IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Start.bg Posoka Boec Megavselena.bg Chernomore
Контролен панел | Съобщения | Потребители | Търси
  • If this is your first visit, be sure to check out the FAQ by clicking the link above. You may have to register before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages, select the forum that you want to visit from the selection below.

Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Поколението на 30+ годишните - между миналото и бъдещето... (архив до 20.09.2012 г.)

Collapse
Заключена.
X
X
  • Филтър
  • Време
  • Покажи
Clear All
new posts

  • Първоначално изпратено от Вълчо-34 Разгледай мнение
    Ми то като шетах из страната и ме питаха - ей нов кмет, па с такова име, а аз им се хила - кво искате бе, на София кметът как да се казва, Софиянски ще се казва, я
    Те затъ сегашния президент по убаво да го бяха турили кмет на Плевен
    Баба ме научи на много неща.
    tnm

    Коментар


    • Първоначално изпратено от mechobikov Разгледай мнение
      Бате Вълчо, едно време имаше един футболен вратар Пазачев, един фехтовач Кръвопусков, и един политик Курвалан
      Ми то като шетах из страната и ме питаха - ей нов кмет, па с такова име, а аз им се хила - кво искате бе, на София кметът как да се казва, Софиянски ще се казва, я
      И това ще мине ...

      Коментар


      • Първоначално изпратено от Вълчо-34 Разгледай мнение
        Не мога да разбера зеленото, лукът, репите и краставицата кво праат в тая убава салатка
        Бате Вълчо, едно време имаше един футболен вратар Пазачев, един фехтовач Кръвопусков, и един политик Курвалан
        Баба ме научи на много неща.
        tnm

        Коментар


        • Първоначално изпратено от sergo Разгледай мнение
          .................................

          На връщане пак мълчахме.
          Не ме потърси повече от четри месеца.
          После отново започна.Както през всичките тези двайсет и четри години.
          Поне веднъж седмично.
          Братле,

          съжалявам! За сетен път се убеждавам, че понякога съм голям тъпанар.

          Коментар


          • А-а-а, tnm, била си на Бутовското езеро, Долна Джумая.
            Бравос!


            Първоначално изпратено от tnm Разгледай мнение
            Една интересна църква:
            http://prikachi.com/images/240/5114240z.jpg
            Пеликани, фламингото още ги нямаше:
            http://prikachi.com/images/240/5114240z.jpg
            Коне. Скитат свободно из поляните:
            http://prikachi.com/images/240/5114240z.jpg
            http://prikachi.com/images/240/5114240z.jpg
            И други кончета, ама водни. Много ги харесвам
            http://prikachi.com/images/240/5114240z.jpg
            Колегите ми правят красиви снимки
            Чей са...
            Ми аз тука саде пеликани виждам?
            Last edited by vmаnkov; 08.08.2012, 17:27.
            Свободен във виелицата.
            http://www.youtube.com/watch?v=mzGk8cYJVjc

            Коментар


            • Първоначално изпратено от zarco Разгледай мнение
              ..., нито за клакьори без мислене.../
              А-а-а, Зарко е захапал юздата!

              Пазете се!





              Свободен във виелицата.
              http://www.youtube.com/watch?v=mzGk8cYJVjc

              Коментар


              • Първоначално изпратено от marandi Разгледай мнение
                Серго,

                оплакваш ли се или се фукаш, бря? Че не мо'а се ориентирам

                Ти реши,

                При тях отдавна нищо не се случва.По-млади са от мен със 7-10 години, но спряха да се движат.Ядат си парите,които предвидливо са заделили и след това ги изсират.Естествено те са кратно по-малко от онези времена, които си припомнят когато се съберат.А това се случва средно два пъти седмично.
                Не използвам множествено число, защото все по-често пропускам техните купони.
                Подтискащо е.
                Как да купонясваш с хора, чиито бащи и деди са играли осезателно по- висока социална роля за своето време.Самите те имат необходимите качества и ресурси, но дълго са ги пилели.И консумират остатъците.
                Навяват асоциации с руските белогвардейски колонии в Париж, Ница и Лазурния бряг, след седемнайста година на миналия век.Впрочем/за протокола/, те са тези които издигат пустинният провианциален бряг до нивото на първия супер курорт.Техният си начин на живот,остатъците от несметните богатства и пресиращата носталгия по „Матушка Рус“.

                Припомнят ми и Маркес - „Няма кой да пише на полковника“.
                А що не и „Сто години самота“.


                Казвам "трябва", защото предпочитам по-рядко да присъствам на подобно падение.
                Все пак дълги години съм се учил от тях.А те – от мен.Сега срамежливо подпитват за дадени умения, а други които са задължителни в настоящето – игнорират със зле прикрита ирония като непотребни.
                Моето присъствие е по-малко израз на на уважение, отколкото бреме.
                А и аз съм върл поддържник на традициите.Създавал съм им такива.И когато са се разделяли – влагах усилия отново да ги събера.
                Предполагам, затова съм един от малкото „външни“, приети като свой.

                Иначе като ги срещнеш - ще се влюбиш в тях.И като тайфа и поотделно.Та нима сте чували за други 400 българе, които се срещат всяка седмица в продължение на трийсет години?
                Лошото е, ако ги познаваш четвърт век.
                Все пак точно те трябвяше да създадат бъдещата средна класа.

                Е, не че няма и приятни изключения.
                Преди три месеца ме срещнаха със Светльо – съсед, който не бях виждал 27 години.През цялото това време се е крил в една от най-големите столици като военен аташе и толкоз.А сега цъфна, защото вече са го пенсионирали.И поради това, можеш да чуеш от него доста неща, за които няма как да имаш познание.
                Повярвайте, чувството е екзотично.
                Зад раздутите черти на мастит дипломат трето поколение, да откриеш колебливите мимики на срамежлив юноша, който се изчервява след всеки хвърлен женски поглед.И ме бута напред аз да разговарям с мометата.Не че и на мен не ми трепереха мартитинките.....
                И разговорите продължаваха в тази насока.Радвайки се като деца от десетките сравнения, които правим.После си обещахме да ги продължим, но единия от нас вече знаеше, че това може и никога да не се случи.
                След месец разбрах, че пак е заминал в друга голяма столица.Вече като посланник.

                В събота ще отида, защото единият рожденик ми бе първия икономист.Баща му бе генерален директор на „Булгарплодекспорт“ до последно.Не чопна нищо от най-голямото ни външно-търговско предприятие.И до сега си живее в единствения тристаен който има.Е, те тоя е депутата, който измъкна проекто-закона на Указ-56, та оръфляка дето сега философства, да има време да го изчете и пръв да легализира дейноста си.
                А пък дядо му е бил шеф на Солунската митница по времето на Алеко Константинов.

                С годините си направихме купища добри неща.
                Например, той бе единствения, който спази моето правило – никога да не спорим за момиче.Просто трябва да го оставим то самото да избере един от нас.

                Някъде преди двайсетина години получих армаган че дядо ми е починал.
                Единственият, който ме учеше на нещо.
                Единственият човек, който се държеше с шест годишното хлапе като с равен.
                И повярвайте, много по-равен отколкото с баща ми - правеше го на мед и маскара.
                Е, те тоя човек запали в мен огънчето, което ми помогна да направя така, че да се уважавам за нещата които върша.

                Нейсе.Разревах се.

                Нямах човешки отношения с него.Помня го само от детсвото си.Не знам как, но времето не позволи да поговорим като мъже.
                Отиде си тихо.Самотен.
                В лайната си.

                Та получавам аз нишана и си казвам:
                Ей човеко!Че си велик – велик си.Ама намери време и отиди!Една шепа пръст поне хвърли!То не за друго, ма после цял живот ще те гризе.От кумова срама.
                Добре!Включваме го в списъка.
                Ма, наистина него време бе величаво за мене. Апогей.Напълно неочакван.Нещата се развиваха с такава бързина, че единственият начин да следваш събитията, е да се довериш на чувството.Няма време за мислене, камо ли за проучвания или анализи.
                Няма пътища.Искаш ли да вървиш, трябва сам да си ги прокараш.
                А времето както минава, така и си отива.
                Като тези три дни.
                Сетих се за погребението в полунощ.И почнах да въртя телефоните.Трябваше ми кола.Трябваше ми и шофьор.Щото като пия не карам.Винаги пия много и затова рядко карам.
                Имах си и шофьор, но не ми вдигна фона.
                До два часа извъртях всички телефони.Уж велик дизайнер, уж купища хора са ми задължени!Нъц!
                Последен бе Станев.
                Той трудно казваше „да“.Ако ще го молиш в последния момент – никога.
                Смяташе, че щом вършиш нещата в последния момент не заслужаваш помощ.И нищо не помага.
                Но каже ли „да“ - смятай че е свършено.

                Този път просто попита кога да дойде да ме вземе и затвори телефона.
                Не че му се вързах много де, щото и аз по това време на денонощието що бракове съм обещавал....
                Но продължих да си работя, защото надеждата умирала последна и се страхувах да не задремя.Явно съм бил по-изтощен.
                Не знам как, но половин час преди срещата съм опънал крангала на едната кроялна маса.В просъницата усещам че някой ми досажда.Накрая ми писва, скачам и отварям вратата, готов за скандал.
                Пича от 06.30 до 09.30 стоял и натискал звънеца.
                Рухнах.
                Имах час за да минем шейсе километра по междуселски пътища.И после още седем по овразите до една паланка около Сирищник.С тежък Мерцедес.
                А той никога не нарушава правилата.Спокойно, прецизно и ефективно шофиране.Немски възпитаник.
                (В зеления му паспорт пишеше: - „роден във град Виена, окръг Австрия“.)

                Траех си десетина минути.
                После той стана и каза че трябва да тръгваме.
                През целия път мълчахме.
                Когато пристигнахме, трябваше да махнат двайсетина лопати пръст от капака, та да мога да се простя със стареца.
                На връщане пак мълчахме.
                Не ме потърси повече от четри месеца.
                После отново започна.Както през всичките тези двайсет и четри години.
                Поне веднъж седмично.
                Last edited by sergo; 08.08.2012, 17:14.

                Коментар


                • Първоначално изпратено от zarco Разгледай мнение
                  Поздрави и към Арти, благодаря за обективната оценка: дори и един да е, комуто харесват някои неща – заслужава си да работим за тоя човек! Благодаря и на останалите, пък бих се радвал, ако някой ни покаже и други красоти – български и от странство, ние си живеем тук, а моряците – често плават и живеят много повече навън, но не правим аналогия с казаното от Паисий по отношение на професията им… /все пак – по природни красоти в България - НЯМАМЕ АНАЛОГ на тая планета!/…, ТНМ, изобщо нямам представа къде ще са гърците – някога, но те са “под прицел” и дължат милиарди – от години – все пак гостоприемството им е пословично и – ЗА СЪЖАЛЕНИЕ – това са го взаимствали именно от нас…
                  ..........
                  Зарко, нали знаеш, че обичам тревичките, пчеличките и птичките?
                  Преди години ходих в един гръцки природен резерват част от международната екологична мрежа НАТУРА 2000. Става въпрос за един комплекс от езеро, язовир и блата - Керкини. Там зимуват различни редки влаголюбиви птици и фъркат едни изящни водни кончета. След септември може да се види пеликан и фламинго.
                  И е само на няколко километра от нашата граница. В полите на Беласица, ама откъм Гърция.
                  Та, отидохме една многонационална групичка да го разгледаме този резерват. Чист, подреден, поддържан - естествено, с пари по европейски програми. Ние тепърва "прохождаме" в тази насока.
                  Но друга ми беше мисълта ...
                  Всички участници говореха що-годе английски. Да, ама като се изтъпани онзи ми ти грък и като започна да си говори на гръцки ..., че и да се възмущава защо нямаме преводач!? Добре, че се появи от някъде една дама, да започнем да се разбираме
                  И сладурът като ни засипа с величието на миналото и успехите на настоящето - начало на европейската цивилизация, демокрация ... по-по-най. За хомосексуализма нищо не спомена Целта беше присъстващите да изпаднем в благоговение ..., ама не се получи.
                  Като махнем представителя на домакините и жегата, която ни измъчваше, всичко друго беше много хубаво.
                  Една интересна църква:
                  http://prikachi.com/images/240/5114240z.jpg
                  Пеликани, фламингото още ги нямаше:
                  http://prikachi.com/images/240/5114240z.jpg
                  Коне. Скитат свободно из поляните:
                  http://prikachi.com/images/303/5114303i.jpg
                  http://prikachi.com/images/244/5114244E.jpg
                  И други кончета, ама водни. Много ги харесвам
                  http://prikachi.com/images/254/5114254g.jpg
                  Колегите ми правят красиви снимки
                  Приятелството се състои от серия изловени и неизловени предателства !!!
                  Мечо

                  Коментар


                  • Първоначално изпратено от vmаnkov Разгледай мнение
                    И това ми било вълча салата!..
                    Нали, Вълчо?

                    Така де, без суджук, без бабекче, без луканчица, филенце от Ленчето към пастърмичката, айде от мен да мине малко солен врат, не става вълча салатка.
                    Но пък в това време една хубава пресна крастаичка, морковче надълго нарезано и печени зелени чушки с чесънче - не ме чакай до зарана...
                    Е, може "една" ракийчица за вкус...
                    И това ще мине ...

                    Коментар


                    • Първоначално изпратено от tnm Разгледай мнение
                      Тъй, тъй! А освен петел, баница не щеш ли?

                      П.П. Ти при мен ли ще идваш или ще ходиш на гей парад!?


                      Здравейте хубавици, тигрици, бабини цици( това последното е за благозвучие.....) и мужици.....
                      Бях 7 дни на Рила и се скапах от ходене....
                      Като ви чета постовете пак на ядене , пиене а Космо и на третото сте наблягали.
                      Имам 2-3 хубави снимки, но ще чакам да премине еуфорията от Зарковите , за да се забележат....
                      Дано днес да е последният жарък ден за годината.....Не че ми пука, но жаля работещите...

                      Коментар


                      • "Значи обичаш да четеш размяна на любезности в една по-друга тема"..., ми да - ние бихме се радвали, ако имаше размяна на любезности, пък то си е чисто затапване..., когато едната /"знаеща"/ страна мисли, че можела да предизвика някого в спор..., аВе: "българЧЕ да се наричам - първа радост е за мене!"...

                        ...очевидно някои жени наричат напразните си надежди - "интуиция"..., а други - самовлюбени в своят ум - просто са непредвидими в "шифрованите" си съобщения...

                        ...добре че не всички са такива.......

                        /горното не се отнася за съфорумки с "интуитивно" мислене..., нито за клакьори без мислене.../
                        "Погледната със страстно око, действителността се превръща в приказка!" П.Пикасо

                        Коментар


                        • Първоначално изпратено от Вълчо-34 Разгледай мнение
                          Не мога да разбера зеленото, лукът, репите и краставицата кво праат в тая убава салатка
                          И това ми било вълча салата!..
                          Нали, Вълчо?

                          Свободен във виелицата.
                          http://www.youtube.com/watch?v=mzGk8cYJVjc

                          Коментар


                          • Лелей,

                            старчокът окъпа и "твърдата" пица и половината тава с бисквитена торта ( демек 1 кутия бисквити, 1 л. мляко и 4 пакета крем-чета ) - около 50 см. тава на 3 реда торта.

                            Баси апетита има. Викам му тая торта я яж по-бързо до в други ден, той ми вика тя до довечера няма да изкара.

                            Голяма "ламя" е - хихи

                            П.П. Днес няма да му готвя, щот' има жълт картон

                            Коментар


                            • Първоначално изпратено от mechobikov Разгледай мнение
                              Арти, предлагам следния вид вълча салата !!!

                              Зелена салата, краставици, зелен лук, репички. И отгоре две три много тънко нарязани резенчета пастърма (примерно филе "Елена", ама да може да се чете вестник през тях)
                              Не мога да разбера зеленото, лукът, репите и краставицата кво праат в тая убава салатка
                              И това ще мине ...

                              Коментар


                              • Кво се мотам из другите теми, я кво убаво си хортувате тукинка...
                                И това ще мине ...

                                Коментар

                                Working...
                                X