Поколението на 30+ годишните - между миналото и бъдещето ... (архив до 7.06.2012 г.)

[val/she]

Анон, ти за прекалена родителска амбициозност ли намекваш?
Възможно е и да се класирам за горното, но аз го разглеждам като даване на възможни опции.

[anon6706]

Децата са смисъл на живота ПРЕЗ ОПРЕДЕЛЕН ЕТАП от него..., точно както всякакви други събития, които ни се случват... Даваш живот някому - и го пускаш в хаоса, за да си търси мястото. Със сигурност те откриват свои пътища и възможности.

Именно. Но има хора, които като направят 2-3 деца и за тях животът вече е завършен и изпълнен със смисъл..... и тръгват за социални помощи.

[val/she]

Аз споделям твоето виждане.
Никога не знаеш дали една случила се неприятност не е предотвратила други 5. (Теория на хаоса )

Дори ще отида още по-далеч и може би ще бъда разкритикуван: Някои казват, че децата им придават смисъл на живота. Тежко им, ако е така. Едно дете може да ти съсипе живота, но по никакъв начин не може да го изпълни със смисъл, ако ти сам не си го направил през годините. Детето си има свой живот и никой родител няма право да черпи енергия и запълва пропуските си от успехите му, а само да си пати от неуспехите (докато е под 20-23 годишно ).

Напоследък много и се доверявам на тази теория, а и поглеждайки в ретроспекция установих, че много от значимите неща са ми се случили между другото и леко на шега.
Там където съм чертаела планове, драпала съм,влагала съм усилия се е получавало но на незначителен % от "заложеното".

п.п.Децата осмислят живота, но Той- животът трябва да си тече за теб и отвъд тях.

Това може да го разбереш като имаш деца. Когато говорим за бракове крепящи се само на децата..вече е друго.

[zarco]

Аз споделям твоето виждане.
Никога не знаеш дали една случила се неприятност не е предотвратила други 5. (Теория на хаоса )

Дори ще отида още по-далеч и може би ще бъда разкритикуван: Някои казват, че децата им придават смисъл на живота. Тежко им, ако е така. Едно дете може да ти съсипе живота, но по никакъв начин не може да го изпълни със смисъл, ако ти сам не си го направил през годините. Детето си има свой живот и никой родител няма право да черпи енергия и запълва пропуските си от успехите му, а само да си пати от неуспехите (докато е под 20-23 годишно ).

Децата са смисъл на живота ПРЕЗ ОПРЕДЕЛЕН ЕТАП от него..., точно както всякакви други събития, които ни се случват... Даваш живот някому - и го пускаш в хаоса, за да си търси мястото. Със сигурност те откриват свои пътища и възможности.

[zarco]

На веремто един философ казваше, че човек достига най високата степен от собственото си развитие когато се научи да се радва на най простите неща... Колко лесно звъчи.. Стремиш се къмн някакви химери, бориш се цял живот и накрая се оказва че отговора на судокото на живота се намира на дъното на чаша бира или в очите на детето ти... И тогава си казваш - защо ми беше да живея толкова трудно и да съм толкова амбициозен... Ей много странно нещо е живота...

Космо, хубаво е да говори човек с теб, защото даваш есенцията на живота..., хубав или лош - това са си наши преживявания... До всичко стигаш по пътя на дедукцията, като разсъждаваш логически по линията на собствения си опит и преживявания...

Животът... Странен, многообразен, жив...

Жив, я!

..."Пръст от пръстта" е един по-следващ етап...

...именно: следващ! До тогава - всичко, което ни се случва - е най-доброто. Нека имаме желанието и възможностите да му се радваме!

[anon6706]

Равновесие ме е изпреварил.
Космо, и аз мисля, че ако не беше следвал амбициите си, сега щеше да се косиш за други неща. Вероятно нямаше да имаш 3 съсипани брака, а примерно само 2, физически можеше и да се чувстваш по-здрав, но вътрешно щеше да се самоизяждаш.
Приеми, че това е бил твоят път и твоите уроци, които се предполага, че си научил и няма да повтаряш.

Аз споделям твоето виждане.
Никога не знаеш дали една случила се неприятност не е предотвратила други 5. (Теория на хаоса )

Дори ще отида още по-далеч и може би ще бъда разкритикуван: Някои казват, че децата им придават смисъл на живота. Тежко им, ако е така. Едно дете може да ти съсипе живота, но по никакъв начин не може да го изпълни със смисъл, ако ти сам не си го направил през годините. Детето си има свой живот и никой родител няма право да черпи енергия и запълва пропуските си от успехите му, а само да си пати от неуспехите (докато е под 20-23 годишно ).

[Kiro]

И живота както и в науката история думата АКО НЕ ВЪРВИ. чОВЕК СИ ИМА СЪДБА И Я СЛЕДВА

[padre Bonaventura]

Равновесие ме е изпреварил.
Космо, и аз мисля, че ако не беше следвал амбициите си, сега щеше да се косиш за други неща. Вероятно нямаше да имаш 3 съсипани брака, а примерно само 2, физически можеше и да се чувстваш по-здрав, но вътрешно щеше да се самоизяждаш.
Приеми, че това е бил твоят път и твоите уроци, които се предполага, че си научил и няма да повтаряш.

Много примирено го раздавате, космо не е тоя тип
По-скоро бих му препоръчал, да иде на масаж, да му съживят малко клетките и да задейства подклетъчното подсъзнание

[val/she]

Равновесие ме е изпреварил.
Космо, и аз мисля, че ако не беше следвал амбициите си, сега щеше да се косиш за други неща. Вероятно нямаше да имаш 3 съсипани брака, а примерно само 2, физически можеше и да се чувстваш по-здрав, но вътрешно щеше да се самоизяждаш.
Приеми, че това е бил твоят път и твоите уроци, които се предполага, че си научил и няма да повтаряш.

[ravnovesie]

На веремто един философ казваше, че човек достига най високата степен от собственото си развитие когато се научи да се радва на най простите неща... Колко лесно звъчи.. Стремиш се къмн някакви химери, бориш се цял живот и накрая се оказва че отговора на судокото на живота се намира на дъното на чаша бира или в очите на детето ти... И тогава си казваш - защо ми беше да живея толкова трудно и да съм толкова амбициозен... Ей много странно нещо е живота...

Защото ако не е следвал амбициите си изобщо няма дойде на акъла, че хубавото е в простите неща. Все ще си мисли, ей какво можех да направя, пък само си губя времето. На човек му трябва смисъл и в съзнанието му е вкарано, че този смисъл трябва да е нещо сложно, висшо, трудно. Смисъл чрез който да издигне и себе си до висината на същия този смисъл. И по някое време схваща че всъщност няма висш смисъл. Няма смисъл и да издига собственото си его. Няма смисъл да бяга на някъде, защото където и да стигне пак ще иска да бъде на друго място. И почва да се радва на това което има, а не да гони това което няма.

[Kiro]

Евала бате Космо размаза ме с тези мисли. Щастието е състояние на духа а не материално измерение

[Kosmonavta]

Послушай момчето знае какво говори.
А който е тръгнал да опознава себе си най-вероятно сегашният му живот не му харесва така че .......

На веремто един философ казваше, че човек достига най високата степен от собственото си развитие когато се научи да се радва на най простите неща... Колко лесно звъчи.. Стремиш се къмн някакви химери, бориш се цял живот и накрая се оказва че отговора на судокото на живота се намира на дъното на чаша бира или в очите на детето ти... И тогава си казваш - защо ми беше да живея толкова трудно и да съм толкова амбициозен... Ей много странно нещо е живота...

[Kosmonavta]

Всеки човек се ръководи в решенията си от две ценностни системи.

Едната е вътрешната му. Тази която му казва ти можеш да бъдеш такъв и такъв - и му вкарва чувство за вина защо не е такъв. Всеки твой избор е както позитивен - избираш нещо, така и негативен - отказваш се от всичко останало. Ако човек си прави изборите в съгласие със соствената си представа за себе си, с пълното съзнание за последствията, както от страна на позитивния избор така и от страна на негативния, то си е в пълна хармония с вътрешната си ценностна система. Макар и тази хармония да не отхвърля постоянното чувстване на вина за това че не е това което може да бъде, или че не живее така както може да живее. Действията на другите тогава се тълкуват само според това до колко влияят на неговото собствено разбиране какъв живот иска да води и какъв иска да е.

Другата е външната ценността система. Тази която му казва - другите правят това и това. И му вкарва чувство за срам. В такава ситуация другите се държат така и така. Ако не се държиш така значи нещо не ти е наред. Ако не възприемаш нещата като другите, както очакват от теб, значи нещо не ти е наред.

Моето лично наблюдение е че за повечето хора проблема идва от това че двете им системи външна и вътрешна са често в брутална опозиция. А просто могат да заебат външната. Човек живее собствения си живот, и най-добре да го жвее по собствените си правила. Казва на тези около него дето му дават акъл да го духат и си прави каквото той лично смята че е добре за него самия. И като е взел вече решение просто не го преразглежда. Не мисли за него. Просто го прави.

Интелигентно и вярно.... Много е трудно да се намери баланса... Някак човек е склонен да залита в крайности и да си изгражда определни критерии за истина, лъжа, добро лошо... И като мосъзнаеш че земята не е плоска и не се намира на гърба на два кита, наистина срива е сериозен...

[zarco]

Знаете ли то не само на вас ви е трудно не знам другите момичета, които вече са се бракували сигурно мислят инак, защото е било малко по-различно, но сега положението не е никак розово

Дори за единия секс е трудно да уцелиш някой, който да не ти е неприятен (щото ако е приятно да споделяш леглото си, то пък или не умее да говори или се държи толкова надменно, че ти минава мерака за каквото и да е) и да не те дразни, да е що годе нормален (това е относително понятие между впрочем) и да не прави някакви сцени на ревност, които биха вгорчили живота всекиму Пък ако има екстри като чувство за хумор, измисля някакви по-интересни шоу програми и въобще разнообразява общото време, ехеее то рЕдкост е туй нЯщУ Но като цяло еманципираните жени (не феминистки, просто такива, които имат някакво самочувствие, изкарват прилични пари и имат относителна независимост) си избират партньора и въобще не гледат някой чичко паричко или пък в дългосрочен план...а просто се опитват да разнообразят ежедневието си, така де свободното си време така, че да им бъде удобно и незатормозяващо

п.п ей сЯ може да си изям пердаха

и накрая нещо свежо - Жените умеят да имитират оргазъм в името на връзката, но мъжете умеят да имитират връзка в името на оргазма.

Първоначално изпратено от artemida_sofyanska ......... брак е още по-сложно, най-малкото защото има повече отговорност - нали не можеш да станеш веднага и да кажеш "я си...гледай работата" тъй щото мислиш за имуществените блага, за децата, за това, за онова................


Тресат ги мании да вземат решение, но пропускат подробността, че решенията вървят и с отговорности и нишката започва да изтънява. Как така, хем да водим 'бащина дружина", хем ако се издъним-вината да е на друг (даже не говоря за споделяне на такава)?!
Отговорностите трябва да са споделени и да не се мерят на везни. Сега аз ти сварих 5 картофа, а ти ще ме дариш с "романтично преживяване".
В днешно време ама никак не е трудно за един мъж да се обслужва сам на чисто битово ниво, хе-ле пък ако има и пари. Та ключовата дума (по-скоро думи) са Любов и Приятелство. Това за мен е ключът за хармонична връзка.

Хубаво сложих тук цитатите, ама няма и време да имам, за да развихря фантазиите... х Ама и вие сте се вихрили в темите, че не сте се спрели...

Бракът бил сложно нещо..., ами така е, де. Отговорно нещо бил. Да. Ми то има ли нещо на тоя свят, което да не изисква отговорност, когато човек се ангажира с него?

Що се отнася до това, дали се мерят на везни отговорностите - то е ясно - стигне ли се дотам - нещата са тръгнали към началото на провала си...

Наистина, не е трудно за един мъж да се обслужва сам..., а за една жена - трудно ли е това? Също не е трудно... за всяка... Да де, ама колко много неща трябва да се предвиждат, а това не ни е такъв приоритет. Сещаме се само в определени ситуации.

Тези ключови думи "Любов и Приятелство" - малко виртуално ми звучат, а "хармоничната връзка" се изразява с много характеристики и допълнения към определени качества, които всеки трябва вече да е оформил в себе си, така че да може да усеща човека до себе си, което е много трудно по принцип, ако хората не са попаднали на правилната кандидатура...

А за онова, свежото, че "жените умеят да имитират оргазъм в името на връзката, но мъжете умеят да имитират връзка в името на оргазма"..., по-добре да не се правят, че "умеят да имитират оргазъм", защото това е наистина много кофти, защото лесно може да бъде регистрирано от мъжете и именно тогава се превръща в "нож с две остриета"......, а мъжете имитирали връзка в името на оргазъма - някак вятърничаво ми звучи като твърдение, защото оргазми - не само мъжете, но и жените - могат да получават и без да са имитирали връзка..., нещата са доста по-сложни, а една връзка се имитира заради самата връзка и заради това, че си обсебен от нечии качества, духовност, мислене....

Сложни неща..., отново да се извиня, че хванах само два цитата и не успях да прочета цялата дискусия, затова вероятно не съм изчерпателен, но така ще е тия дни...

Поздрави на всички и пожелания за приятни мигове в търсене на истината за взаимоотношенията между хората!

[Филю]

Избягвам да казвам че човек трябва да се познава, защото човек всъщност не иска да се познава. Никой човек. Просто себепознанието в повечето случай води до брутален срив на егото, до тотално объркване на всичко в което човек е вярвал за себе си. До приемане на факти, които е много по-добре просто да се потискат нейде в несъзнаваното. Себепознаването не прави живота по-лесен, то просто прави друг живот. А не на всеки този друг живот ще му хареса повече.

Послушай момчето знае какво говори.
А който е тръгнал да опознава себе си най-вероятно сегашният му живот не му харесва така че .......