Първоначално изпратено от Zdravko
Разгледай мнение
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Оптимизъм на БФБ (2)
Collapse
X
-
Първоначално изпратено от maretoff Разгледай мнение
Пак добре, че следваме Европа, тъй като често като има ръст ние спим. Така, че +1.2% ( към момента) е много добър сигналfuск the bеаr - give me the bееr
Коментар
-
Първоначално изпратено от hamorphis Разгледай мнениеSOFIX подаде глава малко над МА(200) на месечна графика, която е 596.4
ти май не знаеш какво и къде да гледаш
ако искаш гледай на годишнаfuск the bеаr - give me the bееr
Коментар
-
Първоначално изпратено от strol Разгледай мнение
Не,че се заяждам,ама така чисто хипотетично- ако британския парламент отхвърли споразумението за Брекзит а февруари месец видим озверели хора в жълти жилетки пред парламента в София- какво ще се случи с борсата? Как мислиш при наличието на"Северен поток" дали Брюксел и най-вече Германия ще допуснат тръбата през БГ? Съмнявам се !Дали конфликта в Азовско море и милитаризацията на Черно море ще създаде подходяща инвестиционна среда за БГ и дали ще се намери купувач за Белене?Мислиш ли,че още има хора които да вярват на наглите крадливи гербаджийски лъжци? А какво мислиш, че ще се случи със световните борси и БФБ-то,когато 90-дневното споразумение между Вашингтон и Пекин изтече имитата върху китайските стоки скочат от 10 на 25 процента?НАДЕЖДА ВСЯКА ЗАБРАВЕТЕ И ЗА СОФИКС МНОГО ПОД 500 СЕ ПОДГОТВЕТЕ !
Коментар
-
България трябва да влезе едновременно в банковия съюз и в ERM ІІ
http://financebg.com/%d0%b1%d1%8a%d0...5%d0%bd%d0%bd/
Интервю с управителя на БНБ Димитър Радев, публикувано във в. „Банкеръ“, брой 48/2018 г., с. 6 и 7, 30 ноември 2018 г.
Акценти: Влизането на България първо към банковия съюз и валутния механизъм, а в по-дългосрочен план към еврозоната няма да доведе до повишаване на ценовите индекси.
БНБ ще прилага задължителни изисквания към банките, свързани с техните отношения с кредитополучателите.
Едно предстоящо обръщане на лихвения цикъл, евентуално съчетано със забавена икономическа активност, ще доведе до натрупване и реализиране на повече кредитен риск в банковите баланси.
Брутният дял на необслужваните кредити и аванси в банковата ни система надхвърля средния показател за ЕС и еврозоната. Същевременно обаче у нас на системно ниво е по-висок делът на извършеното провизиране на брутните необслужвани кредити и аванси.
Г-н Радев, правителството ангажира България със сериозно усилие за влизане в Банковия съюз и в Единния надзорен механизъм като условия за допускане на страната ни в ERM ІІ. Как ще се разпределят надзорните ангажименти между ЕЦБ и БНБ при влизането на България в Банковия съюз? Коя от двете институции ще взема решения за прилагане на надзорни мерки и препоръки спрямо българските банки?
Става въпрос за едновременен акт на присъединяването на страната към банковия съюз и включването на българския лев във валутния механизъм ERM II. Единният надзорен механизъм (ЕНМ) е един от елементите на т.нар. банков съюз. При приемането на страната в ЕНМ тя автоматично ще стане член и на другия негов елемент – Единния механизъм за преструктуриране.
Присъединяването ни към банковия съюз следва да се реализира чрез установяване на т.нар. тясно сътрудничество (close cooperation) с ЕЦБ. Това е механизмът за членство в банковия съюз за страна, която е извън еврозоната.
При членство в Единния надзорен механизъм на банковия съюз чрез тясно сътрудничество БНБ ще прилага надзорните решения на ЕЦБ, като за целта БНБ ще издава съответните актове.
Надзорните ангажименти на ЕЦБ и БНБ ще бъдат разпределени по същия начин, по който те са разпределени между ЕЦБ и надзорните органи на страните от еврозоната, а именно ЕЦБ ще упражнява пряк надзор на т. нар. значими банки – обикновено трите най-големи банки, като този списък може да бъде разширяван, а БНБ ще упражнява пряк надзор върху останалите банки.
Подобно на страните от еврозоната ЕЦБ също ще упражнява общ контрол върху надзорните практики.
Ще има ли някакво влияние върху управлението на валутния резерв и на емисионната политика на БНБ евентуалното влизане на България в Банковия съюз?
Не. Присъединяването към банковия съюз по никакъв начин няма да промени мандата на БНБ, свързан с паричния режим и с управлението на валутните резерви на България.
Ще расте ли инфлацията в резултат на присъединяването на българския лев към еврозоната? Очаквате ли сериозен ръст на цените?
Самият акт на присъединяване първо към банковия съюз и валутния механизъм, а в по-дългосрочен план към еврозоната няма да доведе до повишаване на ценовите индекси. Опитите за спекулации, ако такива има, с цените на някои стоки предмет на масова и всекидневна консумация ще бъдат краткотрайни и пазарът бързо ще ги регулира. Това не означава, че цените ще останат неизменни в бъдеще. Както и досега, те ще зависят сериозно от равнището на международните цени. Фактор ще бъде и пазарът на труда. Самият процес на реална конвергенция означава доближаване до европейските равнища както на доходите, така и на цените.
На 19 ноември Европейската централна банка (ЕЦБ) излезе със становище по искане на министъра на финансите, свързано с проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции. Със законопроекта се предлага да се разшири инструментариумът на БНБ за макропруденциален надзор. В какво ще се изразява това?
С тези промени се създават законови основания в своята макропруденциална политика и практика БНБ да прилага задължителни изисквания към банките, свързани с техните отношения с кредитополучателите, наред с вече съществуващите задължителни изисквания по отношение на банковия капитал. Такива например могат да бъдат ограниченията за съотношение между кредит и обезпечение или между кредит и доход на кредитополучателя.
Инструментите, свързани с кредитополучателите, имат за цел както да предотвратят прекомерна задлъжнялост на кредитополучателите, така и да повишат устойчивостта на банките при материализирането на системен риск.
С промените за оценка на надеждността и пригодността на ръководителите на ключови управления в банките няма ли да ви обвинят в концентрация на още повече контрол и власт в политиките им по корпоративно управление?
Тези промени произтичат от необходимостта да бъдат приложени новите насоки на Европейския банков орган. Не става дума за намеса в политиките на банките, а за по-точни изисквания, свързани с корпоративното им управление. Такива изисквания в момента се въвеждат навсякъде в ЕС. Като цяло промените са насочени не към контрола и властта, а към отговорностите на корпоративното управление.
Какъв е броят и размерът (като обща сума) на големите и на вътрешните кредити в банковия сектор? Може ли те да се превърнат в проблем за шестте банки при предстоящия преглед на качеството на активите на банковата система, който ще бъде извършен от ЕЦБ?
Точните брой и размер представлява надзорна информация, която не може да оповестяваме публично. Важно е, че всички съществуващи такива кредити са в рамките на пруденциалните лимити, съответно няма причина да се очакват надзорни препоръки, включително и във връзка с предстоящия преглед на активите.
Давала ли е БНБ разрешения на някои банки да извършват операции, свързани с големи и вътрешни експозиции, които са изключение от общите правила посочени в Регламент 575?
Регламент 575 допуска при строго дефинирани условия да бъдат издавани такива разрешения. Имаме единични такива разрешения, които са изцяло в рамките на ограниченията по Регламент 575.
Можем ли да говорим, за повишен апетит на банките към поемането на кредитен риск? Какво показват финансовите резултати на финансово-кредитния сектор за деветте месеца на 2018-а? Как се движат нивата на капиталова адекватност за системата и в частност за четирите най-големи банки в страната?
По последните данни на паричната статистика на БНБ към октомври на годишна база вземанията по кредитите за неправителствения сектор нарастват с близо 8%, или с над 4 млрд. лева. В нашия регулярен „Икономически преглед“ публикуваме обобщени резултати от провежданата от БНБ анкета за кредитната активност на банките. Последните резултати показват, че при кредитирането на домакинства се наблюдава слабо затягане на стандартите за отпускане на потребителски кредити и запазване на изискванията за предоставяне на жилищни заеми. Същевременно банките отчитат, че продължава облекчаването на условията по кредитите за фирми и домакинства по отношение на лихвените проценти и лихвения спред. Това са резултатите към полугодието. Текущо анализираме актуалното поведение на банките, включително и в контекста на наскоро обявените от БНБ повишени макропруденциални изисквания1 във връзка с активирането на антицикличния капиталов буфер от догодина.
Припомням, че вече над две години БНБ публично предупреждава за по-силно фокусиране върху управлението на кредитния риск. Това за банките в дългосрочен план е по-важно, отколкото постигането на самоцелни статистики за повече кредити. Едно предстоящо обръщане на лихвения цикъл, евентуално съчетано със забавена икономическа активност, ще доведе до натрупване и реализиране на повече кредитен риск в банковите баланси. Това изисква адекватна оценка и политики от страна на банките.
За първите девет месеца на годината печалбата на банковия сектор достига 1.2 млрд. лeва. Капиталовата адекватност остава висока – по последни данни съотношението на обща капиталова адекватност е близо 21%, а на капиталовата адекватност от първи ред – близо 20 процента.
Наблюдава ли се все още свиване на нивото на необслужвани кредити спрямо общия кредитен портфейл на системата и как изглежда то спрямо средния показател за ЕС и за държавите от Еврозоната? Какво е нивото на провизиране (обезценка) на необслужваните кредити в банковия сектор и къде се намира по този показател нашата финансова система спрямо средните нива за ЕС и за еврозоната?
Брутният размер на необслужваните кредити и аванси в края на септември надхвърля 7 млрд. лв., а делът му в общата сума на брутните кредити и аванси е точно 8.5 процента. Съответните показатели една година по-рано бяха над 9 млрд. лв., като сума и 11.45% като дял на необслужваните кредити и аванси.
Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на присъщата за тази класификационна категория обезценка) по последни данни е малко под 3.5 млрд. лв., което е около 4% от общата нетна стойност на кредитите и авансите. Съответните показатели една година по-рано бяха около 4.5 млрд. лв. като сума и около 6% дял на нетните необслужвани кредити и аванси.
Брутният дял на необслужваните кредити и аванси в банковата ни система надхвърля средния показател за ЕС и еврозоната. Същевременно обаче у нас на системно ниво е по-висок делът на извършеното провизиране на брутните необслужвани кредити и аванси. Също системата ни разполага с капиталов излишък над сумата от регулаторния минимум и изискуемите капиталови буфери, като делът на този излишък в общия капитал е над средните европейски равнища.
........................................
Коментар
-
Първоначално изпратено от hamorphis Разгледай мнениеЗначи, според мене има неква връзка с мъглата цялата схема. На вън не можеш да си видиш носа, но борсата е яко нагоре...
- 1 like
Коментар
-
Първоначално изпратено от petyob Разгледай мнение
това,по-скоро, ще е играта в края на месеца
Коментар
-
Първоначално изпратено от hamorphis Разгледай мнение
Целта е да вдигнеш цената на акцията. Няма нужда да е с 10 милиона, ако можеш и с половин. После в техните баланси пише едиколко си акции на едиква си цена = едиколко си стойност.
Коментар
-
Първоначално изпратено от petyob Разгледай мнение
оборота е към 600К ... става дума за 10млн. и нагоре
- 1 like
Коментар
-
Първоначално изпратено от hamorphis Разгледай мнение
Според мен точно фондовете са това. Всеки декември си оправят "доходността".
Коментар
Коментар