If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Точно такъв случай имах. Оръжието ми ВЪЗПРЯ, ама ако оня отсреща не беше оценил правилно това, сега той щеше гние в земята, а аз в затвора.
И да знаеш, в България, ако УПОТРЕБИШ оръжие при самозащита, в 99% от случаите ще се окажеш виновен.
Първоначално изпратено от master of the seven seasРазгледай мнение
престъпление???
И гигов,оръжието като се ИЗВАДИ,възпира, не е нужно да го ползваш.
Точно такъв случай имах. Оръжието ми ВЪЗПРЯ, ама ако оня отсреща не беше оценил правилно това, сега той щеше гние в земята, а аз в затвора.
И да знаеш, в България, ако УПОТРЕБИШ оръжие при самозащита, в 99% от случаите ще се окажеш виновен.
Не спори с идиот! Ще те смъкне на неговото ниво и ще те бие с опит.
ние сме много по-големи скандалджии от германците. не казвам, че сме по тъпи, а че сме много по недисциплинирани.
според мен разрешителните трябва да се анулират и сичкото пищов да се върне.
признавам си, че много пъти съм си мислил, че е добре да имам оръжие вкъщи. НО като седна и си представя какво ще стане ако го докопа детето... лошо ми става, а какъв е смисъла от пищов без патрони или заключен в каса - никакъв. Само да си начеша крастата.
всички застъпници на либералния режим - представете си една ромска махала с по 2-3 пищова и пушка във всяка тараба. Сега си позволяват да бият полицаите, а тогава ще ги разстрелват на място.
Никой не иска пистолет да се купува като близалка, естествено че трябва да има изисквания. Но ако си неосъждан, незадържан и т.н., режима трябва да е либерален. Защото в ромската махала, наистина на всякъде има пистолети, миналата седмица се стреляха.
Въпроса е, че в момента престъпниците имат достъп до оръжие, а нормалните хора нямат.
Мойто мнение е, че през комунизма, трябваше да се унищожи личността, трябваше да разчиташ на държавата да те назначи на работа, да ти позволи да си купиш кола или апартамент и да разчиташ само и единствено на милицията. Въпроса е, че тогава, малко или много милицията си вършеше работата по добре, сега нямат безин, престъпността е нараснала. Престъпниците ходят въоръжени, а нормалните хора не и нямат право да се защитят дори в собственият им дом.
Има въздушни пистолети,за които няма разрешителен режим,направо отиваш и си го купуваш. Копие 1;1 на Макаров,струва 250лв и от 20м пробива бирена бутилка,от двете страни без да я чупи. Е,ако я уцелиш де
точно и ще стане по-страшно. манталитета на българина няма нищо общо със манталитета на шведи и германци. Ние сме си 'цигани' и не сме дорасли за либерален режим.
Нямаш никаква представа от манталитета на северните хехехехе
Бъди си циганин, аз се дистанцирам от такива като тебе и определено не бих се подписал под глупостите ти.
ПП: След месец за пореден път ще се разтъпча до Германия. Да погледам манталитета.
При всяка една промяна в управлението на страната през последните десет години, обикновено в началото на мандата, се прави опит за въвеждане на най-различни рестрикции в режима за притежаване на огнестрелно оръжие. Причината за това е, че един определен кръг от хора и интереси, възползвайки се от това, че все още липсва натрупана рутина и инерция в новото управление, както и че (за жалост почти винаги) са наследени тежки социални и икономически проблеми, желае на практика да възстанови правила, практики и прийоми от 50-те години на миналия век. Предлозите за това винаги са благообразни - превенция на престъпността, по-строг контрол, хармонизация с европейските норми и пр., и като правило нямат нищо общо с предлаганите промени в законодателството.
Ако е вярно това, че предлаганият сега проект за закон за оръжията е подготвян от преди около две години, то това е един от поредните сериозни капани, завещани на правителството от предходното управление.
По начало всеки подобен подход почива на една тотално грешна философия. Убива не оръжието, а човекът, който го използва. В този смисъл трябва да са и промените, от които има нужда и които следва да се направят. Защото историята от векове категорично е доказала до какво води всяка неоснователна (а понякога и направо вредна) рестрикция или забрана:
на първо място тя са превръща в изключително мощен фактор генериращ корупция;
второ, тя напълно изкуствено и ненужно създава условия за закононарушения, като междувременно съдейства за създаване на черен пазар за съответната стока или услуга;
не на последно място, тя предизвиква силна вълна от основателно недоволство, и то именно сред законопослушните граждани. Тези, чието правосъзнание предполага спазване на законите. Защото криминалният контингент не се съобразява с това колко и какви забрани са въведени. Напротив, всяко едно ограничение в режима за законно оръжие, притежание на гражданите, улеснява и мотивира престъпното посегателство.
За съжаление, конкретната обстановка в страната – тежка криза и сериозни проблеми, наследени от предходното управление, неминуемо ще налагат на правителството редица други непопулярни, но абсолютно необходими мерки. И в този смисъл в подобни действия няма нито политическа, нито правна логика.
Ето какво е казал по този повод един от най-популярните, обичани и успешни политици на ХХ век, тогава все още губернатор на Калифорния:
"Ние не сме толкова наивни, за да мислим, че престъпниците ще се устремят да предават оръжието си, когато бъде обявено, че носенето му е незаконно. Въвеждането на ограничения върху легалното придобиване на оръжие не означава, че престъпниците няма да се сдобият с него по друг начин. Най-важното е ограниченията върху правото на притежаване на оръжие да не засегнат законопослушните граждани, в противен случай те ще останат абсолютно незащитени пред крадците и убийците, разбиващи домовете им.
Нашата страна и нация бяха създадени от хора, използващи оръжието си за самоотбрана и за осигуряване на мир и спокойствие. Неволно се натрапва въпросът не е ли днешното неудържимо нарастване на престъпността следствие от това, че престъпникът прекрасно разбира, че неговата средностатистическа жертва вече не притежава оръжие за самоотбрана. Никой не знае какъв брой престъпления са били извършени само защото престъпникът е бил сигурен, че няма да получи отпор. Никой не знае какво количество престъпления не са били извършени само защото престъпниците са знаели, че в магазина има въоръжена охрана или че собственикът умее да борави с оръжие.
Аз съм убеден, че опитите да се забрани легалната търговия с оръжие или то да бъде конфискувано от законопослушните граждани, в никакъв случай не е средство за борба с престъпността. Ние нямаме сили да ликвидираме престъпността като социално явление, ние нямаме сили да сложим край на кървавото насилие, извършвано от престъпниците, независимо от това въоръжени ли са или не.
Тези аргументи не дават отговор на главния въпрос, който звучи по следния начин: Трябва ли народът да има право да притежава и носи оръжие?
Няма никакво съмнение в това, че бащите-основатели са смятали, че такова право трябва да бъде предоставено на народа. И за това те са имали определени причини. Те не са се доверявали на правителството. И всяка от десетте поправки е убедително доказателство за тази теза. Всяка от десетте поправки ограничава намесата на правителството в частния живот на гражданина в конкретни жизнени сфери. Тези поправки гарантират защитата на правата на личността от възможни правителствени ограничения.
Втората поправка дава на всеки отделен гражданин инструмент, който му позволява да защищава интересите си от деспотизма на държавата. И днес в Америка има хора, които изцяло се доверяват на правителството по въпросите на безопасността на държавата и безопасността на личността.
И когато правителството не успява да се справи с ръста на престъпността в рамките на пълномощията, предоставени му от Конституцията, тогава тези хора искат още повече да се разширят пълномощията на властта, даже за сметка на потъпкването на Конституцията. Постъпвайки по подобен начин, отказвайки се от конституционно даденото им право да притежават и носят оръжие, те прехвърлят грижата по осигуряването на собствената си безопасност върху правителството, което във всички времена е било главен източник на деспотизъм.
Аз вярвам в това, че правото на гражданите да притежават и носят оръжие не трябва и не може да се ограничава, ако ние искаме Америка и занапред да остане страна, където висша ценност са правата и свободата на личността."
Роналд Уилсън Рейгън - септември 1975 г. (в превод на Георги П. Боков)
+7,62
+12,7
+14,5
Рейгън е бил прав в много отношения - тук също - това че някои не могат да си служат с оръжие и злоупотребяват, не е повод на всички да се забрани да имат оръжие. Най-голямата заплаха за демокрацията е правителството - ако всичкия репресивен апарат остане в него, без гражданите да имат оръжие властта неминуемо се възползва в ущърб на гражданите си от силата която има...
We have no money, therefor we shall have to think...
Ако си добросъвестен гражданин,защо да ти отнемат правото на самозащита???????
Ако си престъпник,ВИНАГИ ше си намериш и ще използваш НЕЗАКОННО оръжие. нали законните ги 'прострелват' и се водят в регистър,как да го използваш за престъпление???
И гигов,оръжието като се ИЗВАДИ,възпира, не е нужно да го ползваш.
Трябва, но това никога няма да стане, защото ще е самопризнание за безпомощността на МВР, съдебната система и държавата като цяло. Ако можеш да се защитиш сам, с какво десетките хиляди хранутници ще оправдаят "службата" си, пенсионирането на 50 с 20 заплати, почивните станции, отделната болница и останалите привилегии?
А с какво ги оправдават в САЩ и по света? Там полицията безсилна ли е?
При всяка една промяна в управлението на страната през последните десет години, обикновено в началото на мандата, се прави опит за въвеждане на най-различни рестрикции в режима за притежаване на огнестрелно оръжие. Причината за това е, че един определен кръг от хора и интереси, възползвайки се от това, че все още липсва натрупана рутина и инерция в новото управление, както и че (за жалост почти винаги) са наследени тежки социални и икономически проблеми, желае на практика да възстанови правила, практики и прийоми от 50-те години на миналия век. Предлозите за това винаги са благообразни - превенция на престъпността, по-строг контрол, хармонизация с европейските норми и пр., и като правило нямат нищо общо с предлаганите промени в законодателството.
Ако е вярно това, че предлаганият сега проект за закон за оръжията е подготвян от преди около две години, то това е един от поредните сериозни капани, завещани на правителството от предходното управление.
По начало всеки подобен подход почива на една тотално грешна философия. Убива не оръжието, а човекът, който го използва. В този смисъл трябва да са и промените, от които има нужда и които следва да се направят. Защото историята от векове категорично е доказала до какво води всяка неоснователна (а понякога и направо вредна) рестрикция или забрана:
на първо място тя са превръща в изключително мощен фактор генериращ корупция;
второ, тя напълно изкуствено и ненужно създава условия за закононарушения, като междувременно съдейства за създаване на черен пазар за съответната стока или услуга;
не на последно място, тя предизвиква силна вълна от основателно недоволство, и то именно сред законопослушните граждани. Тези, чието правосъзнание предполага спазване на законите. Защото криминалният контингент не се съобразява с това колко и какви забрани са въведени. Напротив, всяко едно ограничение в режима за законно оръжие, притежание на гражданите, улеснява и мотивира престъпното посегателство.
За съжаление, конкретната обстановка в страната – тежка криза и сериозни проблеми, наследени от предходното управление, неминуемо ще налагат на правителството редица други непопулярни, но абсолютно необходими мерки. И в този смисъл в подобни действия няма нито политическа, нито правна логика.
Ето какво е казал по този повод един от най-популярните, обичани и успешни политици на ХХ век, тогава все още губернатор на Калифорния:
"Ние не сме толкова наивни, за да мислим, че престъпниците ще се устремят да предават оръжието си, когато бъде обявено, че носенето му е незаконно. Въвеждането на ограничения върху легалното придобиване на оръжие не означава, че престъпниците няма да се сдобият с него по друг начин. Най-важното е ограниченията върху правото на притежаване на оръжие да не засегнат законопослушните граждани, в противен случай те ще останат абсолютно незащитени пред крадците и убийците, разбиващи домовете им.
Нашата страна и нация бяха създадени от хора, използващи оръжието си за самоотбрана и за осигуряване на мир и спокойствие. Неволно се натрапва въпросът не е ли днешното неудържимо нарастване на престъпността следствие от това, че престъпникът прекрасно разбира, че неговата средностатистическа жертва вече не притежава оръжие за самоотбрана. Никой не знае какъв брой престъпления са били извършени само защото престъпникът е бил сигурен, че няма да получи отпор. Никой не знае какво количество престъпления не са били извършени само защото престъпниците са знаели, че в магазина има въоръжена охрана или че собственикът умее да борави с оръжие.
Аз съм убеден, че опитите да се забрани легалната търговия с оръжие или то да бъде конфискувано от законопослушните граждани, в никакъв случай не е средство за борба с престъпността. Ние нямаме сили да ликвидираме престъпността като социално явление, ние нямаме сили да сложим край на кървавото насилие, извършвано от престъпниците, независимо от това въоръжени ли са или не.
Тези аргументи не дават отговор на главния въпрос, който звучи по следния начин: Трябва ли народът да има право да притежава и носи оръжие?
Няма никакво съмнение в това, че бащите-основатели са смятали, че такова право трябва да бъде предоставено на народа. И за това те са имали определени причини. Те не са се доверявали на правителството. И всяка от десетте поправки е убедително доказателство за тази теза. Всяка от десетте поправки ограничава намесата на правителството в частния живот на гражданина в конкретни жизнени сфери. Тези поправки гарантират защитата на правата на личността от възможни правителствени ограничения.
Втората поправка дава на всеки отделен гражданин инструмент, който му позволява да защищава интересите си от деспотизма на държавата. И днес в Америка има хора, които изцяло се доверяват на правителството по въпросите на безопасността на държавата и безопасността на личността.
И когато правителството не успява да се справи с ръста на престъпността в рамките на пълномощията, предоставени му от Конституцията, тогава тези хора искат още повече да се разширят пълномощията на властта, даже за сметка на потъпкването на Конституцията. Постъпвайки по подобен начин, отказвайки се от конституционно даденото им право да притежават и носят оръжие, те прехвърлят грижата по осигуряването на собствената си безопасност върху правителството, което във всички времена е било главен източник на деспотизъм.
Аз вярвам в това, че правото на гражданите да притежават и носят оръжие не трябва и не може да се ограничава, ако ние искаме Америка и занапред да остане страна, където висша ценност са правата и свободата на личността."
Роналд Уилсън Рейгън - септември 1975 г. (в превод на Георги П. Боков)
При всяка една промяна в управлението на страната през последните десет години, обикновено в началото на мандата, се прави опит за въвеждане на най-различни рестрикции в режима за притежаване на огнестрелно оръжие. Причината за това е, че един определен кръг от хора и интереси, възползвайки се от това, че все още липсва натрупана рутина и инерция в новото управление, както и че (за жалост почти винаги) са наследени тежки социални и икономически проблеми, желае на практика да възстанови правила, практики и прийоми от 50-те години на миналия век. Предлозите за това винаги са благообразни - превенция на престъпността, по-строг контрол, хармонизация с европейските норми и пр., и като правило нямат нищо общо с предлаганите промени в законодателството.
Ако е вярно това, че предлаганият сега проект за закон за оръжията е подготвян от преди около две години, то това е един от поредните сериозни капани, завещани на правителството от предходното управление.
По начало всеки подобен подход почива на една тотално грешна философия. Убива не оръжието, а човекът, който го използва. В този смисъл трябва да са и промените, от които има нужда и които следва да се направят. Защото историята от векове категорично е доказала до какво води всяка неоснователна (а понякога и направо вредна) рестрикция или забрана:
на първо място тя са превръща в изключително мощен фактор генериращ корупция;
второ, тя напълно изкуствено и ненужно създава условия за закононарушения, като междувременно съдейства за създаване на черен пазар за съответната стока или услуга;
не на последно място, тя предизвиква силна вълна от основателно недоволство, и то именно сред законопослушните граждани. Тези, чието правосъзнание предполага спазване на законите. Защото криминалният контингент не се съобразява с това колко и какви забрани са въведени. Напротив, всяко едно ограничение в режима за законно оръжие, притежание на гражданите, улеснява и мотивира престъпното посегателство.
За съжаление, конкретната обстановка в страната – тежка криза и сериозни проблеми, наследени от предходното управление, неминуемо ще налагат на правителството редица други непопулярни, но абсолютно необходими мерки. И в този смисъл в подобни действия няма нито политическа, нито правна логика.
Ето какво е казал по този повод един от най-популярните, обичани и успешни политици на ХХ век, тогава все още губернатор на Калифорния:
"Ние не сме толкова наивни, за да мислим, че престъпниците ще се устремят да предават оръжието си, когато бъде обявено, че носенето му е незаконно. Въвеждането на ограничения върху легалното придобиване на оръжие не означава, че престъпниците няма да се сдобият с него по друг начин. Най-важното е ограниченията върху правото на притежаване на оръжие да не засегнат законопослушните граждани, в противен случай те ще останат абсолютно незащитени пред крадците и убийците, разбиващи домовете им.
Нашата страна и нация бяха създадени от хора, използващи оръжието си за самоотбрана и за осигуряване на мир и спокойствие. Неволно се натрапва въпросът не е ли днешното неудържимо нарастване на престъпността следствие от това, че престъпникът прекрасно разбира, че неговата средностатистическа жертва вече не притежава оръжие за самоотбрана. Никой не знае какъв брой престъпления са били извършени само защото престъпникът е бил сигурен, че няма да получи отпор. Никой не знае какво количество престъпления не са били извършени само защото престъпниците са знаели, че в магазина има въоръжена охрана или че собственикът умее да борави с оръжие.
Аз съм убеден, че опитите да се забрани легалната търговия с оръжие или то да бъде конфискувано от законопослушните граждани, в никакъв случай не е средство за борба с престъпността. Ние нямаме сили да ликвидираме престъпността като социално явление, ние нямаме сили да сложим край на кървавото насилие, извършвано от престъпниците, независимо от това въоръжени ли са или не.
Тези аргументи не дават отговор на главния въпрос, който звучи по следния начин: Трябва ли народът да има право да притежава и носи оръжие?
Няма никакво съмнение в това, че бащите-основатели са смятали, че такова право трябва да бъде предоставено на народа. И за това те са имали определени причини. Те не са се доверявали на правителството. И всяка от десетте поправки е убедително доказателство за тази теза. Всяка от десетте поправки ограничава намесата на правителството в частния живот на гражданина в конкретни жизнени сфери. Тези поправки гарантират защитата на правата на личността от възможни правителствени ограничения.
Втората поправка дава на всеки отделен гражданин инструмент, който му позволява да защищава интересите си от деспотизма на държавата. И днес в Америка има хора, които изцяло се доверяват на правителството по въпросите на безопасността на държавата и безопасността на личността.
И когато правителството не успява да се справи с ръста на престъпността в рамките на пълномощията, предоставени му от Конституцията, тогава тези хора искат още повече да се разширят пълномощията на властта, даже за сметка на потъпкването на Конституцията. Постъпвайки по подобен начин, отказвайки се от конституционно даденото им право да притежават и носят оръжие, те прехвърлят грижата по осигуряването на собствената си безопасност върху правителството, което във всички времена е било главен източник на деспотизъм.
Аз вярвам в това, че правото на гражданите да притежават и носят оръжие не трябва и не може да се ограничава, ако ние искаме Америка и занапред да остане страна, където висша ценност са правата и свободата на личността."
Роналд Уилсън Рейгън - септември 1975 г. (в превод на Георги П. Боков)
Коментар