Първоначално изпратено от Стамболов
Разгледай мнение
АЕЦ „Белене” и общественото мнение
Автор: Красен Станчев / 11.01.2013
http://ime.bg/bg/articles/aec-belene...venoto-mnenie/
Обществено мнение за „Белене” засега няма. Налице е ехо от убеждавания на хората от привърженици на проекта, от техните неособено разумни аргументи. Кампанията на референдума променя това положение. Макар и популярни, анализите на ИПИ и други независими наблюдатели слабо влияят върху нечетящата публика. Тази седмица несъгласните със строителството на АЕЦ „Белене” са заети с разрушаване на заблудите по повод проекта, загнездили се в общественото мнение вследствие на усилието на три правителствени администрации и кампанията „от врата на врата” на БСП миналото лято.
Тук ще се опитам да обърна внимание на някои от изворите на основните изкривявания на информацията и дебата за „Белене”.
„Износът на електричество”
Този износ е дело на частни компании и донякъде НЕК. Те продават електричество на съседни страни по цена, два пъти по-ниска от тази за вътрешния пазар. Такава е цената само на „Козлодуй”. А тя е ниска отчасти поради изплатени инвестиции в тази централа, частично поради кръстосана субсидия.
Кръстосаната субсидия идва от необлагането на вноса на ядрено гориво от Русия и от отложено капитализиране на фонда за извеждането на „Козлодуй” от експлоатация. (За този фонд ще са необходими 5,2 милиарда лева; в него в момента има 1,3-1,4 милиарда, но вноските в него бяха спрени през 2007 г. и възстановени през 2010 г.)
Тъй като износителите на електроенергия не са известни, в дебата за АЕЦ „Белене” се говори, че „ние изнасяме” или че „България изнася”.
Всъщност положението е следното: 6 фирми и НЕК изнасят и печелят от тази дейност, а българските потребители покриват разходите.
На това отгоре се цитира някакво несъществуващо търсене на електроенергия от 30 GWh часа в югоизточна Европа. Източник на тази оценка е една презентация по темата на Слав Славов от World Energy Council от ноември 2010 г. (Този източник може лесно да бъде намерен в Интернет.)
Преди март 2011 г., когато публикувахме нашата оценка на „Белене”, ние проверихме тази хипотеза в срещи с всички енергийни власти на Балканите и преглед на наличните обзори на енергетиката в региона. Такова търсене няма. Най-оптимистичните прогнози са за между 4-6 пъти по-ниски количества. Всички страни имат капацитет сами да я произведат. Което не означава, че износът от България ще намалее.
Възможно е оценката на г-н Савов (по данни от 2008 г. – все още година на стопански подем) да е мутирала или мигрирала в различни блъфове на поддръжниците на „Белене”. Но търсене от такъв характер няма как да не се забележи. Ако е имало такова търсене, защо никой не го е споменал и защо президентът Първанов не убеди никого да инвестира или купува ток от „Белене”?
По-важно обаче по този повод е следното:
Според чл. 8, ал. 4 от Закона за енергетиката, Министърът на икономиката, енергетиката и туризма определя необходимите нови мощности за производство на електрическа енергия по чл. 4, ал. 2, т. 5 в интерес на сигурността на снабдяването с електрическа енергия, за изпълнение на задълженията за дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, както и в интерес на опазването на околната среда и насърчаването на нови технологии, когато посредством пазарните механизми за инвестиции тези цели не могат да бъдат осигурени, въз основа на:
1. общите прогнозни енергийни баланси;
2. задължителните показатели за степента на надеждност на снабдяването с електрическа енергия;
3. десетгодишния план за развитие на електропреносната мрежа;
4. докладите по чл. 13 от Закона за енергията от възобновяеми източници за изпълнение на Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници”.
А според ал. 5 на същия член: „Министърът на икономиката, енергетиката и туризма провежда енергийна политика, насочена към енергийно развитие на страната при ефективно използване на енергията и енергийните ресурси и задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия, природен газ, нефтопродукти и твърди горива въз основа на общите прогнозни енергийни баланси и в съответствие с приетата от Народното събрание Енергийна стратегия.”
Нормалният прочит на закона показва, че:
„нови мощности” се предвиждат на основата на прогнози за вътрешното потребление,
а енергийната политика следва да е ефективна, т.е. съобразена с разходите,
В закона никъде няма дори идея, че енергийната политика може да се прави за износ и при пилеене на средства на българските граждани.
Ако някой иска да произвежда и изнася каквото и да е – това си е негова работа. Никой няма право да иска дори българските граждани и фирми да плащат разходите и да поемат рисковете от това начинание. А тъкмо това иска БСП от името на инвеститора и доставчиците на АЕЦ „Белене”.
По повод ръста на потреблението на електроенергия
За да има все пак някакво покриване на истинските намерения на проекта „Белене” българските власти от 2004 г. досега (а поддръжниците му и в момента) трябва или да изопачават, или да заблуждават, или да премълчават информация за вътрешното потребление.
Най-надеждният източник е ЕСО, а най-надеждният показател - потреблението от електропреносната мрежа, т.е. онова, което реално се използва като доставено от ЕРП-тата (включително техническите и търговските загуби, т.е. кражбите).
Ето как изглежда то през 2003-2011 г.
Сравнението на двата показателя в таблицата показва:
Че през последните години има много излишъци;
Че въпреки тези излишъци производството се увеличава 2010-2011 г., а с това се увеличават и възможностите за износ (ако не се смята електроенергията за вътрешно потребление на производителите – които са обикновено 7-8% от произведеното);
При възстановяването на икономиката след 2009 г. крайното потребление остава непроменено;
Основният порок на българската енергетика си остава неефективността.
През 2012 г. според данните на НСИ за брутното (а не чистото) потребление може да се предположи с почти абсолютна сигурност, че потреблението от електропреносната мрежа е между 29 и 30 TWh.
Ето как са манипулирани прогнозите, за да излезе „Белене” необходима.
Реално брутно енергопотребление и прогнози
NERA e една от най-реномираните консултантски къщи в областта на енергетиката. Тя е наета от правителството на г-н Сакскобурготски през 2002 г. Но предвижданията й не съответстват с търсене за строителството на „Белене” и „недостиг”. Затова НЕК прогнозира нереални неща.
По закон и Енергийният системен оператор трябва да публикува прогнози. Но той е направил това само до 2002 г. Т.е. няма официални реалистични основания за преценка и решение по повод „Белене”.
За да запълним тази липса на информация, ИПИ екстраполира максималните предвиждания на ЕСО до 2025. Картината е следната.
По-вероятно е реалистични да се окажат минималните предвиждания на ЕСО, т.е. 37-37 TWh до 2025 и до 40 TWh до 2030. Дотогава инсталираните мощности в българската енергетика ще са за над 50 TWh, ако проектът „Белене” не затвори половината от сега наличните и съответстващи на всички стандарти централи, работещи на независещи от руски доставчици енергоизточници.
Ето я и историята на БВП и брутното енергопотребление.
*Прогнозата за БВП за 2012 г. е базирана на официалната прогноза на правителството за растежа на икономиката. Прогнозата за БЕП за 2012 г. е базирана на наличните до момента на публикуването на материала данни.
От графиката се вижда, че вътрешното брутно електропотребление остава непроменено през последните дванадесет години.
Независимо от динамиката на икономиката и производството на електроенергия, бизнесът на износителите й не се губи, което се вижда от следната графика.
Прочетете повече на: http://ime.bg/bg/articles/aec-belene...#ixzz2HnRrmkSE
Автор: Красен Станчев / 11.01.2013
http://ime.bg/bg/articles/aec-belene...venoto-mnenie/
Обществено мнение за „Белене” засега няма. Налице е ехо от убеждавания на хората от привърженици на проекта, от техните неособено разумни аргументи. Кампанията на референдума променя това положение. Макар и популярни, анализите на ИПИ и други независими наблюдатели слабо влияят върху нечетящата публика. Тази седмица несъгласните със строителството на АЕЦ „Белене” са заети с разрушаване на заблудите по повод проекта, загнездили се в общественото мнение вследствие на усилието на три правителствени администрации и кампанията „от врата на врата” на БСП миналото лято.
Тук ще се опитам да обърна внимание на някои от изворите на основните изкривявания на информацията и дебата за „Белене”.
„Износът на електричество”
Този износ е дело на частни компании и донякъде НЕК. Те продават електричество на съседни страни по цена, два пъти по-ниска от тази за вътрешния пазар. Такава е цената само на „Козлодуй”. А тя е ниска отчасти поради изплатени инвестиции в тази централа, частично поради кръстосана субсидия.
Кръстосаната субсидия идва от необлагането на вноса на ядрено гориво от Русия и от отложено капитализиране на фонда за извеждането на „Козлодуй” от експлоатация. (За този фонд ще са необходими 5,2 милиарда лева; в него в момента има 1,3-1,4 милиарда, но вноските в него бяха спрени през 2007 г. и възстановени през 2010 г.)
Тъй като износителите на електроенергия не са известни, в дебата за АЕЦ „Белене” се говори, че „ние изнасяме” или че „България изнася”.
Всъщност положението е следното: 6 фирми и НЕК изнасят и печелят от тази дейност, а българските потребители покриват разходите.
На това отгоре се цитира някакво несъществуващо търсене на електроенергия от 30 GWh часа в югоизточна Европа. Източник на тази оценка е една презентация по темата на Слав Славов от World Energy Council от ноември 2010 г. (Този източник може лесно да бъде намерен в Интернет.)
Преди март 2011 г., когато публикувахме нашата оценка на „Белене”, ние проверихме тази хипотеза в срещи с всички енергийни власти на Балканите и преглед на наличните обзори на енергетиката в региона. Такова търсене няма. Най-оптимистичните прогнози са за между 4-6 пъти по-ниски количества. Всички страни имат капацитет сами да я произведат. Което не означава, че износът от България ще намалее.
Възможно е оценката на г-н Савов (по данни от 2008 г. – все още година на стопански подем) да е мутирала или мигрирала в различни блъфове на поддръжниците на „Белене”. Но търсене от такъв характер няма как да не се забележи. Ако е имало такова търсене, защо никой не го е споменал и защо президентът Първанов не убеди никого да инвестира или купува ток от „Белене”?
По-важно обаче по този повод е следното:
Според чл. 8, ал. 4 от Закона за енергетиката, Министърът на икономиката, енергетиката и туризма определя необходимите нови мощности за производство на електрическа енергия по чл. 4, ал. 2, т. 5 в интерес на сигурността на снабдяването с електрическа енергия, за изпълнение на задълженията за дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, както и в интерес на опазването на околната среда и насърчаването на нови технологии, когато посредством пазарните механизми за инвестиции тези цели не могат да бъдат осигурени, въз основа на:
1. общите прогнозни енергийни баланси;
2. задължителните показатели за степента на надеждност на снабдяването с електрическа енергия;
3. десетгодишния план за развитие на електропреносната мрежа;
4. докладите по чл. 13 от Закона за енергията от възобновяеми източници за изпълнение на Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници”.
А според ал. 5 на същия член: „Министърът на икономиката, енергетиката и туризма провежда енергийна политика, насочена към енергийно развитие на страната при ефективно използване на енергията и енергийните ресурси и задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия, природен газ, нефтопродукти и твърди горива въз основа на общите прогнозни енергийни баланси и в съответствие с приетата от Народното събрание Енергийна стратегия.”
Нормалният прочит на закона показва, че:
„нови мощности” се предвиждат на основата на прогнози за вътрешното потребление,
а енергийната политика следва да е ефективна, т.е. съобразена с разходите,
В закона никъде няма дори идея, че енергийната политика може да се прави за износ и при пилеене на средства на българските граждани.
Ако някой иска да произвежда и изнася каквото и да е – това си е негова работа. Никой няма право да иска дори българските граждани и фирми да плащат разходите и да поемат рисковете от това начинание. А тъкмо това иска БСП от името на инвеститора и доставчиците на АЕЦ „Белене”.
По повод ръста на потреблението на електроенергия
За да има все пак някакво покриване на истинските намерения на проекта „Белене” българските власти от 2004 г. досега (а поддръжниците му и в момента) трябва или да изопачават, или да заблуждават, или да премълчават информация за вътрешното потребление.
Най-надеждният източник е ЕСО, а най-надеждният показател - потреблението от електропреносната мрежа, т.е. онова, което реално се използва като доставено от ЕРП-тата (включително техническите и търговските загуби, т.е. кражбите).
Ето как изглежда то през 2003-2011 г.
Сравнението на двата показателя в таблицата показва:
Че през последните години има много излишъци;
Че въпреки тези излишъци производството се увеличава 2010-2011 г., а с това се увеличават и възможностите за износ (ако не се смята електроенергията за вътрешно потребление на производителите – които са обикновено 7-8% от произведеното);
При възстановяването на икономиката след 2009 г. крайното потребление остава непроменено;
Основният порок на българската енергетика си остава неефективността.
През 2012 г. според данните на НСИ за брутното (а не чистото) потребление може да се предположи с почти абсолютна сигурност, че потреблението от електропреносната мрежа е между 29 и 30 TWh.
Ето как са манипулирани прогнозите, за да излезе „Белене” необходима.
Реално брутно енергопотребление и прогнози
NERA e една от най-реномираните консултантски къщи в областта на енергетиката. Тя е наета от правителството на г-н Сакскобурготски през 2002 г. Но предвижданията й не съответстват с търсене за строителството на „Белене” и „недостиг”. Затова НЕК прогнозира нереални неща.
По закон и Енергийният системен оператор трябва да публикува прогнози. Но той е направил това само до 2002 г. Т.е. няма официални реалистични основания за преценка и решение по повод „Белене”.
За да запълним тази липса на информация, ИПИ екстраполира максималните предвиждания на ЕСО до 2025. Картината е следната.
По-вероятно е реалистични да се окажат минималните предвиждания на ЕСО, т.е. 37-37 TWh до 2025 и до 40 TWh до 2030. Дотогава инсталираните мощности в българската енергетика ще са за над 50 TWh, ако проектът „Белене” не затвори половината от сега наличните и съответстващи на всички стандарти централи, работещи на независещи от руски доставчици енергоизточници.
Ето я и историята на БВП и брутното енергопотребление.
*Прогнозата за БВП за 2012 г. е базирана на официалната прогноза на правителството за растежа на икономиката. Прогнозата за БЕП за 2012 г. е базирана на наличните до момента на публикуването на материала данни.
От графиката се вижда, че вътрешното брутно електропотребление остава непроменено през последните дванадесет години.
Независимо от динамиката на икономиката и производството на електроенергия, бизнесът на износителите й не се губи, което се вижда от следната графика.
Прочетете повече на: http://ime.bg/bg/articles/aec-belene...#ixzz2HnRrmkSE
Коментар