Първоначално изпратено от Kiro
Разгледай мнение
Живял някога един старец на име дядо Петко. Той си имал бабичка - Станка, и дъщеря - Пена.
Ходел дядо Петко на работа по нивите, а жените шътали в къщи.
Веднъж - като седели край огнището и си предели - момата попитала майка си:
- Мамо ма, като се оженя, дали ще си добия рожбица?
- То се знае, че ще си добиеш - отвърнала майката.
- Ами ако е момче, как ще го наречем?
- То се знае - Петко.
- Ами къде ще го сложим да спи?
- Къде - в люлката. Там, дето слагат рожбите си всички жени.
- Ох, мамо, ако се скъса люлката, моят Петко ще падне на земята и ще се утрепе.
- Като се утрепе, ще умре рекла майката.
- Горкият Петко! Да умре тъй малък! Хайде, мамо, да си го оплачем!
- Хайде, дъще! - съгласила се майката и двете надули гайдите. Реват, та се късат. Оплакват неродения Петко. Плакали цял ден. Пресипнали от плач. Вечерта се върнал дядо Петко и щом отворил вратата, останал смаян!
- Станке, Пено, кого оплаквате?
Жените му разправили каква е работата. Дядо Петко се хванал за главата:
- Хубава работа! Ами че оплаква ли се нероден човек? Не вярвам някъде да има по-глупави жени от вас"...
Коментар