Поколението на 30+ годишните - между миналото и бъдещето на модерния свят (архив до 2

[съни(тя)]

Да се плюе по Големите е лесно. Да се отрича българското - още по-лесно...
Особено, без грам потвърждение от творчеството им.
За Вазов - в "Иде ли" или в "Немили-недраги" е оплюл народа си и се е замаял от любов към чуждото, а не родното?!
Или в "Аз съм българче"?!
А може би, в "Нова земя", която доста... не са чели?!

Да са живи и здрави "даскалите", които поздравяват учениците си за непрочетена "тъпня"(която и да е) и не ги стимулират сами да стигнат до това мнение...четейки... Но дано няма много такива "даскали"...

[kev]

Само да споделя, че според мен много по-силният и въздействащ поет е Ботев! Вазов е разказвач, дори в стиховете си, и макар че "Опълченците на Шипка" винаги ще се сочи като емблемата на цялото ни творчество от него период, ми се струва че в стиховете на Ботев могат да се открият много по-емоционални и истински моменти, толкова актуални за нацията ни дори и днес...
Всъщност и двамата, а и не само те са по своему гении, допринесли малко или много за това да ни има днес, да знаем историята си и да говорим езика си! Поклон пред делото им!

П.С. Сега гледам под моя пост, тоя на Космо... Яко преливане на теми става, ама е яко де!

[Kosmonavta]

Бах мааму и темите сте подхванали.. Личи си че сте образовани хора с много богата обща култура...А аз от сутринта гледам разни сайтове със жени със огромни цици... От гугъл ги намирам... Нема такова нещо... Някои дори са порно звезди.. Уникално. Все едно дини.. И така съм се рамечтал. Ама в БГ толкова големи имат имат само разни дебелани.. А по света разни дребни японки турили или американки по 20 кила силикон... Днес ич не ми е работно а и довечера съм на тежък Никулден и ако не стане авария мисля да не работя... Дори е така като пиша и шефовете си мислят че работя... Много просто нещо е българският ТОП мениджър - човек гледа огромни цици и пише в Инвестора, те влизат и те карат да си починеш че не си излизал обедна почивка...

[marandi]

Ехааа, тук отново са почнали да се мятат клишетата на тоталното и масово оплюване на (в случая) - големиТЕ наши разказвачи... От много (не само "от девет") кладенци се носи вода..., ама все мътна...

..но се забравя, че - който и да е (дори и недостижимият разказвач) - всеки от нас си има недостатъциТЕ: да - супер-хората - съществуваМЕ само в приказките..., разбира се - и във виртуалното пространство...

... но зад тях (зад приказките и виртуалното пространство), когато останем насаме със себе си - не можем (и не бива) да не сме самокритични...

...и - нека носенето на вода от девет кладенци - да продължи: титаните (в която и област да се подвизават!), затова са ТИТАНИ, защото ние не бихме могли дори да се доближим до тях, дори (как беше) - срещу нас, да биха бягалЕ...

Честит празник!

Радвам се, че се "изходи" в темата, понеже ти се е доакало. Както винаги нищо не каза, но па ти е "олекнало", налЕ?

[zarco]

Ехааа, тук отново са почнали да се мятат клишетата на тоталното и масово оплюване на (в случая) - големиТЕ наши разказвачи... От много (не само "от девет") кладенци се носи вода..., ама все мътна...

..но се забравя, че - който и да е (дори и недостижимият разказвач) - всеки от нас си има недостатъциТЕ: да - супер-хората - съществуваМЕ само в приказките..., разбира се - и във виртуалното пространство...

... но зад тях (зад приказките и виртуалното пространство), когато останем насаме със себе си - не можем (и не бива) да не сме самокритични...

...и - нека носенето на вода от девет кладенци - да продължи: титаните (в която и област да се подвизават!), затова са ТИТАНИ, защото ние не бихме могли дори да се доближим до тях, дори (как беше) - срещу нас, да биха бягалЕ...

Честит празник!

[marandi]

Малко известен факт е,че между 1945 - 1953 г. Вазов е бил изхвърлен от учебниците по литература заради ....национализма си . По-късно след смъртта на Сталин е "върнат" , но категорично и всячески се набляга повече на русофилството му (което е в пъти повече) и се игнорира националното му творчество . Което е пробито със сарказъм ирония ("Немили - недраги" и "Чичовци") . А в "Под игото" пък "Пиянството на един народ " е откровена подигравка с българите ....Инак там почти всяко описание на Бг-бит,душевност или образ също е с насмешка или подигравка ( Кандов , Соколов , Рада и кой ли още не които литературните мастити критици таксуват като положителни герои .....) .

Ай, шъ тъ допълня, щот' т'ва иска Слънчева

Писателят Вазов е типичния комплексар, който като охули собствения си народ, си мисли, че се издига! Днешните политици са същия дол дренки - стадо комплексари, които освен да дерибействат над народа си и да лижат чужди задници, друго не могат. Пълни шматки ....

После, като е толкоз "велик" писателят Вазов, защо не е писал на английски да кажем? Или френски, или немски и да си пласира "творчеството" в цял Свят. Ами е взел да се занимава с малкия мащаб на България тогава ( няма и 5 милиона пазар ) и да сочи България с пръст и да ни обяснява колко сме "прости" и "смотани" българите.

П.П. Зат'ва и дадох пример с Харолд Робинс - никой не го е чувал в БГ-стан, а чилякът е охакал 750 милки книги, демек във всеки 5 дом по Света има негова книга. Та, кой беше Вазов, че не мога да се сетя??

[marandi]

Може ли и малко доказателства за вазовото чуждопоклоничество?
И за "купеността" му

И...за Освобождението - кой ни освобождава?
Австро-Унгария ли?

Офф ... ти верно си типичната ЖЕНА, 'ноу емоции и толкоз. Затова и си ви обичаме, де

Кой според тИбя е дал разрешението на Русия да ни "освобождава". Чела ли си нещо по въпроса? Защо армията е била "смесена" и е наподобявала поредния Кръстоносен поход? ( риторично ).

П.П. Относно първия ти въпрос дали Вазов е емблематичния русофил след Освобождението ....? Ти верно се базикаш май, ърммм ...

Евала им на джинс-а, но да се беше "прехласнала" по брат му Владимир Вазов да кажем. Велик БЪЛГАРИН, а не платена писарушка и тогава ще си говорим пак

[SPART]

...
П.П. Аз по-голям чуждопоклонник от Вазов не познавам по линията Русия,...

Малко известен факт е,че между 1945 - 1953 г. Вазов е бил изхвърлен от учебниците по литература заради ....национализма си . По-късно след смъртта на Сталин е "върнат" , но категорично и всячески се набляга повече на русофилството му (което е в пъти повече) и се игнорира националното му творчество . Което е пробито със сарказъм ирония ("Немили - недраги" и "Чичовци") . А в "Под игото" пък "Пиянството на един народ " е откровена подигравка с българите ....Инак там почти всяко описание на Бг-бит,душевност или образ също е с насмешка или подигравка ( Кандов , Соколов , Рада и кой ли още не които литературните мастити критици таксуват като положителни герои .....) .

[съни(тя)]

...
П.П. Аз по-голям чуждопоклонник от Вазов не познавам по линията Русия, дет' ни била "освободила", ама както и да е. Просто не ми давай примери с тоя за чуждопоклоничество - ОК?

Таланта му и творчеството, няма проблем - ще ги коментираме, макар че за мен си е "купен" автор и оттам насетне какво повече да говоря за лакей? ( риторично )

Може ли и малко доказателства за вазовото чуждопоклоничество?
И за "купеността" му. Какво изобщо, разбираш под купеност?

И...за Освобождението - кой ни освобождава?
Австро-Унгария ли?

[marandi]

Честит Никулден!


Аз ще ти дам инфо, защото ми е мъка като чета опитите да се отхвърлят Големите Български имена. Вазов е велик. Нека има критика, но обругаване и отричане, особено без познаване на творчеството му е равносилно на нихилизъм, граничещ с ограниченост, зле прикрита от чуждопоклоничество.

Това, че не се е изучавал в училище, не означава, че липсва изобщо...
Ето от тук можете да го свалите или да прочетете една част
Приятно четене
http://www.scribd.com/doc/7382904/-d...d-in-Bulgarian

Пфуу ....

С(л)ънчева, ай стига си се вайкала и ти. Големи драми - големи чудеса

Никой не е отрекъл таланта на Вазов и нямам представа дали някога си писала въобще нещо, че е това прехласване. Защото писането не е талант, а по-скоро упоритост да го правиш постоянно и колкото и да е странно, след време ставаш все по-добър и по-добър.

П.П. Аз по-голям чуждопоклонник от Вазов не познавам по линията Русия, дет' ни била "освободила", ама както и да е. Просто не ми давай примери с тоя за чуждопоклоничество - ОК?

Таланта му и творчеството, няма проблем - ще ги коментираме, макар че за мен си е "купен" автор и оттам насетне какво повече да говоря за лакей? ( риторично )

[SPART]

Въпросния архив или библиотека
е била унищожена през 1825 година.
Има едни СЕДЕМ вагона от архива
на Османската империя, откупени
от наши търговци, но запалени
от тукашните боклуци на гара Побит Камък !!!!

Реде, чадо новоизлюпено - туй инфо го знам и аз, и май идваше от Хайтов . Но годината не е 1825 ,а е след Освобождението - мисля 1885 - 95 г.Тоз архив е бил бракуван като отпадъчна хартия натоварен от гара Костенец ...Наши търговци наистина са го унищожили защото не са си направили труда да огледат това дето са купили (казано им че е отпадък и те са се доверили) . Впоследствие се оказало ,че там е имало копие от делото срещу Левски - което разбира се ,също е унищожено .

Впрочем цялото дело срещу Левски е запазено и до днес в Истанбул (чел съм статии на българи ,които са го виждали и са цитирали части от него ). Единственото което е сигурно е ,че е съден напълно законно - но присъдата му е несправедлива , защото чл. 55 и 56 от османския наказателен закон по които е осъден, не са консумирани от него . А те касаят смъртна присъда за организация на въоръжен бунт към законната власт - а при него такъв състав липсва. Максималната присъда която е можел да получи е заточение , но не и смърт ....

[MILOM]

Честит Никулден на всички именници,търговци,банкери и моряци
http://www.youtube.com/watch?feature...&v=5RSMbv9ruhg
специален поздрав за един колега,който освен именник е и морски

[съни(тя)]

Честит Никулден!

...
Дай малко инфо за втория вариянт
на Под Игото, че не съм го чувал това

Аз ще ти дам инфо, защото ми е мъка като чета опитите да се отхвърлят Големите Български имена. Вазов е велик. Нека има критика, но обругаване и отричане, особено без познаване на творчеството му е равносилно на нихилизъм, граничещ с ограниченост, зле прикрита от чуждопоклоничество.

Иван Минчов Вазов (27.06.1850, Сопот – 22.09.1921, София). С помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, Иван Вазов отрано се приобщава към руската поезия. През 1865 г. учи гръцки език в Калоферското училище при Ботьо Петков (баща на Христо Ботев), като става негов помощник-подидаскал. Там намира богата библиотека от френски и руски книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие. През 1866 г. Вазов усърдно изучава френски език и се увлича от поезията на П. Беранже, В. Юго и А. дьо Ламартин. През 1868 г. трябва да помага на баща си в търговията, но той продължава да пише стихове (част от тях излизат през 1880 г. в стихосбирката „Майска китка”). През 1870 г. в „Периодическо списание на Браилското книжовно дружество” излиза и първото му публикувано стихотворение „Борба”. В Румъния е изпратен през 1870 г., но той продължава да пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в „Периодическо списание”, списание „Читалище”, вестник „Отечество”, вестник „Свобода” и др. В началото на 1881 г. е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание „Наука” – първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението (1878). Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. През тези години поетичният му талант съзрява в целия си блясък, изявява се и дарбата му на белетрист.
Произведенията му от това време създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите й върхове – цикъла „Епопея на забравените”, стихотворенията „Българският език”, „Към свободата”, „Не се гаси туй, що не гасне”, „Новото гробище над Сливница”, повестите „Немили-недраги”, „Чичовци”, разказа „Иде ли?” и др.
Романът „Нова земя” излиза за пръв път през 1896 г.: „Нова земя”, роман из живота на българите през първите години след Освобождението. Съдържанието му е групирано в седем части и е придружено от 19 илюстрации на Обербауер, Мърквичка, А. Митова и Канелла. Издаден е от централната книжарница на Т. Ф. Чипев в обем от 542 страници. Изданието от 1896 г. съществуват шест издания, които всъщност са шест тиража от по 1000 екземпляра на едно и също издание. За втори път романът излиза след смъртта на Иван Вазов през 1922 г.

В бележките на редакцията (писани навярно с участието на самия Вазов) към публикувани в българската преса глави от произведението „Нова земя” е наречена „един вид продължение на „Под игото”. Същото заявява авторът в самия роман, където при появата на Иван Боримечката той припомня: „Ония от читателите, на които тоя герой е познат вече от една по-първа история, на която сегашната в много точки изглежда като продължение, помнят навярно...” В романа се появяват или се споменават и още много герои на „Под игото”, между които и главният герой на „Нова земя” Найден Стремски, които също има тясна връзка с „Под игото” – той е син на чорбаджи Марко Иванов. Първият роман рисува живота на българите в предвечерието на Освобождението, а вторият – живота на българите през първите години след Освобождението. В някои от моменти в „Нова земя” може да се открие връзка с разказа „Хаджи Ахил” и повестта „Чичовци”, което по един или друг начин свързва романа с всички ония произведения, чрез които Иван Вазов създава образа на своята Бяла черква. Разликата е в това, че в „Под игото” авторът използва Бяла черква и хората й като призма, през която пречупва живота на цялата нация и кипежа на подготовката за борба, а в „Нова земя” опожареното градче се появява като малка част от доста пъстрата картина на следосвобожденския живот на България. „В тоя роман аз описах първите прояви на политико-обществения живот в току-що освободената България и новите веяния, и новите нрави в свръзка и с Пловдивския преврат. В лицето на Стремски изобразих себе си. Впечатленията си от града Русе и от тогавашното русенско общество и особено от интелигенцията съм предал в писмото на графа Марузина. Описах в „Нова земя” и живота в канцеларията на губернатора. Всичко, каквото казвам тук, е вярно или presque (почти). Генералгубернаторът, който в романа се крие скромно под буквата А., е генерал Акимов. По-малко вярно от генерала Акимова съм описал началника на канцеларията графа Марузина. В действителност той се казваше граф Кутузов и беше един сприхав и злобен човек. С мене беше постоянно в натегнати отношения. Подигравателното стихотворение „Графу К.” в стихосбирката „Майска китка” от 1880 г. (в библиотеката на znam.bg стихотворението се намира в справочника „Из „Майска китка” (1880)”, раздел „Две епитафии”) е посветено нему” – пояснява самият Вазов. Вазов си е поставил за цел да изобрази върху конкретен исторически материал идейния живот на най-добрата част от българската интелигенция на фона на все по-широко обхващащата следосвобожденското общество нравствена поквара и пронизан откровено то обществено-политическите възгледи, симпатии и антипатии на своя автор.

Естествено романът „Нова земя” предизвиква голям шум. Някои от отзивите са положителни, има хвалебствени рецензии, но голямо огорчение донасят на автора отзивите, които са рязко отрицателни. „Нова земя” е нападнат най-безпощадно, книгата предизвиква поток от хули, отричания и нападки. Вазов се огорчава и до известна степен обезсърчава от това отношение към произведението, което той самият смята за „по-добро художествено произведение от „Под игото”. Голямата част от критиците не само, че не са на това мнение, но изповядват крайната противоположност.

Романът търпи и социалистическа критика заради демонстративно подчертаното отношение на Вазов към социализма като към благородно, но безпочвено и даже вредно за българските условия учение. Вазов се заема сам да обясни основната задача и замисъла на своя роман и произтичащите от това особености на композицията. Той написва бележка със заглавия „Г-н Вазовата „Нова земя” и критиците й по въпроса на Съединението и пр.”, излязла в сп. „Българска сбирка” от 1896 г., под която се подписва с инициалите В. С. В тази бележка той извежда две основни точки: (1) че „Нова земя” е роман не за Съединението, а за „живота на българите във всичките му главни проявления през цял един период”; и (2) че единството на романа се състои „в единството на господстващата мисъл, в целокупността на картината, а не в материалната свръзка на събитията със Стремски или Съединението”. Години по-късно в интервю от 1905–1906 „Из интимния живот на нашите знаменитости” Вазов се отказва от така категорично защитаваната преди теза и дава по-спокойна и реална оценка. Приема критиките относно целостта на романа, но категорично отхвърля като несъстоятелни обвиненията в пристрастност и партизанско изображение на Съединението.

Това, че не се е изучавал в училище, не означава, че липсва изобщо...
Ето от тук можете да го свалите или да прочетете една част
Приятно четене
http://www.scribd.com/doc/7382904/-d...d-in-Bulgarian

[REDA]

marandi чадо,
и аз не съм историк,
но попрочел съм това онова !!!!
Дай малко инфо за втория вариянт
на Под Игото, че не съм го чувал това
Айде за именяците една:
http://www.youtube.com/watch?v=JoZ6P6ihzCU

[marandi]

Ай, кой каза "Наздраве!"

http://vbox7.com/play:68d65047