Един предизвестен край, който би следвало да се регистрира като нещо положително, доколкото открива една поне теоретична възможност, за поставяне на някакво ново начало.
Карина Караиванова: Не мисля, че има нещо, което не съм свършила
След управлението на Мавродиев, на фона на което нямаше да е никак трудно реализиране на ярка концептуална и управленска изява и номинирането на компетентен персонаж, каквато без колебание е г-жа Караиванова, инвестиционната общност без обзета от известна, макар и плаха надежда.
Чудесно знаехме, че управляващите в тази страна не разбират, не харесват и гледат с пренебрежение и насмешка на капиталовия пазар. Може би е подходящо да се отдели специално думата "разбирам" от предното изречение. На нея трябва да се гледа с известна условност. По-вярното твърдение е, че цари разбиране и убеденост, че един активен, силен и подреден капиталов пазар, ръководен от мотивиран, решителен и модерен, независим, амбициозен надзорен орган би бил значителна пречка за реализиране на някакви интереси.
Сега, когато г-жа Караиванова си отива в общи линии "по никое време", изричайки странни аргументи за кариерно развитие и вмъквайки в повествованието още по-странни твърдения за липса на несвършена работа, изникват множество въпроси.
Да, вероятно висша позиция в международна финансова институция може да се разглежда като изстрелване на нова орбита и основание за претенциозно натъртване в бъдещите СиВи-та, чрез които ще се кадидатства още "по-нагоре". Сигурно и парите ще са сериозно по-добри. Има ли основание, обаче, един от най-високоплатените чиновници в една държава да се чувства неоценен заради възнаграждението си?! А нима огромното професионално преизвикателство да подредиш и задвижиш цял един пазар в суверенна държава - като се започне от законодателство и се стигне до оперативни процедури, не си струва и не е интересно и запленяващо?!
Оставам с лепкавото подозрение, че със "странния" си ход г-жа Караиванова се опитва да каже или по-скоро да намекне на една тясна прослойка от специфично изкушена публика нещо далеч по-различно и за себе си аз имам един смислено звучащ и убеден отговор, но не считам за подходящо да го огласявам. Би било твърде претенциозно. Пък и никого не интересува.
Горните редове вероятно ще създадат впечатление, че личното ми отношение към мандата на Караиванова е по-скоро положително. Предлагам да не бързате да се ангажирате с такова мнение. Не познавам г-жа Караиванова лично и не мисля, че знам достатъчно за нея и за работата и. Все пак състоянието, в което се оставя Комисията, буди буквало стъписване. Избрах последната думичка като най-мека измежду широк набор от алтернативи.
Събитията около оставката на г-жа Агайн също не породиха в мен усещане за яснота и комфорт. Много неща се заметоха, останаха недоизказани. Е, поне се разбра, че членовете на Комисията си общуват чрез писма, заведени в деловодството, пък и мейл кореспонденция.
Ледовете се пукат, господа инвестиционни деятели.
Карина Караиванова: Не мисля, че има нещо, което не съм свършила
След управлението на Мавродиев, на фона на което нямаше да е никак трудно реализиране на ярка концептуална и управленска изява и номинирането на компетентен персонаж, каквато без колебание е г-жа Караиванова, инвестиционната общност без обзета от известна, макар и плаха надежда.
Чудесно знаехме, че управляващите в тази страна не разбират, не харесват и гледат с пренебрежение и насмешка на капиталовия пазар. Може би е подходящо да се отдели специално думата "разбирам" от предното изречение. На нея трябва да се гледа с известна условност. По-вярното твърдение е, че цари разбиране и убеденост, че един активен, силен и подреден капиталов пазар, ръководен от мотивиран, решителен и модерен, независим, амбициозен надзорен орган би бил значителна пречка за реализиране на някакви интереси.
Сега, когато г-жа Караиванова си отива в общи линии "по никое време", изричайки странни аргументи за кариерно развитие и вмъквайки в повествованието още по-странни твърдения за липса на несвършена работа, изникват множество въпроси.
Да, вероятно висша позиция в международна финансова институция може да се разглежда като изстрелване на нова орбита и основание за претенциозно натъртване в бъдещите СиВи-та, чрез които ще се кадидатства още "по-нагоре". Сигурно и парите ще са сериозно по-добри. Има ли основание, обаче, един от най-високоплатените чиновници в една държава да се чувства неоценен заради възнаграждението си?! А нима огромното професионално преизвикателство да подредиш и задвижиш цял един пазар в суверенна държава - като се започне от законодателство и се стигне до оперативни процедури, не си струва и не е интересно и запленяващо?!
Оставам с лепкавото подозрение, че със "странния" си ход г-жа Караиванова се опитва да каже или по-скоро да намекне на една тясна прослойка от специфично изкушена публика нещо далеч по-различно и за себе си аз имам един смислено звучащ и убеден отговор, но не считам за подходящо да го огласявам. Би било твърде претенциозно. Пък и никого не интересува.
Горните редове вероятно ще създадат впечатление, че личното ми отношение към мандата на Караиванова е по-скоро положително. Предлагам да не бързате да се ангажирате с такова мнение. Не познавам г-жа Караиванова лично и не мисля, че знам достатъчно за нея и за работата и. Все пак състоянието, в което се оставя Комисията, буди буквало стъписване. Избрах последната думичка като най-мека измежду широк набор от алтернативи.
Събитията около оставката на г-жа Агайн също не породиха в мен усещане за яснота и комфорт. Много неща се заметоха, останаха недоизказани. Е, поне се разбра, че членовете на Комисията си общуват чрез писма, заведени в деловодството, пък и мейл кореспонденция.
Ледовете се пукат, господа инвестиционни деятели.
Коментар