Знаете ли, че...

[kiro7]

Най-големият скъперник в света
На 3 юли 1916 г. умира Хенриета Хоуланд Гети Грийн, която била наричана „вещицата от Уол Стрийт“. Нейното име е включено в „Книгата на рекордите на Гинес“ като „Най-големият скъперник в света“. По времето на смъртта си Гети е най-богатата жена, чието състояние е достигало 4 млрд. долара. Тя притежавала повече от 8 хиляди парцела земя, била известен лихвар и купувала акции на компании, свързани с железопътния транспорт.
Хенриета е родена през 1834 г. в семейство, притежаващо добро състояние за онези времена....

ISKAMDAZNAM.COM
Най-големият скъперник в света - Искам да знам
На 3 юли 1916 г. умира Хенриета Хоуланд Гети Грийн, която била наричана „вещицата от Уол

[kiro7]

3.
Всичко дотук ни връща към „Сървейър – 4”. Това е изчезналата роботизирана мисия, докато се е снижавала със скорост от поне няколко хиляди мили в час и е бил на разстояние повече от две минути от планираната точка на прилуняване. В един момент той е бил там, а след една микросекунда вече не. Ако е имало химическа експлозия, телеметрията щеше да запише този сравнително бавен процес на действие, тъй като системите в космическият кораб щяха да се разрушат една след друга от химическата експлозия. Вместо това корабът просто премигва и изчезва. Изчезването може да се обясни само с една от двете възможности: или Сървейър 4 е бил засмукан от някаква огромна клопка-дупка, част от защитна система или се ударил в нещо толкова бързо, че дори радиопредавателите на корабния компютър не са успели да го запишат. Факт е, че „Сървейър – 6” вместо да кацне на същото място и да използва същият вектор на подхождане предприема различен подхождащ вектор и се прилунява на половин миля от мястото където е трябвало да се прилуни „Сървейър - 4”.
При прилоняване на модула „Антарес” на „Аполо -14”, астронавтите докладват за огледални отражения над лунната повърхност. Тези структури се изявяват точно както се очаква - пречупвайки светлината от Слънцето, са по ярки в близост до източника на светлина и на 180 градуса от него, а са по тъмни в по отдалечените от светлинният източник места. Това напълно обяснява многобройните доклади за преходните лунни явления. При слабо колебание на лунната повърхност фазовият ъгъл на отразената слънчева светлина се променя и се появяват блестящите проблясъци.
Има още едно доказателство в подкрепа на тезата, че има една необхватна, висока мили, изработена като мрежа прозрачна конструкция над обширни части на Луната - снимка от мисията на „Аполо -15”. Снимката е направена със 70-милиметров фотоапарат „Хаселблад „ от астронавтите в командния модул „Индевър” малко след включване на основният му двигател, който да го откъсне от лунната му орбита. Снимката показва нещо наистина смайващо - ефирно светещ лимб около Луната, простиращ се на мили височина над повърхността. Разсейва светлината в синият край на спектъра. Изглежда, че на Луната има куполи - прозрачна оптически активна материя, която разсейва светлината.
Има още една частица от пъзела с доказателства в подкрепа на идеята, че НАСА е имала доста добра представа за лунните куполи, още преди кацането на „Аполо – 11”. Лунните модули са съоръжени с две различни радарни системи – един насочен радар за приземяване и един страничен радар. Ако Луната е точно това което описва НАСА, не би следвало да има нужда от нещо друго, освен радара за кацане. Но ако се допусне съществуването на издигащи се стъклени конструкции, които да застрашават от сблъсък, е необходим страничен радар.
Логично е да зададем въпросът какво е становището на руснаците по въпроса. От една страна, те така и не изпратиха човек на Луната, но от друга изпратиха множество космически сонди с камери, точно както и мисиите на НАСА. За съжаление, доста от данните бяха и все още са засекретени. Тук ще разгледам само достъпните резултати от космическият кораб „Зонд -3”. От разстояние от 5716 мили са направени 23 снимки и 3 спектрални измервания на обратната страна на Луната. Повечето снимки са доста неясни. Но има две който съществено се отличават. На първата се вижда една кула, забита върху лунната повърхност заедно с лунен лимб. Този забележителен обект в действителност е закотвен близо до конструктивните кули върху западния край на „Океана на бурите”, които са били видими от позициите на мисиите Аполо 12 и 14. Подобен обект с височина поне 20 мили не може да не е с изкуствен произход поради това, че нито един природен обект не би могъл да устои изправен под непрекъснатия метеоритен дъжд. Върху следващия кадър от „Зонд -3”, направен след 34 секунди, изобщо не се вижда кула, което показва, че за това време тя е зад лунният хоризонт поради скоростта и посоката на движение на сондата. Но е регистрирана друга, също така аномална релефна структура – огромна куполообразна структура, намираща се на лунният хоризонт на хиляда мили южно, простираща се на височина няколко мили над лунният хоризонт на фона на черния Космос.
За отговор на въпроса съществуват ли на Луната прозрачни защитни конструкции са разработени и дистанционни методи за изследване.
Един такъв метод е реализиран в годините 1987-1992 с активно мое участие като главен конструктор на наземен адаптивен лазерен комплекс не влияещ се от оптичната нестабилност на земната атмосфера при формирането на измервателен канал Земя – Луна. Принципът на действие на оптичната измерителна система с адаптивна фазова и амплитудна корекция на пакета сондиращи лазерни сигнали е научно аргументиран в докторската ми дисертация и защитен чрез авторско свидетелство № 38755 G 01 S 17/10. Базиран е на допускането, че когато светлината срещне прозрачна повърхност, в зависимост от формата и се очаква тя да се пречупи или отрази. Допуска се, че светлинният лъч не се спира, а само се променя неговата посока. Освен като отражател една такава прозрачна повърхност е способна и да изкривява светлината, като забавя прехода и през нея. При това светлината се пречупва селективно при влизане или излизане от прозрачна среда в зависимост от дължината на вълната и от ъгъла на падането и. По високите честоти, по късите дължини на вълната като синьото и виолетово/се забавят повече. По този начин те биват отклонени с по-голям ъгъл на дисперсия, отколкото нискочестотните, по-дълги дължини на вълната, като оранжевото и червеното. В резултат оптично лъчение с различни дължини на вълната след преминаване през всяка прозрачна междинна среда, е способно диференцирано да се пречупи - да забави скоростта си. Ако това се сравни със скоростта на светлината във вакуум ще имаме информация за средата формираща оптичният канал. Получените резултати, са в потвърждение за наличие на нееднородни оптични структури с голямо количество силиций на Луната. Този елемент е твърде нетипичен за лунните структури, тъй като в скалите там не протичат процеси водещи до образци на силикати. Може да се предположи, че тези силициеви структури са изкуствени. Наличието на такива образувания, прозрачни куполи, напълно обяснява феномена преходни лунни явления. При слабо колебание на лунната повърхност фазовият ъгъл на отразената слънчева светлина се променя и се появяват блестящите проблясъци.
Навярно ръководствата на всички държави, който са изпратили свои апарати на Луната прекрасно знаят, че там се намира нещо друго. Ще си кажат ли:
– Защо в разгара на студената война през 60 години на миналият век Кенеди и Хрушчов се договарят за сътрудничество в Космоса?
– Защо НАСА и Роскосмос изпращат апарати в далечния Космос, но игнорират най близкото до нас космическо тяло?
– Защо всички фотографии на Луната, предавани от земни спътници, имат такова отвратително качество?
– Защо астрономите, разполагащи с все по-съвършени телескопи, не могат да направят снимки на лунната повърхност сравними с качеството на снимки от Марс и още по далечни космически обекти?
– Защо в орбита около Земята има спътници, способни да направят фотографии на повърхността на планетата ни, на които се вижда номера на автомобил, а лунните спътници снимат повърхността с такава резолюция, за която фотографите езика не могат да си обърнат, за да я назоват?
– Защо Китай се готви да осъществи връзка с извънземни цивилизации и има ли това връзка с „Нефритен заек 2” на обратната страна на Луната?
– И още много защо ….

Матрица? Или параван скриващ извън земни бази?
Засега всичко е допускания. Но рано или късно истината ще е факт.

[kiro7]

2.

Английският изследовател Дейвид Айк също твърди, че Луната е изкуствено тяло. Според него са налични множество факти, че съществуването на Луната и нейното въздействие върху Земята не е случайно. Твърди, че са открити множество доказателства, които не се разгласяват.

Какво е толкова дестабилизиращо в това твърдение?

Отговорът на този въпрос може да ви изненада, защото се твърди, че Русия и Америка през цялото време са знаели за съществуването на необясними обекти, още преди да бъдат на Луната. Дори са търсили политически и правни основания, за да оправдаят факта, че крият тази информация поради изключително сериозната опасност от културен и социален шок. Така погледнато, взетото решение да се прикрива всяко възможно откритие на обекти с извън земен характер изглежда разумно.

Луната винаги ни показва едно и също лице, поради ситуация наречена гравитационна приливно-отливна ключалка и гравитационното и въздействие предизвиква приливите и отливите. Тя стимулира и регулира силата на земното магнитно поле, което ни защитава от вредните слънчеви лъчения и радиация. Луната има изключително неравномерно гравитационно поле, което се равнява на 1/6 от това на Земята поради по малката си маса, но има райони в който гравитационното поле е много силно. Тези райони се идентифицират най вече с по-тъмните места /топографска долина или депресия/ и би следвало в тях да има проява на негативна гравитационна аномалия в смисъл, че гравитационното поле да е малко по слабо. Вместо това, то е много по силно. В тези зони няма по плътни слоеве базалтова лава, но въпреки това има нещо много плътно под тях или нещо много мощно, което предизвиква гравитационни аномалии.

Луната е куха. Това твърдение се основава на експеримент от 1969 г, когато космическият кораб „Аполо – 12” по време на мисия до Луната извършва преднамерена авария за да се узнае повече за геоложката структура на Луната. Пилотът на лунният модул Алън Бийн и командирът на екипажа Чарлз Конрад инсталират на лунната повърхност сеизмограф. Те насочват лунният модул към Луната и той пада на около 50 мили от мястото, където преди това са били астронавтите. Модулът се сблъсква с Луната със скорост 6115 km/h, като образува кратер на повърхността и. Ударът провокира изкуствено сътресение. Вълните от въздействието му върху Луната са записани от сеизмометър. Това което показва оборудването шокира. Колебанията продължават около половин час. Оказва се, че за разлика от Земята, на Луната възникват продължителни колебания, сякаш тя е камбана. Това е в основата на допускането, че Луната е куха.

На видео, направено в Германия, ясно се вижда как по повърхността на Луната „пробягват вълни”. И по точно – ивици, полоси. Кадрите са заснети в продължение на четири дни, считано от 7 юли 2014 г. Колкото и безумно да звучи, но точно тези полоси са засичани неведнъж с различни видеокамери и телескопи. Всеки човек, разполагащ с камера с добро разрешение, може да види същото.

Такива преходни лунни феномени са установени много преди космическата ера. Изразяват се в изменения на цветността или способността за отражение на лунната повърхност. Според НАСА от XVII век са каталогизирани не по малко от 583 различни преходни лунни явления. Повечето от тях са с продължителност от няколко минути до няколко часа и имат склонност да се струпват около определени места върху лунната повърхност – най често кратерите Алфонс и Аристарх. Преходните лунни явления варират от мъгляви петна до формации или други форми на затъмняване на лунната повърхност. Промените в оцветяването варират между червено, зелено, синьо или виолетово. Освен това има райони с увеличена яркост, както и места с увеличено затъмнение. Регистрирани са и луминисценции върху големи области на Луната.

Снимка направена от космическия кораб Лунар Орбитър, разкрива доста учудващи и странни предмети в нея: право нагоре високо на повече от миля височина от лунната повърхност се извисява нещо напълно не реално – Острието. Върху незащитената лунна повърхност, Острието е с крайно необичайна, предизвикателна игловидна структура, с неравномерно острие, с хлътнала средна част, с възлова и стесняваща се основа. Това не е фотографски дефект. Ясно различимата сянка, която то хвърля върху лунната повърхност, съответства на местния географски релеф, върху който е стъпило Острието. Именно тази сянка, потвърждава представите, че това е една изключително аномална лунна структура с потенциално неестествен произход.

Точно от ляво на Острието в кадъра се намира втора стъкловидна аномалия: феномена Кулата с диаметър над една миля и височина над седем мили. Проследяват се дълги вертикални преходни елементи, оформящи Кулата, както и видимо отразяващи ефекти, сякаш елементи от обекта са гледани през силно пречупващо светлината междинно тяло, намиращо се доста по близо до космическият кораб. Съществуването на Кулата е потвърдено и от друга снимка, направена от мисията Аполо - 10.

Сървейър 6 е безпилотна робот – сонда, успешно кацнала на Луната. Направен е набор снимки за проучване свойствата на разсейване на светлината в междупланетното пространство, породени от слънчевата корона.Тези снимки са истинска сензация. Вместо неясната слънчева корона, се вижда мощно светлинно сияние на хоризонта повече от час след слънчевият залез. Единственият правдоподобен отговор е, че вероятно е имало някакъв вид прозрачна междинна система на и отвъд хоризонта, която е пречупила слънчевата светлина. Тази междинна система е твърде вероятно да е стъклен купол. В потвърждение на това е снимка, разкриваща последователно различими геометрични слоеве стъклена маса, отразяваща ярката светлина на изгряващото Слънце почти директно срещу приближаващият се космически кораб.

[kiro7]

1,
Теория на конспирацията - непознатата Луна

проф.Жеко Ганев

Луната е изучена и повече не представлява интерес за изследвания. Това заявяваха дълги години от НАСА.

Но дали е така?

Отговорът може би е друг: на Луната има нещо, не само необяснимо, но може би съдбоносно.

Затова 50 години по късно от последната мисия на „Аполо”, НАСА е на крачка от първия пробен полет на най–новата си свръхтежка ракета SLS и пилотираната капсула Orion към Луната.

Русия също планира през 2023 година тестови полет до Луната на свръхтежка ракета „Федерация” разработка на РКК „Энергия”.

Всичко започва много преди полети до Луната с регистрирането на загадъчни лунни феномени изразяващи се в редица от обекти проточили се от Луната до нашата планета или движещи се лунни аномалии като, че нещо пълзи по повърхността и или се движи над нея. Обяснението е, че това е пулсация появяваща се като сияния с различен цвят: синьо, червено, лилаво, бяло, ослепително бяло, дължаща се на промяната на яркостта, поради потъмняване или просветляване на отделни части на лунната повърхност не е научно аргументирано. Преките изследвания с космически сонди е установиха още един феномен, че дори при най незначителен удар Луната започва да вибрира и да звъни като кристална чаша. Обяснението, че Луната, както и Земята, не е изстинала до образуването на еднородна маса и че там има концентрация от маси, причина за образуването на кухини. Но това също не е коректно - регистрираните вибрации са със значителна продължителност. Това може да има само едно обяснение, че нашият спътник има или изключително леко ядро, или че Луната отвътре е куха като корабен трюм.

На базата на това е изказана сензационна хипотеза - Луната е неидентифициран обект, който може да е грандиозен космически предавател. Ако приемем тази хипотеза за вярна, значи, че ние навлизаме непоканени в територия, която принадлежи на някому. Това се потвърждава от твърденията на астронавтите от „Аполо”, че те непрекъснато са усещали някакво незримо присъствие. Но по-важното е, че в архивите на НАСА се пазят снимки, от които се вижда, че космическите кораби „Аполо -11” и „Аполо -12” се придружават от десетки неидентифицирани обекти. След прилуняване и на двата кораба, според твърдения на член кореспондентът на Академията по Космонавтика „К.Е.Цилоковски” Павел Свиридов, от астронавтите са установени извънземни форми на живот и то на технологична основа. Свиридов също така твърди, че преди това е имало предупреждения, приети и от руснаците за спиране на експедициите. Ако допуснем, че е имало такива предупреждения, то те не са приети от НАСА.

На 11 април 1970 година стартира „Аполо - 13”. Стартът е успешен. Космическият кораб изминава половината път от Земята до Луната. Но изведнъж връзката с космонавтите се прекъсва. По късно в Центъра за управление на полетите се получава съобщение за взрив. Съществува версия, че взривът на борда не е настъпил от само себе си и не защото техниката се е повредила. Взривът е настъпил поради външно въздействие. Днес бихме го определили като удар, нанесен от електромагнитно оръдие с голяма мощност. Ако по онова време човечеството е разполагало с такова оръжие, американците са щели да имат всички основания да обвинят за това притежателят му. Значи някой от космоса се е опитал да унищожи лунният кораб. Но кой? Дали не са представители на някоя неизвестна за нас цивилизация, решила повече да не допуска хора на Луната. Пак според Павел Свиридов, американците са изгонени от Луната. Създала се е ситуация, при която се е стигнало до извода, че нещо застрашава експедициите до Луната и НАСА е трябвало да приеме, че полетите са опасни, не само защото техниката може да откаже, но и защото може да се случат и други непредвидени неща. В потвърждение на това, са и публикации в авторитетни специализирани научни издания, че информация за неидентифицирани явления, с който човек се е срещал на Луната се изопачават с определена цел. Това дори е записана в устава на НАСА – терминът „дефамация”.

От друга страна, руски астрономи твърдят, че разполагат с наблюдения, че някой обитава Луната. Проблемът още повече се изостря, когато на Луната се изпращат автоматизирани апарати тип ”Луноход 8ЕЛ”. Снимките шокират учените - апаратите са непрекъснато следвани от огромни светещи обекти.

Съществува обаче още един въпрос – дали американците са кацали на Луната. Дали цялата история с „Аполо” не е една грандиозна мистификация?

За първи път въпросът е повдигнат от американския изследовател Бил Кейсинг в неговата книга „Ние никога не сме стъпвали на Луната”. Той твърди: „За първи път се усъмних, когато чух съобщението, че сме кацнали на Луната и видях материалите за това. Помислих си защо изобщо трябва да го вярвам? Та то е лъжа, а материалите са фалшификат”

Бил Кейсинг не е единственият усъмнил се, че американците са кацали на Луната. В научния свят има стотици привърженици на така наречения „лунен заговор”. Всички те са убедени, че или НАСА изобщо не е изпращала астронавти до Луната, или че експедиции наистина са проведени, но всичко е било съвсем различно от нещата, които се виждат от официалните материали.

Но въпреки, че теорията за „луният заговор” е много популярна, все пак полети до Луната има. Защото американската лунна мисия е наблюдавана от стотици специалисти в цял свят и сигналите от „Аполо” са регистриране от десетки радиолокационни станции.

Ако полети до Луната наистина са реализирани, как да си обясним, че лунните снимки и видиоматериалите са явно правени на Земята?

Съществуват твърдения, че НАСА сама си е поръчала компромата и снимките наистина са фалшиви. Но защо? За какво? В цялата история все трябва да има някаква логика.И наистина я има. Американците наистина са били на Луната и мисията „Аполо” не се е провалила, а е била успешна. Но има предположения, че американските астронавти са били свидетели на нещо толкова необяснимо, че американското правителство не е посмяло да го разгласи. Поради това са били необходими фрагменти с кацането на астронавтите, заснети в секретно студио в Холивуд, снимките с фотомонтажа и книгата. По-добре е да се съмняваме в достоверността на материалите, отколкото да излезе истината какво всъщност са установили астронавтите.

Дотук с хипотезите. Да се върнем на установените факти.

Проф. Алберто Саал от Университета Браун е установил, че в късовете лунна скала е налична вода. Данните от химическият анализ показват, че кристалите замръзнала вода са на милиарди години. Тоест на земният спътник е имало вода още от появата му. Всичко това може да означава едно - официалната версия за образуването на Луната е погрешна. А тя гласи, Луната се е формирала преди 4,5 милиарди години, когато са се сблъскали две небесни тела. В резултат на това е била изхвърлена разтопена магма. И точно тя се е превърнала в Луната. Но ако е така, откъде тогава се е взела водата? Излиза, че преди 4,5 милиарда години не е имало никакъв сблъсък.

Какво е имало тогава?

По въпроса Алберто Саал разсъждава така: „Лунната магма има същата концентрация вода, както и земната. Някои учени твърдят, че водата в лунните кратери е вода, донесена от комети. Но не е така! Нашето откритие допуска, че водата на Луната може да има съвсем друг произход – магмен. Което значи, че на повърхността водата се е появила отвътре. Според нас това е нещо ново в теорията за произхода на Луната, което не е в синхрон с твърдението, че тя се е образувала в резултат на някакъв гигантски взрив”

Но щом е нямало взрив, от който да се появила Луната, как да си обясним произхода и?

В опита да се отговори на този въпрос се ражда още една хипотеза. Може Луната да е изкуствен обект, създаден и изведен в орбита преди милиони години от някаква свръх развита цивилизация. А водата там да е още едно доказателство, че Луната е обитаема много преди появяването на човек на Земята.

Днес тази версия се подкрепя от голям брой изследователи. Защото Луната наистина не прилича на никое естествено небесно тяло. Първо, тя е единственият спътник в Слънчевата система, който се върти около своята планета в идеален правилен кръг. Всички останали спътници – на Марс, на Юпитер и на Сатурн - имат елиптични орбити. Освен това периодът на въртене на Луната около собствената и ос напълно съвпада с периода и на въртене около нашата планета. Точно затова от Земята винаги се вижда само едната и страна. И не се вижда какво става на обратната. Освен това резултатите от последните проучвания показват, че Луната наистина може да е куха. Възможно е да е технологична конструкция и спътникът на Земята да е наистина кух. Ако приемем това за вярно, възниква въпросът защо Луната не се разпада, при положение, че изпитва привличане от страна на Земята и освен това се върти около оста си? При плътността която има, тя отдавна трябва да се е разпаднала! Но това не става. Това е възможно само в един случай – ако отвътре земният спътник има някаква „носеща” конструкция. Освен това по Луната има огромни кратери с диаметър до 120 километра. Интересно е, че са дълбоки до 3- 4 километра. Но при удар на метеорит, който може да създаде такъв голям кратер, дълбочината му трябва да бъде поне 40 километра. Това, че дълбочината му е малка, говори че Луната е много твърдо тяло, тоест че има вътрешна арматура, която и осигурява стабилност и якост на сблъсък.

[kiro7]

Скромната делегация посещава Лондон без особен успех. Старият лорд Дерби им казва: „Търпение! Съединението ще стане един ден, но сега е рано да се мисли за него” (Симеон Радев - „Строители на съвременна България”-бел. ред.).

В Париж френският министър - председател им съобщава, че по никой начин няма да ги приеме.

Във Виена руският посланик княз Лобанов ги съветва да не ходят в Петербург с думите: „ Но сега не е моментът за едно нарушение на Берлинския договор. Имайте това предвид и бъдете благоразумни.”
Руският император Александър ІІІ, сконфузено заявява пред българската дипломатическа делегация на 21 септември 1885 г. във Фреденсбург:
Аз не одобрявам действията, които вие сторихте без да ни предупредите и които Ме поставят в много трудно положение, а може би и безизходно положение. За разделяне сега не може и дума да става, но как и в каква форма ще има съединение, този въпрос трябва да се реши. Вашата необмислена постъпка изправи на крака всичките племена на Балканския полуостров и особено Сърбия (но въпреки неговата мощ не пропуска да заплаши със Сърбия-б.ред.).
И ако се питаме днес цели 137 години по-късно, дали това е най-българският ден в новата ни история ще заявя твърдо, че това е той - най-българският ден, на който няма нужда да каним чужди държавници, защото никой не ни е помогнал, а народ и правителство са постигнали единство в името на интересите на България ...





burgas-podlupa.com
Най-българският ден - Съединението
Малко предистория

[Кисимов]

Швейцария също е освобождавана от Русия: https://kulturologia.ru/blogs/101019/44368/
Суворов хотел только освободить Италию от оккупантов, а союзники смотрели на неё, как на лакомый кусочек, который можно поделить меж собой.
Суворову, победившему французов в Италии, приходит депеша, в ней сообщается, что в Швейцарии попал в окружение генерал Римский-Корсаков. А, как известно, русские в беде «своих» не бросают. И Суворов разворачивает свои войска в сторону Швейцарии, чтобы кратчайшим путём из Северной Италии через перевал Сен-Готард швейцарских Альп пройти на соединение с русско-австрийскими войсками под командованием Римского-Корсакова и Фридриха фон Готце, а затем совместными усилиями освободить Гельветическую республику от французских войск, управляемых генералом Андрэ Массеном.

[kiro7]

Ако днес съберете вашата възраст с годината си на раждане ще получите 2022. Казват, че това се случва веднъж на 100 години...

[kiro7]

Били сме Швейцария на Балканите, ама друг път. Нито ще станем тепърва.
Мине се не мине някой покаже из социалните мрежи снимка на президента или премиера на Швейцария как седи на спирка без охрана, чака трамвая.
Не може ли така и у нас, а?
Ами не може – у нас средният българин си иска някой като Бойко, който да командва с твърда ръка, да ги уволнява, да ги наказва, да строи магистрали, да кара влака и т. н.
Е, като искат един човек да командва всичко, както беше при Тодор Живков, да не се чудят защо в Швейцария е така, а у нас – иначе.
В Швейцария от президента нищо не зависи (както и от нашия, впрочем). Премиерът там е на ротационен принцип през година, никой не седи по 3 мандата, правителството е само чиновник разпределител и разпоредител, местната власт е по-важна, за всяко важно нещо има референдум. Всеки бизнес си върви, без да му „разреши“ правителството, премиерът и котилото му, или да дадат поръчки на своите хора.
А ние, като си искаме борисова власт, заедно с него и НСО с 1000 души персонал и 40 млн. бюджет (да, толкова са), затова ще е така тук, и няма да е като в Швейцария.
Тук дори и по културни причини не може да очакваш министри или жената на президента Деси Радева да ходят сами по улиците. Веднага ще се намери някой да ги дърпа за ръкава или да ги плюе и вика след тях.
А може би нашенецът не знае, че в Швейцария всеки мъж от 20 до 60 години е войник, има зачислена автоматична карабина, която по закон държи вкъщи и ходи с нея на сбор, като го повикат.
Като ходих из Швейцария преди години, един си свали карабината от гардероба отгоре, да ми я покаже. Друг си я возеше в багажника, а в един трамвай се качи човек с раница и картечница – отиваше на сбор.
Сега читателят да се опита да си представи, че на всеки българин от 20 до 60 г. зачислят по един автомат „Калашников“ да си го държи вкъщи…

Иван Бакалов

[Pyramid]

Вижте нещо за отлагането старта на SLS, ето тук:
https://youtu.be/Mldg1tlBVio

[kiro7]

Хранителните алтернативи, които не се произвеждат с помощта на животни, доведоха до поредното предизвикателство - създаването на синтетично мляко



profit.bg
Синтетичното мляко завзема пазара
Млекопреработвателната промишленост се променя с невероятни темпове

[kiro7]

standartnews.com
В меча на Кубрат има код, разкрит от Леонардо
Древните българи са познавали божествената спирала на Фибоначи

[Pyramid]

Вижте нещо трогателно тук: https://pulse.mail.ru/article/medved...1476095200011/

[Pyramid]

Сега прочетох нещо, което, бил казал Ърнест Хемингуей:

Щастието сред интелигентните хора е най-рядкото нещо, за което знам.

[kiro7]

sanovnik.bg
Руски учен засне човешката душа, когато напуска тялото | Sanovnik.bg
Руският учен Константин Коро

[kiro7]

e-zdravey.com
10-те държави, където здравеопазването е най-развито
Това е класация на 10 страни с най-развитата система за здравеопазване и осигуряване на качествено лечение на пациентите. Нивото на развитие на меди