If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
АМАН с тия глупости.
Да са си чели договорите мишоците в тоя коптор. Не сега да се жалват на арменския поп.
Преди да подпишат що не постнаха договора тука?
Мишоци!
И точно ти щеше да станеш врачка и да ни предупредиш,че инвеститора в последствие ще направи някой нередности
За темата за паркоместата може да се отвори цяла тема. Мисля, че тук е място да кажа малко личен опит. Преди време родителите ми купиха едит апартамент в един комплекс от затворен тип и искаха да купят 2 гаража - то вторият гараж бе отказан от предприемача защото продавали макс. по 1 гараж за 1 апартамент. В комплекса купуваш само общи части от сградата. Земята е на фирамта предприемач. Ако нямаш гараж плащаш за паркомясто било абонамент или на час. Отделно си задължен да плащаш за подръжка на имота и сградата и охрана, но пък е лукс и всичко е отлично на приемлива цена.
Външните паркоместа не могат да се продават (законно) ,
като идеални части могат да се отдават под наем, ама печалбата трябва да се дели със всички собственици (което инвеститора не прави , най вероятно щото никой не си е поискал частта)
Блока-100 апартамента
50 гаража
паркинг - 50 места.
От гаражите е продал 25, 25 непродадени.
До колкото разбирам паркоместа продадени няма, само под наем.
Това означава, че 25 празни гаража и 50 паркоместа пишман инвеститора в случая има право да ги дава под наем само на собственици на жилища в блока и то само по едно на жилище. Останалите остават празни и няма право да ги дава на коли от други блокове. Демек има право на платен паркинг, но само за коли от блока.
За да се избегне това, просто задължително трябва със закон да се продава жилището със гараж или паркомясто.
От друга страна като се замисля, пък ако не искаш да имаш кола, не ти трябва паркомясто, е, пък може да го преотдадеш тогава
Последните постове са доста безсмислени. Ако сте гледали филмчето от господари на ефира адвоката на предприемача го казва че паркинга е в друго УПИ... Какви идални части, какви 5 лева... Всякакъв коментар е излишен. Имате глава на раменете - да не сте купували. Докато има балъци, ще има и тарикати да ги стрижат. Съжалявам но немога да бъда съпричастен към човешката глупост...
Няма нужда да се обиждаме.Не сме за това тук.Достатъчно си го отнасяме именно щот не сме глупави и се обръщаме към юристи,и това не се хареса на инвеститора.Ще ви помоля пак да прочетете първия ми пост и да видите не само проблем с паркирането.Там също съм вспоменала че ни спират правото на достъп,нали така?!и причините съм изброила.Както и да е.Вие държите да виждате друго...За вас явно всички са глупави.
може ли като едноличен собственик още преди да прехърли собствеността върху земята инвеститора да раздели цялото УПИ на отделни парцели?
То за можене може, въпроса е до колко законно е това. и да каже моите идеални части са паркингите, вашите- останалите
А какво ще кажете и за единия вход/изход който имаме само,защото другите са така да се каже залостени и няма как да минеш?Въпрос за евакуация?За пожарната,която няма как да дойде примерно?За заровените тонове строителен боклук?...
Теоретично е така, ама реалността е друга... Пример:
Блок - 100 апартамента
50 гаража
50 паркоместа на външен паркинг
Цена гараж - 10 000 Е
Цена паркомясто - 3000 Е
Който иска гарантирано паркомясто трябва да си го купи... Тогава ще си сложи скоба и няма да има проблем. Няма нищо нередно в това, даже напротив - частната собственост става ясна и никой нищо неможе да ти каже. В София този случай е масов и няма проблеми. Ако пък всичките паркоместа са на хора от блока слагате една бариера и готово...
Искам да кажа в конкретния случай:
Блока-100 апартамента
50 гаража
паркинг - 50 места.
От гаражите е продал 25, 25 непродадени.
До колкото разбирам паркоместа продадени няма, само под наем.
Това означава, че 25 празни гаража и 50 паркоместа пишман инвеститора в случая има право да ги дава под наем само на собственици на жилища в блока и то само по едно на жилище. Останалите остават празни и няма право да ги дава на коли от други блокове. Демек има право на платен паркинг, но само за коли от блока.
За да се избегне това, просто задължително трябва със закон да се продава жилището със гараж или паркомясто.
От друга страна като се замисля, пък ако не искаш да имаш кола, не ти трябва паркомясто, е, пък може да го преотдадеш тогава
АМАН с тия глупости.
Да са си чели договорите мишоците в тоя коптор. Не сега да се жалват на арменския поп.
Преди да подпишат що не постнаха договора тука?
Теоретично е така, ама реалността е друга... Пример:
Блок - 100 апартамента
50 гаража
50 паркоместа на външен паркинг
Цена гараж - 10 000 Е
Цена паркомясто - 3000 Е
Който иска гарантирано паркомясто трябва да си го купи... Тогава ще си сложи скоба и няма да има проблем. Няма нищо нередно в това, даже напротив - частната собственост става ясна и никой нищо неможе да ти каже. В София този случай е масов и няма проблеми. Ако пък всичките паркоместа са на хора от блока слагате една бариера и готово...
Точно, но тези пакоместа са единствено за кооперацията, а не и за други. Така, че бизнесът му като платен паркин надали ще процъфти, ако от кооперацията го бойкотират.
Теоретично е така, ама реалността е друга... Пример:
Блок - 100 апартамента
50 гаража
50 паркоместа на външен паркинг
Цена гараж - 10 000 Е
Цена паркомясто - 3000 Е
Който иска гарантирано паркомясто трябва да си го купи... Тогава ще си сложи скоба и няма да има проблем. Няма нищо нередно в това, даже напротив - частната собственост става ясна и никой нищо неможе да ти каже. В София този случай е масов и няма проблеми. Ако пък всичките паркоместа са на хора от блока слагате една бариера и готово...
Но пак имат шанс да го осъдят..... поне да им плати дивидента.
И какво излиза, че ако притежаваш 51% ИЧ управляваш 100% ИЧ и правиш каквото си искаш? Може ли да кажеш със сигурност това облечено ли е със закон? Защото ми се струва невероятно.
Закона не забранява общите части да се ползват от един собственик , дори напротив, само указва, че дължи обезщетение , ако такова бъде поискано.
Чл. 31. Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.
Когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Шанса е да докажат, че имота не се управлява в интерес на "имота" и да поискат назначаване на управител от съда . Такова доказателство не би било трудно, ако паркинга се ползва от неживеещи в блока.
Чл. 32. Общата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ.
Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.
P.S. Предприемача е длъжен да осигури паркоместа, но това не означава, че те ще бъдат безплатни...
Точно, но тези пакоместа са единствено за кооперацията, а не и за други. Така, че бизнесът му като платен паркин надали ще процъфти, ако от кооперацията го бойкотират.
Най вероятно инвеститора е собственик на > 50% идеални части от земята и ги цака по тоя начин.
Въпреки, че пак има врътка при благосклонен съдия.
Трейдъре - не пиши глупости - паркоместата не са строеж , и по добре, щото ако бяха строеж, то ипотекарите нямат НИКАКЪВ шанс.
Добър вариант е да го съдят да им плати полагаемата част от печалбата на паркинга.
В такъв случай, хмммм,
малко объркан казус.
По закон всяко жилище трябва да има паркомясто или гараж.
т.е. тези паркоместа по предназначение служат за тези апартаменти.
Ако е паркинг и там паркират други коли се променя същността и предназначението на паркомястото както е изисквано по закона.
В случая дори и предприемача да е заграбил двора и направил платен паркинг, то на този паркинг трябва да паркират само коли от блока. Не трябва да паркират други коли.
Незнам кога е проектирата кооперацията, но преди имаше една наредба, че предприемача е длъжен да осигури паркоместа, то това не е задължително да бъде единствено в даденото УПИ. Причината е че преди 10тита години масово се строеше срещу обезщетение при обединяване на много съседни имоти. Освен това при продажбата на общи части има 2 варианта - общи части само на сградата или и на имота (95% от хората незнаят каква е разликата за съжаление) Ако сградата е продавана с общи части и от имота, то предприемача не би могъл да направи нищо на своя глава дори и 90% да притежава от общите части. Несъществува разделяне - за мен паркинга, за вас тротоара - те за това са общи...
За мен има 3 варианта:
-ако продадените общи части са само от блока, то всичко е законно...
-ако паркинга е в друго УПИ пак всичко е законно...
-ако пък е нещо трето значи е незакооно и можете да ги съсипете от съд, а факта че е дружеството е събирателно даже и да забогатеете ако ги осъдите ...
P.S. Предприемача е длъжен да осигури паркоместа, но това не означава, че те ще бъдат безплатни...
продължение:2. Паркомястото е разположено в подземен или надземен покрит паркинг.
И по отношение на този вид паркоместа се счита3, че няма отделен обект и сделката с тях е нищожна. Действително, в случая няма как да се придобие собственост върху реална част от паркинга. Не считам обаче, че в случая е приложим винаги институтът на нищожността. Нищожността е институт, към прилагането на който трябва да прибягваме с умереност и въздържание, особено в търговския оборот. При внимателен анализ на целения от страните резултат ще видим, че паркингът представлява отделен обект в сградата с нежилищно предназначение. Този обект не е обща част нито по естеството си, нито по предназначение си, защото е създаден за да обслужва не всички, а част от етажните собственици (другите може да не са собственици на автомобили, да имат наземни гаражи и т.н.). Страните нямат за цел да станат еднолични собственици на паркинга, а да го ползват общо, като всеки “знае” коя е неговата част. По мое мнение, от това следва, че волята на страните е гаражът да бъде СЪСОБСТВЕН. Чрез закупуване на паркоместа се закупува идеална част от паркинга, и успоредно с това се разпределя реално ползването на съсобствената вещ. При последваща продажба на обект в сградата ще трябва да считаме, че се прехвърля като “паркомясто” и идеалната част от паркинга.
Да се приеме, че прехвърлянето на паркоместата е нищожна сделка, би означавало да се създаде възможност за строителния предприемач и на останалите етажни собственици да се позоват на тази нищожност и да шиканират спрямо лицето, което добросъвестно е закупило паркомястото си. Това от своя страна ще доведе до напълно излишни спорове.
Все пак приетата конструкция остава спорна и неустановена в съдебната практика. За предпочитане е страните да са крайно внимателни при придобиване на права за паркоместа и да изискват от прехвърлителя им допълнително изясняване в нотариалните актове какъв е предметът на сделката. Специално в случаите на придобиване на паркоместа в общи (подземни) паркинги е необходимо да се изследва дали паркингите не са предвидени според проектите за обща част на етажната собственост. Ако не са, в нотариалния акт трябва изрично да се посочи, че се придобива идеална част от него. Още по-добре е ако преди прехвърлянето на паркоместата строителният предприемач подготви и представи за подпис на бъдещите собственици едно споразумение за бъдещото ползване, придружено със схема на паркирането.
Засега не може да се очаква създаване на изрична законова уредба на паркоместата. Хубаво ще е, ако такава бъде създадена. Считам, че след като едно явление го има в практиката, за предпочитане е законът да го уреди изрично вместо да се прави, че не го забелязва.
Паркоместата и етажната собственост
Непрекъснатото увеличаване на броя на леките автомобили у нас, както и презастрояването на големите градове, все повече изостря проблема с паркирането. На някои места свободни площи около жилищните блокове на практика липсват, а където все още ги има, са предмет на спорове и кавги. Не са редки и случаите откровен бандитизъм чрез увреждане на “неподходящо паркиралата”, чужда собственост. На този фон при новото строителство все повече се налага практиката на разпореждане с т.нар. “паркоместа”, оформени в общи подземни гаражи или върху свободни площи от урегулирани поземлени имоти.
В нашата теория е изказано категоричното становище1, че когато е разположено върху свободната част от УПИ, паркомястото представлява негова необособена и несамостоятелна във вещноправно отношение реална част. От това следва, че сделката с него би била нищожна и de lege lata съществува законна пречка за уважаване на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за паркомясто. Изход от ситуацията би могло да се търси чрез тълкуване на волята на страните и евентуално чрез разпределение на ползването по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС.
И в по-ново време2 се приема, че паркомястото не е недвижима вещ и не следва да е предмет на вещнопрехвърлителни сделки, освен ако не се реализира като гараж. Сделките с паркоместа са нищожни поради невъзможен предмет. Затова използването им трябва да се уреди чрез договор за наем.
По мое мнение, еднозначен отговор за правния статут на т.нар. “паркоместа” не е възможен. Не може да се възприеме и априорното обявяване на сделките с паркоместа за нищожни. Необходимо е прецизно тълкуване на волята на страните във всеки отделен случай, както и изследване на конкретните възможности, които дава градоустройството във всеки отделен казус УПИ. При това са възможни две групи от случаи: 1. Паркомястото е разположено върху свободната част от УПИ, който е застроен със сграда или сгради.
1.1. Ако сградата или сградите са построени въз основа на право на строеж,то свободните площи могат да бъдат ползвани от собственика на терена, съответно да бъдат отдавани за ползване от него на трети лица, включително и като обособени “паркоместа”. В подобна ситуация са собствениците на обекти в жилищните комплекси. Засега у нас не съществува широка практика за отдаване под наем като паркоместа на общински терени, още повече, че у гражданите е разпространено разбирането, че създаването на паркингите и на инфраструктурата към тях е било финансирано от собствениците на съответните жилища. Но чисто теоретично такава практика е възможна; както е възможно да се отдават под наем като паркоместа части от улици, площади, подлези и друга общинска собственост.
Във всички случаи следва да се има предвид нормата на чл. 64 от Закона за собствеността, според която собственикът на обект в сградата има право да ползва и земята, доколкото това е необходимо. Но веднага трябва да се подчертае, че паркирането на една или повече семейни леки коли категорично не представлява такава необходимост от ползване на земя по чл. 64 ЗС.
Ако сме изправени пред сграда в режим на суперфиция и собственикът е прехвърлил с нотариален акт на трето лице “паркомясто” върху празното място преди да заключим, че е налице нищожна сделка, трябва много внимателно да се изследва волята на страните.
1.1.1. Възможно е под формата на “паркомясто” собственикът на УПИ да е учредил на лицетоправо на строеж за изграждане на бъдещ гараж и именно с оглед това учредяване да не е прехвърлил на останалите собственици идеална част от земята. Застрояване с гаражи обаче не винаги е възможно от градоустройствена гледна точка.
1.1.2. Възможно е под формата на “паркомясто” собственикът на УПИ да е учредил на лицето право на ползване върху реална част от терена(с оглед ползване за паркиране). Макар правото на ползване по българското законодателство да има за неудобство своята непрехвърлимост, то приобретателят му не е лишен от интерес да го придобие. Не съществува законова пречка за учредяване на право на ползване върху реална част от УПИ.
1.1.3. Паркомясто може да се “придобие” и чрез договор за наем, като при търговска сделка не важи принципното 10-годишно ограничение по чл. 229, ал. 1 ЗЗД. Но възможностите за такова тълкуване са силно стеснени до случаите, в които при “прехвърлянето” на паркомястото е посочен срок, а такива случаи на практика не се срещат.
1.2.4. Едва на последно място би следвало да считаме, че е налице пълна и начална нищожностна разпореждането.
1.2. Ако собствениците в сградата или сградите притежават и съответната идеална част от правото на собственост върху земятато проблематиката за ползване на част от дворното място като паркоместа следва да бъде решена на плоскостта на института на етажната собственост, защото дворното място ще се яви обща част.
Възможностите за учредяване на права за паркомясто при дворно място - обща част на етажна собственост, не са големи. Единични ще са случаите, в които площта на дворното място ще е достатъчна, за да осигури паркоместа за всички собственици. От друга страна,, решение на общото събрание на етажната собственост не би могло да лиши собственик от правото му да ползва дворното място за паркиране.Остава само възможността - по единодушно съгласие на собствениците - да се предвиди редуване на ползването по дни от седмицата, по месеци или по години. Възможно е (пак при единодушие) да се договори и че една част от собствениците, които ползват паркоместа, ще заплащат на останалите, които няма да ползват, наемна сума.
Именно за да избегнат ситуация, в която нямат запазено за себе си паркомясто, много клиенти на жилища “на зелено” държат последното да бъде изрично вписано в нотариалния акт за жилището им. Строителните предприемачи също нямат нищо против подобна практика, защото продажбата на паркоместа им гарантира значителни печалби без почти никакви разходи.
De lege lata и предвид чл. 38 ЗС няма как да не се съгласим, че дворното място е предопределено за ОБЩА ЧАСТ на етажната собственост. Следователно сделките с паркоместа върху общата част ще се окажат нищожни, ако прехвърлянето на паркоместата става успоредно с прехвърлянето на жилищата, каквато е масовата практика.
Но възможно ли е прехвърляне на паркоместа във вид на право на ползване, право на строеж или наем върху реални части от теренапреди строителният предприемач да е започнал да прехвърля обектите в сградата и така да учреди етажна собственост? Считам, че е напълно възможно. В закона не се съдържа изискване теренът, който ще стане обща част, да не е обременен с ограничени вещни права или наемни договори. С аргумент от чл. 237 ЗЗД вписаният наемен договор би бил задължителен за приобретателите от етажната собственост.
Следователно de lege lata съществуват способи за “придобиване” на паркоместа върху дворното място преди възникване на етажната собственост. Тези способи обаче не съвпадат с практикувания ред на придобиване чрез вписване в същия нотариален акт, с който се придобива основният обект. Самото “придобиване” като краен резултат ще се окаже доста по-различно от това, което се очаква от приобретателя, заплащайки паркомястото. Освен при учредяване на право на строеж, той няма да стане собственик на паркомястото, а само ползвател по вещно право на ползване или дългосрочен наем.
следва
Коментар