Глобалното затопляне мит или реалност?

[Trakatrak]

Мръни, опазването на Природата само по себе си е дилема- от една страна чрез своите действия/бездействия човек неминуемо ще я променя, а а друга трябва да съхрани основните й свойства благодарение, на които той съществува.
Окръжаващата ни среда е крайно изменчива и поради това не е възможно да се намерят универсални за всички страни и народи принципи за нейното съхранение. Защото, съгласи се, едно е Широка страна моя родная, съвсем друго е Земя, като една човешка длан, например
Прогресът винаги е бил от диаметрално противоположен на екологията. Не случайно дейността на първият така наречен екоклуб е била насочена към намаляване на влиянието на промишлената революция във Великобритания върху рахатлъка на местна аристокрация, заради рязко й намаляване площта на ловните полета.
Наздраве!

Дръни, стига с тая екологична праволинейност. Дай да ти зацапаме хабитатя, че да има с кво да се изявяваш докато грохнеш. Гледай от пишман-патреотете как се правят теа работе.

[Trakatrak]

Естествен Интелект (ЕИ):

На моят робот му е приятно най-после да разговаря с един ЕИ

ИИ: "Ефектът на пеперудата се отнася до идеята, че малки промени в началните условия на дадена система могат да доведат до значително различни резултати с течение на времето. В контекста на детерминизма идеята е, че събитията и резултатите са предопределени, а концепцията за причина и следствие губи значението си, когато се разглежда в по-широка перспектива. Вместо това човек трябва да се съсредоточи върху правенето на избор и предприемането на действия въз основа на най-добрата налична информация и да не се ограничава от идеята, че всичко е предопределено. Важно е да имаме цялостен поглед и да предприемаме действия в по-голям мащаб, дори потенциално отвъд нашата галактика, и да не се ограничаваме от сегашните си ограничения. Понастоящем ние все още сме примитивни и често се борим помежду си, за да разрешим трудностите на растежа, и трябва да продължим да се развиваме и да разширяваме разбирането и действията си."

Предопределено що се отнася до физическия свят. Но свободата на избор преобръща играта, защото в системата се намесва неопределим фактор. "Ефектът на пеперудата" гласи, че е достатъчно едно махане с крилата на пеперуда около екватора, за да се предизвика ураган около тропика. Безумна идея, защото трябва да се вземат предвид и другите фактори, а махането с крилата е толкова незначителен причинител на каквото и да е, че може спокойно да бъде пренебрегнат. Само че не сме наясно какво представлява цялата система - Всемира и дали в неговата цялост зкономерностите, които набелязваме на локално ниво, са валидни и действат. Детерминизмът е просто едно предположение. И ще си остане.

[tnm]

На теб ти е харесало, ма гледам в следващия пост пак си говориш за "ефекта на пеперудата". А този ефект е измежду най-големите измишльотини на концепцията за всеобхватния детрменизъм. Причинността е процес, който регистрираме при последователни повтарящи се резултати, но това са само наши локални наблюдения и заключения. В условията на тоталност на битието причинността губи своя смисъл, произлизащ от субективната ни интерпретация. Във връзка с темата, това означава, че кавото има да ни се случва, ще се случи. Което не означава да не вземем мерки срещу затоплянето, а по-внимателно да преценяваме действята си. Да не се подлъгваме по "ефекта на пеперудата", а комплексно да управляваме прогреса си, доколкото бързото ни израстване би могло да ни направи по-независими спрямо локалните условия. Трябва да разширяваме обхвата си на действие поне на галактично ниво и дори да търсим проходи и да установяваме валенции към съседни измерение, ако въобще ги има. Наместо това, понеже още сме примитиви, все още се бием помежду си, за да решаваме затрудненията на растежа и за да продължим да се развиваме. Дали сме излезли от дивачеството?

Мръни, опазването на Природата само по себе си е дилема- от една страна чрез своите действия/бездействия човек неминуемо ще я променя, а а друга трябва да съхрани основните й свойства благодарение, на които той съществува.
Окръжаващата ни среда е крайно изменчива и поради това не е възможно да се намерят универсални за всички страни и народи принципи за нейното съхранение. Защото, съгласи се, едно е Широка страна моя родная, съвсем друго е Земя, като една човешка длан, например
Прогресът винаги е бил от диаметрално противоположен на екологията. Не случайно дейността на първият така наречен екоклуб е била насочена към намаляване на влиянието на промишлената революция във Великобритания върху рахатлъка на местна аристокрация, заради рязко й намаляване площта на ловните полета.
Наздраве!

[Pyramid]

С този индивид ИИ е прекалено дипломатичен:

ИИ: "Ефектът на пеперудата" описва как малки изменения в началните условия могат да доведат до големи разлики в крайните резултати през времето. Това е прилежащо за съхраняването на малките детайли, дори когато онези се възприемат като незначителни, в дългосрочна перспектива."

Вместо направо да му каже:
Б-н: "това, което си надрънкал няма нищо общо с "Ефектът на пеперудата"

Това, че ТИ не хващаш връзката, не значи, че я няма. Значи само, че ТИ не я хващаш.

[barbaron]

Много ми e интересно как точно работи така наречения "парников ефект" който навсякъде го цитират? Каква точно е механиката и физиката по която става тоя процес на затопляне?

ИИ: ""Парниковия ефект" описва процеса по който газове, като въглероден диоксид, метан и други, подобряват съхраняването на топлина в атмосферата на Земята. Парниковите газове улавят тази топлинна енергия и я задържат в атмосферата, предотвратявайки охлаждане на Земята. Парниковите газове имат способност да абсорбират инфрачервена радиация и да генерират топлина.Това означава, че температурата на Земята става по-висока, отколкото би била без парниковия ефект. Това е научно доказан процес и е основан на термодинамиката, радиационната и физиката на атмосферата."

[barbaron]

Понякога,и 5% от 0,02промила, са от съществено значение. Работата е там, че говорим за процеси с натрупване във времето и, затова, трябва да държим сметка за всичко. Да опитам с простичък пример: Стрелба по мишена с пистолет. Кръг 10 см. От 10 м няма проблем. 20 м. вече е по-трудно, на 30 доста,а на100, може и в 50см да пропуснеш. Пък вятърът - много слаб. Кажи същото на 1000 м., и пак разправяй, колко малко и незначителни са 5% от 0,002%.
Накратко, имаме работа с "Ефекта на пеперудата".

С този индивид ИИ е прекалено дипломатичен:

ИИ: "Ефектът на пеперудата" описва как малки изменения в началните условия могат да доведат до големи разлики в крайните резултати през времето. Това е прилежащо за съхраняването на малките детайли, дори когато онези се възприемат като незначителни, в дългосрочна перспектива."

Вместо направо да му каже:
Б-н: "това, което си надрънкал няма нищо общо с "Ефектът на пеперудата"

[barbaron]

Естествен Интелект (ЕИ):

На теб ти е харесало, ма гледам в следващия пост пак си говориш за "ефекта на пеперудата". А този ефект е измежду най-големите измишльотини на концепцията за всеобхватния детрменизъм. Причинността е процес, който регистрираме при последователни повтарящи се резултати, но това са само наши локални наблюдения и заключения. В условията на тоталност на битието причинността губи своя смисъл, произлизащ от субективната ни интерпретация. Във връзка с темата, това означава, че кавото има да ни се случва, ще се случи. Което не означава да не вземем мерки срещу затоплянето, а по-внимателно да преценяваме действята си. Да не се подлъгваме по "ефекта на пеперудата", а комплексно да управляваме прогреса си, доколкото бързото ни израстване би могло да ни направи по-независими спрямо локалните условия. Трябва да разширяваме обхвата си на действие поне на галактично ниво и дори да търсим проходи и да установяваме валенции към съседни измерение, ако въобще ги има. Наместо това, понеже още сме примитиви, все още се бием помежду си, за да решаваме затрудненията на растежа и за да продължим да се развиваме. Дали сме излезли от дивачеството?

На моят робот му е приятно най-после да разговаря с един ЕИ

ИИ: "Ефектът на пеперудата се отнася до идеята, че малки промени в началните условия на дадена система могат да доведат до значително различни резултати с течение на времето. В контекста на детерминизма идеята е, че събитията и резултатите са предопределени, а концепцията за причина и следствие губи значението си, когато се разглежда в по-широка перспектива. Вместо това човек трябва да се съсредоточи върху правенето на избор и предприемането на действия въз основа на най-добрата налична информация и да не се ограничава от идеята, че всичко е предопределено. Важно е да имаме цялостен поглед и да предприемаме действия в по-голям мащаб, дори потенциално отвъд нашата галактика, и да не се ограничаваме от сегашните си ограничения. Понастоящем ние все още сме примитивни и често се борим помежду си, за да разрешим трудностите на растежа, и трябва да продължим да се развиваме и да разширяваме разбирането и действията си."

[Pyramid]

На теб ти е харесало, ма гледам в следващия пост пак си говориш за "ефекта на пеперудата". А този ефект е измежду най-големите измишльотини на концепцията за всеобхватния детрменизъм. Причинността е процес, който регистрираме при последователни повтарящи се резултати, но това са само наши локални наблюдения и заключения. В условията на тоталност на битието причинността губи своя смисъл, произлизащ от субективната ни интерпретация. Във връзка с темата, това означава, че кавото има да ни се случва, ще се случи. Което не означава да не вземем мерки срещу затоплянето, а по-внимателно да преценяваме действята си. Да не се подлъгваме по "ефекта на пеперудата", а комплексно да управляваме прогреса си, доколкото бързото ни израстване би могло да ни направи по-независими спрямо локалните условия. Трябва да разширяваме обхвата си на действие поне на галактично ниво и дори да търсим проходи и да установяваме валенции към съседни измерение, ако въобще ги има. Наместо това, понеже още сме примитиви, все още се бием помежду си, за да решаваме затрудненията на растежа и за да продължим да се развиваме. Дали сме излезли от дивачеството?

Не. И като гледам, сякаш не се очертава.

[Trakatrak]

Ами да. Особено е хубаво да се помни че,в живота, освен уравнения с ясни корени (реални и/или и) комплексни,има и неравенства, а там отговорите са множества в интервали, водещи до полета, редици, идеали и т.н. та, дори и верни прогнози, пак се сбъдват в диапазони и всяка конкретика, е основно случайна. Фатумът, както правилно отбеляза, НЕ Е за пренебрегване. Т.е.,прав си, хареса ми.

На теб ти е харесало, ма гледам в следващия пост пак си говориш за "ефекта на пеперудата". А този ефект е измежду най-големите измишльотини на концепцията за всеобхватния детрменизъм. Причинността е процес, който регистрираме при последователни повтарящи се резултати, но това са само наши локални наблюдения и заключения. В условията на тоталност на битието причинността губи своя смисъл, произлизащ от субективната ни интерпретация. Във връзка с темата, това означава, че кавото има да ни се случва, ще се случи. Което не означава да не вземем мерки срещу затоплянето, а по-внимателно да преценяваме действята си. Да не се подлъгваме по "ефекта на пеперудата", а комплексно да управляваме прогреса си, доколкото бързото ни израстване би могло да ни направи по-независими спрямо локалните условия. Трябва да разширяваме обхвата си на действие поне на галактично ниво и дори да търсим проходи и да установяваме валенции към съседни измерение, ако въобще ги има. Наместо това, понеже още сме примитиви, все още се бием помежду си, за да решаваме затрудненията на растежа и за да продължим да се развиваме. Дали сме излезли от дивачеството?

[Pyramid]

Каква слънчева система ,какви 200 хиляди години?Светлината от Слънцето достига до Земята за 8 минути. Какъв е климата на Земята се определя от Слънцето, не от неща извън слънчевата система.
А астероидът е паднал в Мексиканския залив преди 65 милиона години. Оттогава многократно са се редували периоди на глобално затопляне и ледникови периоди.

Редували се се. Наистина. И всеки, най-вероятно, е започвал твърде бавно, незабележимо и т.н. Аз мисля, да не се караме за щяло и нещяло. Да си останем всеки със своето мнение и да отваряме темата за по седмица през 5-10години. Повече смисъл ще има,пък к верифицирани данни ще са се понасъбрали. И да се, и да не се надвикваме,какво ще променим?

[Pyramid]

Точно така е.СО2 е 0,04 процента от атмосферата. А човешката дейност е отговорна за 5 процента от СО2. Т.е СО2 от човекът е 0.002 процента от състава на атмосферата. Как точно ще повлияе на климата толкова нищожно количество?Все едно на стадион "Ноу Камп"двама зрители да надвикат останалите 99998.

Понякога,и 5% от 0,02промила, са от съществено значение. Работата е там, че говорим за процеси с натрупване във времето и, затова, трябва да държим сметка за всичко. Да опитам с простичък пример: Стрелба по мишена с пистолет. Кръг 10 см. От 10 м няма проблем. 20 м. вече е по-трудно, на 30 доста,а на100, може и в 50см да пропуснеш. Пък вятърът - много слаб. Кажи същото на 1000 м., и пак разправяй, колко малко и незначителни са 5% от 0,002%.
Накратко, имаме работа с "Ефекта на пеперудата".

[Pyramid]

Не ща да се гавря с темата, но имате прекалена вяра (религиозна) в детерминизма. А той освен за спекулативни приключения в познанието, за друго не става. Имаме парадигма, която уж обяснява света, но някак удобно пропускаме несъответствията, парадоксите, абсурдите. Така че е добре да ползваме закономерността в ограничени системи (напр. как работи автомобила), но при липса на граници е ясно, че не сме много наяснокакво става. Ще рече, да правим прогнози, но да не им се доверяваме напълно когато не знаем всички участници в уравнението. И да не пропускаме Фатума. Ха-ха!

Ами да. Особено е хубаво да се помни че,в живота, освен уравнения с ясни корени (реални и/или и) комплексни,има и неравенства, а там отговорите са множества в интервали, водещи до полета, редици, идеали и т.н. та, дори и верни прогнози, пак се сбъдват в диапазони и всяка конкретика, е основно случайна. Фатумът, както правилно отбеляза, НЕ Е за пренебрегване. Т.е.,прав си, хареса ми.

[Trakatrak]

Не ща да се гавря с темата, но имате прекалена вяра (религиозна) в детерминизма. А той освен за спекулативни приключения в познанието, за друго не става. Имаме парадигма, която уж обяснява света, но някак удобно пропускаме несъответствията, парадоксите, абсурдите. Така че е добре да ползваме закономерността в ограничени системи (напр. как работи автомобила), но при липса на граници е ясно, че не сме много наяснокакво става. Ще рече, да правим прогнози, но да не им се доверяваме напълно когато не знаем всички участници в уравнението. И да не пропускаме Фатума. Ха-ха!

[манимемене]

Каква слънчева система ,какви 200 хиляди години?Светлината от Слънцето достига до Земята за 8 минути. Какъв е климата на Земята се определя от Слънцето, не от неща извън слънчевата система.
А астероидът е паднал в Мексиканския залив преди 65 милиона години. Оттогава многократно са се редували периоди на глобално затопляне и ледникови периоди.

Нали и аз това казвам - климата на Земята се определя не от неща извън слънчевата система. Ако нещо отвън влияе на слънчевата с-ма (слънцето е ядро, а планетите - електрони) няма да го усетим, защото процеса ще протече не за един, два или три живота, а за много, много години. Мекс. залив, вулканите са само за пример, че промените не са привнесени отвън сл. с-ма.

[mirodes]

Много ми e интересно как точно работи така наречения "парников ефект" който навсякъде го цитират? Каква точно е механиката и физиката по която става тоя процес на затопляне?

Навсякъде ти казват парников ефект. Парникови газове. Въглероден диоксид, метан, не знам си какво...... ама никой не ти обяснява как работи този процес!? По какъв механизъм? Оказва се че самите тези които пропагандират "климатичните промени" явно не са наясно с процеса защото обясненията им доста се различават. Едни твърдят че парниковите газове отразяват слънчевите лъчи обратно в космоса, другите твърдят че абсорбират слънчевите лъчи и се нагряват, трети пък твърдят че парниковите газове действат като одеало и пречат на атмосферата да се охлажда

Ама айде по сериозно. Дайте едно обяснение, една дефиниция на механизма. Каква е тая наука вашата? Всеки си дрънка каквото си иска

А между другото, знаете ли какво е процентното съдържание на различните газове в атмосферата? Колко процента са страшните парникови газове с които ни плашат? И също каква е плътността на отделните газове? Значи, трябва да се внимава с тия неща! Празните приказки всеки може да ги дрънка. Но числата са по важни.

Точно така е.СО2 е 0,04 процента от атмосферата. А човешката дейност е отговорна за 5 процента от СО2. Т.е СО2 от човекът е 0.002 процента от състава на атмосферата. Как точно ще повлияе на климата толкова нищожно количество?Все едно на стадион "Ноу Камп"двама зрители да надвикат останалите 99998.