Как БСП иска да върне социализма в България
Едвин Сугарев
http://www.svobodata.com
Вгледайте се внимателно в тази снимка, публикувана в сайта на Kafene.net. Невероятно, но факт – на 12-тата година от третото хилядолетие тези български граждани искат... да се върне социализма.
Размахват умилно ликовете на Маркс, Енгелс и Ленин, а отделни екземпляри и на Сталин.
Нещо повече – допълва изданието – те искат и да се върне СССР. На картата на света и тук – в България. Искат го със съответните ритуали, знамена и символни жестове. Облечени в червени фанелки, прегърнали червени девойки и бродещи сред народното веселие, политическите лидери на чалгата “Буздлуджа” де факто окуражават техните искания.
Не случайно – защото същите могат да влязат в политическа употреба. На въпросната национална идиотия всъщност се крепят и мрежата на ДС, и милиардите на олигарсите, и петата колона, обслужваща руските интереси в България.
Соц-носталгията е важен елемент от стратегията на българската левица – който бива внимателно подминаван в контектите с европейските й партньори, но с пълна мяра използван като мотивация за червения електорат.
Може би ще си зададете въпроса защо партията на богатите (защото именно такава е БСП) използва митологията и остатъчните рефлексии от времето на социализма. Отговорът може да бъде открит в самите характеристики на изродения преход към демокрация: колкото по-зле (за хората), толкова по-добре (за политическия елит).
И самият преход беше съвсем съзнателно наситен със собственото си отрицание: беше направено всичко възможно именно демократичните промени да бъдат припознати като основното зло в общественото битие. Демокрацията – тъкмо чрез култивиране на истерията и социалните страхове – беше превърната в мръсна дума.
Тази стратегия беше неотклонно следвана – от тъпанарските приказки за “брадатите” демократи, дето ровели кости и щели да бесят редовите членове на БСП по стълбовете – през отгледаните от същата тази левица мутри, чийто рекет съсипа дребния бизнес и изобщо всеки ищах за икономическа инициатива у хората; през ограбването на техните спестявания по време на банковата катастрофа 1996-1997 г.; през размиването на политическата система и въвеждането на измамни спасители от рода на Симеон Сакскобургготски; през коалиционната култура на размитите отговорности и безмерното крадене на тройната коалиция – та чак до ден днешен – до малоумната идея на левицата да спечели следващите избори, като идентифицира своя електорат с подкрепящите АЕЦ “Белене” – чрез прословутата подписка, която беше и основната тема на тазгодишния червен събор под порутената буздлуджанска чиния.
Всъщност политическия менджмънт на социалистите е нещо като две в едно: АЕЦ “Белене” плюс връщане на социализма. Всъщност самата идея за такъв референдум е точно толкова идиотска, колкото носталгиите на хората от снимката: АЕЦ “Белене” може точно толкова да бъде построен, колкото и да се върне социализмът, а с него и СССР.
Това обаче изобщо не интересува социалистите. Те искат само едно – тези седемстотин и кусур хиляди подписа (е – като извадим от тях фалшифицираните и платените – а последните никак не са малко) – да се трансформират в гласове, подадени на изборите през 2013 г.В името на тази цел всякакви спекулации са възможни – и затова хората, които толкова идиотски и късогледо се подписват в техните подписки, нямат и хабер за какво всъщност става дума.
А става дума за две неща – за националната независимост на България и за пари. Ако този абсурден референдум бъде проведен и заветната цел на Станишев, Първанов и Со – реализирана, страната ни ще попадне под пълна енергийна, а следователно и политическа зависимост от Русия. (Как се реализира същата няма защо да питате – по-добре вижте какво се случи с Украйна.)
Що се отнася до парите – минималната цена за “втора атомна” е 11 милиарда евро. Безплатен обяд няма – и тези пари трябва да бъдат платени. От кого? Ами от нас. От тези, дето се подписват във въпросната подписка – но и от тези, дето съзнават за какво безумие става дума.
Колко щяха да бъдат подписаните, ако в подписката беше вписан реалния казус: съгласен съм лично да платя между 20 000 и 30 000 лева за развитието на ядрената енергетика в България и за строежа на АЕЦ “Белене”? Колко от тези с червените байряци и портретите на Маркс и Ленин биха се подписали? Но не – няма да видите подобни откровения в червената подписка – там под формата на въпрос за бъдещия референдум се мъдри само едно скромно питане, заредено с огромна манипулативна мощ: смятате ли, че трябва да има развитие на ядрената енергетика чрез АЕЦ “Белене”...
Има едно много старо предложение за реализация на сюблимния АЕЦ, което периодично се появява по форумите – и което представлява много по-представителна форма на допитване от въпросния референдум. Идеята е: да се превърне АЕЦ “Белене” в акционерно дружество, като чрез продажбата на акциите бъдат набавени нужните за начинанието минимум 11 милиарда евро.
Тогава искащите АЕЦ биха могли да потвърдят своето искане чрез акционерно участие, а маститите олигарси в БСП биха потвърди своята принадлежност към левите идеи чрез яко – и съответно на верността им към Партията – финансиране на проекта. Тъй де – може би пък наистина АЕЦ може да бъде спасен – чрез политико-финансовата солидарност на Гергов, Банев, Гущеров и подобни... А познайте колко акции би записал всеки от родните червени мултимилионери?
Верният отговор е: николко. Парите им трябват за друго. За добро прекарване на Ривиерата например, когато България се превърне – като руски протекторат и в качеството си на атомно и финансово гето – в негодно за обитаване място. Те искат вие да платите за това безумие, което ще върне страната ни наистина в социализма и наистина като негласна Задунайска губерния – а те да оскубят и от тези пари колкото и както могат – в бонус към съответните руски червонци за националното си предателство.
И като става дума за буздлуджанската чалга – този събор се прави под паметника на Буздлуджа, граден по време на социализЪма – и символ на днешната соц-носталгия. Собствеността над този паметник беше прехвърлена от държавата на самата партия – съответно и грижата за него, изискуема по традициите на столетницата. Само че този паметник се руши. Гергов, Банев, Гущеров? Бошлаф.
Този паметник е реалният символ и на БСП, и на сюблимното и желание да построи АЕЦ “Белене”.
Едвин Сугарев
http://www.svobodata.com
Вгледайте се внимателно в тази снимка, публикувана в сайта на Kafene.net. Невероятно, но факт – на 12-тата година от третото хилядолетие тези български граждани искат... да се върне социализма.
Размахват умилно ликовете на Маркс, Енгелс и Ленин, а отделни екземпляри и на Сталин.
Нещо повече – допълва изданието – те искат и да се върне СССР. На картата на света и тук – в България. Искат го със съответните ритуали, знамена и символни жестове. Облечени в червени фанелки, прегърнали червени девойки и бродещи сред народното веселие, политическите лидери на чалгата “Буздлуджа” де факто окуражават техните искания.
Не случайно – защото същите могат да влязат в политическа употреба. На въпросната национална идиотия всъщност се крепят и мрежата на ДС, и милиардите на олигарсите, и петата колона, обслужваща руските интереси в България.
Соц-носталгията е важен елемент от стратегията на българската левица – който бива внимателно подминаван в контектите с европейските й партньори, но с пълна мяра използван като мотивация за червения електорат.
Може би ще си зададете въпроса защо партията на богатите (защото именно такава е БСП) използва митологията и остатъчните рефлексии от времето на социализма. Отговорът може да бъде открит в самите характеристики на изродения преход към демокрация: колкото по-зле (за хората), толкова по-добре (за политическия елит).
И самият преход беше съвсем съзнателно наситен със собственото си отрицание: беше направено всичко възможно именно демократичните промени да бъдат припознати като основното зло в общественото битие. Демокрацията – тъкмо чрез култивиране на истерията и социалните страхове – беше превърната в мръсна дума.
Тази стратегия беше неотклонно следвана – от тъпанарските приказки за “брадатите” демократи, дето ровели кости и щели да бесят редовите членове на БСП по стълбовете – през отгледаните от същата тази левица мутри, чийто рекет съсипа дребния бизнес и изобщо всеки ищах за икономическа инициатива у хората; през ограбването на техните спестявания по време на банковата катастрофа 1996-1997 г.; през размиването на политическата система и въвеждането на измамни спасители от рода на Симеон Сакскобургготски; през коалиционната култура на размитите отговорности и безмерното крадене на тройната коалиция – та чак до ден днешен – до малоумната идея на левицата да спечели следващите избори, като идентифицира своя електорат с подкрепящите АЕЦ “Белене” – чрез прословутата подписка, която беше и основната тема на тазгодишния червен събор под порутената буздлуджанска чиния.
Всъщност политическия менджмънт на социалистите е нещо като две в едно: АЕЦ “Белене” плюс връщане на социализма. Всъщност самата идея за такъв референдум е точно толкова идиотска, колкото носталгиите на хората от снимката: АЕЦ “Белене” може точно толкова да бъде построен, колкото и да се върне социализмът, а с него и СССР.
Това обаче изобщо не интересува социалистите. Те искат само едно – тези седемстотин и кусур хиляди подписа (е – като извадим от тях фалшифицираните и платените – а последните никак не са малко) – да се трансформират в гласове, подадени на изборите през 2013 г.В името на тази цел всякакви спекулации са възможни – и затова хората, които толкова идиотски и късогледо се подписват в техните подписки, нямат и хабер за какво всъщност става дума.
А става дума за две неща – за националната независимост на България и за пари. Ако този абсурден референдум бъде проведен и заветната цел на Станишев, Първанов и Со – реализирана, страната ни ще попадне под пълна енергийна, а следователно и политическа зависимост от Русия. (Как се реализира същата няма защо да питате – по-добре вижте какво се случи с Украйна.)
Що се отнася до парите – минималната цена за “втора атомна” е 11 милиарда евро. Безплатен обяд няма – и тези пари трябва да бъдат платени. От кого? Ами от нас. От тези, дето се подписват във въпросната подписка – но и от тези, дето съзнават за какво безумие става дума.
Колко щяха да бъдат подписаните, ако в подписката беше вписан реалния казус: съгласен съм лично да платя между 20 000 и 30 000 лева за развитието на ядрената енергетика в България и за строежа на АЕЦ “Белене”? Колко от тези с червените байряци и портретите на Маркс и Ленин биха се подписали? Но не – няма да видите подобни откровения в червената подписка – там под формата на въпрос за бъдещия референдум се мъдри само едно скромно питане, заредено с огромна манипулативна мощ: смятате ли, че трябва да има развитие на ядрената енергетика чрез АЕЦ “Белене”...
Има едно много старо предложение за реализация на сюблимния АЕЦ, което периодично се появява по форумите – и което представлява много по-представителна форма на допитване от въпросния референдум. Идеята е: да се превърне АЕЦ “Белене” в акционерно дружество, като чрез продажбата на акциите бъдат набавени нужните за начинанието минимум 11 милиарда евро.
Тогава искащите АЕЦ биха могли да потвърдят своето искане чрез акционерно участие, а маститите олигарси в БСП биха потвърди своята принадлежност към левите идеи чрез яко – и съответно на верността им към Партията – финансиране на проекта. Тъй де – може би пък наистина АЕЦ може да бъде спасен – чрез политико-финансовата солидарност на Гергов, Банев, Гущеров и подобни... А познайте колко акции би записал всеки от родните червени мултимилионери?
Верният отговор е: николко. Парите им трябват за друго. За добро прекарване на Ривиерата например, когато България се превърне – като руски протекторат и в качеството си на атомно и финансово гето – в негодно за обитаване място. Те искат вие да платите за това безумие, което ще върне страната ни наистина в социализма и наистина като негласна Задунайска губерния – а те да оскубят и от тези пари колкото и както могат – в бонус към съответните руски червонци за националното си предателство.
И като става дума за буздлуджанската чалга – този събор се прави под паметника на Буздлуджа, граден по време на социализЪма – и символ на днешната соц-носталгия. Собствеността над този паметник беше прехвърлена от държавата на самата партия – съответно и грижата за него, изискуема по традициите на столетницата. Само че този паметник се руши. Гергов, Банев, Гущеров? Бошлаф.
Този паметник е реалният символ и на БСП, и на сюблимното и желание да построи АЕЦ “Белене”.
Коментар