Първоначално изпратено от precakanoto
Разгледай мнение
Посягам импулсивно да те поздравя за хубавата приказка с питие и песен и ... после изведнъж се усещам, че сме да чужда територия и действието ще се окачестви като неуместно.
Ще наваксаме в Кръчмата.
За да умилостивя божествата и да не ми пратят гръмотевица, вероятно е подходящо да кажа нещо и за оптимизма.
Националният, социалният и историческият оптимизъм са неща, които ме вълнуват и често се залавям в размисли по въпроса. Няма да говорим за тях, но те имат пряка връзка с икономическия оптимизъм, който в частност и формално чепкаме тук.
Той е особено явление (успехът също). Изживява се обичайно лично, но общественото същество на подсъзнателно ниво има потребност да го изживее и колективно.
Някъде по пътя си дадох сметка, че оптимизъм без доверие е невъзможен. При това доверие не само в лица и личности, но и в правилата на играта и спазването им. Дори в един по-абстрактен план - да вярваш, че системата в общи линии работи.
А може ли да има оптимизъм без увереност в правилността на посоката и поетия път?!
А може ли да има оптимизъм без атмосфера и усещане за общност, съпричастност и заедност?!
Ами справедливост (каквото и да значи това)? Понеже споменаваш поручик Галицын, от нег о съм запомнил един момент, в който комисарите (или каквито там бяха) пращат момчетата на смърт, а те самите водят хубавите девойки в кабинетите. Или нещо подобно?!
В нашите български условия националните ни специфики доведоха масово до прояви и обстоятелства, които няма да коментирам.
Поздрави!
Коментар