/ е бил с по-бързите реакции, то това – от наша гледна точка – е пълен субективизъм /крещящ и арогантен!/, поне що се отнася до възприятието, че аз съм по-гладен от него /по причина, че не мога да усетя неговата ситост, което означава, че той би трябвало да застане в изчаквателна позиция /а не да бърза да се тъпче като животинче/, т.е. да изчака, за да види, дали ще проявя интерес към последното парче – и ако му кимна утвърдително – чак тогава да го забоде и поднесе към устата си…, още повече, че – поглъщайки последното парче, той не би отчел моят “хуманен” обективизъм: с изяждане на последното парче баклава от мен, аз бих го освободил от притесненията – да отслаби имунната система на организма си с консумацията на големи количества рафинирана захар, вместо – примерно – да си консумира плодове и зеленчуци и да гарантира здравето си…Т.е. – “хуманният” обективизъм прераства в субективна жертвоготовност, именно в при последната фаза – на вземане правилното решение от опонента - да преотстъпи последното парче от баклавата…
Коментар