Поколението на 30+ годишните - между миналото и бъдещето... (архив до 20.09.2012 г.)

[ravnovesie]

За това благодаря.
Отново.

Но няма ли някъде още 300 страници за такива, дето са си свършили работата още преди двайсет години.
Кво да правят с остатъка от тоя живот?

Със сигурност има доста по-интересни работи за правене

[sergo]

Аз смлях 300 страници в един абзац

Ето ти един абзац от оригиналния текст

"Хвърлено-про-падайки, Бъденето-ето-на най-напред и най-често е изгубено у погрижваното. Но в тази изгубеност се известява закриващото бягство на бъденето-ето-на пред неговата истинска екзистенция, която бе обозначена като предваряваща решителност. "

За това благодаря.
Отново.

Но няма ли някъде още 300 страници за такива, дето са си свършили работата още преди двайсет години.
Кво да правят с остатъка от тоя живот?

[ravnovesie]

Дай по натам?

С цялото ми уважение, но това лесно го смлях.
Вече видяно.

Аз смлях 300 страници в един абзац

Ето ти един абзац от оригиналния текст

"Хвърлено-про-падайки, Бъденето-ето-на най-напред и най-често е изгубено у погрижваното. Но в тази изгубеност се известява закриващото бягство на бъденето-ето-на пред неговата истинска екзистенция, която бе обозначена като предваряваща решителност. "

[sergo]

Това е доста голямо предизвикателство, но ще се опитам без никакви претенции за изчерпателност.

Смисълът на живота на човек е да достигне потенциала си, да се превърне в това което може да бъде. Според самия него. Но той никога не може да постигне това. Всеки негов избран избор означава че човек не избира всички други алтернативи, които избира да не избира. Така човек може да реши да се плаши да избира. да се опитва да стои настрана от живота, да се страхува да живее. Или пък да се остави на другите, на анонимната маса, които да определят изборите вместо него. Но този избор да не избира в края на краищата му докарва екзистенциалната вина да не бъде себе си. Да потъне в масата. Да се изгуби. Но това потъване не може да трае постоянно, защото в един момент човек осъзнава че е смъртен. че дните му са преброени и макар другите, общественото мнение да дава известна защита от вината при избор, другите не дават никаква защита от вината, която човек ще изпитва за това че не е такъв какъвто смята че може да бъде.

така единствения изход е човек да възприема света с внимание и грижа. да обръща внимание на нещата от живота, да живее, а не да бяга от личната си отговорност в груповата безотговорност. И във всеки един момент да е готов да избира. да осъзнава че избора му може и да е грешен, може и да е прав, но всъщност важното е да е личен и да го води по пътя да бъде по близо до това свое аз, което иска и може да бъде.

Дай по натам?

С цялото ми уважение, но това лесно го смлях.
Вече видяно.

[vmаnkov]

Това е доста голямо предизвикателство, но ще се опитам без никакви претенции за изчерпателност.

Смисълът на живота на човек е да достигне потенциала си, да се превърне в това което може да бъде. Според самия него. Но той никога не може да постигне това. Всеки негов избран избор означава че човек не избира всички други алтернативи, които избира да не избира. Така човек може да реши да се плаши да избира. да се опитва да стои настрана от живота, да се страхува да живее. Или пък да се остави на другите, на анонимната маса, които да определят изборите вместо него. Но този избор да не избира в края на краищата му докарва екзистенциалната вина да не бъде себе си. Да потъне в масата. Да се изгуби. Но това потъване не може да трае постоянно, защото в един момент човек осъзнава че е смъртен. че дните му са преброени и макар другите, общественото мнение да дава известна защита от вината при избор, другите не дават никаква защита от вината, която човек ще изпитва за това че не е такъв какъвто смята че може да бъде.

така единствения изход е човек да възприема света с внимание и грижа. да обръща внимание на нещата от живота, да живее, а не да бяга от личната си отговорност в груповата безотговорност. И във всеки един момент да е готов да избира. да осъзнава че избора му може и да е грешен, може и да е прав, но всъщност важното е да е личен и да го води по пътя да бъде по близо до това свое аз, което иска и може да бъде.

Много благодаря за направеното усилие да го изкажеш накратко, концептуално.

Според мен го направи ... просто прекрасно.

Но точно тази смисъл имах предвид - и не съм съгласен с това виждане.
Не съм съгласен с неговите две аксиоми*.
Просто ти разказвам, защо скочих, а анализа на това ще ... или бих развил утре.

Но още един път - благодаря за извлека.
Са, обаче, съм настроен игриво и шъ напускам.

Лека нощ на хората!


--------------------------
* - аксиоми, аксиоми... ... ... (за Мечо)

[sergo]

Имам си както винаги стройна организация нея вечер.Захладни и е време за бачкане.Като се увлека, мога да го откарам до сабахлем.
Ма, кой уй ма би по чутурата да чета извън спора за философията?

И.....кво се случи!
Два часа на пазаря.Два часа рендосвам три кила картфи и две кила моркови.Щот съм тъпчо!После прочетох в нета, че могло да ги сваря.
Що ми е да вярвам на математици?
Пфу!
И понеже съм тарикатче готвя куп манджи едновременно.Нема да се спростирам, щото това е заразително: руска салата, пюре/ за утрешните пържоли/, картофена супа и ......кнедли.
Аз го почнах в обратния ред, ама пуста ефективност!
И съм в началото!

А хладилника отпреди бе препълнен.И аз като Смонафта пазарувам на умрело.Кат студентка първа година Мода/или право/, щом техните продадат оня терен до морето.
Само дето, требе да се проектирам поне три пъти, та да го докарам до размера на гореспоменатия.
И това, след като е отслабнал.

Та нищо не знам за философската тема на Мечо, но Шестнайстия да си заформи един отделен блог на готварска тема, който аз посмъртно нема да чета.
Рекох!

А ти си чекай елеко.
Нанайци!

[ravnovesie]

Може ли в неколко думи?

Това е доста голямо предизвикателство, но ще се опитам без никакви претенции за изчерпателност.

Смисълът на живота на човек е да достигне потенциала си, да се превърне в това което може да бъде. Според самия него. Но той никога не може да постигне това. Всеки негов избран избор означава че човек не избира всички други алтернативи, които избира да не избира. Така човек може да реши да се плаши да избира. да се опитва да стои настрана от живота, да се страхува да живее. Или пък да се остави на другите, на анонимната маса, които да определят изборите вместо него. Но този избор да не избира в края на краищата му докарва екзистенциалната вина да не бъде себе си. Да потъне в масата. Да се изгуби. Но това потъване не може да трае постоянно, защото в един момент човек осъзнава че е смъртен. че дните му са преброени и макар другите, общественото мнение да дава известна защита от вината при избор, другите не дават никаква защита от вината, която човек ще изпитва за това че не е такъв какъвто смята че може да бъде.

така единствения изход е човек да възприема света с внимание и грижа. да обръща внимание на нещата от живота, да живее, а не да бяга от личната си отговорност в груповата безотговорност. И във всеки един момент да е готов да избира. да осъзнава че избора му може и да е грешен, може и да е прав, но всъщност важното е да е личен и да го води по пътя да бъде по близо до това свое аз, което иска и може да бъде.

[tnm]

Надай се!

Аз чак сега седнах.

Да ти се оплача от Маранди.
Долна твар ще излезе.

И понеже не мога да баптисвам кат Мечо, ще му го върна като го прякоросам.
А дам ли прякор на някой - отърване нема.

Ще го наричам шестнайсти.

Вземи се стегни в кръста! Ще ти доведа дебелото псе за модел. Пъдпъдъка ще го гледаш от картинка

Не мое да плюваш Русото. Готин е!

[vmаnkov]

Нека батката Равновесие, ... каже неговия извлек от тези страници.

Може ли в неколко думи?

[ravnovesie]

Нека батката Равновесие, вместо да ни препраща към хиляди страници на еди-кого си, каже неговия извлек от тези страници.

Щото много въздухарчета има, включително към тях Камю и Хайдегер, за които сега-вече не бих загубил и ден, за да ги анализирам.

Това разбира се си е лично твое мнение. Лично според мен Битие и Време на Хайдегер е най-важната книга която един човек може да прочете. И стига да беше си направил труда да я напише по-читаема, ако зависеше от мен бих я вкарал във всеки университетски курс, без значение какво образование всъщност търси човек.

[ravnovesie]

Май и аз ще да почна!

Да да питам.
Камю се мъчих да чета кат млад и зелен.Барабар с Пруст и ....
Пруст го изчетох.Ма после ми бръмча главата година.Поне от три купона ме изгониха, щот съм се барал на важен.

Та, колко да е труден?
Колкото Пруст?

Камю лично за мен се чете доста лесно, осмислянето на тезите му в романите му може да изисква време, а привидното му черногледство да отблъсква, но все пак повечето му книги са доста кратки и написани увлекателно - поне за мен.

От По следите на изгубеното време стигнах до третия том, там загубих интерес. Така че поне за мен Пруст се чете по трудно, макар първите два тома да ми харесаха. Но в него си има много остатъци от литературата на 19 век и началото на 20 век. Тромаво развитие, прекалено много подробности. А и в крайна сметка Пруст пише по-скоро психологически романи, а не толкова философски, така че е по-близък до Стефан Цвайг или Достоевски, а не до Камю, Сартр, Кафка или Томас Ман

[sergo]

Фънимавай, да не объркаш тропоската
Тези дни мисля да ти нося елека си да ми избродиш "Ловец с бретан шпаньол не лови пъдпъдък". Да не стане после нужда да ти правя рекламации!?

Надай се!

Аз чак сега седнах.

Да ти се оплача от Маранди.
Долна твар ще излезе.

И понеже не мога да баптисвам кат Мечо, ще му го върна като го прякоросам.
А дам ли прякор на някой - отърване нема.

Ще го наричам шестнайсти.

[vmаnkov]

Нека батката Равновесие, вместо да ни препраща към хиляди страници на еди-кого си, каже неговия извлек от тези страници.

Щото много въздухарчета има, включително към тях Камю и Хайдегер, за които сега-вече не бих загубил и ден, за да ги анализирам.

[kev]

Айде един спешъл поздрав за всички ви - една комбинация от хеви метъл, религия, мистика, емоция и много енергия! И понеже е над 10 мин. спокойно може да си го изслушате докато пишете поредния готин пост или правите каквото и да е друго

http://www.youtube.com/watch?v=FBanU-AHMqg

[sergo]

Почни с Камю, той е най-лесен и остави Хайдегер за накрая, защото въпреки че е брилянтен книгата му - поне тази която е издадена на български, в никакъв случай не бих се наел да го чета на чужд език, е най-трудното за четене нещо което поне аз съм чел.

Май и аз ще да почна!

Да питам.
Камю се мъчих да чета кат млад и зелен.Барабар с Пруст и ....
Пруст го изчетох.Ма после ми бръмча главата година.Поне от три купона ме изгониха, щот съм се барал на важен.

Та, колко да е труден?
Колкото Пруст?