща (хора, събития, идеи) и да се изключват други е много ценно и полезно. Това може да се подобри и постигне чрез различни методи като медитация и трениране на мисленето. Опитът, навиците и развитата интуиция също са много полезни инструменти. В случаи когато извършваме действие което сме извършвали многократно, можем разчитайки на тях да осовободим съзнанието си за други предстоящи или неща които ни вълнуват

[mechobikov]

Обективното отразяване на реалността БИ ТРЯБВАЛО да съществува - само и единствено през субективните осезания /възприятия/ на всеки индивид.

Всяко субективно осезание - само по себе си - би трябвало да е част от обобщаващата крайна оценка на обективната реалност.

Вероятно, крайната /обобщаваща/ оценка, обаче - се пада на случайни хора, които могат да манипулират резултата от обобщаването, като - примерно да го съобразят със свои субективни виждания... Ако това изкривяване на крайната оценка е съобразено с материални облаги, то най-често може да манипулира общественото съзнание и да го насочва методично в желаната посока..., при което да се отличава от субективната оценка на множеството, вън от кръга на обобщаващите...

Почти изцяло съм съгласен. За мен това, което съм подчертал е най главното. Бих бил напълно съгласен ако "вън от кръга на обобщаващите" бъде заменено с "вън от кръга на манипулираните от обобщаващите".

[ravnovesie]

Има различни начини на мислене, като субективно и обективно възприемане не са най подходящите категории. Просто както казваш всяко обективно мислене е всъщност субективно.

Най-достъпното е просто критичното мислене - т.е. скептично разглеждане на всеки "факт", разграничаването на факти от допускания, предварително определяне на личните нагласи - с цел намаляване на влиянието им, следване на ясна логическа верига, като особено се набляга на възможни разриви в тази верига. Изглежда очевидно, но всъщностт почти никой не прави дори това. Изисква прекалено висока концентрация за ежедневна употреба. Това е така да се каже линейно мислене, насочено мислене.

Има един тип мислене, който е по-рядко срещан, в миналото са го използвали за интерпретация на древни текстове. Състои се в последователно разглеждане на факти без всъщност да се прави връзка между тях, така като се разгледат достатъчно факти и някаква интерпретация на цялото възниква от само себе си от разглежданите части. Този кръгов начин на мислене всъщност обединява чистто обективните факти със субективната същност на този който ги разглежда и възможността за достигане на знание е в действителност силно зависима от опита и нагласите на самия интепретатор.

В древния изток или по-скоро в Китай имат един малко по-различен начин на мислене. Той отново е кръгов, а не линеен, като целта е да се разглеждат нещата в развитие а не статично. Всеки феномен се развива, като в един момент достига върха на актуализацията си - достига си предела и в последствие започва да се променя. Целта е да се знае предела на нещата, точката в която настъпва промяната. Взаимовръзките между отделните неща на все по-детайлно равнище. Ако на запад фокуса е в предмета, тук е във връзките между обектите. Самите обекти по-същество не са толкова важни, защото се променят и именно промяната е това което трябва да се знае.

Като се изключи критическото мислене - което е изцяло фокусирано върху обектите, другите два начина са до голяма степен субективни. Особено източния метод, където субективизма е напрактика повсеместен, дори само заради това че си играе с възможности а не с реалност.

[zarco]

Не бях се замислял много как аз мисля. Обаче май разбрах. Ключът за бараката е в израза "Вън и независимо от нашето съзнание". Ако говорим за обективната реалност (ако съществува), думата независимо е излишна според мен. Тя няма как да определя понятието обективна реалност. Остава есенцията "Вън от нашето съзнание".

С други думи, всичко каквото мислим за обективната реалност е субективно, то е вътре в нашето съзнание. Следователно всички понятия и категории с които боравим са субективни, включително и "обективна реалност".

Друг е въпроса, че опита ме кара да приема, че обективна реалност вън от моето съзнание съществува. Или с други думи за мен долните две точки са верни.

1. Съществува обективна реалност.
2. Не съществува обективно възприемане на реалността (обективна истина).

Обективното отразяване на реалността БИ ТРЯБВАЛО да съществува - само и единствено през субективните осезания /възприятия/ на всеки индивид.

Всяко субективно осезание - само по себе си - би трябвало да е част от обобщаващата крайна оценка на обективната реалност.

Вероятно, крайната /обобщаваща/ оценка, обаче - се пада на случайни хора, които могат да манипулират резултата от обобщаването, като - примерно да го съобразят със свои субективни виждания... Ако това изкривяване на крайната оценка е съобразено с материални облаги, то най-често може да манипулира общественото съзнание и да го насочва методично в желаната посока..., при което да се отличава от субективната оценка на множеството, вън от кръга на обобщаващите...

[mechobikov]

субективна категория.

Не бях се замислял много как аз мисля. Обаче май разбрах. Ключът за бараката е в израза "Вън и независимо от нашето съзнание". Ако говорим за обективната реалност (ако съществува), думата независимо е излишна според мен. Тя няма как да определя понятието обективна реалност. Остава есенцията "Вън от нашето съзнание".

С други думи, всичко каквото мислим за обективната реалност е субективно, то е вътре в нашето съзнание. Следователно всички понятия и категории с които боравим са субективни, включително и "обективна реалност".

Друг е въпроса, че опита ме кара да приема, че обективна реалност вън от моето съзнание съществува. Или с други думи за мен долните две точки са верни.

1. Съществува обективна реалност.
2. Не съществува обективно възприемане на реалността (обективна истина).

[zarco]

На мен ми е по интересно кога един човек почва прекалено да го е грижа за мнението на другите за него самия.

Жокер !!!
" Най добре е човек винаги да казва истината за да може поне веднъж в живота си да излъже качествено"

Разгеле! На мен също ми е интересно, но не смея да предполагам...Ние сме длъжни да проверим, защото по условие не вярваме на опита, който имат други хора. Нормално е да проверим сами... и разбира се - да се "опарим".

Всички деца правят именно това. Колкото и да им обясняваме /от личен опит/ - колко са опасни нажежените до червено уреди...., те протягат любопитно пръстче натам..., към неизвестното..., към неоткритото от тях.

"Забраненият плод" е сладък плод! Той е най-сладкият плод - идея си нямаме за това... И се опарваме..., друг път - не че не помним, но не сме и мазохисти, де - и пак повтаряме грешката...

Май от Адам и Ева още датира проблемът с търсенето на сладостта - по пътя на галантността...

Даммм, с едната галантност... И какво е галантността, ако не - отношение на Адам към Ева - през доябълковият /сладък/ период?

СЯ, някой даН Земе се засегне? Погледнете с усмивка, вижте опитът за афористично словоблудство......, но - след всеки сладък период - почваме да се връщаме към действителността... Усещането за сладостта, обаче - ни мотивира -отново и отново в стремежа ни...

Примери за "опарване" - бол... Все пак - обикновено никой не мисли за последствията, които за потърпевшият - едва ли изобщо са смешни, както за някои от околните...

http://vbox7.com/play:59a88b098d

Поздрав и приятен ден на всички!

[ravnovesie]

На мен ми е по интересно кога на един човек почва прекалено да го е грижа за мнението на другите за него самия.

Жокер !!!
" Най добре е човек винаги да казва истината за да може поне веднъж в живота си да излъже качествено"

"Прекалено" е субективна категория. И малко да го е грижа пак върши работа, за да почне вече да се съобразява с тези други. И веднага излиза конфликта - аз - другите. който обаче поради естественото възпитание наложен на всеки не живял сред вълци, се интернализира в Трябва и Искам. И някой дори започват да приемат ада и да вярват че Трябва е почти винаги това което Искат. Други бягат от Аз Искам в Другите Искат, като така намаляват проблемите с Трябва, но си създават проблем с ами Аз всъщност Не Искам Точно Това, но След Като Другите Го Искат. И отново за да избегнат конфликта със себе си, просо се загубват нейде по пътя. и остава само Другите Искат, Аз Съм Другите.

[mechobikov]

Абсурдното е че е валидна за всеки, който го е грижа за мнението на другите за него самия.

На мен ми е по интересно кога един човек почва прекалено да го е грижа за мнението на другите за него самия.

Жокер !!!
" Най добре е човек винаги да казва истината за да може поне веднъж в живота си да излъже качествено"

[ravnovesie]

Ако е такава, то тя е валидна за конкретен индивид, но не и за всички.

Абсурдното е че е валидна за всеки, който го е грижа за мнението на другите за него самия.

[zarco]

Ъмм,воайорства,хвали си се човека,че е бил на море

...те тВа е истината! В десетката!

Добре поне, че нямаше само слънце..., по-голяма част от усещането за релакс и емоционално зареждане - веднага щеше да пропадне...

А истината е, че смених обстановката... ..., защото - едва ли е минало без проблеми..., а проблемите - знаем - са част от действителността.

[retro_69]

Зарко, малко воайорстваш с тези снимки....

Ъмм,воайорства,хвали си се човека,че е бил на море