Поколението на 30+ годишните - между миналото и бъдещето... (архив до 20.09.2012 г.)

[Kosmonavta]

Опитах да си представя, как Космо мие чинии

Ще ми се смеете ама аз мияланата така и не и свикнах как се работи и все нямам таблетки и си мия по стария начин - верото, гъбата, сапунисвай в едната мивка, плакни у другат и реди на едно стилажче и поне мия веднъж седмично си е цяло приключение.. Е понякога успявам да излъжа някоя девойка да свърши тая работа ама все по рядко срещам жени дето са добри домакини... Само като ги видя с тия ноктопластики по 5 сантима и ми става ясно колко чинии мият...

Което ме води на мисълта че тая вечер ще потърся упътването на миялната, че някъде бъркам я като я редя я като я пускам...

[vmаnkov]

И някоя стриптизьорка, ако вкараме ..... ох ... размечтах се - хихи

Ми тя, Арти, каза, че ще се занимае със свиренето.

[Kosmonavta]

Гратис ( на консигнация ) ще има ли в тоя ресторант, бря?

Да отидем с Космо и да навъртим сметка 2000 кинта за 3 дни без да ставаме, а па някой ден кат' получим наследство шъ ги чистим

Е за това те обичам бат Маранди... Винаги ме каниш за дейности изискващи сериозен опит и професионална квалификация.. То да изпиеш два бона не е лека работа...

[marandi]

Опитах да си представя, как Космо мие чинии

Бря,

той ще дойде с миялната машина, ама дано не се нацепим на гръцка вечер с бозуки и сиртаки.

Така ще ги "измием" тия чинии, че може да се мине на пластмасови изделия. Дано и стените са здрави ...

П.П. Antique - Dinata Dinata

http://vbox7.com/play:417ef29e6f

И някоя стриптизьорка, ако вкараме ..... ох ... размечтах се - хихи

[НАИВHИК]

Опитах да си представя, как Космо мие чинии

Че аз като мога, колко му е и той да го прави
http://www.vbox7.com/play:m0cca0f999

[mechobikov]

Никакъв гратис. Чинии за миене - бол

Опитах да си представя, как Космо мие чинии

[НАИВHИК]

Гратис ( на консигнация ) ще има ли в тоя ресторант, бря?

Да отидем с Космо и да навъртим сметка 2000 кинта за 3 дни без да ставаме, а па някой ден кат' получим наследство шъ ги чистим

Никакъв гратис. Чинии за миене - бол

[marandi]

Гратис ( на консигнация ) ще има ли в тоя ресторант, бря?

Да отидем с Космо и да навъртим сметка 2000 кинта за 3 дни без да ставаме, а па някой ден кат' получим наследство шъ ги чистим

[MILOM]

Ти реши,

При тях отдавна нищо не се случва.По-млади са от мен със 7-10 години, но спряха да се движат.Ядат си парите,които предвидливо са заделили и след това ги изсират.Естествено те са кратно по-малко от онези времена, които си припомнят когато се съберат.А това се случва средно два пъти седмично.
Не използвам множествено число, защото все по-често пропускам техните купони.
Подтискащо е.
Как да купонясваш с хора, чиито бащи и деди са играли осезателно по- висока социална роля за своето време.Самите те имат необходимите качества и ресурси, но дълго са ги пилели.И консумират остатъците.
Навяват асоциации с руските белогвардейски колонии в Париж, Ница и Лазурния бряг, след седемнайста година на миналия век.Впрочем/за протокола/, те са тези които издигат пустинният провианциален бряг до нивото на първия супер курорт.Техният си начин на живот,остатъците от несметните богатства и пресиращата носталгия по „Матушка Рус“.

Припомнят ми и Маркес - „Няма кой да пише на полковника“.
А що не и „Сто години самота“.


Казвам "трябва", защото предпочитам по-рядко да присъствам на подобно падение.
Все пак дълги години съм се учил от тях.А те – от мен.Сега срамежливо подпитват за дадени умения, а други които са задължителни в настоящето – игнорират със зле прикрита ирония като непотребни.
Моето присъствие е по-малко израз на на уважение, отколкото бреме.
А и аз съм върл поддържник на традициите.Създавал съм им такива.И когато са се разделяли – влагах усилия отново да ги събера.
Предполагам, затова съм един от малкото „външни“, приети като свой.

Иначе като ги срещнеш - ще се влюбиш в тях.И като тайфа и поотделно.Та нима сте чували за други 400 българе, които се срещат всяка седмица в продължение на трийсет години?
Лошото е, ако ги познаваш четвърт век.
Все пак точно те трябвяше да създадат бъдещата средна класа.

Е, не че няма и приятни изключения.
Преди три месеца ме срещнаха със Светльо – съсед, който не бях виждал 27 години.През цялото това време се е крил в една от най-големите столици като военен аташе и толкоз.А сега цъфна, защото вече са го пенсионирали.И поради това, можеш да чуеш от него доста неща, за които няма как да имаш познание.
Повярвайте, чувството е екзотично.
Зад раздутите черти на мастит дипломат трето поколение, да откриеш колебливите мимики на срамежлив юноша, който се изчервява след всеки хвърлен женски поглед.И ме бута напред аз да разговарям с мометата.Не че и на мен не ми трепереха мартитинките.....
И разговорите продължаваха в тази насока.Радвайки се като деца от десетките сравнения, които правим.После си обещахме да ги продължим, но единия от нас вече знаеше, че това може и никога да не се случи.
След месец разбрах, че пак е заминал в друга голяма столица.Вече като посланник.

В събота ще отида, защото единият рожденик ми бе първия икономист.Баща му бе генерален директор на „Булгарплодекспорт“ до последно.Не чопна нищо от най-голямото ни външно-търговско предприятие.И до сега си живее в единствения тристаен който има.Е, те тоя е депутата, който измъкна проекто-закона на Указ-56, та оръфляка дето сега философства, да има време да го изчете и пръв да легализира дейноста си.
А пък дядо му е бил шеф на Солунската митница по времето на Алеко Константинов.

С годините си направихме купища добри неща.
Например, той бе единствения, който спази моето правило – никога да не спорим за момиче.Просто трябва да го оставим то самото да избере един от нас.

Някъде преди двайсетина години получих армаган че дядо ми е починал.
Единственият, който ме учеше на нещо.
Единственият човек, който се държеше с шест годишното хлапе като с равен.
И повярвайте, много по-равен отколкото с баща ми - правеше го на мед и маскара.
Е, те тоя човек запали в мен огънчето, което ми помогна да направя така, че да се уважавам за нещата които върша.

Нейсе.Разревах се.

Нямах човешки отношения с него.Помня го само от детсвото си.Не знам как, но времето не позволи да поговорим като мъже.
Отиде си тихо.Самотен.
В лайната си.

Та получавам аз нишана и си казвам:
Ей човеко!Че си велик – велик си.Ама намери време и отиди!Една шепа пръст поне хвърли!То не за друго, ма после цял живот ще те гризе.От кумова срама.
Добре!Включваме го в списъка.
Ма, наистина него време бе величаво за мене. Апогей.Напълно неочакван.Нещата се развиваха с такава бързина, че единственият начин да следваш събитията, е да се довериш на чувството.Няма време за мислене, камо ли за проучвания или анализи.
Няма пътища.Искаш ли да вървиш, трябва сам да си ги прокараш.
А времето както минава, така и си отива.
Като тези три дни.
Сетих се за погребението в полунощ.И почнах да въртя телефоните.Трябваше ми кола.Трябваше ми и шофьор.Щото като пия не карам.Винаги пия много и затова рядко карам.
Имах си и шофьор, но не ми вдигна фона.
До два часа извъртях всички телефони.Уж велик дизайнер, уж купища хора са ми задължени!Нъц!
Последен бе Станев.
Той трудно казваше „да“.Ако ще го молиш в последния момент – никога.
Смяташе, че щом вършиш нещата в последния момент не заслужаваш помощ.И нищо не помага.
Но каже ли „да“ - смятай че е свършено.

Този път просто попита кога да дойде да ме вземе и затвори телефона.
Не че му се вързах много де, щото и аз по това време на денонощието що бракове съм обещавал....
Но продължих да си работя, защото надеждата умирала последна и се страхувах да не задремя.Явно съм бил по-изтощен.
Не знам как, но половин час преди срещата съм опънал крангала на едната кроялна маса.В просъницата усещам че някой ми досажда.Накрая ми писва, скачам и отварям вратата, готов за скандал.
Пича от 06.30 до 09.30 стоял и натискал звънеца.
Рухнах.
Имах час за да минем шейсе километра по междуселски пътища.И после още седем по овразите до една паланка около Сирищник.С тежък Мерцедес.
А той никога не нарушава правилата.Спокойно, прецизно и ефективно шофиране.Немски възпитаник.
(В зеления му паспорт пишеше: - „роден във град Виена, окръг Австрия“.)

Траех си десетина минути.
После той стана и каза че трябва да тръгваме.
През целия път мълчахме.
Когато пристигнахме, трябваше да махнат двайсетина лопати пръст от капака, та да мога да се простя със стареца.
На връщане пак мълчахме.
Не ме потърси повече от четри месеца.
После отново започна.Както през всичките тези двайсет и четри години.
Поне веднъж седмично.

ще те наричам вече БАТЕ СЕРГО-иначе може и да сме набори,но има и друго
а при теб е много

[mechobikov]

Ей ся Мечо ще те поздрави с целувки на италиански.

Бачи мамата

[4i40]

Наздраве

"Наздравето" не решава проблемите а става част от тях....

[vmаnkov]

Курташев за Вас

Ей ся Мечо ще те поздрави с целувки на италиански.

[artemida_sofyanska]

Наздраве

[НАИВHИК]

Курташев за Вас

[Вълчо-34]

Те затъ сегашния президент по убаво да го бяха турили кмет на Плевен

Сакън, Плевен е приютил мои роднини, роден град на отеца, мир на праха му, славни хора са излезли от там, не им требе метеорит.